Решение по дело №5348/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 78
Дата: 16 януари 2018 г. (в сила от 16 януари 2018 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20171100605348
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, ………..01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                               

         

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                                     ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

при секретаря Нели Драндарова и прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия КЕХАЙОВА ВНОХД №5348/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда, постановена на 23.01.2017 г. по НОХД № 18878/2014 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав подсъдимата Т.И.Б.-К. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. На основание чл.234, ал.3, вр. чл.53, ал.2, б.„а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - стекове с цигари без поставен български бандерол, приобщени като веществени доказателства по делото и е постановил направените по делото разноски за експертизи в размер на 60,00 лева на досъдебната фаза и 221,01 лева в съдебна фаза, на основание чл.190, ал.1 от НПК, да останат за сметка на държавата - на органа, който ги е направил.  

Срещу съдебния акт на районния съд е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се посочва, че присъдата е неправилна и необоснована. Твърди се, че събраните доказателства са достатъчни за формиране на извод, че подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на основание чл.334 , т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК да постанови нова, с която да признае подсъдимата Т.И.Б.-К. за виновна в извършването на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК или алтернативно, на основание чл.335, ал.2, пр.2 от НПК, да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Срещу постановената присъда е постъпила и жалба от защитника на подсъдимата К. - адв. Ч., в която се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на фазата на досъдебното производство, изразяващи се в това, че към датата на осъществяване на инкриминираното деяние е действала друга редакция на чл.234, ал.1 от НК, която е следвало да се приложи, на основание чл. 2, ал. 2 от НК. Сочи се още, че в хода на съдебното следствие е била допусната и изготвена СОцЕ, чието заключение се различавало от това на тази, назначена в предходната процесуална фаза, като независимо от това не било поискано и допуснато изменение на обвинението. Не на последно място се аргументира допуснато ограничаване на правата на подсъдимата Т.И.Б.-К. с оглед неяснотата относно това дали наказателната ѝ отговорност е била ангажирана за „държане“ или за „държане на склад“ на акцизни стоки. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която съдът да признае К. за невиновна в извършването на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК.

В закрито заседание на 20.11.2017г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на допълнителни експертизи.  

В открито заседание пред въззивната инстанция подсъдимата К. се явява лично и с адв. Ч..

В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест и изложените в него доводи. Счита, че извършването на престъплението е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Изтъква показанията на разпитаните свидетели, от които се установявало извършеното процесуално действие, мястото на намерените цигари и тяхното количество, което водело до извода, че същите са били държани на склад, а не за лична употреба. Намира, че протоколът за претърсване и изземване е съставен по надлежния ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Смята, че показанията на свидетелите Я.и Т.са непротиворечиви и достоверни и следва да бъдат кредитирани. Моли за отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимата за виновна, на която счита, че следва да бъде определено минимално наказание.

Процесуалният представител на подсъдимата - адв. Ч., моли за постановяване на присъда, с която тя да бъде призната за невиновна. Настоява, че тя е била привлечена като обвиняема извън предвидения в закона пет годишен срок. Отчита, че подзащитната му е предадена на съд по редакция на чл.234, ал.1, пр.2 от НК, която е влязла в сила след осъществяване на деянието и въпреки че действащата по това време редакция е била по-благоприятна. Изтъква, че по нея изпълнителното деяние се заключва в „държане на склад“, каквото според него в случая не е налице, както и че за това престъпление е изтекла абсолютната давност.

В правото ѝ на лична защита и предоставената ѝ последна дума подсъдимата К. заявява, че няма какво да добави към изложеното от защитника ѝ, както и че е невинна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от кредитираните доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:   

Подсъдимата Т.И.Б. - К., с ЕГН **********, е родена на ***г. в гр.Айтос, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование. Работи като масажист.

Подсъдимата притежавала част от жилище, находящо се на адрес в гр. София, ж.к. „*******. Към 2009г. основно тя обитавала имота, като често била посещавана от своята дъщеря - свид. И.П.К.-Б., която оставала да преспива при нея и поради това държала и свои лични вещи в дома.

На 15.05.2009г. била проведена специализирана полицейска операция от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР. Същата била организирана по предварително утвърден план и насочена към установяване и предотвратяване на случаи на „черно тото“. Акцията била реализирана след получено предварително съдебно разрешение за извършване на претърсване в няколко апартамента, разположени на територията на гр. София. Един от тях бил и този, обитаван от подсъдимата К..

Рано сутринта на 15.05.2009г. полицейски екип се отправил към апартамента. Предварително била създадена организация, в рамките на която били осигурени и поемни лица - курсанти от Академия на МВР - свидетелите Й.М.Я.и Н.К.Т.. След като пристигнали, полицейските служители позвънили на входната врата на жилището. Отворила им подсъдимата К.. Те се легитимирали и предявили съдебното определение. След като К. ги поканила в дома си, те пристъпили към извършване на претърсване. В различни помещения те намерили и иззели документи, в частност разписки, саморъчно изписани листове хартия със сметки и мобилни телефони. В гардероб, разположен в коридора на жилището, били открити стекове и отделни кутии от различни марки цигарени изделия. Единични бройки от част от марките били показани на поемните лица, при което те забелязали, че върху показаните им кутии нямало положен бандерол, удостоверяващ заплатен акциз. Разследващите пристъпили към изземване на намерените вещи, което действие било документирано в протокол. В него били описани следните предмети: 24 стека по 10 кутии цигари „Карелия слим“, 13 стека по 10 кутии цигари „ESSE“, 2 стека по 10 кутии цигари бял „Tabaccus“, 5 стека по 10 кутии цигари „Tabaccus“, 5 стека по 10 кутии цигари „Малборо“, 8 стека по 10 кутии цигари „Вайсрой“, 6 стека по 10 кутии цигари син „Ваисрой“, 1 стек по 10 кутии цигари „Партнер“, 1 стек по 10 кутии цигари „ММ“, 1 стек по 10 кутии цигари „Ким“, 30 кутии цигари „ЕБЕ“ сини, 20 кутии „ЕБЕ“, 200 броя кутии цигари „Rym“, 27 стека по 10 кутии цигари „LM“. Било отразено, че същите се опаковат в „три найлонови черни чувала с картон с.А № 0020201 и ЧВП- 210“, без да се конкретизира разпределението на стоките в тях. Поставените върху чувалите етикети били представени за подпис на поемните лица след запечатването им, след което транспортирани в сградата на ГДБОП - МВР и оставени за съхранение там. В графата за обяснения от протокола с ръкописен текст, подобен на този от обстоятелствената част, било записано изявление, представено като изхождащо от подсъдимата: „Цигарите ги ползват членовете на семейството ми.“

В хода на протичащото наказателно производство и за установяване на пазарната цена на иззетите тютюневи изделия, респ. стойностите на дължимия за тях акциз, са назначени две експертизи. В първата, изготвена на досъдебната фаза, вещото лице дало становище, представено в таблична форма, за единичната цена и дължимия акциз на отделните марки цигари, като изводите си обосновало единствено върху преглед на приложените към делото писмени материали, без да се запознава с приобщените по делото веществени доказателства, поради което и за някои от марките цигари, предвид оскъдното им описание, експертът се придържал към по-ниска, по думите му - осреднена стойност, изведена от Публичен регистър на цените на тютюневите изделия, на основание чл.6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, публикуван от Министерство на финансите. В резюме било посочено, че общата пазарна стойност на инкриминираните акцизни стоки възлиза на 4251,00 лева, а дължимия за тях акциз - на 2710,51 лева. Вещото лице разяснило и алгоритъма, следван за извеждането на акциза, в частност съобразяването на обстоятелството, дали се касае до тютюнево изделие, за което има или няма регистрирана продажна цена.

В съдебно заседание пред първата инстанция, с оглед предоставяне на възможност на вещото лице изрично да се запознае с цигарените изделия, иззети по делото, е назначена допълнителна експертиза, чието заключение е представено в съдебно заседание на 15.10.2015г. В него експетът се придържа към първоначално дадените стойности за цигарените изделия, като сочи, че единствената разлика следва да се отнесе към стойността на цигарите от марката „ММ“, доколкото при физическия им оглед е установено, че същите са 87 мм. Представено в табличен вид, съобразно вида на отделните обекти, стойностите са следните: 240 броя кутии цигари „Карелия slims“, с единична цена 3,00 лева, на обща пазарна стойност 720,00 лева, общо дължим акциз 492,00 лева, 130 броя кутии цигари „ESSE“, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 520,00 лева, общо дължим акциз 319,80, 20 броя кутии цигари „Tabaccus“, бял, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 80,00 лева, общо дължим акциз 49.20 лева, 50 броя кутии цигари „Tabaccus“, златиста кутия, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 200.00 лева, общо дължим акциз 123.00 лева, 50 броя кутии цигари „Малборо“, червено, с единична цена 3.50 лева, на обща пазарна стойност 175,00 лева, общо дължим акциз 112,75 лева, 80 броя кутии цигари „Вайсрой“, червен, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 320,00 лева, общо дължим акциз 196.80 лева, 60 броя кутии цигари „Вайсрой“, син, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 240,00 лева, общо дължим акциз 147.60 лева, 10 броя кутии цигари „Партнер“, 87мм, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 40,00 лева, общо дължим акциз 24.60 лева, 10 броя кутии цигари с надпис „ММ“, 87мм, с единична цена 2.55 лева, на обща пазарна стойност 25,50 лева, общо дължим акциз 18.66 лева, 10 броя кутии цигари „Ким“, 100мм, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 40,00 лева, общо дължим акциз 24.60 лева, 10 броя кутии цигари „Eve sunflower extralong 120mm“, c единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 40.00 лева, общо дължим акциз 24.60 лева, 10 броя кутии цигари „Eve lily superslims 100mm“, c единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 40.00 лева, общо дължим акциз 24.60 лева, 30 броя кутии цигари „Eve orchidea 100 mm“, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 120.00 лева, общо дължим акциз 73,80 лева, 200 броя кутии цигари с надпис „Rym“, 87mm, с единична цена 4.00 лева, на обща пазарна стойност 800.00 лева, общо дължим акциз 492.00 лева, 270 броя кутии цигари ,,LM red 100s“, с единична цена 3.30 лева, на обща пазарна стойност 891.00 лева, общо дължим акциз 586.71 лева. Съответно, общата пазарна стойност за 1180 броя цигарени кутии възлизала на 4251,50 лева, а дължимият за тях акциз - 2710,72 лева.

С постановление на прокурор при СРП от 07.03.2014г. производството, водено срещу Т.К., било иззето от разследващите при СДН на ДАНС и възложено за разследване на органите на ГДНП - МВР. С приемо-предавателен протокол от 29.11.2013г. иззетите цигари били предадени от разследващ орган при СДН на ДАНС на такъв при ГДНП - МВР. В него били описани три броя чувала, чието съдържание е отразено идентично на лаконичното описание в протокола за изземване. Изрично било вписано, че вещите в последните два чувала били достъпени и „презапечатани в нови два чувала“. Не било посочено поради какви причини се е наложило нарушаването целостта на веществените доказателства и при какви обстоятелства е станало това, какво е било състоянието, в което същите са били намерени, дали тяхното презапечатване е извършено при спазване изискванията на НПК, било ли е протоколирано и в присъствието на кои лица.

В хода на съдебното следствие, на основание чл.284 от НПК, веществените доказателства, налични по делото, са предявени на страните в открито съдебно заседание, като се констатира, че същите са разположени в три полиетиленови чувала, разкъсани и без надпис, позволяващи свободен достъп до вътрешността и тяхното съдържание, като върху тях са разположени картончета, които не разкриват идентичност с описаните в протокола за претърсване и изземване етикети със серия и номера. Наблюдава се само един сходен на първоначалните етикети, с подписи на поемни лица и име на експерт - технически помощник. Отразеното върху него описание на вещите, обаче, не съответства на съдържанието на чувала, към който етикетът е прикрепен. Не се разкрива идентичност и между предметите, такива, каквито обективно са установени като налични и тези, описани като иззети в качеството им на предмет на престъпление.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Н.Т., Й.Я., И.К., Д.М.и А.М.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост, приемо-предавателен протокол, разпореждане по НЧД № 2002/2009г. на СГС; веществени доказателства - кутии с цигарени изделия от различни марки, както и заключенията по изготвените първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал изключително подробно съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Във връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да обсъди изрично протокола за претърсване и изземване и свързаните с него свидетелски показания на Т.и Я., доколкото във въззивния протест се навеждат доводи, противоречащи на извършения от първия съд анализ на въпросните източници на доказателствена информация.

След внимателна оценка на протокола за претърсване и изземване и съпоставката му с показанията на поемните лица, въззивната инстанция достигна до доказателствени изводи, идентични с тези на първостепенния съд. Макар и формално протокола да съдържа изискуемите от закона реквизити, в конкретния случай той не се подкрепя в достатъчна степен от свидетелските показания и не е в състояние да удостовери с необходимата категоричност изложените в него данни. Иззетите от жилището на подсъдимата цигари са описани, чрез посочване единствено на марка и бр., като не е посочено същественото обстоятелство дали същите са били обозначени с бандерол за платен акциз или не. В същото време, поемните лица - Т.и Я.не могат да ангажират детайлни спомени относно състоянието на вещите, като наблягат на обстоятелството, че цигарите били без бандерол. Както обаче, районният съд уместно отчита, немалка част от предявените в открито съдебно заседание цигари, са имали поставени сръбски бандероли и подобен стикер с арабски знаци. Обстоятелства, които би следвало да са останали в спомените на поемните лица, твърдящи липса на бандерол. Освен това, показанията на Я.и Т.са противоречиви и помежду си, което допълнително създава съмнение относно извършеното действие по разследването. Така Т.твърди, че вещите били в непрозрачни опаковки, а Я.разказва, че стековете се намирали в прозрачен целофан. Съмнения остават и относно обстоятелството дали поемните лица са възприели всички иззети и описани в протокола вещи, доколкото по думите на Т., макар да е видял стековете, му е било показано съдържанието единствено на една кутия, в която видял, че имало цигари. Я.пък, противно на последното, разказва, че са му показвани само отделни цигарени кутии, но не излага твърдения относно съдържанието им. Противоречията в описанието на иззетите вещи, дадено от поемните лица би могло да бъде обяснено с изминалия период от време от осъществяване на действието, но в случая са налице и констатирани от първоинстанционния съд съществени различия със състоянието на голям брой от предявените в съдебно заседание веществени доказателства, досежно външни техни белези, които свидетелите би следвало да помнят, а и които би следвало да се опишат в протокола, а именно наличието на сръбски бандероли и подобен документ с арабски символи, както и обозначителни ленти с надпис „duty free“. Наличните несъответствия, както и непълнотите в самия протокол са били правилно преценени от първата инстанция, която коректно е заключила, че коментираното действие по разследването не е било проведено в съответствие с изискванията на закона, а повърхностно, като е очевидно, че поемните лица са присъствали само формално, без да е реализирана функцията им, доколкото не им е била предоставена възможност пряко да наблюдават извършваните действия в тяхната цялост, в резултат на което те не са възприели лично подробности относно състоянието на вещите, подлежащи на изземване, което е и довело до неспособността им да потвърдят тяхната автентичност. Действително, този подход на разследващите органи спрямо поемните лица, ведно с лаконичното описание на вещите в самия протокол, липсата на фотоалбум и на нарочен оглед на ВД, опорочават доказателствената стойност и на свидетелските показания на Я.и Т., и на протокола.  

На следващо място, районният съд основателно е обърнал детайлно внимание и на състоянието на веществените доказателства при тяхното предявяване, с оглед на гаранциите относно тяхното съхраняване - на същите не са били налице етикети, върху които да са положени подписите на поемните лица и другите субекти, участвали в действието по изземване. Освен това, цигарите са се намирали в скъсани пликове, позволяващи необезпокояван достъп до тях. Последното, съпоставено с разликите между описанията на вещите лица и реално установените белези на предявените вещи действително създава съществени съмнения относно тяхна идентификация и това дали действително именно те са били иззети от жилището на подсъдимата, особено при положение, че и в самия протокол не са отбелязани наличието на чужд бандерол върху почти половината от тях и обозначителните ленти върху останалите, указващи и вероятност техният произход да се свързва с територията на зони за безмитна търговия. 

Допълнителни съмнения относно съдържанието на протокола действително създават данните за осъществено в хода на ДП преопаковане на веществените доказателства, без съставяне на нарочен протокол за това, без присъствие на свидетели и без да са запазени първоначалните етикети, т.е. както правилно отбелязва районният съд - в пълен разрез с императивните изисквания за форма на действията, насочени към събиране и съхранение на доказателства в рамките на наказателното произвовдство.

Всичко изложено дотук води до извода на въззивната инстанция, че извършеното изземване на инкриминираните вещи е опорочено, поради което не е възможно да се идентифицират цигарите, държани на процесната дата от подсъдимата К., като е възпрепятствана възможността същите да се приобщят като годно веществено доказателство.

Извън гореизложеното, въззивният съдебен състав споделя напълно и направения в мотивите към атакуваната присъда анализ на останалата част от наличната по делото доказателствена съвкупност, като доколкото в жалбата и в протеста не се съдържат други оспорвания по приетите от районния съд фактически положения, то настоящата инстанция намира за безпредметно преповтарянето на иначе правилните, обективни и изключително детайлни доказателствени разсъждения на първостепенния съд.

Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Подсъдимата Т.И.Б.-К. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК, за което ѝ е повдигнато обвинение от СРП.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на посоченото по-горе престъпление.

За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимата К. е автор на престъплението, за което е била привлечена да отговаря, първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираното престъпление.

За съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи или продава предмета на престъплението - акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Под държане се разбира упражняване на фактическата власт върху определена вещ, а под продажба се разбират различни разпоредителни действия.

На следващо място, за да се субсумира определено деяние под обективния състав по чл.234, ал.1 от НК е необходимо предмет на престъплението да са определен вид стоки - без бандерол, но за които по силата на закон се изисква последните да бъдат облепени с такъв. Така всъщност се касае за определен вид стоки, подлежащи на облагане с акциз, заплащането на който, предвид изискванията на закона, се удостоверява посредством бандерол, с който се облепя стоката. В тази си част диспозицията на нормата на чл.234, ал.1 от НК разкрива бланкетен характер - същата пряко препраща към изисквания, възпроизведени в друг нормативен акт.

Тук е и мястото да се посочи, че не отговарят на действителното съдържание на присъдата и мотивите към нея твърденията на защитата, че контролираният съдебен състав само лаконично е отбелязал, че в случая е следвало да се приложи чл.2, ал.2 от НК, доколкото към момента на осъществяване на деянието е действала по-благоприятна разпоредба на чл.234, ал.1 от НК. Действително в случая обвинението неправилно е повдигнато по материалноправна разпоредба, влязла в законна сила след осъществяването на деянието, която се явява и по-неблагоприятна за дееца. Първият съд обаче, е обърнал сериозно внимание на това обстоятелство. Посочвайки характеристиките на престъплението чл.234, ал.1 от НК, районният съд е отчел, че предвид датата на деянието е следвало да се приложи предходната редакция на посочената разпоредба и пространно е характеризирал изпълнителното деяние като „държане на склад“, като е изложил коректни разсъждения в тази насока. Нещо повече, в унисон с разсъжденията на защитника на подсъдимата, при постановяване на присъдата съдът е оправдал подсъдимата именно за квалификацията по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК. Последното е правилно и законосъобразно, доколкото съдът се е произнесъл по обвинение идентично, като факти, с това по обвинителния акт и обосновано е приложил по-благоприятния за подсъдимата К. материален закон. В същото време, не може да става въпрос за допускане на съществено процесуално нарушение, засягащо правата на подсъдимата, доколкото е налице произнасяне по същество, с което тя е призната за невиновна, поради недоказаност на извършването на твърдяното деяние. За разликата от прекратяването на производството поради изтекла абсолютна давност, при което се приема единствено, че от датата на деянието е изминал съответния законовоопределен срок, хипотезата при която се приема, че не е доказано осъществяването на деянието е извинителна такава и с това в една по-пълна се съхраняват законните интереси на привлеченото към наказателна отговорност лице. Освен това, при положение, че в случая не са доказани наличието и съответно държането на предмета на престъплението, доколкото същият не е приобщен по надлежния ред, то е несамо ненужно, но и лишено от всякаква логика съдът да обсъжда дали той е „държан“ или „държан на склад“, в каквото насока отправя искания защитата.

Правилно СРС е приел, че в конкретния случай по делото не са събрани безспорни доказателства, че на процесната дата /15.05.2009г./ К. е държала инкриминираното количество и марки цигари без бандерол. Действително не е установено по несъмнен начин върху какви по вид и върху какво количество акцизни стоки подсъдимата е упражнявала фактическа власт в момента на извършване на претърсването в дома ѝ, с оглед на което, подобно на първостепенният съд и въззивната инстанция приема за недоказани предмета на престъплението и неговото авторство.

Както беше посочено по-горе, при осъществяването на извършеното в хода на ДП претърсване и изземване не е спазен задължителният ред за осъществяването на това процесуално-следствено действие, поради което и въззивният съд изключи от доказателствената съвкупност събраните с него доказателства. В тази връзка съдът прецени показанията на поемните лица - свидетелите Т.и Я.относно реда за провеждане на съответното действие и по-точно за липсата на представа относно последователността от действия, които са извършили органите на реда, доколкото и двете поемни лица дори не са възприели пряко всички иззети цигари, а единствено са видели част от тях, като не са се запознали с външните им характеристики, които не са били посочени и в съставения протокол. Следва да се подчертае, че процесуалната фигура на поемните лица, като потенциални свидетели, цели именно да удостовери начина, последователността и законосъобразността на нарочно указани в НПК процесуално-следствени действия, сред които и претърсването и изземването, както и идентичността на иззетите вещи. В тази насока са и изискванията относно съхраняването на веществените доказателства и подписването от страна на поемните лица върху етикетите, с които се запечатват вещите - ред, за чието спазване също са налице сериозни съмнения по настоящото производство.

Така, в конкретния случай тези задължителни изисквания не са спазени от разследващите и съответно не би могло да бъдат привнесени в процеса по надлежен начин посочените от обвинението вещи без акцизен бандерол и реално липсва предмета на престъплението.

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./

С оглед изложеното, въззивната инстанция споделя заключението на първостепенния съд, че въз основа събраните по делото доказателства, не може да бъде направен извод /в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК/, че подсъдимата К. е осъществила от обективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд, предвид което същата правилно е призната за невинна и е оправдана за извършването на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК.  

Правилно, на осн. чл.234, ал.3, вр. чл.53, ал.2, б.„а“ от НК, съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - стекове с цигари без поставен български бандерол, като и законосъобразно, предвид изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК, е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена, а въззивните жалба и протест - да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. 

Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.01.2017г., постановена от СРС, НО, 2 състав по НОХД №18878/2014 г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.