ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20235001000104 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„П**“ АД срещу определение № 26/10.01.2023 година, постановено по т.
дело № 254/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив. Оплакванията
са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В
частната жалба се поддържа, че изменението на иска само досежно неговия
размер – намаляване или увеличаване не било същинско изменение по
смисъла на чл. 214 от ГПК. В случая не ставало дума за изменение в
петитума, тъй като и с първоначалната исковата молба и след нейното
изменение банката претендирала от ответниците парична сума, дължима
поради неизпълнение на задължения по договор за кредит. Изменението на
основанието на иска по отношение на двамата ответници и увеличаването на
първоначално претендирания размер от по 1/3 на по 1/2 от вземанията от
всеки един от двамата не водело до предявяване на нов иск.Освен това се
твърди, че не е налице и същинско изменение на основанието на иска, тъй
като не се променял юридическия факт, от който произтичало вземането, а
именно договора за кредит. Добавянето на нови обстоятелства към
първоначално заявените такива, с оглед настъпилата промяна след подаване
1
на исковата молба, само по себе си не съставлявало промяна на основанието
на иска. Допустимостта на обжалването на определението на ОС – Пловдив
е обоснована с това, че определението има характер на преграждащо, като
частният жалбоподател се е позовал и на задължителна съдебна практика - т.
7б от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответниците Н. Д.
М. и И. Д. Т., чрез процесуалния им представител адвокат В. Р., с изразено
становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Поддържа се, че определението на първоинстанционния съд е от категорията
определения, които не подлежат на самостоятелно обжалване. По същество се
изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Иска се
неговото потвърждаване и присъждане на направените в производството по
обжалването му разноски.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу
определение, попадащо в категорията определения, подлежащи на обжалване
съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно такива, които преграждат по-
нататъшното развитие на производството.
В диспозитива на обжалваното определение на ПОС е посочено, че с
него съдът изменя проекта си за доклад по делото, обективиран в
определение № 1086/02.11.2022 г., като приема, че след прекратяване на
производството като недопустимо в частта, с която се иска осъждане на З.
М.а в качеството й на солидарен длъжник за целия дълг и при условията на
евентуалност за 1/3 част от дълга в качеството й на законен наследник на Д.
Н. М., производството продължава по заявеното искане в исковата молба за
осъждане на И. Д. Т. и Н. Д. М. в качеството им на законни наследници на
кредитополучателя Д. Н. М. само до размера на наследствените им права, а
именно за по 1/3 част от вземанията на банката в общ размер на 18 910.57
евро, конкретизирани в петитума на исковата молба.
Макар да е посочено, че става дума за определение, с което се изменя
изготвения проект за доклад, с него първоинстанционният съд на практика
отказва да допусне изменение на първоначално предявените по делото
искове, преграждайки по този начин възможността на банката – ищец да
2
претендира от двамата ответници И. Т. и Н. М. вземанията си по договора за
банков кредит в размерите над по 1/3 до по 1/2 част от всеки един от
двамата. В този смисъл не става дума за определение по чл. 140 или по чл.
146 от ГПК, които действително не подлежат на самостоятелно обжалване.
Преграждащите определения обаче, каквото е и процесното, подлежат
на обжалване съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.
Изводът си за преграждащия характер на определението съдът мотивира
по следния начин:
Първоначално с исковата молба ищецът „П**“ АД е предявил
субективно съединени осъдителни искове срещу трима ответници – З. Г. М.а,
И. Д. Т. и Н. Д. М. за вземанията си по договор за ипотечен кредит от
07.02.2011 година с кредитополучател Д. Н. М. и солидарен длъжник З. Г.
М.а, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че кредитополучателят
Д. Н. М. е починал преди завеждане на иска – на 03.12.2013 година, като
негови наследници по закон са тримата ответници – съпругата З. М.а и децата
му И. Т. и Н. М..
От изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания
петитум е видно, че осъдителният иск срещу З. М.а е за пълния размер на
дължимите суми по договора за кредит в качеството й на солидарен длъжник
на кредитополучателя, а при условията на евентуалност, при отхвърляне на
главния иск в качеството й на солидарен длъжник, е предявен иск срещу нея
в качеството й на наследник на кредитополучателя Д. Н. М. до размера на
наследствените й права, т.е. до 1/3 от размера на вземанията на банката.
Първоначално предявените субективно съединени искове срещу
останалите двама ответници И. Т. и Н. М. се основават на качеството им на
наследници по закон на починалия кредитополучател Д. Н. М. и искането по
тях е да бъдат осъдени да заплатят на банката дължимите суми до размера на
наследствените им права – по 1/3.
След образуването на делото пред ОС – Пловдив на 27.04.2022 година е
установено, че ответницата З. М.а е починала преди подаване на исковата
молба – на 10.12.2020 година. С влязло в сила определение №
1086/02.11.2022 година първоинстанционният съд е прекратил
3
производството по отношение на З. М.а.
С молба вх. № 15398/09.06.2022 година, подадена от ищеца „П**“ АД е
поискано изменение на петитума на исковата молба, като е посочено, че
вместо първоначалния петитум се иска осъждане на И. Д. Т. и Н. Д. М. да
заплатят в полза на ищеца „П**“ АД по равно, по 1/2 част, дължимите суми
по договора за ипотечен кредит от 07.02.2011 година, включващи главница,
договорна лихва, наказателна лихва, законна лихва, непогасени годишни
комисиони, разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост и
разходи за подновяване на ипотеката, конкретизирани по размери и периоди в
молбата.
С обжалваното по настоящото дело определение първоинстанционният
съд е отказал да допусне поисканото изменение на първоначално
предявените искове. Доколкото първоначалните искове срещу двамата
ответници не са предявени като частични, а с молба вх. № 15398/09.06.2022
година се иска осъждане на ответниците за суми в по-големи размери – по 1/2
част от вземанията вместо първоначалните по 1/3, с отказа да се допусне
увеличението се прегражда възможността на банката да реализира в пълен
обем правата си по вече образуваното дело, поради което и съобразно
разрешението, съдържащо се в т. 7б от ТР 1/2013 година на ОСГТК частната
жалба е допустима.
По същество частната жалба е основателна.
С прекратяването на производството по недопустимия иск срещу З. М.а,
същото продължава по отношение на останалите два субективно съединени
иска. Обстоятелствата, на които се основават тези искове, са свързани с
качеството на двамата ответници на наследници по закон на
кредитополучателя Д. Н. М.. Изменението на петитума на предявените
осъдителни искове чрез искане да се осъдят ответниците да заплатят на
банката по 1/2 от вземанията, вместо посочените с първоначалната искова
молба по 1/3, представлява увеличение на исковете, което е допустимо до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, съгласно
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Обстоятелствата остават непроменени,
като се иска ангажиране на отговорността на двамата ответници в качеството
им на наследници по закон на кредитополучателя Д. М. за дължимите суми
по договора за кредит. Размерът на техните наследствени права, респ.
4
размерът, до който те следва да отговарят по предявените осъдителни искове
съобразно тези права, е въпрос по основателност на исковете, а не по тяхната
допустимост.
Горните изводи не се променят от факта, че исковете са били насочени
първоначално и срещу майката на двамата ответници, която е починала
преди предявяването им, в качеството й на солидарен длъжник.. След нейната
смърт отпада възможността на банката на претендира вземанията си по
договора за кредит от солидарния длъжник, респ. от неговите наследници по
закон, тъй като те са същите, които са наследници по закон и на
кредитополучателя и срещу които вече са предявени осъдителни искове в
това им качество. Налице е съвместяване на материалната легитимация, а
оттам и на процесуалната легитимация на двамата ответници да отговарят
за пълния размер на задължението по договора за кредит както като
наследници на кредитополучателя, така и като наследници на солидарния
длъжник. С оглед на това увеличението на първоначалните искове срещу тях,
предявени в качеството им на наследници на кредитополучателя, не е
свързано с промяна на обстоятелствата, не става дума за нови искове и е
допустимо.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното определение, с което не е допуснато изменение на
първоначално предявените искове по молба вх. № 15398/09.06.2022 година,
подадена от „П**“ АД.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 26 от 10.01.2023 година, постановено по т.
дело № 254/2022 година на ОС – Пловдив и ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане и произнасяне
по предявените искове от „П**“ АД, ЕИК *********, срещу И. Д. Т., ЕГН
********** и Н. Д. М., ЕГН **********, изменени с молба вх. №
15398/09.06.2022 година, подадена от „П**“ АД.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6