Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 731 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 15947/24.02.2020 г. на
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат М.Л., срещу Решение № 435 от
30.01.2020 г., постановено по гр. дело № 12094/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, с което първоинстанционният съд е приел за
установено, че К.И.К., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“,
сумата от 4900 лева, представляваща част от корекция по силата на договор за
продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай
Николаевич“ № 48, ап. 17, кл. № **********
и аб. № **********, през периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., но
неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/24.07.2019 г., на обща стойност 5610,84 лева.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага,
че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически
състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна
на ответника на задълженията му по договора, надлежно изпълнена проверка на СТИ
на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството
потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към
момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е
отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на
30129 кВтч, на стойност 5610,84 лв. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50
ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.И.К.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
Излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
В молба вх. № 261032/9.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД
чрез адвокат В.М.представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор
за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия.
В молба вх. № 261196/10.07.2020 г.
въззиваемият К.И.К. чрез адвокат Д.д., с пълномощно по делото, изпраща
подписана от него декларация, че поддържа всички извършени действия от
процесуалните си представители в открито съдебно заседание на 9.01.2020 г. по
гр. дело № 12094/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, изразяващи се в направено искане по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на иска чрез намаляването му от първоначално
предявената сума от 5610,84 лева до сумата 4900 лева. Уведомява съда, че поради
служебна заетост адвокат Д. Д. е възпрепятствана да се яви в насроченото за
13.07.2020 г. съдебно заседание. Представя списък с разноски, моли за
присъждането им.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с която се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба и направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемият К.И.К., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционното призводство е
образувано въз основа на искова молба, подадена от К.И.К., ЕГН **********, с
която ищецът претендира да бъде прието за установено по отношение на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, че не му дължи сумата от 5610,84 лева, представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Николай Николаевич“
№ 48, ап. 17, кл. № ********** и аб. № **********, през периода от 07.07.2017
г. до 06.07.2018 г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/24.07.2019 г., на обща стойност 5610,84
лева. В проведеното на 09.01.2020 г. открито съдебно заседание, искът е
оттеглен за горницата над 4900 лв. и производството е прекратено в тази част.
В исковата молба се сочи, че ищецът
като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за продажба на
електроенергия с място на доставка обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай
Николаевич“ № 48, ап. 17, клиентски №
**********, абонатен № **********. При проверка на текущата си сметка през
месец юли 2019 г. ищецът узнал, че с фактура № **********/24.07.2019 г. му е
начислено потребление в размер на 5610,84 лева за периода 7.07.2017 г. –
6.07.2018 г., което оспорва, като твърди, че не е потребявал реално такова
количество електроенергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ, това
не е било по негова вина. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба,
с който
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не оспорва, че между страните е валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна
от ответното дружество електроенергия. Излага, че на 6.07.2018 г. е била
извършена проверка на СТИ на обекта в гр.
Варна, ул. „Николай Николаевич“ № 48, ап.
17, клиентски № **********, абонатен № **********, на която, в присъствието на
член на домакинството на ищеца и един свидетел, е констатирано наличието на
неотчетена електроенергия в скрит регистър 1.8.3 на електромера в размер на
30129 кВтч. За проверката бил съставен констативен протокол, подписан от
свидетелите. Електромерът е демонтиран, заменен с нов и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ – Варна, при която, с констативен протокол е била
установена нерегламентирана външна софтуерна намеса в тарифната му схема. На
база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50
ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а заплащане за реално
доставено количество електроенергия, останало неотчетено, тъй като вместо във
видимите регистри на СТИ се е натрупвало в скрития регистър 1.8.3. Сочи, че
сумата е дължима и съгласно разпоредбата на чл. 183 ЗЗД. Представя писмени
доказателства, прави доказателствени искания.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № 11115230, на 10.07.2015 г. на обекта на
ищеца от служители
на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0213 6325
8764 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От
приложен към делото констативен протокол № 1104711 се установява, че на
6.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която
са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 1496 кВтч; по тарифа 1.8.2
/дневна/ – 7670 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 30129 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 0000 кВтч,
и по тарифа 1.8.0 – 39286 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 507984, и изпратен за
експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена в присъствието на член на
домакинството на ищеца и един свидетел.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и констативен протокол № 1713/17.07.2019
г. – АУ – Е – 000029-3904/10.07.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната
експертиза на електромера, видно от който при извършените проверки на точността
на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е,
че електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия и до вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено
е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за този тип електромери трябва да се състои от две тарифи, и действително потребената
енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3 - 030129,8 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 23.07.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ за начисляване на
електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 30129 кВтч за периода 7.07.2017 г. – 6.07.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № 0283234 163 от
дата 24.07.2019 г. за сумата от 5610,84 лева.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114 0213 6325 8764, монтиран на обекта на ищеца, е
от одобрен тип, произведен през 2013 г. и същата година преминал задължителна
проверка за годност в БИМ, като към датата на проверката на 6.07.2018 г. е бил
годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Произведен е с фабрични
настройки да отчита потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на
екрана регистъра - 1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице, натрупаното количество
ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера и претарифиране на
отделните регистри, като е въздействано през
инфрачервения порт на СТИ. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат
показания за консумираната ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира при редовен отчет от инкасатора
и реално не се заплаща. Тъй като прoцесното СТИ не е SMART и съответно не е
включено в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се определи
началната дата на въздействието. Не може да се каже, че количеството в скрития
регистър е било реално потребено в едногодишния период, за който е издадена
фактурата. Ако при монтажа
електромерът е бил с нулеви показания по
основните си два видими на дисплея регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, това означава, че
е бил нов, неупотребяван, и би трябвало да бъде с нулеви показания и по
скритите си регистри, които в този случай са три – 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. За
този тип електромери /ME 162 – “ISKRA”/, за да бъдат нанесени цифри и букви в който и да е
от регистрите, електромерът трябва да бъде отворен, към електронната му папка
да се присъединят проводници, свързани с компютър, и по този начин се нанасят
показания, но в заключението на БИМ – Варна, е записано, че електромерът не е
отварян за неправомерен достъп. Счита се, че не е отварян, защото има налични
пломби, но към монтажа през 2015 г. е нямал пломби.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 06.07.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97
от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за несъстоятелно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г./, в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на
използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия
като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
В
конкретния случай няма как да бъде
установено несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, тъй като електромерът тип ME 162 – “ISKRA” не е SMART и в информационната база данни няма въведени данни
за него.
Позовавайки се на чл. 50 ПИКЕЕ, жалбоподателят не е съобразил
предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Съдът счита, че щом не са
налице еднозна чно определените в
разпоредбата условия, нейният фактически състав не е изпълнен и същата не е
приложима.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води чл. 200 ЗЗД, относно
задълженията на купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача.
Взети в тяхната съвкупност, трите норми водят до извода, че договорът за
продажба вменява задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да
плати цената единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В
конкретния случай, ищецът е длъжен да плати за констатираното в скрития
регистър 1.8.3. на електромера количество електроенергия в размер на 30129 кВтч
само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от
него.
Анализът на доказателствата по делото по
никакъв начин не сочи, че това е така, тъй като не е установено, че при монтажа
на процесния електромер на 10.07.2015 г. отчетните регистри 1.8.3 и 1.8.0 са
били с нулеви показания.
В
информационната база данни няма такива за датата, от която е започнало
натрупването на електроенергия в регистри 1.8.3 и 1.8.0 – електомерът не е SMART. Съгласно
изслушаното заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ,
ако при монтажа електромерът е бил с
нулеви показания по основните си два видими на дисплея регистъра – 1.8.1 и
1.8.2, това означава, че е бил нов, неупотребяван, и би трябвало да бъде с
нулеви показания и по скритите си регистри, които в този случай са три – 1.8.3,
1.8.4 и 1.8.0. Съдът не кредитира горецитираната част от изготвеното
заключение, доколкото използваното условно глаголно наклонение „би трябвало“
сочи предположение, а не категоричен извод.
В
открито съдебно заседание по делото на 13.06.2020 г., вещото лице изяснява, че
този тип електромери /ME 162 – “ISKRA”/ могат да бъдат манипулирани чрез нанасяне на цифри
и букви в който и да е от регистрите, като за целта електромерът трябва да бъде
отворен, към електронната му папка да се присъединят проводници, свързани с
компютър, и по този начин могат да се нанасят показания според желанието на
извършващия манипулацията. Вещото лице сочи, че в заключението на БИМ – Варна,
е записано, че електромерът не е отварян за неправомерен достъп, но се счита,
че не е отварян, защото има налични пломби. Изяснява, че към монтажа през 2015
г. няма пломби. Настоящият съдебен състав кредитира горецитираното, като същото
е в съответствие с данните по делото - видно от
констативен протокол № 11115230 за монтажа на процесния електромер на
10.07.2015 г., последният няма пломби. Съдът намира, че отговорността за
липсата на пломби при монтажа е на собственика на електромера - оператора на
електроразпределителната мрежа, съгласно чл. 116, ал. 6 ЗЕ.
В
констативния протокол № 11115230 за монтажа през 2015 г. са отразени нулеви
показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват показания по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно от констативен протокол № 1104711
от 6.07.2018 г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от
служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани
в протокола, както това е направено при монтажа на новия електромер. Липсата им
в протокола от 2015 г. оставя въпроса какви са били стойностите в тях по това
време неизяснен, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия
в неактивирания за търговски отчет
регистър 1.8.3 в размер на 30129 кВтч е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната – недоказано.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът К.И.К., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД
сумата от 4900 лева, представляваща част от корекция на
сметка - служебно начислено количество електроенергия за периода 7.07.2017
г. – 6.07.2018 г. в размер на 30129 кВтч за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай
Николаевич“ № 48, ап. 17, кл. № **********
и аб. № **********, остойностена във фактура № **********/24.07.2019 г. на обща
стойност 5610,84 лева.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 580.00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в молба вх. №
261032/9.07.2020 г. от процесуалния представител на въззивника е несъстоятелно.
Претендираният размер от 580,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1464.00 лева с вкл. ДДС, което е повече от два пъти
по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 435 от
30.01.2020 г., постановено по гр. д. № 12094 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, XL състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К.,
ЕГН **********, сумата в размер на 580,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.