РЕШЕНИЕ
№ 13461
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110164690 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я.. № .., представлявано от А А с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Г.. бл..., вх.А, ап...
за признаване за установено спрямо последния, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
45611/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 332.32 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.08.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 04.08.2023 г. в
размер на 45.58 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2020 г. в размер на 27.72 лв. и обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. в размер на 5.83 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като ползвател на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
1
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.......” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника Р. Б.. Последният оспорва
редовността на подадената исковата молба. Навежда доводи за недопустимост на
предявените искове поради липсата на правен интерес предвид обстоятелството, че не е
представен договор между страните за доставка на топлинна енергия.
В отговора на исковата молба се прави подробен анализ на европейското
законодателство и практиката на СЕС по прилагането му. В тази насока се отбелязва, че е
налице доставка на непоръчана стока /чл.62 от ЗЗП/. Ответникът оспорва клаузи от ОУ на
ищеца като неравноправни и поддържа сатновище, че за да е обвързан от облигационно
правоотношение по доставка на топилнна енергия следва да е налице писмен договор,
какъвто в случая липсва. В противен случай, според него, страна по това правоотношение е
етажната собственост, а не собствениците на индивидуалните обекти в нея.
Ответникът твърди, че липсва договор за дялово разпределение. Допълнителни
възражения навежда с оглед липсата на регулация на цената на тази услуга.
Отбелязва, че Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/2007 г. е отменана от ВАС. Оспорва
дължимостта на лихви върху прогнозни суми.
Относно количеството доставена топлинна енергия е посочено, е средствата за
измерването й подлежат на периодичен метрологичен контрол, преминаването на какъвто не
е установено по делото.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 45611/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 332.32 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2023 г. до
2
изплащане на вземането, сумата 45.58 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 04.08.2023 г., сумата 27.72 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 14.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5.83 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 04.08.2023 г.
С възражение от 17.10.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че
жилището е недовършено, радиаторите са пломбирани, а той живее със семейството си в
САЩ от 2003 г.
Видно от нотариален акт № 38, том ..., нот.дело № ..1997 г., съставен от съдия по
вписванията при СРС, нотариален акт № 39, том ..., нот.дело № ..1997 г., съставен от съдия
по вписванията при СРС, ответникът и други изброени в документите за собственост лица,
са собственици на ид.ч. от магазини и приемна, находящи се в гр.София ж.к.М.. бл..., вх.А и
вх.Б, партер. Така отразения в нотариалните актове адрес е идентичен с актуалиня ж.к.Г..
бл..., вх.А и вх.Б, съобразно посоченото в удостоверението на ГИС-София от 20.01.2000 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т..“ АД на клиенти в гр.София се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е
взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т.......“ ЕООД.
Договор с последното е сключен на 28.08.2000 г. По делото са представени доказателства и
за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № ..03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
разпределяна за процесния имот топлинна енергия по системата за дялово разпределение.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми от промяна на цената на
топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Т.......” ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, няма монтирани
отоплителни тела, но се разпределя топлоенергия за сградна инсталация в съответствие с
3
отопляемия обем на жилището от 248 куб.м. Отразено е, че след отоплителен сезон
2020/2021 г. е осигурен достъп за отчет, като с оглед данните от него, за отоплителен сезон
2021/2022 г. по преценка на ФДР не е начислен разход за битово-гореща вода и не е
разпределяна топлинна енергия по отчет.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от цитирана наредба. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция
на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са
издадени свидетелства за метрологична проверка през 2017 г., през 2021 г. и през 2023 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 338.09 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответника Р. Б. с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, по което не бе
проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна. Ищецът не е представил
доказателства, че Б. е собственик на ап... находящ се в гр.София, ж.к.Г.. бл..., вх.А, нито пък,
че е страна по договор за доставка на топлинна енергия за това жилище. По делото са
представени документи за собственост на ответника върху идеални части от магазини и
приемна в етажната собственост, но не и на апартамента, за който се претендира в
настоящето дело доставена, но незаплатена през исковия период топлинна енергия.
4
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството потребител на
топлинна енергия спрямо ответника по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, която да обоснове претенцията на ищеца спрямо него.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответника за начислените от ищеца задължения.
Настоящият състав намира и че при този изход на спора, безпредметно се явява
обсъждането на останалите възражения на ответника по съществото на спора. По тази
причина не мотивира изводи по отношение на тях.
С оглед изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за обезщетение за
забава, последният също следва да бъде отхвърлен.
Ищцовите претенции за вземания за осъществена услуга дялово разпределение е
неоснователна по вече изложените съображения, както и поради факта, че че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.......“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил. Пълномощникът на ответника претендира възнаграждение, определено
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно отразеното в приложеното на
л.52 от делото пълномощно. Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението на
адв.С. за исковото производство е 400.00 лв., изчислено по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я.. № .., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по
отношение на ответника Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Г.. бл..., вх.А, ап...
че последния дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 45611/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно 332.32 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № .., ведно със
5
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 14.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 04.08.2023 г. в размер на 45.58 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я.. № .., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по
отношение на Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Г.. бл..., вх.А, ап... че
последния дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 45611/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2020 г. в размер на 27.72 лв. и обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 04.08.2023 г. в размер на 5.83 лв.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Я..
№ .., представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат Д. С. Ц., ВрАК, БУЛСТАТ .. с
адрес гр.София, ул.“..“ № 1, офис 3, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 и т.3 от Закона
за адвокатурата, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Р. Н. Б., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
64690/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.......“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 45611/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6