№ 7923
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110161168 по описа за 2022 година
Ищцата М. С. А. е предявила срещу ответника С.. кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на
наложеното й наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; и 2) за възстановяване на заеманата
преди уволнението й длъжност „главен специалист” в отдел „Публични
пространства“, дирекция „Градска среда“ към направление „Архитектура и
градоустройство“ при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност „главен
специалист” в отдел „Публични пространства“, дирекция „Градска среда“
към направление „Архитектура и градоустройство“, като трудовото й
правоотношение било прекратено, с връчената й Заповед №.... г. с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”.
Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно
изложените в исковата молба съображения, а именно:
в заповедта не било посочено конкретното основание за налагане на
дисциплинарното наказание;
не бил налице фактическият състав на прекратителното основание;
не била извършил визираните в уволнителната заповед нарушения, като
1
излага подробни съображения в тази насока;
както и че наложеното й наказание не съответства на тежестта на
извършените нарушения.
Излага твърдения, че през време на изпълнение на трудовите си
задължения не е използвала посочения от ответника служебен телефонен
номер.
Ответникът С.., в законоустановения едномесечен срок, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни
аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена
законовата процедура и уволнението на ищцата е законосъобразно. Навежда
доводи, че исковете са предявени след изтичане на срока по чл. 358, ал.1, т.2
от КТ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов
договор №РД-15-2320/28.08.1992 г. и допълнителни споразумения към него,
се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение за
неопределено време, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен
специалист” в отдел „Публични пространства“, дирекция „Градска среда“
към направление „Архитектура и градоустройство“.
Това трудово правоотношение е било прекратено от работодателя без
предизвестие на основание чл. 192, ал.1 във вр. чл. 188, т.3, чл. 187, ал.1, т.3,
т.8 и т. 9, и чл. 190, ал.1, т. 3 и т. 6 от КТ със Заповед №.... г. на кмета на С...
Видно от представена по делото Заповед №.... г. на кмета на С.., на
ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, за нанесени вреди
на работодателя във връзка с използване на служебен телефонен номер – ....
на услуги с добавена стойност, злоупотреба с доверието на работодателя,
увреждане на неговото имущество и участие в игри чрез телекомуникационни
средства, неизпълнение на възложената работа чрез извършване на системни
нарушения. В заповедта е посочено и, че за периода на налагане на
дисциплинарното наказание от месец август 2021 г. до месец юли 2022 г.
общата стойност на нанесените вреди на работодателя възлиза на сумата от
6 423.97 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
2
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед №.... г. на кмета на С.., като същата е
връчена на ищцата на 25.08.2022 г.
Преди да се извърши съдебен контрол, относно законосъобразността на
процесното уволнение, съдът е длъжен да се произнесе относно възражението
на процесуалния представител на ответника за давност по отношение на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1, предложение второ КТ
давностният срок за предявяване на исковете, относно прекратяване на
трудовото правоотношение започва да тече от деня на прекратяването.
Относно деня на прекратяване на трудовото правоотношение законодателят е
предвидил три хипотези в разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ, а именно: при
прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при
неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от
срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
С ТР №1/2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
„специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага
специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е
продиктувано от изискването за по-голяма бързина в уреждането на
трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни
интереси на страните. Именно и поради това законодателят е предвидил
исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 и сл. ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ исковете по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на
работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-
месечен срок. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
предишната работа е обусловен от прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя и е правно средство за защита
срещу незаконното уволнение. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ е в глава ХVI "Прекратяване на трудовото правоотношение",
раздел IV "Защита срещу незаконно уволнение". Те представляват искове за
оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение.
3
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ има конститутивен характер -с него се
упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването
на прекратеното трудово правоотношение между работника или служителя и
работодателя. Това право възниква от незаконното уволнение. Без признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна правото на възстановяване на
предишната работа не съществува. Следователно искът за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа е един от исковете за защита срещу
незаконно уволнение, т. е. иск свързан с прекратяване на трудово
правоотношение и следва да се предяви в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1,
т. 2 КТ. По житейски и икономически причини общият тригодишен
давностен срок би бил твърде дълъг за работника, както и би поставил
работодателя в неизгодно положение/например във връзка със задължението
му за заплащане на осигуровки за времето до възстановяване на работника на
предишната работа/.“
Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
се установи от представените по делото доказателства, че Заповед №.... г. на
кмета на С.. (л.13 – 16 от делото), която е предмет на предявения иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ, е връчена на ищцата М. С. А. лично на 25.08.2022 г., а
двумесечният давностен срок за оспорването й е изтекъл на 25.10.2022 г.
Исковата молба е подадена от ищцата на 26.10.2022 г. (видно от печата
поставена на ИМ от регистратурата на Административния съд София - град),
т.е. след срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, поради което и следва да бъде
уважено направеното в отговора на исковата молба от ответника, подаден в
срока по чл. 131 от ГПК, възражение за изтекла погасителна давност.
От представеното от ищцата копие на електронно изявление от
25.10.2022 г. (л. 302 от делото) също не се установяват твърденията на
ищцата, че исковата молба е депозирана в рамките на двумесечният
давностен срок за оспорването на наложеното наказание, тъй като от
горепосочения документ не се установява, че предадената на служител на
„Еконт Експрес“ пратка от адв. В. Г., съдържа именно жалба срещу
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. За пълнота следва да се
посочи и, че горепосоченият документ е подписан единствено от
процесуалния представител на ищцата - адв. В. Г..
Правото на ищцата не може да получи съдебна защита и искът с правно
4
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде отхвърлен само на това
основание, без спорът да бъде разглеждан по същество - дали уволнението е
законно или не.
За пълнота следва да се посочи, че твърденията на ищцата за
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото не
била извършила визираните в уволнителната заповед нарушения, са
неоснователни. Напротив установява се от представените по делото писмени
обяснения от ищцата от 22.08.2022 г. и 08.08.2022 г., дадени по реда на чл.
193, ал.1 КТ, че ищцата е признала както факта на използване от нея на
служебен телефон с номер ...., така и факта на извършеното от нея нарушение,
като същевременно с това изразява съжаление за случилото се, включително
готовност да погаси дължимите от нея суми.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Уважаването на иска за възстановяване на заемана преди уволнението
работа е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че искът за признаване
на процесното уволнение за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за
възстановяването на предишната работа.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в
размер на сумата от 400.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ... – адв. Г., против С.., с адрес - гр. София, ........, иск с
5
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението от длъжността „главен специалист” в отдел
„Публични пространства“, дирекция „Градска среда“ към направление
„Архитектура и градоустройство“, извършено със Заповед №.... г. на кмета на
С.. и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в отдел
„Публични пространства“, дирекция „Градска среда“ към направление
„Архитектура и градоустройство“ при С...
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. ... – адв. Г., да заплати на С.., с адрес - гр. София, ........, сумата от 400.00
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 17.05.2023 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6