Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 05.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на пети юни
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 4229 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл.266, вр.чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 44206,33 лв., представляваща
част от неплатено възнаграждение в общ размер на 71086,64 лв. по договор от 11.12.2008 г. и допълнително
споразумение от 23.06.2009 г., сключени между Д.Т.ООД, в качеството на
изпълнител и С.х. ЕООД за извършени изкопни работи, транспорт, насип и
уплътняване на земни и скални маси на обект „Кейова стена на р.Дунав – Русе“, които вземания ищецът е придобил по договор за
цесия от 05.03.2012 г. от Д.Т.ООД, както и за сумата от 809, 93 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на горното възнаграждение за
периода на забава 14.03.2012 г. -17.05.2012 г. Претендира се законната лихва
върху вземането за възнаграждение от датата на исковата молба и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за цесия е придобил част в размер на 44206,33 лв. от вземането
на Д.Т.ООД срещу ответника С.х. ЕООД за извършени услуги съгласно данъчна
фактура № **********/01.12.2009 г. и дебитно известие №114/10.02.2011 г.
Твърди, че ответникът е уведомен за цесията, респективно не е погасил
задълженията си. Във връзка с оспорванията на ответника твърди, че услугите,
чиято цена претендира са извършени и приети от възложителя, респективно, че
данъчното известие е издадено поради допусната техническа грешка при фактуриране на извършените работи
от праводателя му.
Ответникът оспорва исковете, като не
оспорва сключването на договор и допълнително споразумение с Д.Т.ООД, но оспорва
да е възникнало вземане в посочения размер в полза на Д.Т.ООД, тъй като не са
извършени услуги на посочената стойност, задълженията за възнаграждение за извършените
услуги по фактурата от 01.12.2009 г., макар и да не са приети съобразно
уговорката между страните, са изцяло
погасени, респективно дебитното известие е издадено без основание, без да са
извършени други услуги и в нарушение на Закона за данъка върху добавената
стойност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор и споразумение с твърдяното съдържание между Д.Т.ООД и ответника, изпълнение на задълженията за
извършени услуги в количество и на стойност, обуславящи възникване на вземане в
размер на исковата сума, сключването на договор за цесия с предмет прехвърляне
на същото вземане от лицето, в чиято полза е възникнало на ищеца, както и че
това прехвърляне е съобщено на ответника от първоначалния му кредитор.
При установяване на горните
предпоставки ответникът следва да докаже възраженията си погасяване чрез
плащане на задълженията за възнаграждение за извършените услуги от Д.Т.ООД.
Няма спор между страните, а се
установява и от представените по делото договор и споразумение, че на
11.12.2008 г. между Д.Т.ООД, в качеството му на изпълнител и ответника С.х.
ЕООД е възникнало облигационно правоотношение с предмет извършване на услуги от
изпълнителя със собствена строителна механизация, състояща се в изкоп,
транспорт, насип и уплътняване на земни и скални маси на обект „Кейова стена на
р.Дунав – гр.Русе срещу заплащане на възнаграждение от възложителя по предложен от изпълнителя и
утвърден от възложителя ценоразпис.
Представен е ценоразписа, който
включва цени за шест вида услуги, а именно:1. Транспорт на инертни материали и
ВСМ до 47 км с включено разстилане и уплътняване на материалите – 15,80 лв./куб.м;
2. Транспорта на баластра до 6 кв с включено разстилане и уплътняване на
материала – 4,30 лв./куб.м.; 3. Транспорт на пясък до 6 км с включено
разстилане и валиране на материала – 4 лв./куб.м.; 4.Изкоп и транспорт на льос
в включено уплътняване, съответно до 5 км – 4,50 лв./куб.м, до 10 км – 6,50
лв./куб.м. и до 15 км – 8,50 лв./куб.м.; 5.Изкоп и транспорт до 2 км,
включително и уплътняване – 3,50 лв./куб.м. и 6. Изкоп на отвал при тежки
условия – 3 лв./куб.м., като посочените цени са без ДДС.
На 23.06.2009 г. между същите страни
е сключено допълнително споразумение, с което страните изменят договора от
11.12.2008 г. в частта относно общата
цена за изпълнение на услугите, като уговорят и обема и максималните цени за
извършване на включените в тази обща цена работи – чл.1, ал.2 от Споразумението,
а именно уговарят, че възложителят ще заплати на изпълнителя обща сума в размер
на 620 000 лв. за цялостното срочно и качествено изпълнение на следните
видове услуги, които изпълнителят ще извърши със собствена строителна
механизация и персонал, а именно:1. Изпълнение на изкоп на отвал при тежки
условия общо – 45000 куб.м. при единична цена не повече от 2,5 лв./куб.м.; 2.
Транспорт на ВСМ до 47 км + разстилане и уплътняване общ обем – 36 000
куб.м. по 1,8 т./куб.м. при единична цена не повече от 12,75 лв./куб.м.;
3.работа с чук в общ обем от 2000 куб.м. при единична цена не повече от 25
лв/куб.м.
В чл.3 от споразумението е посочено,
че възложителят може да възложи изпълнението на допълнителни видове услуги и
/или допълнителен обем работа, за изпълнението на които допълнителните видове
работи страните подписват съответните протоколи, а остойностяването им се
извършва по единични цени, които не могат да бъдат по-високи от вече
определените в настоящето споразумение, като заплащането на извършени и приети
допълнителни видове работи се извършва след подписване на допълнително
споразумение между страните.
Следователно със споразумението от
23.06.2009 г. страните са изменили договора помежду си, като са конкретизирали
по вид и общ обем услугите, които са предмет на договора, и които включват част
от дейностите по първоначалния договор, посочени в ценоразписа към него,
съответно са уговорили максимална обща цена за изпълнение и максимални единични
цени за отделните видове дейности. За невключените в споразумението видове
работи изрично е посочено, че ще бъдат предмет на допълнително уговаряне.
Д.Т.ООД е издало на ответника С.х.
ЕООД фактура № **********/01.12.2009 г., в която са остойностени следните
видови услуги: 1. Превоз трошен бетон та 1 км включително натоварване;2.
Натоварване и превоз на земна маса на 1 км; работа с хидрочук разбиване на
скали; 3. Натоварване и превоз на скална маса; 4.Превоз баластра и уплътняване
опис от 14.08;5.Превоз баластра и уплътняване опис от 01-30.09.; 6. Доплащане
разлика по транспортна схема /Батин/ и 7. Превоз ВСМ от 47 км, 01-30.09.2009,
като общата стойност на услугите след приспадане на платени аванси в размер
на 58304,82 лв. и 29769,66 лв. е 145 144,80
лв.
Д.Т.ООД е издало на ответника
дебитно известие №114/10.02.2011 г. към
фактурата № **********/01.12.2009 г., с което за абсолютно същите по вид и количество услуги, като
посочените във фактурата, са начислени различни единични цени, респективно на
обща стойност от 46 500,22 лв. без ДДС, съответно 55 800,26 лв. с
ДДС.
Във връзка с отчитане на изпълнението на
извършените услуги от Д.Т.ООД по делото са представени три протокола за
установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи, като в протоколите с посочени дати на съставяне 28.01.2011
г.30.11.2009 г. като възложител на обекта Кейова стена, гр.Русе е посочено
дружеството СПХ И.ООД, което дружество, страните твърдят еднопосочно в
съдебното заседание на 05.06.2017 г., че е различно от Строително –предприемачески
холдинг ЕООД, а се установява и от
вписванията в търговския регистър, като понастоящем СПХ И.е с наименование М.К.ООД,
ЕИК *******, поради което и съдът приема, че тези протоколи не касаят
отношенията между Д.Т.ООД и С.х. ЕООД, възникнали от договора от 11.12.2008г. и
споразумението от 23.06.2009 г., а други услуги извършени от Д.Т.ООД, но по
възлагане от друго дружество, а именно СПХ И.ООД, още повече, че в протоколите
е посочено, че се касае за Проект Лот 2, а в споразумението от 23.06.2009 г. е
посочено изрично, че е във връзка с изпълнение на проект „Рехабилитация и
доизграждане на водоснабдителната мрежа в гр.Русе“, ЛОТ 1.
Единствено представения протокол с
посочена дата 31.01.2011 г. за строеж:ЛОТ 1 Кейова стена, гр.Русе съдът приема
да е относим към отношенията между СП холдинг ЕООД и Д.Т.ООД, тъй като в него
като възложител е посочен именно СП Х. ЕООД. В този протокол изрично е
посочено, че удостоверява изпълнение на дейност по споразумение от 23.06.2009
г., сключено именно между ответника и Д.Т.ООД, но посочените в протокола видове
работи, а имено „изкоп на отвал“, касаят друг вид услуги, различни от посочените
във фактурата и дебитното известие,
поради което и протоколът не удостоверява приемането на услугите, за които
същите са издадени.
От заключението на приетата експертиза
се установява, че ответникът е осчетоводил фактурата от 01.12.2009 г. с пълната
й стойност, като е ползвал данъчен кредит по нея, но не е осчетоводявал
дебитното известие.
Въз основа на извършеното от
ответника осчетоводяване на фактурата от 01.12.2009 г. съдът приема, че посочените
в нея услуги са били надлежно извършени от изпълнителя Д.Т.ООД и приети от
възложителя, тъй като осчетоводяването им представлява извънсъдебно признание,
че същите услуги са приети от ответника без възражения.
Що се отнася до дебитното известие,
то същото касае същите видове и количества услуги като посочените във
фактурата, но с него се начисляват допълнителни цени за извършването им, за
които по делото не се доказва наличие на основание.
Макар и с договора от 11.12.2008 г.
да са уговорени определени единични цени за услугите, посочени в ценоразписа
към него, със споразумението в тази част договора е изменен, като са уговорени
само определен вид дейности и максимални, а не фиксирани цени за тях, а именно
за услугите „изкоп на отвал при тежки условия“, „транспорт на ВДМ до 47 +
разстилане и уплътняване и „работа с чук“, които цени са по-ниски в сравнение с
първоначално уговорените, като за всички други услуги извън обема и вида на
посочените в споразумението страните са уговорили да са предмет на допълнително
споразумение /чл.3 от споразумението от 23.06.2009 г./
Услугите, посочени във фактурата и
дебитното известие включват част от
услугите по споразумението, а именно „работа с хидрочук разбиване на скали“ и
„превоз ВСМ от 47 км 01-30.09“, а останалите услуги, за които е начислена цена
се явяват именно „допълнителни“ по смисъла на чл.3 от споразумението.
Съответно за начислените по
фактурата от 01.12.2009 г. цени за работа с хидрочук“ от 20,83 лв./куб.м. и за
„превоз ВСМ от 47 км“ в размер на 10,625 лв. на куб. м. са в рамките на
уговорената със споразумението максимални единични цени, а именно „ДО 25 лв./куб.м.“ и „ДО 12,75 лв./куб.м.“,
поради което и съдът приема, че след като изпълнителят е издал фактурата именно
за същите услуги и по посочени от него цени в рамките на уговорените максимални,
без да посочва, че се касае за частично плащане, то с приемането на фактурата и
осчетоводяването й от ответника страните са постигнали съгласие, че цената на
услугите е именно такава.
Същите съображения важат и по
отношение на допълнителните услуги, които са начислени по фактурата и за които
няма доказателства да са били уговорени с отделни споразумения, каквато е била
уговорката между страните.
Не се установява и след издаване на
фактурата страните да са постигнали други договорености относно цените на вече
извършените услуги, поради което и едностранното издаване на дебитно известие
за корекция на цените на услуги повече от две години след извършването им се
явява без основание, респективно вземане за допълнително начислените цени в
полза на Д.Т.ООД не е възникнало.
Не следва друг извод от
обстоятелството, че по делото се установява издаденото дебитно известие да е
било осчетоводено от издателя му, тъй като счетоводният документ сам по себе си
не поражда задължение, ако не са се осъществили фактите от съответния
фактически състав, представляващ основание за възникването му, тъй като
счетоводните документи отразяват вече извършени доставки, а не са основание за
възникването им, освен в случаите, в които обективират и съгласието на страните
за предмета на доставката и заместват сключването на договора, какъвто не е
настоящия, тъй като дебитното известие е подписано само от издателя му,
респективно не съдържа изявление за съгласие на получателя с извършването на
корекциите.
От заключението се установява, че Д.Т.ООД
е осчетоводило получено плащане от ответника па фактурата от 01.12.2009 г. в
размер на 168 865,38 лв., поради което и съдът приема, че именно до
същата сума е погасено задължението по тази
фактура, тъй като макар и ответникът да е погасил счетоводно и останалата част
от задължението си по фактурата чрез прихващане, то същото не е отразено при
издателя на фактурата, а по делото не са представени доказателства да са били
налице предпоставките за настъпване на материално-правните последици на
извършеното прихващане.
Следователно ответникът е останал
задължен към Д.Т.ООД за сумата от 5308,38 лв., представляваща цена на услугите
по фактура № **********/01.12.2009 г.
С договор за цесия от 05.03.2012 г. Д.Т.ООД
е прехвърлило на ищеца ЕТ С.– В.И.част в размер на 44206,33 лв. от вземане в
общ размер на 71108,64 лв., представляващо дължимо и неплатено възнаграждение
по договор от 11.12.2008 г., допълнен със Споразумение от 23.06.2009 г. за
извършени изкопни работи, транспорт, насип и уплътняване на земни и скални маси
на обект „Кейова стена на р.Дунав – гр.Русе съгласно данъчна фактура №
**********/01.12.2009 г. и дебитно известие
№114/10.02.2011 г. Доколкото по делото се установява да съществува
единствено вземане в размер на 5308,38 лв., то и с договора за цесия е
прехвърлено само това вземане, като в останалата част договорът е
недействителен поради липса на предмет.
Прехвърлянето на вземането е
съобщено на ответника от Д.Т.ООД с
уведомително писмо, получено на 14.03.2012 г. и заведено от ответника с вх.№143
от същата дата, от който момент цесията е породила действие и следователно за
ответника е възникнало задължение към ищеца в размер на 5308,38 лв.
Не са представени доказателства това
вземане да е платено на ищеца или погасено чрез друг способ, поради което и
предявеният иск за възнаграждение за извършени услуги е основателен до размера
на сумата от 5308,38 лв.
Съответно ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане, което за периода 14.03.2012 г. – 17.05.2012 г.
е в размер на 97, 26 лв., д който размер е основателен акцесорния иск.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, като такива е претендирал само ищеца. Основателно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което следва да се намали до 2000 лв. при минимален размер от
2280,49 лв. с оглед цената на иска и проведените с участието на адвоката
съдебни заседания, респективно на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 526,10 лв. от общо разноски в размер на 4381,14 лв., от които 2280,49 лв. за
адвокатско възнаграждение, 300 лв. за депозит за експертиза и 1800,65 лв.,
посочени в списък, представен на л.121 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.х. ЕООД, *** да заплати на ЕТ С.– В.И., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.266, вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 5308,38 лв., представляваща останалата
неплатена част от възнаграждение по договор от 11.12.2008 г. и допълнително
споразумение от 23.06.2009 г., сключени между Д.Т.ООД, в качеството на
изпълнител и С.х. ЕООД за извършени изкопни работи, транспорт, насип и
уплътняване на земни и скални маси на обект „Кейова стена на р.Дунав – Русе“, за
което е издадена данъчна фактура № **********/01.12.2009 г. и дебитно
известие №114/10.02.2011 г., които
вземания ищецът е придобил по договор за цесия от 05.03.2012 г. от Д.Т.ООД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.06.2012 г. до окончателното й заплащане, сумата
от 97,26лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на горното
възнаграждение за периода на забава 14.03.2012 г. -17.05.2012 г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 526,
10 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за
експертиза и държавна такса, съответни
на уважената част от искове, като
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаграждение за разликата над 5308,38 лв. до 44206,33
лв. и иска за обезщетение за забавено плащане за разликата над 97,26 лв. до 809,93
лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: