РЕШЕНИЕ № 1472

 

гр. Бургас, 01.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 668/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по повод исковата молба на Х.П.К., със съдебен адрес ***. Груп“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 554,05 лева, представляваща главница по Фактура № .../25.05.2012 год., издадена от „Теленор България“ ЕАД за СИМ-карти с номера ..., ... и ..., което вземане е придобито от ответника; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът признава иска, моли за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца – чл. 78, ал. 2, ГПК; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че е през есента на 2019 год. служители на ответника-цесионер, в телефонни разговори, са го поканили да погаси паричното си задължение от 554,05 лева, възникнало към „Теленор България“ ЕАД, по аб. № .... Ищецът сочи, че не е бил страна по договор с посочения мобилен оператор, а в условие на евентуалност – че процесната сума е погасена по давност и не е надлежно цедирана на ответника.

По делото е разпитан свидетелят Х.К., син на ищеца, който твърди, че е чул телефонните разговори на баща си със служители на „С. Г. Груп“ ООД, които претендирали заплащане на спорната сума.

Ответникът признава иска, вкл. и обстоятелството, че е придобил спорното парично вземане; оспорва твърдението на ищеца, че е дал повод за завеждане на иска.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен, като основава решението си на направеното от ответника пълно и безусловно признание на претенцията – чл. 237, ал. 2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост приложението на това основание (ал. 3).

Основателността на иска налага възлагане в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски от общо 450 лева. Молбата на ответника по чл. 78, ал. 2, ГПК съдът намира за неоснователна, тъй като, видно от показанията на разпитания свидетел, поводът за завеждане на иска е даден от служители на ответника – чрез отправяне на покани за заплащане на процесната сума.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, че ищецът Х.П.К., ЕГН **********,***, не дължи на ответника „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „... сума в размер от 554,05 лева, представляваща главница по Фактура № .../25.05.2012 год., издадена от „Теленор България“ ЕАД за СИМ-карти с номера ..., ... и .. – аб. № ..., което вземане е било придобито от ответното ЕАД.

 

ОСЪЖДА „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „..... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Х.П.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 450 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „С. Г. Груп” ЕАД с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца Х.П.К..

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ