Определение по дело №627/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 380
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20215000600627
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Васил Ст. Гатов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600627 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 450 ал.3 изр.2 НПК.
С определение № 379 от 25.11.2021 г. по ЧНД № 630/2021 г.
Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Д.
Г. Д. – роден на 29.11.1991 год. във *, понастоящем в Затвора – *, за
предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер на 2 месеца и 28 дни
от определеното му наказание в размер от 1 година лишаване от свобода с
присъда № 260013/23.11.2020 г. по НОХД № 37/2020 г. по описа на РС *.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който го
е обжалвал, чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и неговата
молба да бъде уважена.
Началникът на Затвора в * е представил възражение срещу жалбата с
приложени към нея мидицинска справка, докладна, обяснение от л/с М. Я. и
копие от заповед № Л-1754/07.12.2021 г.
Окръжна прокуратура – Пазарджик не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във въззивната жалба се прави искане да се даде възможност на
защитата да изложи допълнителни доводи в съдебно заседание. Следва да се
има предвид, че въззивното производство в случая протича по реда на гл. 22
НПК, а съдът не намира необходимост за неговото насрочване в открито
заседание по реда на чл. 345 ал. 1 пр. 2 НПК.
Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд не е обсъдил
безпристрастно всички събрани по делото доказателства, имащи значение за
правилното му решаване.
Пазарджишкият окръжен съд изключително подробно е анализирал
доказателствата. Съдебният акт е постановен, след като на внимателна
преценка са подложени всички събрани по делото доказателства, свързани с
обстоятелствата, които е необходимо да се подложат на анализ в
производството по предсрочно условно освобождаване.
Внимателно е преценено становището на началника на Затвора в *. От
него се установява, че при първоначалната оценка на правонарушителя е
отчетен среден риск от рецидив, в горните граници – 72 т. Посочени са
конкретно седем проблемни зони, които прецизно са обсъдени. Прави
впечатление, че една от тези проблемни зони е „начинът на живот и
обкръжение”. Отразено е, че по-голяма част от лицата, намиращи се в
обкръжението му, са с изразени криминални нагласи. Лесно податлив е на
отрицателно въздействие и действията му са ситуативно обусловени.
В зоната „анализ на риска” показва средни стойности. Рискът от
самоувреждане на здравето е по-скоро бутафорен и демонстративен, а спрямо
пенитенциарните служители - и неискрен и сервилен, стараейки се да се
представи в желаната светлина.
Осъденият Д.Д., след постъпването в затвора, по негова молба, е
назначен на външен работен обект, където работел до 11.06.2021 г. Поради
несправяне с поставените му задачи и прояви на конфликтно поведение на
работното място, е спрян от работа. Малко след това е назначен на
доброволен труд, без заплащане, срещу зачитане на работни дни, за
2
облагородяване и хигиенизиране на района на затвора. На по-късен етап е
устроен на външен работен обект, където се справял с възлаганите му задачи,
но под прякото наблюдение и контрол на съответен служител, понеже му
липсвала организираност и постоянство.
При последната преоценка е прието, че рискът от рецидив е повишен в
зони ”начин на живот и обкръжение” и „междуличностни проблеми”. Рискът
от сериозни вреди също оставал среден, предвид негативните му прояви в
местата за лишаване от свобода.
Наказван е два пъти – за вземане и ползване на чужда фонокарта, без
знанието и разрешението на собственика й и за влизане в чуждо спално
помещение, създавайки предпоставки за конфликт, като се е заканвал с
физическа саморазправа с настанените там лишени от свобода.
До сега не е награждаван.
Заключителното мнение е, че целите и задачите в плана на присъдата му
не са постигнати. Прогнозите за успешна ресоциализация на този етап са
неблагоприятни.
В оценката на психолога е отразено, че в поведението на Д.Д. се
проявяват реакции на враждебност и агресия.
Представена е заповед за наложено наказание за извършено нарушение
на 25.11.2021 г., веднага след приключване на първоинстанционното
производство по настоящото дело, наложило намесата на постовия
надзирател.
В мотивите към атакуваното определение подробно е обсъдено
здравословното състояние на осъдения. С основание е преценено, че липсват
данни, от които да се направи извод за влошено здравословно състояние.
Видно от представената пред настоящата инстация медицинска справка от
06.12.2021 г., след постъпването му в затвора – на 13.07.2021 г., постъпва по
спешност по повод стягане и болка в сърдечната област. Предприети са
съответните медицински изследвания, които не са констатирали съществени
отклонения в статуса, вкл. и чрез направената ЕКГ. Данните за поставени
стентове са анамнестични, поискани са медицински документи за това, които
самият осъден и към настоящия момент не е представил. Въпреки това,
предвид твърденията му за получаване на определени медикаменти, е приета
3
диагноза Стенокардия. Назначена е терапия, която се прилага редовно.
Поради това и доводът на защитата в тази насока не може да бъде възприет.
С необходимата прецизност е обсъдено и семейното положение на Д.Д..
С основание е отчетено, че детето му е родено още преди постъпването в
затвора и няма пречки грижите за него, до изтърпяване на наказанието от
една година лишаване от свобода, чийто остатък към датата на разглеждане
на делото в Окръжен съд – Пазарджик, е 2 месеца и 28 дни.
Останалите възражения в жалбата са блакетни и те касаят по-скоро
становище относно правната уредба на производството по условно
предсрочно освобождаване, а не кокретни възражения срещу атакувания
съдебен акт.
С оглед на всичко изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд
счита, че напълно законосъобразно е преценено, че Д.Д. все още не е дал
доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и
необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Поради това правилно молбата му за
предсрочно условно освобождаване е оставена без уважение.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 от 25.11.2021 г. по ЧНД №
630/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4