РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 127а,
ал.2 от СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И.И.А., ЕГН –
**********, чрез назначения особен представител адв. Р.П., против Решение
№ 260955/24.03.2021г. по гр.д.№ 15417/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III бр.с., с което е разрешено на ОДП-Пловдив да издаде паспорт
за международно пътуване на детето Н.И. А., ЕГН - ************, без за
целта да е необходимо съгласието на бащата И.И.А., ЕГН – **********; както
и е разрешено на малолетното дете Н.И. А. да пътува извън пределите на Р.
България, придружавано от своята майка П. Н. М., ЕГН – **********, или
от посочено от нея пълнолетно лице, по посока – държавите от ЕС,
Република Сърбия, Македония, Черна гора, Босна, Херцеговина, Турция,
Албания и Швейцария, за периода на училищните ваканции на детето,
официалните празници за страната, както и почивните дни – събота и неделя,
1
ограничено до 14 дни за всяко конкретно пътуване, без да е необходимо за
тези действия съгласието на бащата И.И.А., ЕГН - **********, за срок от 5
години, считано от влизане на съдебното решение в сила; както и
разрешава детето да пътува без съгласието на бащата И.И.А., на училищни
екскурзии, лагери, зелено училище и други училищни мероприятия, с
майката или упълномощено от майката пълнолетно лице, неограничено
като посока и време на пътуванията, за срок от 5 години от влизане на
съдебното решение в сила; както и е осъден И.И.А. да заплати по сметка на
ПдРС сумата от 60 лв., представляваща държавна такса по делото; осъден е
И. И. А. да заплати по сметка на ПдРС сумата от 150 лв. възнаграждение на
назначения му особен представител; както и е осъден И. И. А. да заплати на
П. Н. М., ЕГН – **********, сумата от 330 лв. разноски по делото. Моли да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, което да бъде съобразено
с режима на лични отношения на бащата с детето, така че изрично
пътуванията да не съвпадат с времето, определено с Решение
№1464/26.04.2018г. на Районен съд –Пловдив по гр.д.№ 4897/2017г., IV бр.с.;
както и разрешението да бъде издаден паспорт за международно пътуване да
бъде еднократно, а не неограничено до навършване на пълнолетие на детето.
Моли също така да бъде отменено решението и в частта за разноските. В тази
насока поддържа, че в това производство по чл.127а от СК всяка от страните
следва да понесе разноските, така както ги е направила.
Въззиваемата страна П. Н. М., ЕГН – **********, чрез адв. М.С.,
депозира писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от П.М. против И.А. е заведена
искова молба по чл.127а от СК. Посочва се, че страните са живели на
съпружески начала до месец август 2014г. и са родители на детето Н. А.,
родено на ******г. След раздялата им грижи за детето полага само майката. С
Решение №1464/26.04.2018г. постановено по гр.д.№ 4897/2017г. на ПдРС, IV
бр.с., упражняването на родителските права по отношение на детето е
2
предоставено на майката, като е определен режим за лични контакти с бащата
и месечна издръжка ,която последният да заплаща на сина си в размер на 150
лв. Изминал е значителен период от време от влизане в сила на съдебното
решение, а бащата не е заплатил нито дължимата издръжка, нито осъществява
контакти с детето, съобразно определения режим. По данни на ищцата,
същият живее и работи в чужбина и много рядко се прибира в РБългария.
Понастоящем, поради неуспешно събиране на дължимите суми за издръжка,
преписката е изпратена от ЧСИ до Община Пловдив за изплащане на
издръжката по реда на Наредбата приета с ПМС 167/17.06.2011г. Подадена е
и жалба в Прокуратурата за извършено престъпление от ответника по чл.183
от НК. Понастоящем ищцата вече имала възможност да пътува с детето в
чужбина на екскурзия и на почивка. Тъй като няма никакъв контакт с бащата,
за нея е невъзможно да се снабди с разрешение за пътуване на детето, както и
да бъде издаден паспорт за международни пътувания на същото. Детето има
възможност да пътува в чужбина и придружавано от своите баба и дядо по
майчина линия, което отново е невъзможно без съгласието на бащата.
Съобразно дадени указания от Районния съд искането е конкретизирано по
следния начин - детето да пътува извън пределите на Р България,
придружавано от своята майка или посочено от нея лице, в случая- нейните
родители, в периода на лятната ваканция на детето, пролетната ваканция на
детето, зимната ваканция на детето, официалните празници за страната, както
и почивните дни, за следващите пет години, до посочените държави, както и
на зелени училища в чужбина неограничено, придружавано от посочен от
майката учител.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил Писмен отговор от
адв.Р.П., назначена за особен представител на ответника И. И. А. Изложени са
твърдения, че искът е допустим, но неоснователен по следните съображения:
видно от материалите по делото упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а за бащата е определен режим за лични контакти с
детето. Изтъква, че въпросите, свързани с пътувания на детето извън страната
се решават по общо съгласие на родителите, като когато няма такова, съдът е
компетентният орган, който да защити интересите на детето. Счита, че следва
да се прецени най-добрият интерес на детето и се вземат предвид желаният
му, чувствата му, потребностите му, възрастта, пола и т.н. Следва да се
3
съобразят особеностите на случая с това, че всяко дете има право да се
придвижва спокойно, свободно. В този смисъл е направила искане да се
изиска Социален доклад досежно обстоятелствата, изясняващи възможността
детето да пътува в чужбина придружавано от своите близки или майката; да
се изясни целта на тези пътувания и по какъв начин ще се отразят те на
развитието на детето.
В хода на производството е приет Социален доклад с изх.№ ПР/Д-
РВ-СТ/13-002/18.02.2021г.
Прието е и Удостоверение, изд. от Община – Пловдив, район
Централен, от което се констатира, че на ******г. П.Н. М. /име преди брака/ е
сключила граждански брак със З.В. М.. Записано е също, че след брака
фамилното име на П.Н. М. е М.
В съдебно заседание на 23.02.2021г. е разпитан допуснатия до
разпит св.З. М., който е дал показания, че живеят съвместно с П. и детето Н.
Казал е, че бащата на Н. не се интересува от детето. По негово мнение, не е
виждал детето от 2014г. З. М. е потвърдил пред съда, че имат желание да
пътуват заедно всички и детето Н. в чужбина, на почивки, на екскурзии и т.н.
в държави от ЕС и извън него като например Турция. Изразил е желание Н. да
може да пътува и на зелени училища в чужбина и др. организирани
мероприятия, с оглед обогатяване на мирогледа и опознаване на различни
култури.
Районният съд с решението е уважил исковата молба, като е
изложил основни съображения, че осъществяване на правото на свободно
предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България, а с
оглед на събраните доказателства – е в интерес на детето. Поради
нежеланието на бащата да даде съгласие за пътувания извън пределите на
страната и дезинтересирането му от детето, това съгласие по силата на
разпоредбата на чл.127а, ал .2 от СК следва да бъде заместено с решение на
съда. Районният съд е наложил извод, че детето е привързано към майката,
отглеждано е единствено от нея, същата му е създала всички условия за
добър живот, помежду им има силна емоционална връзка. Същевременно
бащата не поддържа връзка с детето, като детето не го познава, но е отказал
4
да даде разрешение детето да пътува с майката и семейството и без да посочи
причина за този отказ. Липсата на такова съгласие препятства пътуванията на
цялото семейство и поставя детето пред опасността семейството му да пътува
на почивки без него. Майката има желанието и капацитета да упражнява
родителските права и към момента тя е единственият родител, който полага
грижи за детето, включително и да организира почивки и отдих за туризъм, с
майката или определено от нея лице до конкретни държави и за определени
периоди. Районният съд е посочил, че дезинтересирането на бащата от
детето не би следвало да бъде пречка за развитието на детето и да нарушава
правата му на свободно придвижване и на съвместно с майката и семейството
му прекарване на ваканции и традиционни празнични дни. Липсата на
съгласие от страна на бащата води и до лишаване на детето от почивки с
бабата и дядото по майчина линия, които са част от живота на детето и са в
неговия доверен кръг. Такава ситуация на практика противоречи на интереса
на детето, доколкото съществува риск то да бъде разделено от майката и
семейството дори по време на ваканциите и празниците, т.е. да е разделено
от своето семейство. Съдът е служебно задължен да следи за интересите на
детето и в настоящия си състав счита ,че това разрешение няма да накърни
интереса на детето. На следващо място, Районният съд се позовава на чл.3 и
чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на детето висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, а детето, чиито родители живеят в различни държави има право да
поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители
редовно, освен при изключителни обстоятелства.
С подадената въззивна жалба от И. И. А., чрез назначения особен
представител адв. Р.П., се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и намира същото за неправилно.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
5
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС
по т.д.№ 1/2016г., ОСГТК – Съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. до държави, чийто кръг е определяем. В мотивната
част е разяснено, че интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място пътуване в чужбина, не е защитен
в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент,
за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това
текстът на чл.127а, ал.1 от СК сочи, че съдът се произнася само по отделен,
конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да
замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и
територия пътуване.
В тази насока е и задължителната съдебна практика по чл.290 от
ГПК – обективирана с Решение № 697/01.11.2010г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№
1052/2010 г., Решение № 234/30.05.2012г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№
1580/2011г., Решение № 982/15.03.2010г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№
900/2009г., според която - съдът не може да издаде разрешение на
ненавършило пълнолетие дете да извършва пътувания в чужбина без
съгласието на единия родител неограничено във времето, тъй като не се
изключва възможността детето да бъде отведено в място, в което временно не
е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване,
независимо до кое място. Детето не следва родителя, на когото са възложени
за упражняване родителските права, само защото такива са неговите
намерения.
Въззивната инстанция намира, че са неоснователни възраженията,
направени с жалбата, че разрешението не е съобразено с режима на лични
отношения на бащата с детето, така че изрично пътуванията да не съвпадат с
времето, определено с Решение №1464/26.04.2018г. на Районен съд –Пловдив
по гр.д.№ 4897/2017г., IV бр.с.; както и че разрешението следвало да бъде
издаден паспорт за международно пътуване да бъде еднократно, а не
6
неограничено до навършване на пълнолетие на детето. Окръжният съд счита,
че с постановено решение са спазени всички изисквания на закона. Определен
е и подходящ срок.
По жалбата против разноските, присъдени пред Районен съд.
Поддържа се, че делото по чл.127а от СК е производство по спорна съдебна
администрация, поради което не следва да се присъждат изобщо разноски, а
сторените такива разноски от страните по делото да се поемат от тях, така
като са ги направили. Въззивният съд намира довода за неоснователен, тъй
като, както посочва и самият жалбоподател, производството е по спорна
съдебна администрация, тоест това означава, че е двустранно и спорно, а не е
безспорно. При това положение, въпросът за присъждане на разноските се
подчинява на общите правила, регламентирани в ГПК за исковото
производство във всички инстанции. В тази насока - Определение №
306/04.09.2017г. на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 2722/2017г.;
Определение № 252/25.09.2015г. на ВКС, II г.о. по в.ч.гр.д.№
3895/2015г.,
Определение № 18/07.01.2014г. на ВКС, III г.о. по ч.гр.д.№
3859/2013г.,
Определение № 666/15.06.2017г. на ОС – Добрич по в.ч.гр.д.№
255/2017г. и др.
Въпреки че трябва да се отбележи и това, че по въпроса за
дължимостта на разноски в производства по спорна съдебна администрация
има и противоречива практика /така в обратен смисъл Определение №
385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 3423/2015 г.,І г.о.,ГК на ВКС/, но все пак
преобладаващата практика е, че разноски се дължат и в това производство,
като обстоятелствата следва да се преценяват при всеки конкретен случай,
респ. за определящо се смята поведението на страните и в частност на
ответника по делото.
Решението на Районния съд се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване изцяло.
7
Обжалваемост.
Настоящото въззивно решение е по спор по чл.127а, ал.2 от СК и
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.2 т.2 от ГПК /изм., ДВ,
бр.8/24.01.2017г./.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260955/24.03.2021г. по гр.д.№
15417/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, III бр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8