№ 2316
гр. С., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110201124 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ИВ. М. К. срещу наказателно постановление
(НП) № СО-Т-И-21-04-382 от 07.12.2021 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл.53 и чл.24, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 36,
ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
Жалбоподателят подробно излага съображения за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъде
отменен. Претендира сторени разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. С писмена молба се
поддържа жалбата и се моли, наказателното постановление да бъде отменено.
Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване на НП като
1
правилно и законосъобразно; искан се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
На 05.09.2021 г. около 11.00 часа е извършена проверка по спазване на
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО
от органите на Столичен инспекторат /СИ/ към Столична община в гр.С.,
район „Оборище“, парк „Заимов“ – централна алея. Проверката завършила с
констатация за това, че жалбоподателят К. извършва търговия на открито –
продажба на варена царевица, от самостоятелни съоръжения за извършване
на търговия на открито, детски играчки и балони, от мобилни съоръжения –
четири броя колички, заемайки около 5 кв.м. публична общинска собственост
– паркова алея - без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на
район „Оборище“. Затова св.Н. Б. Н., служител в СИ към СО, съставил в
нейно присъствие акт за установяване на административно нарушение № 21-
04-382 от 05.09.2021 г. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ Актът
бил предявен на жалбоподателя и подписан от него, като му бил връчен
препис от акта. В акта жалбоподателят не е вписал в графа „възражения“,
такива. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не постъпили.
Въз основа на АУАН № 21-04-382 от 05.09.2021 г., при идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, заместник - кмет
на Столична община издал процесното наказателно постановление № СО-Т-
И-21-04-382 от 07.12.2021 г., с което на жалбоподателя на основание чл.53 и
чл.24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/,
вр. чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
Установеното по-горе като фактическа обстановка се доказа от всички
събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства:
показанията на св.Николай Борисов Н., АУАН, констативен протокол,
служебна бележка, заповеди за компетентност, както и от останалите
материали по делото.
2
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Николай Борисов Н., съставител на АУАН. Като лице, участвало в
проверка, същият се явява и очевидец на нарушението. Свидетелят Н. по
същество потвърждава изцяло констатациите по акта. Това е достатъчно за
съда, за да приеме горната фактическа обстановка, като цени показанията на
свидетеля като подробни, последователни, логични и в хронология. Съдът
възприе с доверие показанията на свидетеля като непротиворечиви, в синхрон
със събрания по делото доказателстве материал. Съдът цени писмените
доказателства, приобщени по делото, които също допринасят за разкриване на
обективната истина, събрани са и са приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове. Видно от представените по делото копия от заповеди,
налице е била компетентност на актосъставителя и на издателя на
наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на СО постановява, че търговия на
открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на процесуалните документи, като не констатира допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. В хода на производството не е нарушена разпоредбата на чл.42,
3
т.4 от ЗАНН, тъй като са посочени всички конкретни факти и обстоятелства
за съответното нарушение, при които същото е било извършено и
установено. Съдът споделя това виждане, доколкото е налице идентитет
между отразеното в АУАН и НП. Като съобрази това, настоящият съдебен
състав не намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият е могъл да разбере, какво е извършил, и липсват
препятствия за организиране на защитата му. Правото на защита на
санкционираното лице включва това, да разбере, какво е наложеното му
наказание, на какво основание се налага то и на кое нарушение съответства,
като не е ограничено правото му на адекватна и в пълен обем защита. Така по
делото се установява, че при издаването на АУАН и процесното НП не са
допуснати нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42,
т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С факта на продажба на варена царевица, детски играчки и балони от
мобилни съоръжения за извършване на търговия на открито, заемайки около 5
кв.м. публична общинска собственост – паркова алея - без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“ - търговия на
открито - жалбоподателят е осъществил от обективна страна състав на
административно нарушение по чл.23 от Наредбата. Съдът не споделя и
наведения довод за това, че е налице разминаване в писмео отразеното в акта
, и в констативния протокол: жалбоподателят, по време на извършване на
проверката, е извършвал продажбата, тоест е имал качеството „продавач“ на
горните вещи, и именно тя /К./ е реализирала процесното деяние като
физическо лице – търговец, по смисъла на параграф 3, т.3 от ДР на Наредбата
/за това, че търговец, съобразно параграф 13, т.2 от Закона за защита на
потребителите, е всяко физически или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки/.
Законосъобразно административнонаказващият орган е определил и
санкцията на извършеното нарушение – в законоустановен вид и размер.
На следващо място съдът намира, че липсват основания за приложение
на института на „маловажен случай“, съгласно чл.28 от ЗАНН: не се касае за
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Съдът не цени и останалите доводи по жалбата, целящи
благоприятен за страната изход по делото.
4
При тези изложени съображения настоящият съдебен състав приема, че
наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
По искането за разноски, направено в съдебно заседание от страна на
процесуален представител на жалбоподателя: с оглед изхода по спора, съдът
намира, че същото не следва да бъде уважено. Аналогично искане от
въззиваемата страна се прави, респективно разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят. Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата я оттегли страната, за която административният акт
е благоприятен има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от
ЗАНН, в полза на юридическо лице или едноличен търговец се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.
3 от АПК и предвид изхода на спора настоящият съдебен състав намира, че в
полза на въззваемата страна следва да се присъди сумата от 80.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Проведени са
две съдебни заседания, разпитан е един свидетел, като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, затова съдът намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. Тази сума
следва да бъде осъден да заплати жалбоподателят.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-382
от 07.12.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
5
територията на СО /Наредбата/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл.23 от Наредбата.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – С.-град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6