О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ... ... …

 

  град Кърджали, 16.08.2019 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……..…………..… в закрито съдебно заседание ………………..…

на шестнадесети август …….….…….………………….……………………………….………………………………………….

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, ……......………………………….…………………………………….

в състав:

 

                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                  

разгледа докладваното от ……………………………………………..….... съдията Виктор Атанасов ………..…….…

административно дело №298 …... по описа за …........................ 2019 год. ………………..……….……......…

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.60, ал.5 и ал.6 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.186, ал.4 и във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.Н.И.К. ОТ АК-***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с  която, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: магазин за месни изделия, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС - Х. Р.”, ЕИК *** и е забранен достъпът до него, за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, както и против предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване” на посочения търговски обект, разпоредено с обжалваната заповед, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478/29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите и разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, за постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излага съображенията за това, като твърди, най-напред, че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издванато му, а в случая липсвали фактически и правни основания за издване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка и Разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка. На следващо място твърди, че заповедта била издадена в противоречие с целта на закона - определен бил 10-дневен срок на ПАМ, както и предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване” на търговския обект, като не били изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок, липсвал анализ на конкретните фактически обстоятелства, обусловили определянето на конкретната ПАМ, като са развити доводи в тази насока. Излага се и довод, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС, като се твърди, че налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в „запечатване” на обекта, както и предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване” на търговския обект, дори да е било установено някое от нарушенията на таза разпоредба, не отговяря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона и по специално в чл.22 от ЗАНН. Твърди се също, че запечатването и предварително изпълнение на запечатването на търговския обект на жалбодателя не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка на подаване на данни или други подобни. Развиват се съображения, че принудителната административна мярка в случаите по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС не би могла да предотврати или да поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред и че следвало да бъде взето предвид и обстоятелството, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона, а в случая, прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничавала в значителна стпен правата на жалбодателя, като го възпрепятствувала да упражнява търговската дейност за определен срок. Сочи се, че действително, докато жалбодателят е възпрепятстван да упражнява търговска дейност в резултат на наложената му ПАМ, ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие било възложено на системата от санкции, а не на административната принуда, като се твърди, че тезата на административния орган, че цел на принудителната административна мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единствения начин да бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре извършването на нарушения от този вид и съответно, да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения на реда на отчитане на продажбите. Жалбодателят счита,че така наложената принудителна административна мярка си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, което било нарушение на чл.146, т.5 от АПК, поради което Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид изложените доводи и съображения, жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., ЕГН **********, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. б.„а” от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване” на търговски обект: магазин за месни изделия, намиращ се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС, както и разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване” на търговския обект, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, като незаконосъобразни.

            Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез редовно упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.И. А., упълномощен с Пълномощно №*** от *** год. от изпълнителния директор на НАП, в приложено писмено становище счита, че жалбата е неоснователна, както и че изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на заповедта са неоснователни. В становището сочи, че са наведени доводи, че оспорената заповед е немотивирана и не е налице необходимостта от защита на особено важни държавни интереси, като счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, правилна е и законосъобразна, с достатъчно конкретни и индивидуални мотиви за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, както и че същата съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл.59 от АПК, които обуславят нейната законосъобразност, включително правните и фактически основания. Излага се довод, че административният орган е издал обжалваната заповед, позовавайки се на конкретни факти и обстоятелства, а именно - неиздаването на съответен документ за извършена продажба, което води до негативни последици за фиска и че налагането на финансова дисциплина чрез спазване на отчетността и начисляването на дъджимите данъци върху реално реализираните обороти без отклонение от данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. С оглед на изложено, моли да бъде отхвърлена жалбата, подадена от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК ***, като неоснователна, както и моли да бъде потвърдена обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка и в частта й досежно разпореждането за предварително изпълнение на същата.

            След като се запозна със съдържанието на така подадената жалба, съдът намира, че в нея е направено и искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на оспорената заповедта за налагане на ПАМ, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, по което съдът следва да се произнесе отделно, по реда и в сроковете по чл.60, ал.5 и ал.6 от АПК, а след като прецени приложените към изпратената в съда административна преписка писмени доказателства и след преценка на направеното искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение, съдът констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №298/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В случая, екземпляр от оспорената заповед е връчен на адресата й на датата 08.08.2019 год., като същият е получен срещу подпис лично от едноличния търговец Х. М. Р. с фирма ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, видно от попълнената и оформена разписка към заповедта/л.18/. Жалбата е подадена на същия ден – 08.08.2019 год., чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, видно от товарителницата с баркод 5300122397992, залепена върху приложения по преписката пощенски плик/л.15/ и е получена при административния орган на следващия ден – 09.08.2019 год., регистрирана с Вх.№70-00-9859/09.09.2019 год./л.8/, от което следва, че е спазен тридневният срок по чл.60, ал.5 от АПК. 

Разгледано по същество, искането за спиране е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните фактически и правни съображения:

От приложената Заповед за налагане на ПАМ №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.16-л.18/ се установява, че на основание чл.186, ал.1, т.1 б.„а” от ЗДДС, на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., с ЕГН ********** е наложена ПАМ: Запечатване на стопанисван от едноличния търговец търговски обект – магазин за месни изделия, намираш се в ***, стопанисван от ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, с ЕИК *** и забрана за достъп до него, за срок от 10/десет/дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

Мярката е наложена поради констатирано с Протокол за извършена проверка в обект сер.*** №***/*** год. нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, изразяващо се в констатирана при извършване на контролна покупка продажба на 2 бр. кофички с айрян, на стойност 1.20 лева, заплатена в брой на място в обекта, за която не е издадена фискална касова бележка/фискален бон/ при заплащане на сумата от наличния в обекта ЕКАФП. Съгласно констатациите в протокола, при извършена съпоставка на разчетената касова наличност от ЕКАФП с фактическата наличност е установена положителна касова разлика в размер на *** лева.

В заповедта, на основание чл.188 от ЗДДС и чл.60 от АПК е включено и разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна мярка с мотиви, че са налице предпоставките по чл.60, ал.1 АПК, а именно: 1. Да се защити особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Прието е, че с оглед поведението на едноличния търговец, съществува и опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, тъй като това поведение е насочено към неспазване на данъчното законодателство и дава предпоставки за налагането на административната мярка и че предварителното изпълнение е необходимо съответно, за да може преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика да се реализира, като не бъде сериозно затруднена ЗНПАМ, от допълнително възникнали обстоятелства; 3. Прието е, освен това, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, а именно – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.

Изложени са мотиви и във връзка с определия срок за мярката, като са съобразени обстоятелствата по конкретното нарушение – тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - неиздаването на фискални касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и не позволява да се определят реализираните от лицето приходи, като е взета под внимание и големината на търговския обект – посочено е, че магазинът е с площ от около 20 кв.м., с разположени пред него скара за печене на месни изделия и 5 бр. маси на открито с общо  14 места за консумация, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид високата посещаемост на обекта, работното време на същия - от понеделник до събота, от 09:00 часа до 18:00 часа и постоянното търсене и консумация на предлаганите месни изделия, както и за да се осуети възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че същият е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това, че целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

Съдът в настоящия състав намира оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана за достъп до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл.60, ал.1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

За допускане на предварително изпълнение, в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания. Това в случая е сторено, като противно на твърденията в жалбата, от органа са изложени подробни мотиви, обуславящи приложението на предпоставките по чл.60 от АПК - да се защити важен държавен интерес - коректно и пълно отчитане на приходите на търговеца и неотклонение от данъчно облагане. Налице е и втората, посочена от административния орган и представляваща самостоятелна предпоставка за допускане на предварителното изпълнение - евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента на налагането й изключва нейния преустановителен и превантивен ефект и от това би могло да последва вреда за фиска. С допуснатото предварително изпълнение, също така, се постига превенцията при защита на събирането на публичните вземания, като се има предвид, че жалбоподателят, в качеството си на търговец, не е изпълнил нормативно регламентирани разпоредби за отчитане с фискално устройство на продажби на стоки в обекта, което обуславя наличието на защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл.60, ал.1 от АПК.

Изложените от органа мотиви, макар и да могат да се отнесат към други подобни нарушения, безспорно касаят извършеното конкретно такова от едноличния търговец, като съобразявайки конкретните обстоятелства по случая, съдът също споделя извода за целесъобразност от предварително изпълнение на мярката и даване приоритет защитата на държавния интерес, с оглед вредата за фиска, спрямо тази за търговеца. Установено е неотчитане на контролна покупка от въведеното в обекта фискално устройство, като противно на твърденията в жалбата, в заповедта са налице подробни фактически и съответно и правни основания за издаването й, респ. за постановяване на принудителната административна мярка. Неоснователни са и възраженията, развити в жалбата, че не били изложени мотиви, защо при първо нарушение и неиздаден  касов  бон едва за 1.20 лева и констатирано  към   момента на нарушението спазване на финансовата дисциплина от търговеца, е направен извод, че за бюджета биха произлезли значителни вреди и че бил нарушен основният принцип на чл.6 от АПК, а именно - административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. В тази насока, в заповедта, съответно в мотивите към разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ са изложени достатъчно аргументи, като в тази връзка не може да не бъдат отчетени и обстоятелствата, посочени в протокола за проверка, на който се е позовал и административния орган при издаване на процесната заповед, а именно - че при съпоставка на касовата наличност е установена положителна касова разлика, която е в значителен размер от *** лева, а последното води до извода за неотчитане на приходи и от други, извършени през този ден, продажби в този търговски обект.

В настоящето производство съдът не може да се произнася по съставомерността на санкционираното деяние, но отразените в заповедта факти дават основание да се приеме, че осъщественото поведение на неспазване на установени правила води до невъзможността за отчитане на реалните количества на извършените от едноличния търговец продажби, при осъществяване на неговата търговска дейност, респ. - до неправилно определяне на реализираните доходи. Това съставлява и затруднение при определяне на данъчната основа на задълженията за публични държавни вземания, съответно води до ощетяване на фиска, което не е в интерес за всички граждани и следва да се преустанови, като изложеното обуславя необходимостта от предварително изпълнение на постановената ПАМ. Ето защо съдът намира, че с оглед обема и стойността на нерегистрираните и недекларирани продажби в обекта, предварителното запечатване на същия се явява съразмерно на преследваната законова цел.

Отделно от изложеното по-горе, следва да се посочи, че жалбоподателят само твърди, но не представя доказателства, обуславящи извода, че от предварителното изпълнение за него биха настъпили значителни или трудно поправими вредви, противопоставими на защитата на обществения интерес. От друга страна, само по себе си, изложеното в жалбата, а именно - че заповедта е незаконосъобразна по наведените доводи и аргументи, е въпрос, по който съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт в настоящото съдебно производство, поради което и тези твърдения и доводи не могат да съставлява основание за отмяна на разпорегждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка. С окончателния си съдебен акт съдът ще се произнесе и по въпроса за деловодните разноски в настоящото производство.

Така, с оглед всичко гореизложено, съдът намира, че жалбата против разпореждането, издадено на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ето защо и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административният съд,

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТХВЪРЛЯ искането, направено в жалбата на ЕТ „ШАНС – Х. Р.”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от Х. М. Р., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.Н.И.К. ОТ АК-***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, за отмяна на Разпореждането, издадено на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0043478 от 29.07.2019 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, като неоснователно.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,  от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страната.

 

 

 

 

 

                                           С Ъ Д И Я: