Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
14.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 6156 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 360630 от 14.03.2018г. по гр.д. № 54270/2017г. Софийски районен
съд, 162 състав осъдил „З.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на П.К.К.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.С.К., по частичен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 257 КЗ (отм.) сумата 12 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
настъпили от ПТП, причинено на 23.06.2016г. на път ПП I-6 в участъка на км
486+1 виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2017г.
до окончателното й изплащане, като отхвърлил този иск за разликата над 12 000
лв. до пълния предявен размер от 24 900 лв., представляващ част от вземане в
общ размер от 100 000 лв., както и осъдил ответника да заплати на ищцата сумата
101.99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на разходи за лечение, настъпили в причинна връзка със същото ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2017г. до окончателното й
изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата 200 лв. - разноски по делото, а на основание чл. 38, ал 2 ЗА
- да заплати на адвоката на ищцата сумата 615.42 лв. – адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 472.77 лв. - разноски съобразно
уважената част от иска; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати
на ответника сумата 233.13 лв. - разноски в производството съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата П.К.К., малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.С.К., която го обжалва в частта,
с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
12 000 лв. до предявения частичен размер от 24 900 лв., с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд
определил обезщетение за претърпените от въззивницата неимуществени вреди в крайно
занижен размер. Не били съобразени всички обективни обстоятелства от значение за
този размер – обем, характер и тежест на уврежданията, интензитет и
продължителност на търпените болки и страдания, физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. От приетото по делото
заключение на СМЕ се установило, че при процесното ПТП ищцата получила контузна
рана в областта на дясното коляно с частично разкъсване на връзката на
капачката и контузия на главата. Проведено било оперативно лечение, като раната
била зашита и кракът бил поставен в гипсова шина за 14 дни. Продължителността
на увреждането била около 45 дни /което отговаряло на медико-биологичния
характер на средна телесна повреда – трайно затруднено движение на крайник за
период по-дълъг от 30 дни/. Болките продължили около 7 – 10 дни, като през
първите 3 дни били с по-интензивен характер. От събраните гласни доказателства
се установили трудностите, през които преминала ищцата. Непосредствено след ПТП
състоянието й било изключително тежко – неадекватна и в шок. След изписването й
от болницата спазвала строг постелен режим в продължение на 14 дни. Движенията й били силно ограничени и
разчитала на помощта на близките си за всичко. След сваляне на шината майката
на ищцата третирала раната с мехлеми за по-бързо зарастване и била неотлъчно до
ищцата при всяка рехабилитационна процедура, която провеждали през ден повече
от месец. Емоционалната травма от преживяното ПТП имала своя не по-лек отзвук в
живота на детето, на 10 години към датата на ПТП. Въпреки успешното лечение и поетапното
връщане на пострадалата към ежедневието на дете, тя продължила да изпитва страх
при возене в кола, което се потвърдило от свидетелските показания. Тези
обстоятелства, макар посочени в решението, не били отчетени в пълна степен от
първоинстанционния съд, което довело до неправилен извод относно размера на
присъденото обезщетение. При определяне на обезщетението съдът следвало да
вземе предвид практиката на съдилищата в подобни случаи, конкретните
икономически условия, нивата на застрахователното покритие към настъпване на
ПТП, измененията в официалните данни на НСИ за размера на средната работна
заплата, както и ежегодното поскъпване на премията по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и цялостното поскъпване на живота. Поради това моли съда да
отмени решението в атакуваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това
постанови друго, с което да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в
предявения размер от 24 900 лв., като присъди обезщетение в размер на още
12 900 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
плащането. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.Д.Б.Ж.И З.“ АД не е депозирала отговор на жалбата по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове:
частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 24 900
лв. /след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, с цял размер
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
състояло се на 23.06.2016г. на път ПП I-6, в участъка на км 486+1, по вина на
водача на лек автомобил „Ситроен 3Х“, рег. № ********– К.П.К., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответнното дружество към датата на ПТП,
и иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 101.99 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи
за лечение в причинна връзка със същото ПТП. Претендирана е и законната лихва
върху главниците от 16.02.2017г. до окончателното плащане. Решението в частта
по иска за имуществени вреди не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка
за допустимост и правилност.
Сочените в исковата молба неимуществени вреди са причинени на ищцата
вследствие ПТП болки и страдания от телесни увреждания – разкъсно-контузна рана
в областта на дясно коляно с частична лезия на лиг пателе проприум, и
охлузвания в областта на главата. Твърди
се, че след тридневен престой в болнично заведение ищцата била изписана за
продължаване на лечението в домашни условия със задължителни препоръки за
ползване на патерици при ходене и гипсова шина за минимум 14 дни. Твърди се
още, че непосредствено след катастрофата и дълго след това ищцата била много
уплашена. Преживяното било изключително стресиращо за едва 10-годишното дете,
което отново и отново преживявало ужаса от безконтролно движещия се автомобил. П.
страдала от липса на пълноценен сън, често се будела и трудно заспивала, защото
шината ограничавала движенията и тя продължително заемала дадена поза за
продължително време. Възстановяването на мускулните връзки било бавен процес,
съпроводен със значителни болки и силно ограничени движения. При ищцата била
установена изразена хипотрофия на главата на бедрения мускул, което налагало
активна лечебна физкултура и физиолечение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател,
както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за
вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице,
т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
В случая първоинстанционното решение в осъдителните му
части не е обжалвано от ответника, поради което същото със сила на пресъдено
нещо установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника – застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетото в първоинстанционното производство и
неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е претърпяла
физически увреждания - открита рана и контузия на коляното на десния крак, с
частична лезия /разкъсване/ на връзката на капачката, и контузия с охлузвания в
областта на главата. Търпяла е болки и страдания около 7 до 10 дни, като през
първите 3 дни болките са били с по-интензивен характер. При престоя на ищцата в
болница от 23.06.2016г. до 26.06.2016г. е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в зашиване на раната на коляното, проведено е медикаментозно лечение. Оперативната рана е
била спокойна, спокоен следоперативен период. Поставена е гипсова шина за 14
дни, в който период следвало да ходи с патерици, когато стъпва на крака. След
14 дни конците били свалени и ищцата е насочена за рехабилитация, от която е имала
нужда в продължение на около месец. След сваляне на шината ищцата е имала
хипотрофия на главата на бедрения мускул, което е нормално да се получи след
двуседмично обездвижване и е било необходимо да се провежда активна лечебна
физкултура. Така продължителността на увреждането е около 45 дни, в които се
включва 1 месец рехабилитация след сваляне на шината. Вещото лице не е
извършило личен преглед на ищцата, но е посочило, че към момента състоянието й
следва да е стабилизирано и не се очаква да търпи болки, свързани с получените
увреждания.
В открито съдебно заседание при изслушване
на заключението вещото лице е пояснило, че оперативното лечение се е изразявало
единствено в кожно зашиване на раната. Изводът за констатирана хипотрофия на
главата на бедрения мускул вещото лице е направило въз основа на представената
етапна епикриза /л. 38 от делото на СРС/, съгласно която ищцата е насочена
единствено за лечебна физкултура и физиолечение. Няма данни кога е извършван
прегледът по етапната епикриза. Вещото лице не може да каже дали е имало
хипотрофия към 24.01.2017г. От представения амбулаторен лист от 23.01.2017г. е
видно, че ищцата е прегледана и е посочено ограничени движения и болки в
дясното коляно в областта на цикатрикса /натрупване на по-голяма маса от гранулационна
тъкан на мястото на оперативния шев/, която може да ограничи движенията и се
лекува с физиотерапия.
От показанията на свидетеля Д.К.се установява, че е
семеен приятел на семейството на ищцата и колега на баща й. Може би първи
отишъл в болницата, момичето било посиняло, с охлузни рани по главата, по дясна
ръка и с кръв по десния крак. Свидетелят я попитал как е, а тя не му отговорила
нищо, не знаела къде се намира. След изписването им от болницата ищцата била
около 15 дни с шина на крака, боляло я много, постоянно била на
болкоуспокояващи, в стрес. Почти не можела да се облича сама, постоянно
трябвало да има някой с нея. До ден днешен не можела да си свива крака докрай.
Мазали я с мазила, правили физиотерапия и раздвижване. Доста време й отнело да
се възстанови, 3-4 месеца.
Свидетелят С.С., кръстник на ищцата установява, че след
катастрофата П. и майка били откарани в една болница, а баща й – в друга. Свидетелят
отишъл в болницата при бащата, видял П. след операцията. Прибрал ги с колата си
от болницата и ги закарал до дома им, свалил П. от втория етаж на болницата,
носил я. Била гипсирана и много я боляло. Помолили го да кара по-бавно, детето
било стресирано. Не можело да се обгрижва само, да ходи до тоалетната, било много
трудно. То изобщо не искало да се движи. Било подложено на голям стрес. Имало наранявания
на главата, ръката му била превързана. Когато колата трепвала, детето се
стресирало и молело свидетеля да кара по-бавно. Дори и до днес продължавало на
моменти, когато колата попадне в дупка детето се стряскало. Свидетелят виждал,
че когато играе детето внимава с крака. Доколкото знаел от родителите на П.,
още не можела да свива крака, но може да кляка. Били взели домашен помощник –
физиотерапевт за помага, да раздвижва детето след първите петнадесет дни, бил
техен познат.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователен довода за допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на
ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата,
както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., решение № 93/26.03.2011г. по т.д. №
566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО,
решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д.
№ 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време. Съгласно постоянната съдебна практика, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към
момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, претърпени от ищцата - открита рана и
контузия на коляното на десния крак, с частично разкъсване на връзката на
капачката, и контузия с охлузвания в областта на главата, с възстановителен
период според неоспореното заключение на СМЕ от около 45 дни, като ищцата е
търпяла болки и страдания около 7 до 10 дни, по-интензивни през първите 3 дни, причинените
от тези телесни увреждания битови неудобства (невъзможност да се обслужва сама и
проблеми със съня в периода от 14 дни, в който била с гипсова шина) и негативни
психически изживявания (уплаха, стрес от преживяното ПТП, страх при пътуване с
автомобил), и не на последно място с оглед възрастта на пострадалата към датата
на ПТП - 10 години, споделя извода на първоинстанционния съд, че справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 12 000 лв. Ишцата, чиято е
доказателствената тежест, не е доказала в резултат травмата на коляното да има
остатъчни трайни увреждания. Такива не се твърдят в исковата молба /а и във
въззивната жалба се твърди успешно проведено лечение/. Вещото лице от СМЕ не е
извършило личен преглед на ищцата, така както е поискано с исковата молба и
възложено от съда, но заключението нито е оспорено от ищцата, нито е поискано
изготвяне на допълнително заключение.
Така определеното обезщетение въззивният съд намира за съобразено и с обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането -
23.06.2016г., а доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни. Обезщетението
се определя от съда към момента на увреждането, а лихвата от датата на
увреждането има компенсаторен характер, като в случая в съответствие с
диспозитивното начало в процеса лихва върху главницата е присъдена от районния
съд от момента, от която е претендирана – 16.02.2017г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Това
обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от СРС размери,
определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По делото обаче няма доказателства такова
възнаграждение да е уговорено и заплатено, поради което разноски на въззиваемия
не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360630 от 14.03.2018г., постановено по гр.д. №
54270/2017г. на Софийски районен съд, 162 състав в обжалваната част, с която предявеният от П.К.К., ЕГН **********,
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д.С.К., срещу „З.Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********, частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 257 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 12 000 лв.
до предявения размер от 24 900 лв., представляващ част от вземане в общ размер
от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, състояло се на
23.06.2016г. на път ПП I-6, в участъка на км 486+1.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 54270/2017г. на
Софийски районен съд, 162 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.