О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2504
гр.Бургас, 19.12.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на дeветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1830 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК и е образувано
по частна жалба с вх. №18534 от 21.11.2019г., подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, представлявана от юрисконсулт Яна Табакова, с която се обжалва
Определение №1466/02.10.2019 г.
по гр.д. №357/2019 г. на
Районен съд – Средец.
Изложени са съображения за неправилност
на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се допусне
допълване на Решение по гр.д. №303/2019 г. на Районен съд – Средец в частта за разноските, като се осъди ищеца
да заплати юрисконсултско
възнаграждение по отношение на сумата, за която производството е прекратено.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на частната жалба от П.Р.Б..
Съдът, след
преценка на изложените в частната жалба съображения и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от П.Р.Б., срещу Главна дирекция „Гранична
полиция“, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1837,13 лв., от които: 1650 лв. – дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода
31.05.2016г.-31.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 и сумата от 187,13 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимите от работодателя суми, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
В законоустановения срок ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция“ е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който са изложени съображения за неоснователност на предявените
искове. Претендирани са направените съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито
съдебно заседание,
проведено на 22.08.2019г. пред първата инстанция, е допуснато
изменение на исковете, като е намален размерът на предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр,
чл. 187, ал. 5, т.2 от
ЗМВР от 1650 лева на 1465,28 лева, като
производството е прекратено за горницата над размера от 1465,28 лева до 1650 лева. Размерът на акцесорния иск е увеличен
от 187,05 лв. на 189,16 лв.
С Решение №130/02.10.2019г.,
постановено по гр.д. №357/2019 г. на
Районен съд – Средец, съдът е решил спора по същество като е уважил изцяло предявените искове
/в размера след изменението, направено в съдебно заседание/ и е осъдил
ответника Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 380 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По делото е
постъпила молба с вх. №2613 от 17.09.2019
г., подадена от
Главна дикреция „Гранична полиция“ МВР, за допълване на решението
в частта за разноските, като е посочено,
че съдът не се е произнесъл относно молбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение относно сумата, за
която е направено изменение на иска и производството е прекратено.
В срок е постъпил писмен отговор от М.Д.Д.,
с който се претендира да бъде оставена без уважение претенцията за допълване на
решението в частта за разноските. Изложени са съображения.
Районен съд –
Средец с обжалваното определение е оставил без уважение молбата, подадена от
Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като е приел, че прекратителното
определение по отношение частта на оттеглената искова претенция е обжалваемо в
едноседмичен срок от деня, в който е постановено в проведеното откритото
съдебно заседание и съответно искането за разноски не е направено своевременно.
Прието е и, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника е
неоснователно и поради това, че
основанието за частично прекратяване на производството, не е поради причини,
които могат да бъдат вменени във вина на ищеца.
Частната жалба
е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.
275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и
подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2
от ГПК. Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
Изменението на
исковете чрез намаляване на размера на претендираното вземане, какъвто е
настоящият случай, по съществото си е съчетано с десезиране на съда за
разликата до първоначално предявения размер и съответно води до прекратяване на
производството в тази му част, за която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
ответникът има право на съответните разноски. Когато прекратяването на
производството в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение чрез
намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по
делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от чл.78,ал.2 ГПК/ - в този смисъл е Определение №703/13.10.2014г.,
постановено по ч.т.д. №2472/2014г.
Искането за
присъждане на разноски е направено още с отговора на исковата молба, а с
писмени бележки, депозирани на 20.08.2019г. - преди приключване на съдебното дирене по делото е представен и списък на
разноските по чл.80 от ГПК, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Съгласно чл.81
от ГПК, съдът се
произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Определението по чл.214, ал.1 ГПК, с което се прекратява
производството за част от вземането, въведено като предмет на делото, поради
намаление на размера на иска, се явява акт по смисъла на чл.81 от ГПК относно
частта от вземането, с която съдът се десезира. Ето защо,
защитата при непресъждане на направените разноски във връзка с прекратената
част от спорното право, е посредством молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на
определението за прекратяване по чл.214, ал.1 ГПК. В настоящия случай,
ответникът не е присъствал в съдебното заседание, в което е било допуснато
изменение на исковете и не е бил уведомен за постановеното от съда
прекратително определение. Преклузивният
едноседмичен срок за депозиране на частна жалба за ответника не е изтекъл, тъй като същият би започнал да тече
от съобщаване на прекратителното определение, което в настоящия случай не е
направено и поради това искането за
допълване в частта за разноските е направено своевременно.
Настоящият състав не споделя мотивите
на Районен съд - Средец, че основанието
за частично прекратяване на производството, не е поради причини, които могат да
бъдат вменени във вина на ищеца. Именно ищецът следва правилно да определи
размера на иска, като намаляването на размера на иска представлява всъщност
частичен отказ от него и води до прекратяване на производството в тази част.
Крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което да се допълни решението на районния съд в
частта за разноските.
При определяне
размера на дължимото възнаграждение на ответника, съдът намира, че изчисленията
следва да бъдат извършени на база съотношението между размера, за който
производството е прекратено и първоначално посоченият от ищеца размер на
исковете.
Така мотивиран, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Определение №1466/02.10.2019 г. по гр.д. №357/2019г. на
Районен съд – Средец като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение
№130/05.09.2019г.,
постановено по гр.д. №357/2019 г. на
Районен съд – Средец в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА П.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Главна Дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Директора Главен комисар
Светлан Иванов Кичиков юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,59 лева /тридесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/.
Определението е окончателно
и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.