С присъда № 119/04.12.2006 година, постановена по НОХД 364/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Калин Николов Димитров от гр. Кърджали за невиновен в това, че на 03.12.2003 година в гр. Кърджали, като длъжностно лице- нотариус с район на действие Районен съд Кърджали, вписан в нотариалната камара под № 020, в кръга на службата си, съставил официален документ- протокол № 50 по нотариално дело № 866/2003 година от 03.12.2003 година за разпит на трима свидетели, в който удостоверил неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 311, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който присъдата се протестира като необоснована и неправилна. По делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс. Димитров е осъществил престъплението, за което бил предаден на съд. С протеста се предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди по предявеното му в първоинстанционния съд обвинения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Подсъдимият чрез защитника си оспорва въззивния протест. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314,ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. След задълбочено и подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод за недоказаност на обвинението по по чл. 311, ал.1 от НК, предявено на Калин Николов Димитров от гр. Кърджали. Безспорно, от фактическа страна по делото е установено, че на 01.12.2003 година св. Халил Али Мехмед от с.Каблешково, общ. Черноочене като наследник на Али Мехмедов Хасанов, б.ж. на с.с., подал молба –декларация чрез кмета на Община Черноочене за започване на процедура по признаване правото му на собственост върху недвижим имот от 375 кв.м в землището на с. Нови пазар, общ. Черноочене, парцел І, кв. 47, по давностно владение. Въз основа на молбата, Община Черноочене издала на св. Мехмед удостоверение № 444, че парцел- УПИ І от кв. 47 по КРП на с. Нови пазар, мах. Каблешково не е актуван като държавна или общинска собственост, както и били посочени имената на трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариус при извършване на обстоятелствената проверка: Сафет Ибрямов Халилов, Салимехдет Шакир Шакир и Мурад Тефик Хасан. На 03.12.2003 година св. Мехмед, заедно с тримата свидетели, посочени от кмета на Община Черноочене се явили в кантората на нотариус Димитров, с район на действие РС Кърджали, регистриран в нотариалната камара под № 020. Нотариусът провел разпит на тримата свидетели Халилов, Шакир и Хасан. И на тримата задал идентични въпроси, свързани с изясняване на обстоятелствата дали знаят къде се намира процесния имот, времето, през което св. Мехмед владеел този имот и дали някой от наследниците има претенции към имота. За извършения разпит нотариусът съставил протокол № 50/03.12.2003 година, в който отразил показанията на свидетелите. Въз основа на този протокол, както и другите писмени доказателства, съдържащи се в нотариално дело № 86682003, съставил мотивирано постановление № 50/03.12.2003 година и констативен нотариален акт за придобиване на собственост по наследство и давностно владение № 191/03.12.2003 година, т.І, рег. № 6949, н.д. № 866/2003 година, по силата на който признал Халил Али Мехмед за собственик на урегулиран поземлен имот І от кв. 47 по КРП на с.Нови пазар, общ. Черноочене, незастроен, с площ 375 кв.метра, при граници: изток и запад- улици, север и юг- пешеходни алеи. Горната фактическа обстановка съдът възприема в обема на доказателствата, събрани и проверени от първоинстанционния съд: от показанията на разпитаните свидетели в съдебното следствие; от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно- графическата експертизи и показанията на вещите лица в съдебно заседание; от писмените доказателства, всички във връзка с обясненията на поõсъдимия, възприети изцяло и от настоящата иннстанция. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, по отношение на противоречивите доказателствени материали съдът е изложил доводи кои от тях възприема, а други отхвърля и защо; фактическите му изводи изцяло съответстват на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция. Правилен, обоснован и изцяло почиващ на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че осъществяването на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК от обективна и от субективна страна от подс. Димитров не е доказано по несъмнен начин, до какъвто извод достигна и настоящата инстанция след извършената проверка на присъдата. За да изгради обвинителната си теза, представителят на обвинението се е позовал на показанията на свидетелите Халилов, Шакир и Хасан, дадени пред съдия в стадия на досъдебното производство, в които същите са отрекли собствените си показания, отразени в протокол № 50/03.12.2003 година, съставен от нотариус Димитров по извършената обстоятелствена проверка. Така се е стигнало до правния парадокс- показанията на едни и същи свидетели да са част от доказателствата, послужили за снабдяване на св. Мехмед с нотариален акт за собственост, и от друга страна- въз основа на тях е повдигнато обвинение срещу нот. Димитров и съставен обвинителен акт за престъпление по чл. 311 от НК срещу него. С тази разлика, че за да се произнесе с постановление за признаване на молителя Халил за собственик на имота, по нотариалното дело са събрани и други доказателства, установяващи правото на собственост, а на досъдебното производство- в подкрепа на показанията на свидетелите Халилов, Шакир и Хасан, дадени на досъдебното производство пред съдия, други доказателства не са събрани. Така, протоколът за разпит на свидетели, съставен от нотариуса, представлява официален документ и се ползва с доказателствена сила по отношения на отразените в същия обстоятелства. Разпитът на свидетели пред съдия в стадия на досъдебното производство представлява един от процесуалните способи за събиране и проверка на доказателства в едно наказателно производство, без на показанията на свидетелите, разпитани по реда на чл. 222 от НПК, процесуалният закон да придава презумптивна или по-голяма доказателствена тежест в сравнение с показанията на същите свидетели, дадени в друг стадий на наказателното производство. С други думи, обстоятелството, че показанията на свидетел на досъдебното производство са дадени пред съдия не означава, че именно това са достоверните показания, а същите следва да се преценявят и обсъждат наред с цялата съвкупност от доказателствени материали. Така, в случая от една страна е налице протокол № 50/03.12.2003 година на нотариуса, съставен в кръга на службата му, и представляващ официален документ и като такъв, ползващ се с доказателствена сила по отношение на отразения в същия обстоятелства, вкл. и относно вписаните свидетелски показания. Свидетелските показания на Халилов, Шакир и Хасан, отразени в този протокол от друга страна са еднопосочни с показанията им, дадени в проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд, като всички тези доказателства, опровергават от своя страна показанията на същите тези свидетели, дадени на досъдебното производство пред съдия. Проследявайки промяната в процесуалното поведение и в показанията на тези трима свидетели- пред нотариуса, пред съдия на досъдебното производство и при разпита им в първоинстанционното съдебно следствие, налага показанията им да бъдат преценявани с изключително внимание, тъй като това, че в зависимост от стадия на наказателното производство показанията им са в услуга или на обвинението, или на защитата, поставя в голяма степен изобщо надеждността им като такива. Ето защо не е достатъчно обстоятелството, че същите пред съдия на досъдебното производство са заявили друго, което е в подкрепа на обвинението. От значение в случая е, че други доказателства, които да са в подкрепа на обвинението за лъжливо документиране, не са представени. А последното като такова се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Така, от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че в протокола за разпит № 50, нотариус Димитров е вписал изявления на свидетелите, които те не са направили, поради което и обвинението спрямо него е останало недоказано по несъмнен начин. На следващо място, престъплението по чл. 311, ал.1 от НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл. За субективната съставомерност на това престъпление е необходимо в съзнанието на дееца да са налице конкретни представи, че при съставянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. В този смисъл доказателства за установяване субективната страна на престъплението не са събрани. Това е така, тъй като от една страна не е доказано по несъмнен начин, че нотариусът е записал в протокола неверни изявления на свидетелите, а от друга страна липсват каквито и е данни по делото за нотариуса да е бил някакъв интерес да създаде доказателства- в случая процесния протокол за разпит на свидетели, въз основа на който да признае молителят по обстоятелствената проверка за собственик на имота. С оглед на изложеното следва, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд и като го е признал за невиновен и го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение по чл. 311, ал.1 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, нито необоснованост. Присъдата е постановена в съответствие с искания, събрания, проверен и преценен доказателствен материал по делото, поради което не са налице основанията за отмяната й и за постановяване на нова осъдителна присъда. Ето защо, Окръжния съд намира, че въззивният протест е неоснователен, а присъдата като законосъобразна, обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 67/04.12.2006 година, постановена по НОХД № 364/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|