РЕШЕНИЕ
№ 17429
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110115026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 12.06.2024 г., от С. В. С. против
(ФИРМА) с искане да бъде признато за установено, че ищецът в качеството си на наследник
на В С. И. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4601,23 лева,
представляваща ½ част от претендирано от страна на ответника вземане по Договор за
потребителски кредит от 13.12.2007 г. сключен с (ФИРМА) съгласно писмо на ответното
дружество с изх. № 00278/15.02.2024 г., обявено в Централния кредитен регистър при
Българска народна банка по кредит с идентификатор EOSDP000000001275950, поради
изтекла погасителна давност. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът извършил справка за вписани
задължения в Централния кредитен регистър при Българска народна банка по партидата на
наследодателя му В С. И., при която било установено, че е налице вписване на задължение с
балансова стойност в размер на 9450 лева заявено от ответното дружество с идентификатор
EOSDP000000001275950. Страната поддържа, че с писмо от 08.02.2024 г. изискала от
(ФИРМА) информация относно основанието, на което се претендира сумата. В исковата
молба са изложени твърдения, че в отговор на искането ответникът отправил писмо с изх. №
00278/15.02.2024 г., съгласно което претендираната от дружеството сума е общо в размер на
9202,84 лева, произтичаща от договор за кредит от 13.12.2007 г., сключен между
наследодателя В С. И. и (ФИРМА) като вземанията са прехвърлени в полза на ответното
дружество по силата на договор за цесия от 06.12.2013 г. Ищецът поддържа, че ответникът е
отказал да съобрази изтеклата погасителна давност, а е продължил да претендира заплащане
на сумата, поради което за С. С. е налице правен интерес да бъде установена със сила
недължимостта на припадащата се на ищеца част от задължението съобразно
наследствените му права. С молба от 24.09.2024 г. ищецът във връзка с доводи на ответника
за недопустимост на производството, поддържа, че независимо от обстоятелството, че
образуваното за принудително събиране на процесното вземане изпълнително производство
1
е перемирано, то доколкото задължението продължава да е вписано в Централния кредитен
регистър като кредит с идентификатор EOSDP000000001275950 по партидата на
наследодателя му, то за ищеца е налице правен интерес със сила на пресъдено нещо да бъде
отречена дължимостта му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт К
сочи, че относно процесното вземане срещу наследодателя на ищеца В С. И. било
образувано изп. дело № 318/2009 г. по описа на ЧСИ Р.К с рег. № 731 при КЧСИ, което е
прекратено поради настъпила перемпция през 2017 г. В отговора на исковата молба са
изложени доводи за недопустимост на предявен отрицателен установителен иск по чл. 124
ГПК, както и по чл. 439 ГПК, тъй като към момента на подаване на исковата молба не е
налице висящо изпълнително производство. Процесуалният представител на ответника
поддържа, че след прекратяване на изпълнителното производство кредиторът не е
предприемал действия по събиране на вземането. В отговора са изложени доводи, че
(ФИРМА) е задължено да предоставя информация до БНБ относно всички задължения на
лица, по отношение на които дружеството има вземания независимо дали те са погасени по
давност или не, респ. дружеството не е дало повод за завеждане на делото с предоставяне на
изискуемата информация по отношение на наследодателя на ищеца. По изложените доводи
е направено искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при
условията на евентуалност предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ищеца, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираните от С. В. С. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на производството:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да
установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
С Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е прието,
че установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения,
когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и
определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на
правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или
претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Интересът от установителния иск не отпада и когато
ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване.
За пълнота и във връзка с доводите на ответника следва да бъде отбелязано, че
предявяването на установителен иск за погасяване на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о.
В разглеждания случай макар ответникът да поддържа, че образуваното за процесното
вземане изпълнително производство е прекратено поради настъпила перемпция, доколкото
дружеството продължава да разполага с изпълнителен титул за задължението на
наследодателя на ищеца предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим,
като с оглед диспозитивното начало индивидуализацията на размера на вземането следва
2
бъде посочената от ищеца съобразно отправеното от ответника до него писмо с изх. №
00278/15.02.2024 г., тъй като не се твърди С. В. С. да е бил страна в производството по
издаване на изпълнителния лист, респ. по прекратеното изпълнително производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че е предприел действия, имащи
ефект на прекъсване на погасителната давност на вземанията по процесния договор за
кредит към датата на депозиране на исковата молба. От изискания в цялост по искане на
ответната страна препис от изп. дело № 318/2009 г. по описа на ЧСИ Р.К с рег. № 731 при
КЧСИ се установява, че същото е образувано по искане на (ФИРМА) против В С. И. за
принудително събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
330/2009 г. по описа на Районен съд – П, а именно сумата в размер на 3698,84 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит от 13.12.2007 г., ведно със
законна лихва за забава от 20.07.2009 г. до погасяване на вземането, 360,83 лева
възнаградителна лихва, 2,75 лева мораторна неустойка и 346,12 лева съдебни разноски.
Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление на съдебния изпълнител от 11.08.2017 г. Ответникът не е ангажирал
доказателства след сочената дата да е предприел действия, с който погасителната давност
относно вземанията по листа да е прекъсната. Предвид изложеното предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 684,05 лева, от
които сумата в размер на 184,05 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и
сумата в размер на 500 лева заплатено в брой съгласно договор за правни услуги от
13.03.2024 г. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца се явява неоснователно доколкото хонорарът е
в размер под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. В. С., ЕГН **********, с адрес в
гр. (ФИРМА), против (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) отрицателен установителен иск, че ищецът в качеството си на наследник на В С.
И. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4601,23 лева, представляваща ½
част от претендирано от страна на ответника вземане по Договор за потребителски кредит
от 13.12.2007 г. сключен с (ФИРМА) съгласно писмо на ответното дружество с изх. №
00278/15.02.2024 г., обявено в Централния кредитен регистър при Българска народна банка
по кредит с идентификатор EOSDP000000001275950, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на С. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (ФИРМА), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 684,05 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4