Решение по дело №2279/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Преас“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 858/27.06.2024 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1155/2024 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 100431/16.02.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна срещу дружеството, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 и на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че нарушението не е доказано, а съдът не обсъдил подробните доводи на дружеството за това. Оспорва твърденията на административнонаказващия орган за установен произход от дружеството на неправомерно изхвърления отпадък, сочи, че не е конкретизирано неизпълненото от дружеството задължение, както и че изводите на съда се основават на противоречиви доказателства. Намира, че това нарушило правото му на защита и налагало отмяна на наказателното постановление. Моли решението на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът в производството, Заместник-кметът на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нарушението е безспорно установено от събраните доказателства, че наложената санкция е в минималния размер по наредбата, а наказателното постановление правилно е потвърдено от районния съд. Моли решението да бъде оставено в сила и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата предвид прогласяването на чл. 10 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на гр. Варна за нищожен. Пледира решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Предмет на съдебен контрол в производството пред районния съд е било Наказателно постановление № 100431/16.02.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на „Преас“ ЕООД за нарушение на чл. 10, ал. 1 и на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.07.2023 год. около 07,40 ч. при почистване на [улица]под [улица]до хотел „[населено място]“ служителка на почистващата фирма установила чували с битови отпадъци, оставени на пътното платно извън съдовете за битови отпадъци. В чувалите имало касови бонове, подложки за хранене и други от „Снек бар Ларго“ на [улица], стопанисван от „Преас“ ЕООД. Служителката направила снимки и уведомила инспектор в отдел „Контрол и опазване на чистотата на обществените територии“, Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ при Община Варна. По-късно същия ден бил съставен Констативен протокол № V-214/21.07.2023 г. за това, че изхвърлените отпадъци са от търговска дейност в обект „Снек бар Ларго“ на [улица]. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, в което фактите били квалифицирани като нарушение на чл. 10, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна, извършено от „Преас“ ЕООД. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който в графата „Бележки и възражения“ отразил, че има възражения, без да ги конкретизира. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпило възражение, че дружеството разполага с контейнер за битови отпадъци, който е достатъчен за дейността му и че не са налице доказателства работник от дружеството да е извършил посоченото нарушение. Възраженията били обсъдени и отхвърлени и било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територия на Община Варна за нарушение по чл. 10, т. 1 от същата наредба на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за установяване на нарушението и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Счита, че фактите са подведени правилно под разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, с която се забранява замърсяването с отпадъци на териториите за обществено ползване, улици, тротоари, площади, зони за отдих и развлечения, тревни площи, междублокови пространства, както и изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места. Въз основа на легалната дефиниция за „битови отпадъци“ на т. 1 от допълнителните разпоредби към наредбата приема, че в конкретния случай касовите бонове и подложките за сервиране отговарят на изискването за сравними с отпадъците от домакинствата отпадъци от търговски обекти, за които чл. 11, ал. 1 от наредбата предвижда, че събирането на битови отпадъци на територията на община Варна се извършва чрез специализирани съдове - подземни и надземни контейнери, кофи, улични кошчета. Приема за правилно определена санкционната разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от същата наредба, която предвижда имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината. Обсъжда доводите за недоказаност на нарушението и ги отхвърля като кредитира констатациите в протокола и свидетелските показания относно връзката на отпадъците с дейността на „Снек бар Ларго“, стопанисван от търговеца. Приема също така за правилно индивидуализирано наложеното наказание в минималния размер, предвид смекчаващото обстоятелство, че извършеното от лицето нарушение е за първи път. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай и потвърждава наказателното постановление.

След постановяване на решението на районния съд и подаване на касационната жалба с Решение № 10467/16.10.2024 г. по адм.д. № 1407/2024 г. по описа на Административен съд – Варна са прогласени за нищожни разпоредбите на чл. 111—123 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, сред които и санкционната разпоредба, приложена в оспореното наказателно постановление. Според служебна справка в компютърната система на Административен съд – Варна Решение № 10467/16.10.2024 г. по адм.д. № 1407/2024 г. по описа на Административен съд - Варна е влязло в сила. Препис от решението е приложен служебно към настоящото дело.

 

Настоящата инстанция възприема установените от районния съд факти.

В съответствие с обхвата на преценката за съответствие с материалния закон по чл. 142 от АПК, касационният състав приема, че до приключване на устните състезания приложената в обжалваното наказателно постановление санкционна разпоредба е прогласена за нищожна. Както се установява от мотивите на цитираното по-горе решение, основанието за прогласяване на нищожността й е, че с нея се преуреждат вече уредени със закон обществени отношения. Конкретно за чл. 119, ал. 1, т. 1 от наредбата съдът констатира пълното съответствие с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Съдът приема, че след като тези обществени отношения са уредени с нормативен акт от по-висока степен, ОбС няма правомощие да издава наредба, с която да ги преурежда, дори и да касаят въпроси от местно значение, тъй като приемане на такава наредба е недопустимо съгласно чл. 8 от ЗНА, а предвиждането на паралелна административнонаказателна отговорност за идентични нарушения създава несигурност в правния мир, както и възможност за неравнопоставено третиране на гражданите.

Предвид това ново обстоятелство, настъпило след постановяване на решението на районния съд, но преди устните състезания по настоящото дело, касационният състав намира, че са налице основания за отмяна на решението на районния съд с оглед зачитане на последиците от нищожността на санкционната разпоредба.

Пълната идентичност на чл. 119, ал. 1, т. 1 от наредбата с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците предполага, че към датата на нарушението и понастоящем има валидна санкционна разпоредба за същото нарушение.

Както се установява от мотивите и диспозитива по т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, касационната инстанция няма правомощие, аналогично на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, да преквалифицира деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такова правомощие според т. 1 от диспозитива на същото решение обаче има районният съд.

Това налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да прецени дали са налице условията за преквалифициране на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние и в съответствие с изводите си да се произнесе по законосъобразността на оспореното наказателно постановление.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по разноските.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Шести тричленен състав

ОТМЕНЯ Решение № 858/27.06.2024 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1155/2024 г. по описа на съда.

 

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Варна за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно.