Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С.,
19.12.2011 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди
и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. №
7891/2009 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК- за съществуване на парично вземане.
В
исковата молба на ищеца Т.С. еад гр.С. се
претендира установяване съществуването на вземането му в размер на сумата от 47 489.07
лв. /главница 35 645.69 лв. и лихва
в размер на 11 843.38 лв./ присъдено му от СРС, ГО, 36-ти състав по
гр. д. № 35957/2009 год. въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение.
Ето защо моли съда да постановите решение,
с което да установи съществуването на изискуемото парично вземане срещу ответника
и да му присъди разноските по делото.
Ответникът – Д.Н.К. с отговора в срока по
чл.131,ал.1 ГПК и в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва
иска, с твърденията,че сметките са начислени за имот,който не е
негов,а в неговия такъв радиаторите са изключени през 2002 год.Прави възражение
за изтекла давност.Моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноските по
делото.
Третото лице помагач на ищеца Т.С. ЕООД гр.С. изразява становище,че искът е
основателен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 и сл ГПК заповед за изпълнение на
парично вземане за сумата от 47 489.07
лв. по гр. д. №
35957/2009 год. на СРС,36-ти състав.
По делото е представена извлечение от сметки за абонатен
№ 349038 на името на Д.Н.К. за времето от м.януари 2002 год. до м.април 2008
год. , по която на абоната са начислени главница 35 645.69 лв. и лихва в
размер на 11 843.38 лв.В сметката е записано ,че имота ,за който са
начислени сумите е на адрес гр.С.,ул.”Х.М.”, бл.**,вх.**,ап.**.
Ответникът Д.Н.К. е подал молба-декларация № 23395/07.10.1997 год. до ищцовото дружество
за откриване на партида на адреса-гр.С.,кв.”Г.М.”, ул.”Х.М.” №**/бл.**/,
вх.*,ет.*,ап.* /ателие №*/
. Абонатния номер за този имот е № 34 90 38 потвърдено и в декларация на ответника
от 07.10.1997 год.,а кубатурата е определена на 444 куб.м. с акт за
разпределение на кубатура от 18.02.1997 год.
На 27.11.2001 год. етажната собственост с адрес гр.С., ул.”Х.М.”
№ **** и „Т.С.” ЕООД са сключили договор за
топлинно счетоводство с подизпълнител на изпълнителя ЕТ „Д.-Ц.Н.”.
Видно от нотариален акт
№ **,том І,рег.№**,дело
№ 30/2007 год. на нотариус Д.Д. с № **
на НК собственик на ателие № 8 на две нива в гр.С.,район „С.”, ул.”Х.М.” № ***/в сградата на ЖСК „Н.”/,вх.**,
на* и мансарден етажи и прилежащите му
3.776% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото е Д.Н.К..
От заключението на СТЕ,което съдът приема като
професионално и обективно,се установява,че за времето от 2002 год. до края на
2008 год. в описания по-горе имот на името на ответника е имало 11 броя
отоплителни тела/радиатори/,на на същите не са монтирани индивидуални
разпределители за разход на отопление поради отказ на Д.К..От м.май 2002 год.
до м.април 2004 год. топлинната енергия е изчислявана служебно на база максимална мощност на аналогичен
апартамент,а след този период до м.април 2008 год. на база инсталирана
мощност.Дължимата за това време сума
според заключението е 34 026.32 лв.
Тази сума като крайна цифра се потвърждава и от
заключението на ССЕ,която дава заключение и за размера на законната лихва за
посочения по-горе период-04.2004 год. до 04.2008 год. в размер на
12 749.08 лв.
Предвид
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявеният
е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на
вземането е процесуално допустим.
Преди да го
разгледа по същество съдът следва да се произнесе по възражението на ответника
за наличие на погасителна давност. От възприетата съдебна практика и конкретно в Решение №
168 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 408/2009 г., TK, II о., (давност при
задълженията за плащане на топлинна енергия) давността на вземанията
не е общата 5 годишна ,а специалната по чл.111,буква „в” ЗЗД. Ето защо възражението
е основателно за вземанията на ищеца,както главница така и лихви, преди датата
13.11.2005 год. с оглед на това,че заявлението на ищеца пред СРС по реда на
чл.410 ГПК е подадено на 13.11.2008 год. с вх. № 59 893. За сумите
претендирани преди 13.11.2005 год. искът е неоснователен.
В
останалата му част,а именно за вземанията на ищеца от 13.11.2005 год. до
04.2008 год. главница и лихва искът е основателен. Съображенията за това са
следните: Ищецът основава своето
вземане срещу ответника на извлечение от сметка по абонатен
№ 349038 с твърдението,че начислените за този период сметки за потребена
топлинна енергия не са платени от ответника.Този абонатен номер отговаря за
имот в гр.С.,кв.”Г.М.”, ул.”Х.М.” № бл**,
вх.*,ет.**,ап.
ателие № 8, което ателие е собственост на ответника.През 1997 год. последният е
поискал ателието да бъде топлофицирано и получил е абонатен номер.Въпреки
решението на ОС на собствениците и сключения договор с фирма за водене на
топлинно счетоводство ответникът е отказал да постави на радиаторите си
измервателни уреди и е отказал да осигури достъп на представители на
топлофикация и на топлинния счетоводител
до имота. Начислената енергия при това положение е в съгласие с
разпоредбите на НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването издадена от
министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., попр., бр.
39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от
17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г. и
отмемената с нея НАРЕДБА № 2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването
Некоректното посочване на имота в част от документите
изготвени от ищеца,но при коректно отразяване на абонатния номер навсякъде не е
основание да се приеме възражението на ответника,че начислените суми касаят
друг имот,който не е негов.
Искът се
явява основателен и съдът следва да го уважи в размер от 24 073.55 лв. представляваща главница
в размер на 19 865.64 лв. за периода от м.ноември 2005 год. до м.април
2008 год. и лихва в размер на 4207.91 лв. за периода от м.ноември 2005 год. до
м. октомври/вкл./2008 год. , а над тази сума до претендираната такава от 47 489.07
лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на делото и след компенсация на разноските ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 750 лв.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.К. *** с ЕГН: ********** дължи на Т.С. ЕАД ЕИК:************ гр.С. със съд.адрес гр.Б.,ул.”Ш.”
№ **,ет.*
чрез адв. Д.Д. от 24 073.55 лв.
представляваща главница-неплатена топлинна енсергия в размер на 19 865.64
лв. за периода от м.ноември 2005 год. до м.април 2008 год. и лихва върху
главницата в размер на 4207.91 лв. за периода от м.ноември 2005 год. до м.
октомври/вкл./2008 год. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 47 489.07 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Н.К. *** с ЕГН: ********** да заплати на Т.С. ЕАД ЕИК:********** гр.С.
със съд.адрес гр.Б.,ул.”Ш.” № *,ет.* чрез адв. Д.Д. сумата от 750 лв. - разноски по настоящото дело
.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД гр.С.,с ЕИК:************-трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: