Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен, 20,11,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д.№2692 по описа на съда за 2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „А.т.“ ЕООД, ДДС Номер МК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя ***, чрез адв.К.П. от САК, против „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***. В молбата се твърди, че
през 2018 г. страните са встъпили в търговски
взаимоотношения, произтичащи
от сключен неформален договор за извършване на
резервация за фериботен превоз на товар. Сочи
се, че по
силата на този договор ответникът
е поръчал, а ищецът е извършил услуга съобразно предмета си на дейност
– фериботна резервация за превоз на
собствен на ответника товарен автомобил с рег.№Р 4717 РМ /13,6
м. до 16,5 м./, с маршрут –
***, като е уточнен превозвания товар, маршрута, срока на изпълнение и договорената цена. Сочи се, че
ищецът е направил възложената резервация и възоснова на нея
на 23,07,2018 г. е извършен
фериботен превоз на тежкотоварен автомобил, собственост на ответника, от
фирма ***. Твърди се, че за
направената резервация ищецът е издал фактура №***/30,07,2018 г. на стойност 340,00 евро, която следвало да бъде заплатена
до 29,08,2018 г. Ищецът твърди, че сумата
не е заплатена, поради което претендира
и лихва за забава в размер на 44,98 лева за
периода 30,08,2018 г. – 29,04,2019 г. Сочи се, че
е образувано и производство
по чл.390 от ГПК пред СРС, като е допуснато обезпечение на бъдещи искове,
в което обезпечително производство са направени разноски в размер на 790,00 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата
от 340,00 евро, представляваща парично задължение за плащане
на цена по
неформален договор за услуга – извършване
на фериботна резервация, обективирана във фактура №***/30,07,2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране
на ИМ до окончателното й изплащане, както и сумата от 44,98 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 340,00 евро /с левова равностойност 666,40 лева/, за периода 30,08,2018 г. –
29,04,2019 г. Към Претендират
се сторените деловодни разноски и разноските, сторени в обезпечителното производство. В писмена
молба, депозирана преди с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи претенцията, като постанови неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. Същият не изпраща
представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
- на ответника „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, е изпратен препис от
исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.38 от делото/,
редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.41 от
делото. Въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил представител в
проведеното публично съдебно заседание.
-
искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства – фактура №12194-02-2018 от 30,07,2018 г. /в заверен превод от
английски език/, спецификация на билети за фактура – номер ***/в
заверен превод от англ.език/
При
такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, включително тези от
производството по обезпечение на иска, или разноски в общ размер на 1390,00 лева
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от
горното и на основание чл.238 и сл. от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр.чл.280 и
сл. от ЗЗД „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Т.“ ЕООД, ДДС Номер МК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 340,00 евро, представляваща парично задължение за плащане на
цена по неформален
договор за услуга – извършване на фериботна резервация,
обективирана във фактура №***/30,07,2018 г., ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на ИМ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Т.“ ЕООД, ДДС Номер МК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 44,98 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата
от 340,00 евро /с левова равностойност 666,40 лева/, за периода
30,08,2018 г. – 29,04,2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Т.“ ЕООД, ДДС Номер МК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, направените деловодни
разноски в общ размер на 1390,00 лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: