№ 184
гр. Перник , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М.Г. – в качеството й на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК на С. И. М., против Решение № 260271/8.10.2020 г. по гр. д. №
7902/2019 г. на РС – П., в частта в която по предявените от "Банка ДСК" ЕАД срещу С. И.
М. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца:
сумата от общо 8412, 93 лева, от който 6 643, 27 лева незаплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица, сключен
между страните по делото, сумата от 1 761, 35 лева договорна лихва за периода от 10.05.2017
г. до 16.08.2018 г. по посочения договор и сумата в размер на 8, 31 лева санкционираща
лихва за периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част поради
нарушение на мат. и проц. закон. Оспорват се изводите на РС в противовес на които се
твърди, че липсват доказателства: договорът да е подписан от лице, което да е
упълномощено от законните представители на банката; ответникът да е използвал
кредитната карта, както и за евентуалното усвояване на кредита. Изрично твърди, дори ако
се приеме наличие на облигационна връзка и предаване на картата, че средства по същата -
дори съобразно клаузите на договора и общите условия, не са били усвоявани по никакъв
начин от ответника и съответно ищецът претендира връщане на нещо, което не е
предоставял на ответника и същото не е било ползвано от ответника, т. е. липсва реално
1
изпълнение на твърдяната от ищеца облигационна връзка, в резултат на която ответника да
е използвал парични средства от процесната кредитна карта, за да бъде претендирано
тяхното връщане от него. По делото липсват доказателства за обявяване предсрочната
изискумост на процесиите суми - съобразно императивната норма на чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции, която съобразно постановките на т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изисква изрично и
предварително писмено уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
на процесния твърдян кредит - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като в тази връзка е без значение връченото от ЧСИ С. Якимов покана -
уведомление, от една страна защото същото не е връчено на ответника, а от друга страна -
същото е подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното към исковата
молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители на банката да
извърши действия, които биха касаели твърденият "Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" - видно от т. 1 на приложеното
пълномощно, което касае действия относно друг вид договори за кредит, различни от
процесният договор. С оглед това исковите претенции – главница, лихви и такси са
неоснователни. Недължимостта на главницата води и до недължимост на всички акцесорни
вземания – лихви – договорна и санкционна, както и законната лихва.
По отношение на уважените искови претенции за договорна лихва, санкционираща
лихва и заемни такси, за които се твърди, че са начислени върху "използваната сума" - за
периода от 01.05.2017 г. до 16.08.2018 г. и за периода от 08.08.2018 г. До 16.08.2018 г.,
твърди, че ответникът никога не е използвал суми от кредитната карта - нито преди тези
периоди, нито в тези периоди, нито до датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, нито до датата на исковата молба, като ищецът без правно основание и то
напълно произволно е начислил "договорна лихва", "санкционираща лихва" и напълно
неясните и произволни "заемни такси", като при това в тези суми са включени произволни
суми, за които нито е уведомяван ответника, нито е давал съгласие за начисляването им,
поради което същите са неоснователни и не се дължат, тъй като липсва "използвана"
главница и съответно закъснение в нейното връщане. Недължимостта на главницата води до
недължимост й на всички акцесорни вземания - посочени в исковата молба като "лихви" -
договорна и санкционна, както й законната лихва за забава върху главницата от 17.08.2018 г.
до окончателното плащане, както й напълно неясните и произволни "заемни такси".
По отношение на приложения "Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица" и приложените "Общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от
17.12.2012 г. ", е направено изрично възражение за тяхната нищожност, като противоречащи
на императивните норми на Закона за потребителския кредит - чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10
и чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2, което прави исковите претенции неоснователни и недоказани
й на това основание. Освен това приложеният "Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" и приложените "Общи условия по
2
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в
сила от 17.12.2012 г.", са нищожни и поради противоречие с императивните норми на
Закона за защита на потребителите - Глава Шеста - чл. 143 и сл., тъй като предвиждат
неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор -
по отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне и начисляване.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне
изцяло на исковете вкл. и в частта за разноските. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на
ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което
важи и във въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати
възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Съобразно фактическата и
правната сложност на делото на особения представител следва да се определи
възнаграждение по оправилото на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 400 лева, което да се заплати
от въззиваемото дружество.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на жалбоподателя С. И. М. -
адвокат М.Г., АК П. във въззивното производство пред ПОС в размер на 400 лева и
УКАЗВА на въззиваемата страна "Банка ДСК" ЕАД, в тридневен срок от съобщението, да
предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен представител на
жалбоподателя в размер на 400 лв. по набирателната сметка на ОС – Перник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.04.2021 г. от 09,55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4