Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 19.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести март
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 1321 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.В.М. срещу ЗК „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 01.06.2016
г. около 14,15 ч. в гр. София е настъпило тежко ПТП между лек автомобил и
заобикалящата го отзад спрямо спрялото МПС ищца. Твърди се, че ищцата се
движела по тротоара успоредно на ул. „Урвич“ с посока ул. „Церево“. При
приближаване на ул. „Церево“ ищцата забелязала спрял л.а.м. „Хюндай Соната“ с
ДК № *******, който препречва пътя й. Твърди се, че в автомобила бил и водача В.Д.,
на който ищцата съобщила, че ще предприеме заобикаляне отзад на спрелия
автомобил и започнала да го заобикаля. В момента, в който ищцата се намирала
отзад на лекия автомобил водачът предприема движение на заден ход и удря
пострадалата, вследствие на което последната пада на земята. Твърди се, че
вследствие на ПТП на ищцата е причинена фрактура на дясна бедрена шийка,
вследствие на което била извършена операция за ендопротеза на ДТБС и е поставен
имплант. Твърди се, че ищцата е получила още травматичен шок, натъртвания по
тялото, декубитални рани. Твърди се, че получените травми вследствие на тежкото
ПТП са довели на пострадалата болки и страдания, които и до днес не са
отминали, възстановяването е бавно, а последиците за здравето доживотни. Твърди
се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 3 007,11 лв.-разходи
заплатени за извършването на медицински услуги, закупуването на медикаменти,
лекарства и памперси.
Поддържа се, че вина за настъпилото
произшествие има водача на лекия автомобил. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22116000839102, валидна към датата на ПТП.
Твърди се, че ищцата е провела
процедурата по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана
преписка по щета № 0000-1000-03-16-7259, като в законоустановения срок
дружеството не е платило обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания и стрес, вследствие на ПТП, настъпило
на 01.06.2016 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Хюндай
Соната“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица №
22116000839102, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.09.2016 г. до окончателното издължаване, сумата от 3
007,11 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва върху
всяка една от сумите от датата на заплащането им до тяхното окончателно
изплащане. Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатски
хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Й.надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м. „Хюндай Соната“ с ДК № ******* към датата на произшествието.
Оспорва по основание предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба за
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва твърдението, че единствено соченото за
делинквент лице с действията си е причинил настъпването на деликта. Твърди се,
че пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск и по този начин
е осуетила възможността на водача да избегне настъпването на сблъсък. Поддържа
се, че пострадалата също е допринесла за настъпването на произшествието,
пресичайки на място, което не е предвидено за такава цел, като не е съобразила,
че минава зад автомобил, който е бил на работещ режим. Твърди се, че действията
на ищцата са лишени от стремеж към самосъхранение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в писмени бележки. Претендира разноски по списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно приетите доказателства, като отчете голямата доза принос от
страна на пострадалата към настъпването на негативните последици от деликта.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № К456 от
01.06.2016 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 01.06.2016 г.,
фотоалбум, скица, от показанията на свидетеля А.В.Д.-водачът на л.а.м. „Хюндай Соната“ с ДК № *******,
както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се
установява, че на 01.06.2016 г. в гр.София на ул. „Церова курия“, преди
кръстовището с ул. „Урвич“, л.а.м. „Хюндай Соната“ с ДК № *******,
управляван от свидетеля Д.,*** в дясната пътна лента на заден ход с посока към
кръстовището с ул. „Урвич“, със скорост на движение 10 км/ч. Приближавайки към
мястото на настъпване на ПТП, в същото време ищцата като пешеходка предприема
пресичане на платното за движение на ул. „Церова Курия“. Водачът на автомобила
не забелязал пешеходката и не намалил скоростта си, в резултат на което
настъпило ПТП. Автомобилът ударил пешеходката със задната си част, вследствие
на което последната паднала върху платното за движение.
Вещото лице установява, че преди
настъпване на произшествието, водачът на процесния автомобил е имал възможност
да забележи пострадалата през едно от огледалата за обратно виждане.
Между страните не е спорно, че
към 01.06.2016 г., л.а.м. „Хюндай Соната“ с ДК № ******* е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна
полица № BG/22/116000839102, валидна от
15.03.2016 г. до 14.03.2017 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила фрактура коли
феморис декстри субкапитатис /субкапитална фрактура на дясна бедрена шийка/,
което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Болките и страданията през първите 1-2
месеца са били с голям интензитет като постепенно във времето са намалявали.
Установява се, че ищцата е имала усложнение /ексцес/ от продължителното
залежаване е получила декубитални рани в областта на сакрума /седалището/ втора
степен 2/3 см и в областта на лява пета. Ищцата през първите 1-2 месеца след
оперативната интервенция се е придвижвала с помощни средства /проходилка и
патерици/, поради което се е нуждаела от чужда помощ. Установява се, че НЗОК не
поема заплащането на извънболничното лечение, закупуването на изкуствените
стави, която цена зависи от модела и страната производител и може да стигне до
7000 лв. НЗОК заплаща само 1080 лв.
Установява се, че поставената на
ищцата изкуствена тазобедрена става е двуполюсна, която възстановява анатомично
ставните повърхности, но движения в същите са извършва от сухожилния и мускулен
апарат. При ищцата обаче има атрофия на мускулатурата, която се дължи на
продължителното залежаване, наднормено тегло, което е довело до невъзможност за
самостоятелно придвижване, като същото се осъществява с помощта на проходилка.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че за лечението си ищцата е извършила следните
разходи за медикаменти, санитарни принадлежности, потребителски такси, услуги
леглоден и пролежани дни и медицински консумативи:
Фактура № 4825/03.06.2016 г. за
сумата от 200 лв.,
Фактура № **********/25.07.2016
г. за сумата от 67,52 лв.,
Фактура № **********/06.07.2016
г. за сумата от 94,84 лв.,
Фактура № **********/19.08.2016
г. за сумата от 61,11 лв.,
Фактура № **********/08.08.2016
г. за сумата от 73,56 лв.,
Фактура № 2147/22.07.2016 г. за
сумата от 300 лв.,
Фактура № **********/17.06.2016
г. за сумата от 196 лв.,
Фактура № 195357/17.06.2016 г. за
сумата от 58 лв.,
Фактура № 2044/01.07.2016 г. за
сумата от 525 лв.,
Фактура № 2013/24.06.2016 г. за
сумата от 225 лв.,
Фактура № 2123/13.07.2016 г. за
сумата от 975 лв.,
Фактура № 200675/21.09.2016 г. за
сумата от 1 лв.,
Фактура № **********/29.08.2016
г. за сумата от 57,22 лв.,
Фактура № **********/05.09.2016
г. за сумата от 8,17 лв.,
Фактура № 2445/15.12.2016 г. за
сумата от 10,65 лв.,
Фактура № **********/08.11.2016
г. за сумата от 14,79 лв.,
Фактура № **********/08.12.2016
г. за сумата от 65,26 лв.,
Фактура № 2450/20.12.2016 г. за
сумата от 15,25 лв.,
Фактура № **********/05.12.2016
г. за сумата от 11,58 лв.,
Фактура № 2410/14.11.2016 г. за
сумата от 14,58 лв.,
Както и девет броя фактури и
фискални бонове към тях на л.47,48 и 49 от делото на обща стойност 231 лв., или
общо разходи в размер на сумата от 3 205,53 лв.
Съобразно заключението на СМЕ,
неоспорено от страните, всички направени и описани по-горе разходи от ищцата
имат връзка с проведеното лечение и са били необходими за неговото извършване.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетелката Н. В.М.-Й.-сестра на ищцата. Свидетелката
установява, че видяла сестра си веднага след произшествието във ВМА, където я
приели за лечение същия ден. След 5-6 дена й направили операция с поставяне на
изкуствена става, която струва 254 лв. След 15 дена ищцата била отведена в рехабилитационен
център, където седяла около месец. След това свидетелката я прибрала в дома си,
за да може да се грижи за нея, тъй като ищцата е сама, не е семейна. След 7-8
месеца ищцата започнала да се движи с проходилка по стаите, да ползва специален
стол за тоалетна, а след 8 месеца вече започнала с бастун лека-полека да се
движи пак по стаите. Навън ходела с проходилка, но много й е трудно движението,
защото тя се страхува след като я блъснала колата. И в момента ищцата е при
сестра си, която се грижи за нея, тъйкато не може да живее сама, да се справя и
да се грижи за себе си. Изпитва страх и не може сама. Свидетелката установява,
че сестра й не е страдала от психични заболявания, чува и вижда добре.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 03.06.2016 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 07.09.2016 г. /първият работен ден след изтичане на срока в
неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Настоящият иск е предявен в съда на 01.02.2017 г. и в този смисъл се явява
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.06.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът А.В.Д. е нарушил нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, съобразно която по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
От друга страна основателно и
доказано е възражението на ответника за принос и от страна на пострадалата,
която е предприела пресичане на пътното платно, в непосредствена близост до
превозно средство, движещо се на заден ход, без да се съобрази с него.
Съдът като съпостави вида, броя и
тежестта на извършените нарушения на всеки един от участниците в произшествието
и като съобрази, че отговорността на водача е по-голяма от тази на пешеходката,
намира че приносът на последната е в размер на 20 %, поради което и на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното й застрахователно обезщетение ще
следва да бъде намалено, съобразно приетия по-горе процент.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 100
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД така определеното обезщетение
следва да бъде намалено със сумата от 12 000 лв., или искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 48 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла тежка увреда с оперативно лечение,
поставена й е изкуствена тазобедрена става, получила е усложнение /ексцес/ от продължителното
залежаване е получила декубитални рани в областта на сакрума /седалището/ втора
степен 2/3 см и в областта на лява пета. За продължителен период от време се е
нуждаела от чужда помощ, а видно от показанията на разпитаната свидетелка и към
момента ищцата не може да се справя и да живее сама, изпитва страх, вследствие
претърпяното произшествие.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди е
доказан изцяло и в претендирания размер, съобразно обсъдените по-горе писмени
доказателства и заключението на СМЕ, но на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД сумата
от 3007,11 лв. следва да бъде намалена, съобразно приетия процент принос,
поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 2405,69 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 03.06.2016 г.
Но тъй като ищцата претендира
лихва върху неимуществените вреди от 03.09.2016 г., то и лихвата следва да бъде
присъдена от този момент. Върху искът за имуществени вреди лихвата се присъжда,
считано от датата на всяка фактура до окончателното изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Още с исковата молба ищцата е
направила заявление, че претендира адвокатското възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което
и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Я.В.С. адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като адвокат С. е
регистриран по ЗДДС.
Съобразно чл.2, ал.5 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 100 000 лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 5530 лв., от тази сума и съобразно уважената част от иска
/48 000 лв./ на адвокат С. се дължи сумата от 2654,40 лв., съответно 3185,28
лв. с ДДС.
Вторият предявен иск е за сумата
от 3007,11 лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение по т.2
възлиза на сумата от 440,50 лв., от тази сума и съобразно уважената част от
иска /2405,69 лв./ на адвокат С. се дължи сумата от 352,40 лв., съответно 422,88
лв. с ДДС., или общо дължимото възнаграждение с ДДС възлиза на сумата от 3 608,16
лв.
Ответникът
е направил разноски в размер на 370 лв. за депозити вещи лица и свидетел, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 820 лв.,
ищцата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 418,74 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /52601,42 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2016,23 лв., съобразно уважената част от иска и
сума в размер на 244,67 лв. –
възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е.В.М.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******сумата от 48 000 лв. /четиридесет и
осем хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания и
стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 01.06.2016 г. в гр. София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Хюндай Соната“ с ДК № *******, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК
„Л.И.” АД с полица № BG/22/116000839102, валидна от 15.03.2016 г. до 14.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2016 г. до окончателното
издължаване, сумата от 2 405,69 лв.
/две хиляди четиристотин и пет и 0,69 лв./-имуществени вреди от същото събитие,
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на заплащането
им до тяхното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до
пълния претендиран размер от 100 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД поради приет принос в размер на 20% за разликата над присъдената сума от
48 000 лв. до сумата от 60 000 лв., както и искът за имуществени
вреди за разликата над присъдената сума от 2 405,69 лв. до пълния
претендиран размер от 3007,11 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.В.С.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 3 608,16 лв. с ДДС /три хиляди
шестстотин и осем и 0,16 лв./
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******сумата от 418,74 лв. /четиристотин
и осемнадесет и 0,74 лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2016,23 лв. /две хиляди и
шестнадесет и 0,23 лв./, както и сумата от 244,67 лв. /двеста четиридесет и
четири и 0,67 лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: