Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П.САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 5861 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №
24727 от 28.01.2019г., постановено по гр.д. № 38959/2016г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 150-ти състав, П.на Р.Б.е осъдена на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на А.Е.Д., сумата от общо 13 000 лева, от които 10 000 лева /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по НОХД № 2560/2010 г. по
описа на СГС, НО, 12 състав, и сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка със защитата по образуваното наказателно
дело, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /датата на
влизане в сила на оправдателната присъда/ - 10.07.2014 г., до окончателното
изплащане на сумата, като искове са
отхвърлени за разликата до първоначално предявения размер от 21 000 хиляди
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане
на законна лихва върху присъдените суми за периода от 25.06.2014 г. до
09.07.2014 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение П.на Р.Б.е
осъдена на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на А.Е.Д., сумата от 682,50 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца А.Е.Д., с която се иска да бъде отменено
Решение № 24727/28.01.2019г. по гр.д.№ 38959/2016г. на Софийски районен съд, в частта в която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000
лв. до пълния претендиран размер от 21 000 лв.
Излагат се подробни съображения, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, тъй като не са взети предвид
всички конкретни обстоятелства свързани с критерия за справедливост по смисъла
на чл.52 от ЗЗД. Твърди се ,че не са отчетени свидетелските показния, които
достатъчно обосновано говорят за промяната на ищеца в емоционален и психически
план. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна П.на Р.Б.не изразява
становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
Срещу първоинстанционното
решение е подадена и въззивна жалба от ответника П.на Република България, в
частта в която същата е осъдена да заплати на А.Е.Д. сумата от 13 000 лв.,
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 219,
ал.4, във вр. с ал.3, във
вр. с ал.2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Акцентира се върху твърдението, че не е доказана причинната връзка между
повдигнатото обвинение и причинените вреди. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А.Е.Д. не изразява становище
по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите на П.на
Р.Б.и А.Е.Д.
са подадени в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и са допустими, а разгледана по
същество са неоснователни.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя
изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, във вр. с чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се
поддържа, че на
07.07.2009 г., с постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение, А.Е.Д. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
ЗМ 99/2008 г. по описа на ГД”ДП” на МВР, пр.пр. №9387/2008 г. по описа на СГП и
му е наложена мярка за неотклонение „Подписка”, за извършено престъпление по
чл.219, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Сочи се, че след внасяне на обвинителния акт в съда е образувано НОХД №
2560/2010г. по описа на СГС, НО, 12 състав, както и че с разпореждане от
15.06.2010 г. е насрочено предварително изслушване по делото в открито съдебно
заседание, за което е призован като подсъдим, като е потвърдена мярката му за
неотклонение „Подписка”. Поддържа се още, че на 13.01.2012г. Софийски градски
съд е постановил присъда № 3/13.01.2012 г., с която е оправдан по повдигнатото
му обвинение, както и че 13 дни по-късно – на 26.01.2012г. Прокуратура на Р.
България, депозира протест срещу постановената присъда с искане да се отмени в
оправдателната й част и да се постанови нова, с която да бъде признат за
виновен, заедно с останалите обвинени. Сочи се, че е образувано ВНОХД №
244/2012г. по описа на Апелативен съд - гр.София, 3 състав, който с Решение №
464/25.06.2014г. потвърждава присъдата на СГС, с което е окончателно оправдан
по-повдигнатото му обвинение близо 5 години по-късно. Излагат се съображения, че
в резултат на незаконно предявеното му обвинение ищецът е изпаднал в
продължително стресово състояние, свързано със силни негативни психически
преживявания, че е претърпял сериозни и многобройни болки и страдания, а поради
характера на предявените му обвинения, към него е създадено силно негативно
отношение сред близки, познати и колеги – връчвани са призовки в дома му, по
публичен за етажната собственост и семейството му начин, което сериозно е
дискредитирало и злепоставило ищеца, а последното – повлияло на психическото му
равновесие и на самочувствието му в обществото и семейството му.
В исковата молба се поддържат и
твърдения, че към момента на образуване на досъдебното производство е бил член
на съвета на директорите на «Софийски имоти» ЕАД, собственост на Столична
община. Твърди, че на електронната страница на П.на Р. България са били
публикувани две съобщения относно образуваните досъдебни производства и
внесените обвинителни актове – на 14.05.2010 г. и на 01.06.2010 г., поради
което се е появило широк медиен интерес, изразяващ се в отразяване на събитията
в печатните издания и телевизията, като неговото име е било споменавано
многократно като обвиняем. Сочи се, че е бил ангажиран за общо 18 часа и 40
минути през периода на наказателното производство срещу него, в това число
образуваното досъдебно производство, както и по НОХД №2560/2010 г. по описа на
СГС и ВНОХД №244/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. Поддържа се, че в
резултат на това не е бил в състояние да упражнява правомощията си като
адвокат, каквато дейност осъществявал от 10.12.2003 г., и е бил принуден да
пропуска редовни заседания на дружествата, на които е бил член на управителен
орган. Излагат се доводи, че е бил ангажиран общо 34 часа и 40 минути във
връзка с образуваните срещу ищеца четири досъдебни производства, като две от
тях са били прекратени още на досъдебна фаза, а по останалите две е бил
оправдан напълно в съдебни производство. Сочи, че в резултат на това е продължавало
негативното обществено мнение за него и това на близките му.
Освен гореизложеното се поддържа и че
ищецът е бил дългогодишен член на съвета на директорите на „Е.”АД, като на
05.12.2011г. се е наложило да изпрати до дружеството уведомително писмо за образуваните
и водените срещу него наказателни производство. Твърди, че именно поради това
обстоятелство на 31.05.2012 г. на ОС на акционерите на дружеството е взето
решение ищецът да бъде освободен от състава на членовете на съвета на
директорите и договорът му за управление и контрол е бил прекратен.
А.Е.Д. навежда твърдения, че е претърпял
и имуществени вреди, изразяващи се в ангажиране на защитник по образуваните
срещу него наказателни производства., като е сключил договор за правна защита и
съдействие № 138/08.07.2010г. с Адвокатско дружество „М.М.и
съдружници”, по силата на който е бил уговорен
адвокатски хонорар в размер на 3000 лева с включен ДДС.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил исковите претенции по основание и размер, като е навел твърдения, че
ищецът не е представил доказателства за датата, на която оправдателната присъда
е влязла в законна сила, доколкото това е началният момент за отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при
настоящата хипотеза. Поддържа се, че наказателното производство е приключило в
разумен срок – под пет години, като продължителността му е зависела от
процесуалното поведение и на другите обвиняеми/подсъдими и техните защитници,
както и от обстоятелството, че делото е преминало през съдебна фаза на две
инстанции. Сочи се още, че спрямо подсъдимия е била взета най- леката мярка за неотклонение
„подписка” и застъпва становище, че исковата претенция е прекомерна и не е съобразена
с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че поради водените срещу ищеца
още три наказателни производства не могат да бъдат разграничени търпените вреди
по настоящото производство. Твърди се, че е налице изключително ниска степен на
увреждане, което от своя страна не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания прекомерно завишен размер.
Ответникът
излага съображения, че ищецът не доказва, че именно в резултат на това
производство ищецът е бил освободен от съвета на директорите, доколкото
освобождаването му е по негова молба, както и че не е могъл да упражнява
правомощията си на адвокат и член на управителни съвети на дружества, че е
изпаднал в продължително стресово състояние, сериозни болки и страдания, както
и че ответникът не може да носи отговорност за начина на връчване на призовките
на ищеца. Излагат се съображения, че и предявеният иск за неимуществени вреди е
недоказан по основание и размер, поради непредставяне на доказателства за
реално осъществена адвокатска защита. Твърди се, че не се доказва претърпените
и описани в исковата молба вреди да са пряк и непосредствен резултат от
предявеното обвинение, което е основен елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като се сочи и че началния момент,
от който следва да се претендира законовата лихва е 10.07.2014г. – датата, на
която е влязло в законна сила решението на САС.
Според
установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението
на чл. 2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД държавата отговоря за
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и
се определя по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този
смисъл не е абстрактно понятие. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията на пострадалия. Наред с тези индивидуални критерии съдът трябва да
съобрази и обществените критерии: икономическите условия в страната, жизнения
стандарт и възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Тези обществени критерии съществуват
всякога, тъй като обезщетението за имуществени вреди има паричен израз и е
детерминирано от икономическата конюнктура в страната. Отчитането на
социално-икономическото на обществото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в задължителната практика на
ВКС, отразена в решения № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г на І ТО, №
141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на ІІ ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по
т. д. № 3049/2013 г. на ІІ ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г., №
157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на ІІ ТО и много други. Прилагането
само на първата група индивидуални критерии, без да се вземат предвид
обществените критерии, би довело до неоправдано висок размер на обезщетението,
което може да го превърне в източник на неоснователно обогатяване.
Безспорно установено по делото е, че на 07.07.2009 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4,
във вр. с ал. 3, във вр. с ал.2, във вр. с ал. 20, ал. 2 от НК и по отношения
на същия е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 13.01.2012г. Софийски градски съд е
постановил присъда №3/13.01.2012 г., по образуваното НОХД №2560/2010 г. по
описа на СГС, НО, 12 състав, с която ищецът е оправдан по повдигнатото му
обвинение на основание чл. 304 от НПК, поради несъставомерност
на деянието. По делото е постъпил протест от Прокуратура на Р. България, с
искане да се отмени постановената присъда в оправдателната й част и да се
постанови нова, с която ищецът да бъде признат за виновен, заедно с останалите
обвинени. По постъпилия протест е
образувано ВНОХД №244/2012 г. по описа на САС, 3 състав, който с Решение № 464/25.06.2014
г. /влязло в законна сила на 10.07.2014 г./ потвърждава присъдата на СГС, с
което ищецът е окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение.
По
делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.В.Д.и П.Г.П..
От показанията на св. Д./съпруга
на ищеца/ се установява, че й е известно образуваното наказателно производство
срещу ищеца, във връзка с което е предявен настоящия иск за неимуществени и
имуществени вреди по ЗОДОВ, като са били образувани общо четири наказателни
производства, които са имали отношение с членуването на съпруга й в борда на
директорите на „Софийски имоти“ ЕАД. Свидетелката дава показания, че
първоначално ищецът е бил привлечен като обвиняем през 2009г., а в последствие
е бил внесен обвинителен акт през 2010г. и съдебното производство е приключило
през 2014г. Сочи, че повдигнатото му обвинение е било за обсебване в особено
големи размери, за което се е предвиждало пет години лишаване от свобода.
Свидетелката дава показния, че повдигнатото обвинение на съпруга й е променило
целия им живот, като същото му е повлияло „много сериозно“ и живота на
семейството им се е преобърнал. Сочи, че делото е имало голям медиен интерес,
изразяващ се в публикации във вестник „24 часа“ със споменаване на името на
съпруга й и с публикуване на негови снимки;
в излъчване на репортажи в централните емисии на новините, в които е
било споменавано името на съпруга й; както и в публикации на П.на Република
България. Сочи, че ищецът е изпаднал в депресия, изолирал се е, загубил е част
от приятелствата си, затворил се е вкъщи и почти е престанал да работи.
Свидетелката дава показания още, че се е
наложило да потърсят и психолог, тъй като дъщеря им е имала проблеми в училище
заради повдигнатото обвинение на баща й, наложило се е да смени училището, в
което е учила и е загубила голяма част от приятелите си. Д.посочва още, че във
връзка с повдигнатото обвинение на ищеца се е наложило същият допълнително да
се ангажира и с майка си, която е вдигала кръвно след всеки репортаж по
телевизията със сина й. Свидетелката сочи, че на съседите в блока са връчвани
призовки за съдебните заседания, включително такива са били връчвани и на
непълнолетната им дъщеря и същото е било правено по унизителен и публичен за
семейството начин. Дава показния още, че ищецът е бил травмиран, тъй като
клиентите на ищеца като адвокат са се отдръпнали от него и двамата със съпруга
й са престанали да контактуват с най – близките им приятелски семейства. Изяснява
освен това, че социалната изолация на ищеца продължава и досега, като Д. не иска
да общува все още с много хора, както и че съпругът й е споделял, че се срамува
пред детето и семейството си и е обиден, огорчен, разочарован, дълбоко
травмиран и все още разговарят по тези въпроси.
От показанията на
свидетеля П.се изяснява, че познава както ищеца, така и съпругата му повече от
двадесет години. Сочи, че ищецът е бил известен в обществото като добър професионалист
– юрист, който е демонстрирал отговорност и съвестно изпълнение на служебните
си задължения. Дава показания, че Д. се е свързал с него за препоръка от
свидетеля относно упълномощаването на защитник по повдигнатото му обвинение.
Сочи, че ищецът е бил обиден от обстоятелството, че е възможно П.да предявява
претенции за деяние, което не е извършено от него. Изяснява, че в личен план за
ищеца е настъпил срив, бил е стресиран и е изпаднал в депресия, като е имало
моменти, в които той не е искал да излиза от вкъщи и не е искал да се среща с
хора, защото е бил притеснен. П.дава показания освен това, че неговите познати
и приятели са се отдръпнали от него, притеснявал се е освен това да се ангажира
по нови дела в работата си, тъй като не е искал да се явява в съда и се е
чувствал некомфортно от повдигнатото му обвинение. Сочи, че е загубил много
клиенти поради повдигнатото му обвинение, както и че случилото се е оставило
трайна следа в неговото съзнание и поведение. П.изяснява и че ищецът е
споделял, че ищецът се чувства доста огорчен и притеснен, че е бил подложен на
такава несправедливост, не може да преодолее стреса и предпочита да изпраща
други колеги по дела, по които е бил ангажиран като адвокат.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди решаващият съд е
изслушал и кредитирал показания на свидетели- Л.Д.–съпруга на ищеца и П.П.- без родствена връзка с ищеца. От показанията на
свидетелите съдът е стигнал до правилния и обоснован извод, че същият е
претърпял неимуществените вреди, касаещи
психологическия му статус. Безспорно по делото се установява, че ищецът е
претърпял душевни болки и страдания, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и
доброто му име в обществото, негативно отражение върху самочувствието и поведението
му, дискредитирането му пред близки, колеги и приятели, които останали с
убеждението, че е виновен, въпреки постановената оправдателна присъда,
нарушаване на нормалния му начин на живот
в семейството и извън него. По делото е доказано още, че в резултат на воденото срещу
него наказателно производство се е притеснявал да се ангажира като адвокат по
нови дела и не е имал желание да се
явява в съда. По делото са дадени показания от свидетелите относно здравословното
състояние на ищеца, от които обаче не се
доказа да са търпени имуществени вреди над обичайните, тъй като по делото не са
представени надлежните медицински документи
в тази връзка. Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, не е допуснал
превратно тълкуване на същите и е стигнал до обоснования извод, че П.на Р.Б.дължи
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. П.с действията си е
поддържала незаконосъобразно висящността на наказателното
производство вследствие на неточното изпълнение от нейна страна на функциите и
вменени с разпоредбата на чл.46, ал.1 от НПК.
В този смисъл е налице първият от елементите на сложния фактически състав на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ- обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано. Повдигането на
незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като
засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а след като
се доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът
е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния
размер. Следва да бъдат съобразени размера на наказанието,
което предвижда престъплението, по което лицето е било обвинено и по което е
оправдано, фактическата и правна сложност на наказателното производство с
продължителността на воденото досъдебно производство, личният характер на
претенцията, свързана пряко с изживяванията и личността на конкретното лице. Първоинстанционният съд правилно е съобразил
обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е за престъпление,
което е тежко по смисъла на чл.93.т.7 от НК
и е продължило близо пет години, както и че по отношение на ищеца е била взета
и най-леката мярка за отклонение -„подписка", че по същото наказателно
производство е имало няколко обвинени лица, както и факта че ищецът е имал
повдигнати обвинения и за други престъпления
през процесния период. Отчетена е и дадената публичност на делото. По време на наказателното
производство спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и
следователно ищецът не е търпял никакви ограничения, свързани със свободното си
предвижване. Оправдателната присъда е постановена още от първа съдебна
инстанция. Не може да се направи извод, че приблизително петгошния
срок на наказателното преследване спрямо
ищецът е повлиян от някакво процесуално
поведение на обвиняемия. От друга страна, доколкото от материалите по
наказателното дело се установява, че наказателното производство е с
фактическата и правна сложност, обусловена от броя на обвинените лица /внесен е
обвинителен акт срещу общо десет лица, и в съучастие на ищеца с шест лица/, то
не може да се направи извод, че този срок е извънредно дълъг или прекомерен в
темпорален аспект.
Безспорно по делото е, че срещу ищеца са били водени още
четири наказателни производства, съвпадащи по време с началото на периода на
упражнената принуда по незаконно повдигнатото му обвинение, предмет на
настоящото производство. Настоящият съдебен състав не приема възражението на
ищеца, че това е основание за увеличаване на присъденото обезщетение. Предмет
на настоящото производство е единствено и само коментираното наказателно
преследване. Съдът отбелязва, че ищецът има право на обезщетение за вреди на
собствено основание за всяко наказателно производства, по което той е незаконно
обвинение. Размерът на нанесените неимуществени вреди не може да не бъде
резултат от всички наказателни производства водени срещу ищеца и в този смисъл,
ако съдът присъди пълното обезщетение по всяко заведено дело на основание чл.3
от ЗОДОВ би се стигнало до неоснователно
обогатяване и съответно такава репарация е несправедлива. Ето защо,
обезщетението за неимуществени вреди в случая, следва да бъде редуцирано и при
отчитане на факта, че ищецът е изпитвал тревога, безпокойство и притеснение от
хода на разследването и по други водени срещу него наказателни производства
през процесния период.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно оплакването на ищеца,
че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е
загубил работата си, тъй като ищецът е освободен от състава на членовете на
съвета на директорите и е прекратен договорът му за управление и контрол на
дружеството поради процесното наказателно
производство. Приложените писмени доказателства от ищеца /уведомително писмо от
05.12.2011 г. до председателя на съвета на директорите на “Е.” АД и решение от общото събрание на
акционерите на дружеството от 31.05.2012 г./, не установяват обективно причинна
връзка между освобождаването му от заеманата длъжност и процесното
наказателно производство. Няма никаква индикация по
делото, че без това незаконно повдигнато обвинение решението на общото събрание
би било различно. По време на висящото наказателно производство минималната
работна заплата за страната е била съответно 240 лева (2009г.-2011г.), 270 лева
(2012г.), 310 лева (2013г.) и 340 лева (2014г.) по данни на НСИ. Така
съобразявайки всички индивидуални и социално-икономически критерии за
справедливо репариране на причинените неимуществени вреди, съдът стига до
извода, че присъденото от районният съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева
се явява справедливо.
По
отношение на наведените доводи от П.на Република България, че предявеният иск
за имуществени вреди се явява недоказан по основание и размер, следва да се
отбележи следното:
По делото ищецът е представил като доказателства договор за
правна защита и съдействие от дата
08.07.2009г., сключен между А.Е.Д. и Адвокатско дружество „М.М.и съдружници”, с предмет - оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по НОХД №2560/2010 г.
по описа на СГС, НО, 12 състав, с договорено възнаграждение в размер на 2500
лева без ДДС или 3000 лева с ДДС, с уговорен начин на плащане – по банков път в
посочената банкова сметка ***, като са представени и доказателства за
превеждане на сумата от ищеца на адвокатското дружество на 12.07.2010г. по
банков път. С оглед на гореизложеното възраженията на П.на Р. България се
явяват недоказани и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивните жалби
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а решението на СРС –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски не
следва да се присъждат.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
24727 от 28.01.2019г., постановено по гр.д. № 38959/2016г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 150-ти състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.