Р Е
Ш Е Н
И Е № 229
гр.П., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я та
НАХД № 239 по описа за 2018 г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Л.Е.С. ***,действащ
чрез пълномощника си адв.**** Н. от ТАК, против НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.****, с което и на
основание чл.270 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице –
горски стражар МКЕ при ТП ДЛС“Ч. Л.“, е извършил маркиране в насаждение
предвидено за краткосрочно-постепенна сеч, като не е спазил условията и реда за
маркиране на предвидената сеч, съгласно изискванията на чл.24 ал.1 от Наредба
№8/05.08.2011г.за сечите в горите, в резултат на което е извършил маркиране
върху половината площ на отдел 373, подотдел „а“ в землището на с.В., общ.П.,
равняваща се на 3.200 хектара при допустим за този вид сеч размер на отделното
сечище до 2 ха. Нарушението е извършено на 04.01. 2018 г. в отдел 373, подотдел „а“ в землището на с.В., общ.П.,
ТП ДЛС“Ч. Л.“,а е открито на 01.06.2018 г. от служители на РДГ-**** при
извършена комплексна проверка в ТП ДЛС“Ч. Л.“ с участието на служители от ТП
ДЛС „Ч. Л.“ – нарушение по чл.270 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.49,ал.2 и чл.24,ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите /НСГ/.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като подробно се развиват
подробни доводи свързани преди всичко с твърдения за погасяване на
отговорността по давност. Сочи се, че е изтекъл срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН,
тъй като още към 04.01. 2018 г. за ИАГ, респ. Директора на РДГ **** е било известно извършеното от нарушителя
маркиране, поради което 3-месечният срок
за издаване на АУАН е изтекъл на 04.04.2018 г. Наред
с това се посочва, че в случая е била обявена тръжна процедура за сеч, като
заповедта за обявяването й е била обжалвана, респ. оставена жалбата оставена
без уважение, като оспорваното от РДГ маркиране е извършено именно в
съответствие със съдебното решение. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не
се явява, представлява се от надлежно упълномощеният защитник адв.А.Н. от ТАК, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на
издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на РДГ **** Е. Г. се явява лично и
чрез ст.юк ** оспорва жалбата и пледират за
потвърждаване на издаденото НП, представят се писмени бележки.
Районна прокуратура П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят
Л.Е.С. заемал длъжността „горски стражар-служител на мобилен контролен екип
/МКЕ/ за опазване на горските територии“ в ТП ДЛС“Ч. Л.“ П. /допълнително
споразумение към трудов договор, л.30/. Притежавал удостоверение №
10180/28.01.2014 г. /приложено л.96/, с
което бил вписан в публичния регистър на ФЛ упражняващи лесовъдска
практика за различни видове дейност, между които и „маркиране на насаждения,
предвидени за сеч“ – маркиране, което осъществявал с КГМ серия А, №№ 9904, 9905
и 9906 /виж и у-ние № 5950 от 04.02. 2014 г., л.97/. По силата на Заповед №
105/20.06.2016 г. на Директора на ТП ДЛС“Ч. Л.“ инж.Г. /приложена л.78/, на
жалбоподателя С. било възложено да отговаря за ГСУ“Северен“, охранителен район
„В.“, в който попадал отдел 373, подотдел „а“ в землището на същото село. Съгласно
утвърдената за длъжността на жалбоподателя длъжностна характеристика /приложена
л.82-84/ му били възложени множество конкретни задължения, между които и такова
„да участва при маркиране на лесосечния фонд“. Във функционално отношение бил
йерархически бил пряко подчинен на ръководителя участък ГС и Директора на ТП
ДЛС „Ч. Л.“.
През 2014 г. подотдел 373“а“ в землището на с.В., общ.П. бил маркиран
върху цялата площ от 6.5 ха, като през 2015 г. била изведена краткосрочна
постепенна сеч – осеменителна фаза върху посочената
площ /виж т.4 от КП, л.37/. На 06.07.2016 г. бил изготвен технологичен план №
1 /приложен л.74/ за същия отдел 373, подотдел „а“ в землището на с.В., общ.П.,
който бил утвърден от Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“ Г. Г. По силата на този ТП
била предвидена краткосрочна постепенна сеч – осеменителна
фаза, при площ на подотдела 6.5 ха, площ на сечището 3.2 ха; при при предвиден добив от маркирана дървесина в обем 392 куб.м
лежаща маса. Със Заповед № 136/29.07.2016 г. /приложена по адм.дело
№ 119/2016 г. на ТАС, на разположение на страните, в деловодството на съда на ПпРС/,
Директорът на ТП-ДЛС“Ч. Л.“ Г. Г. определил за класиран на първо място след
търг с явно наддаване „М. г. л.“ЕООД гр. П., който бил обявен за купувач на
стояща на корен дървесина. Видно от приложените по преписката документи, един
от подотделите, включени в търга бил и 373“а“ в землището на с.В., общ.П., за
който са приложени карнет-опис за извършено маркиране и сортиментна
ведомост за изчисляване обема и категориите на маркираната дървесина в плътни
куб.м. По жалба на друг от участници в търга – „БГ- ГРУП“ООД гр.П. било
образувано адм.дело № 119/2016 г. на ТАС, като с
решение № 79/29.09.2016 г. съдът приел, че Заповед № 136/29.07.2016 г. е
мотивирана, напълно съответства на изискванията на закона, при което
жалбата била отхвърлена. С решение № 13792/17.11.2017 г. по адм.
дело № 12878/2016 г. на IV-то о. на ВАС,
решението на ТАС било оставено в сила. След влизане в сила на обжалваната
заповед, през 2018 г. било извършено ново досие за извършено маркиране през
2018 г., в което били приложени сортиментни ведомости
за изчисляване на обема и карнет-опис, изготвени от жалбоподателя С. /приложени
л.31-32/, одобрени на 04.01.2018 г. от зам. директора на ТП ДЛС П., удостоверяващ,
че насаждението е маркирано за краткосрочно постепенна сеч-осветителна фаза. При тези обстоятелства впоследствие било издадено
и позволително за сеч № 0411853/12.01.2018 г. от инж.Б.Б.,по
което следвало да се добие е 392.0 пл.куб.м
от площ на сечището 3.200 ха, за времето
от 15.01.2018 г. до 30.06.2018 г. /което впрочем е предмет на изцяло отменено НП
№ **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ, по което е образувано анд № 234/2018 г. на ПпРС – на доклад на същия
съдия-докладчик/. На 01.06.2018 г. свидетелят инж.**** съставил КП /приложен
л.35-л.39/, който обхващал периода 07.10.2016 г.-31.05.2018 г. във връзка с
извършване на комплексна проверка от РДГ **** за дейността на ТП ДЛС“Черни
Лом“. В т.4 от КП било отразено, че след проверка на досието и на място в
подотдел 373“а“ било установено, че само позволителното за сеч издадено от
инж.Б.Б. /но не и карнет-описа съставен от
жалбоподателя/ е издадено в нарушение на чл.49,ал.2,вр. с чл.24,ал.1 от НСГ.
Материалите от проверката били изпратени в РДГ ****, като на 16.07.2018
г. в сградата на РДГ **** Ц.К.К., в присъствие на
колегите си свидетелите Д.М. и П.Ж. съставил АУАН на жалбоподателя Л. С., с
който и на основание чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на
административнонаказателното производство против него. В показанията си в с.з. актосъставителят К. твърди, че преди да състави акта е
проверил всички качени в интернет информационната система на ИАГ документи и по
устна заповед на висшестоящ негов ръководител е съставил АУАН. В съставеният
акт К. отразил, че посредством извършване на маркиране в насаждение, предвидено
за краткосрочно-постепенна сеч, С. не е спазил условията за маркиране
предвидени за този вид сеч в чл.24,ал.1 от НСГ, в резултат на което е извършил
маркирането върху половината площ – нарушение по чл.270 от ЗГ,вр. с чл.49,ал.2,вр.
с чл.24,ал.1 от НСГ. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него
и го подписвал с възражение. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН
нарушителят депозирал допълнително писмено възражение по акта /приложено/, в
което подробно изложил възраженията си, идентични с тези изложени по-късно и в
жалбата. При тези обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес
НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ ****, връчено на лично на 05.09.2018
г. видно от приложената /л.14/ разписка.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Ц.К.К., свидетелите Д.М., П.Ж., ***, ****, както и от
приложените по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от
жалбоподателя, като се претендира наличие на както на различни по вид, но
съществени процесуални нарушения, довели до цялостното опорочаване на
производството, така и недоказаност по същество на вмененото като извършено
нарушение на ЗГ и подзаконовия нормативен акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, доколкото съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.****
на когото и съгласно приложената Заповед /л.9/ са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Съдът намира за
основателно възражението на защитата на жалбоподателя свързан с погасяване на
отговорността му по давност. При безспорно
установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при
установената начална дата 04.01.22018 г. когато нарушителят Л.Е.С. е бил известен,
то съдът приема, че към датата на съставяне на акта – 16.07.2018 г. е изтекъл
срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение.
Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на
задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК–
т.3, където се посочва, че срокът
започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното
административнонаказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е
установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на
чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от
използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Съгласно чл.156, ал.1,т.7 от ЗГ ИАГ създава и
поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Съставеният
на 04.01.2018 г. от жалбоподателя карнет-опис за извършено маркиране на подотдел
373“а“ в землището на с.В., общ. П., където всъщност фигурира и площта на
сечището, се ИЗДАВА именно чрез интернет
базираната ИС на ИАГ. След като карнет-описа и сортиментната ведомост към него
са били съставени и публикувани в системата на 04.01.2018 г., то очевидно още
от този момент нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните
органи. Твърденията на Директора на РДГ **** в с.з., че не им достигат хора,
които да извършат подобна контролна дейност и че реално се проверява не повече
от 50 % от дейността на ТП ДЛС, не почива на разпоредбите на закона и не може
да бъде вменявано в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл.2,ал.2 от
Устройственият правилник на регионалните дирекции по горите /Обн.,ДВ, бл.104/27.12.2011
г./, РДГ осъществява функциите на ИАГ в определения й район. Част от
задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските територии, и
никъде в нормативната уредба съдът не откри обозначение на процентно или друго
съотношение при извършване на подобни проверки. Ето защо настоящият въззивен
състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е
започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-04.01.2018 г. и е изтекъл
на 04.04.2018 г., а АУАН е съставен на 16.07.2018 г.
В заключение следва да се отбележи, че така възприеманото становище на
въззивния съд намира опора и в правната
теория, която е категорична за това, че
откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него
и актосъставителя или административнонаказващия орган.
Независимо от горепосоченото, основателно се явява
и възражението на защитата, че извършването на вмененото нарушение не е доказано по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е,
че основен
и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето,
което се твърди, че е извършило виновно вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят
виновно и умишлено е извършил нарушение по чл.270 от ЗГ, във вр. с чл.42,ал.2 и
във вр. с чл.24,ал.1 от НСГ. Разпоредбата на чл.24,ал.1 от НСГ предвижда,
че „краткосрочно-постепенната сеч се
провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха…“, докато в
издаденото НП се посочва, че Л.С. е извършил маркиране върху половината от
подотдела, при площно сечище 3.2 ха, при което
очевидно би нарушил забраната по чл.24,ал.1 от НСГ.
Не се спори по
делото, че жалбоподателя е длъжностно лице - „горски стражар МКЕ“ и като такъв има
достъп до създадената информационна система на ИАГ, в която е задължен да
„качва“ информацията във връзка с осъщественото от него маркиране. Самото
маркиране се извършва по подробно регламентирана в чл.50 от НСГ процедура,
завършваща /ал.11/ с карнет-опис по образец и неразделна от него сортиментна ведомост. Карнетът-описа се подписва от лицето,
извършило маркирането и съгласно чл.50,ал.15 от НСГ СЕ ОДОБРЯВА от Директора на
съответното горско стопанство, като е валидно за срок до 3 години след изтичане
на годината, в която е извършено маркирането. В този контекст съдът не споделя направеният от АНО правен извод за умишлено и виновно неправилно
маркиране в смисъла на чл.24,ал.1 от НСГ. Както вече се посочи и изясни по-горе
в мотивите, жалбоподателят е бил служебно подчинен на Директора на
предприятието инж.Г. Г. Директорът, в атакуваната по съдебен ред Заповед №
136/29.07.2016 г. изрично е утвърдил тръжната процедура по сеч в горите, между
които и сечището в отдел 373“а“. В приложеният по адм.
дело утвърден технологичен план /л. 0122/ действително е посочено, че площта на
целият подотдел е 6.5 ха, а размерът на сечището е 3.2 ха, т.е. точно
половината. След връщане на преписката в ТП ДЛС Ч. Л, на 04.01.2018 г.
жалбоподателят е извършил ново маркиране на насажденията в отдел 373“а“,
респ. съставил е нов карнет-опис, в който
отново е посочил площното сечище с размер от 3.2 ха,
което напълно съответства на всички издадени предходни документи, известни и на
РДГ ****. Наред с това следва да се посочи, че съгл.чл.64 от НГС – освен ДГС,
ДЛС, но и лицата по чл.108,ал.1 ЗГ следва да водят досие за всяко насаждение, в
което се провежда сеч - досие, което задължително следва да съдържа и
документите по чл.52,ал.1,т.2,3 и 4, и по чл.54,ал.1 ЗГ. Това всъщност са
позволителните за сеч, протоколите за освидетелстване на сечището, опис на
превозните билети и т.н. Доколкото всички тези документи се публикуват във
интернет информационната система на ИАГ, то оправомощените за работа с нея
длъжностни лица от РДГ **** несъмнено са имали възможност за достъп до това
досие. Част от това досие е и утвърдения ГСП, респ. Заповед № 136/29.07.2016
г., ведно с цялостната документация, включваща приложеният и също утвърден от Директора
на ТП ДЛС „Ч. Л.“ П. технологичен план, който
за отдел 373“а“ е предвиждал размер на сечището 3.2 ха, което е точно
половината от площта на целият подотдел.
В качеството си на длъжностно лице по чл.235 от ЗГ жалбоподателят има основно задължение по чл.50
от НСГ да извърши маркиране на насаждения, предвидени за сеч. Съдът намира, че С.
не е възможен субект на нарушението по чл.49,ал.2,вр. с чл.24,ал.1 от НСГ, поради
което и неправилно посредством санкция определена по чл.270 ЗГ е бил
санкциониран макар и с минимално по размер наказание. Дори да се приеме, че С.
е осъществил състав на нарушение по НСГ, то това негово поведение би следвало
да се санкционира по специалния състав на чл.257,ал.1,т.1 ЗГ. Това е така,
понеже посочената в НП санкционна разпоредба на чл.270 от ЗГ, макар и обща, не
се отнася за нарушенията по чл.49,ал.2,във вр. с чл.24,ал.1 от НСГ. Тя би могла
да бъде приложена само ако липсваше специална спрямо нея разпоредба, каквато се
явява тази на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ и като не е приложил относимия санкционен
текст, Директорът на РДГ **** е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което също е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Освен посоченото в горният абзац, следва се отчете, че задълженията на Л.С.
приключват до изготвяне на карнет-описа и сортиментната ведомост по образец,
респ. след одобряването им от съответния негов пряк ръководител. Подробният и
внимателен анализ на многобройните
приложени по делото документи показва, че като цяло извършеното от С. маркиране
е утвърдено от Зам.Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“ и съответства и на Заповедта на
Директора на ДЛС „Ч. Л.“ П.
При посоченото по-горе и при наличието на йерархична подчиненост спрямо
Директора на ТП ДЛС“Ч. Л.“ гр.П., длъжностното лице Л.С. е спазил е спазил
задълженията си, вменени му по длъжностна характеристика. Изпълнението на
задълженията му е въз основа на издадени заповеди от Директора на ТП ДЛС“Ч. Л.“
П. и дори те да са неправомерни, то доколкото не налагат очевидно за него
престъпление, изпълнението им само по себе си води до изключване на вината,
съгласно чл.16 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН.
При горепосоченото, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със
задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил
такава допълнителна проверка и бе отчел аргументираните допълнителни писмени
възражения на нарушителя, Директорът на РДГ **** очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител Л.С..
С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил
административното нарушение, за извършването на което е бил санкциониран,
поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на РДГ ****, с което и на осн.чл.270
от ЗГ, на Л.Е.С. ***, ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник адв. **** Н. ***, със съдебен адрес ***,офис № *, за
нарушение по чл.270 от ЗГ, във вр. с чл.49,ал.2 и с чл.24,ал.1 от Наредба № 8/05.08. 2011 г. за
сечите в горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: