№ 260046
02.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на първи
февруари двехиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1199 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Х. ***,чрез
адв.Б.С. срещу
Наказателно постановление № 19-1253-002333/ 15.10.2019 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с
което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба от 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 300 лв. и на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца .В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. Б.С. ,
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 22.04.2019 г. св.Р.Т.Т. и М.Х.Д. и
двамата служители на РУ на МВР - Хасково били на работа и
установени със служебния автомобил в
град Хасково ,в района на ул.“П.Р.Славейков“
. Около 22.30 часа забелязали движещ се мотоциклет марка „Кимко”,с рег.
№ ***** ,на който подали звуков и
светлинен сигнал да отбие вдясно за
извършване на проверка .Водачът на мотоциклета обаче не спрял,а продължил движението си ,поради което бил последван по ул.“Добруджа и впоследствие установен като жалбоподателя Д.Х.Ч.
. Контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково поискали съдействие от органите на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка по ЗДвП. След пристигане
на контролните органи от сектор ПП към
ОД на МВР-Хасково в лицето на св.К.З.К. жалбоподателят бил поканен да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотици .
Жалбоподателят категорично отказал проверка за употреба на алкохол и наркотици
с техническо средство . При направена
справка св.К.К. установил,че жалбоподателя е лишен от право да
управлява МПС по чл.171 т.4 от ЗДвП. С оглед на тези констатации, на същата дата и в негово присъствие му бил съставен от св. К. Акт за установяване
на административно нарушение, серия АА№ 066638
за нарушения по чл.103 ЗДвП,по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и по 174, ал. 3 пр.1 и 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и
предявен акт за установяване на административно нарушение, без да впише
обяснения или възражения по него, в съответната за това графа и на същата дата
получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.К.,Р.Т.
и М.Д. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.Според чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП предвижда,че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Според чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания са
обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение и
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и от компетентен орган.Спазени са формата и
редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието
си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити.
По т.1 от НП .На
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна
страна вмененото му административно нарушение, като за направата на този извод
съдът обсъди показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Т. и М.Д. – полицейките служители
подали сигнал за спиране на МПС . В показанията си св.Т. сочи, че с колегата си св.Д. подали
сигнал за спиране ,но нарушителят не спрял, а продължил движението си и бил
установен на ул.“Веслец“ в гр.Хасково .От показанията на свидетелите по акта се
установява още, че нарушителят е възприел подадения му сигнал за спиране . В този смисъл
от събраните в съдебното производство доказателства се установява, че
жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - отказ да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. По делото не се събраха
доказателства сигналът да не е бил своевременно подаден или по начин да не бъде
възприет от лицето, за което се отнася, тъй като жалбоподателя е управлявал мотоциклета
, движейки се по пътното платно с достатъчна видимост към полицейския служител
и възможност за спиране на МПС . От
значение за съставомерността на нарушението е
обективното наличие на същото, което бе установено по безспорен начин. При индивидуализирането на наложените санкции,
определени в размер от минималния за
лишаването от правоуправление и над минималния
по отношение на глобата ,
предвидени в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно-наказващият орган не
е преценил правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Възприетия подход е
неправилен ,поради което съдът намира,
че Наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменен като наложената "глоба" бъде сведена
до минимума, предвиден в закона, а именно - до размера от 50 лв.
Нарушението по т.2 от НП
е квалифицирано по чл. 150а ал.1 от ЗДвП в съставения АУАН, след като
актосъставителят е вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно
средство ,след като е "лишен" от правоуправление по чл.171
т.4 от ЗДвП , без да конкретизира какво има предвид и по този начин е допуснал неконкретност при описание ва фактическите обстоятелства по извършване на
това нарушение . Същите обаче се засилват след взаимовръзка с последващото изявление на
наказващия орган, че деянието при същите очертани фактически твърдения,
възпроизведени от съставния АУАН се изразява вече в управление на моторно
превозно средство, след като Ч. е лишен по административен ред с
НП№18-1253-001645/19г.от ЗДвП и така по недопустим начин е въвел нови
фактически твърдения за пръв път едва със санкционния акт.По делото не е безспорно установен факта, че свидетелството
за правоуправление на жалбоподателя е било отнето по чл.171 т.4 от ЗДвП и с
НП№18-1253-001645/19г.от ЗДвП .Неправомерното управление на моторно превозно
средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление
или в случаите на неговото отнемане по чл. 171, т. т. 1 и 4 от ЗДвП, се
санкционира от нормата на чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Целта на административните наказания в
т.ч. и на лишаването от право да управлява МПС също
е да се отнеме възможността наказаното лице да упражнява придобито от него
право, но налагането на такова наказание се различава и за тези различия, макар
да водят до загуба на правоспособност за определен период от време, следва да
се държи сметка. Нещо, което не е
съобразено в хода на
административно-наказателното производство от контролните органи и АНО , посочвайки че жалбоподателят е "лишен от правоуправление по административен ред .
За тези различия, както и за различията, когато се управлява МПС без водачът да
притежава необходимата правоспособност и случаите в които се управлява при
отнемането по административен ред и законодателят е визирал различни хипотези в
санкционната норма по чл. 177 от ЗДвП - т. 1 и т. 2, доколкото наказанието се
следва не общо при управление на МПС без необходимата правоспособност, а в ясно
диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова положение в правната
сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара разграничение и от
актосъставителя, и от наказващия орган. Тоест водачът може да бъде
неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните
основания следва да се отграничават,
след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административно-наказателна
разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява
МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да
притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП,
които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както
различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или
административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни твърдения,
за които се явява относимия и приложим законов текст ,посочен от него, а след
това трябва да докаже и тези твърдения.На практика ,като резултат
се е стигнало до противоречие между описание на нарушението, посочената
като нарушена норма на ЗДвП и административно-наказателната разпоредба, въз
основа на която е наложено административното наказание. Тези съображения съставляват и основание за отмяна на НП в тази
му част.
По т.3 от НП. От материалноправна
страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по категоричен начин, не само относно факта на движение на процесното моторно
превозно средство, при възприемането му от органите на МВР, но и най – вече
дали водач на същото в този момент на същото е бил жалбоподателят ,като
изводите на АНО намират необходимата опора в приобщените доказателствени
източници.
След като, въз основа на
анализа на доказателствените източници откъм тяхната
достоверност, бе потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно
превозно средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението по
пункт 3 от наказателното постановление, предмет на обжалване и също така, че
той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП.
За пълнота, освен, че
доказателства, че жалбоподателят да е управлявал моторното превозно средство,
събрани и са и такива за предшестващи и последващи
негови действия, които да могат да бъдат определени като акт на управление. В
това качество жалбоподателят е следвало, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен
орган, да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява, като отказът се
явява съставомерен именно по предложения текст от
закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността по пункт 3 от НП.
Поради това, отказът от страна на жалбоподателя да даде проба за алкохол с
техническо средство – Алкотест "Дрегер" 7410 - 0010, потвърждава извода за съставомерното му поведение. Оттам и съответствието на
дейността по реализиране на административнонказателна
отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с
доказателствата по делото и материалния закон. Събраните по делото
доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи
от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво
и категорично установени. От субективна страна, нарушителят е действал виновно,
като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни
доказателствени средства. На следващо място, по отношение вида и размера на
наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е
предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на
формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена. По тези съображения НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
НП по т.4. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част
тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не
кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на
предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна
нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на
наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде
тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. Актосъставителят, а след
него и АНО са квалифицирали деянието,изрязяващо се в отказ на нарушителя да бъде тестван за употреба на наркотици по предл.2-ро на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, което както вече се
посочи се отнася до неизпълнението на
предписанието да бъде проверено лицето за употреба на наркотици чрез медицинско изследване . По този начин
е допуснато разминаване между
фактическото и правно обвинение за конкретното нарушение. Правната квалификация на административното
нарушение следва да е релативна на описаните фактически твърдения и същите да
се намират в логическо и правно единство, за да бъде обезпечено правото на
защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в
случая не е било изпълнено, поради което визираното процесуално нарушение е от
категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния
акт. На това място, съдът следва да
отбележи, че действително квалификацията на деянието би била пълна и релевантна
на описаната фактическа обстановка и без да се конкретизира кое предложение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП има предвид наказващият орган. След като
обаче АНО се е ангажирал с конкретна алтернатива на цитираната разпоредба, а
именно предл. 2 - ро на чл.
чл. 174 ал. 3 ЗДвП е следвало да изложи конкретни фактически твърдения за
съответните елементи от състава на нарушение, съобразно приложимата санкционна
разпоредба от ЗДвП, респ. ако не отправя такива твърдения - да приведе правната
квалификация в синхрон с изложените обстоятелства в постановлението, което не е
сторено .Затова и НП в тази му част ще следва да бъде отменено. Иначе от материалноправна страна, фактическите обстоятелства, изложени в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
относно процесното нарушение
действително се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници.
При този изход на
делото, на основание чл.63, ал3 от ЗАНН на жалбоподателя се следва адвокатско възнаграждение,определено съобразно уважената
част на жалбата (потвърдено НП за наложени санкции от 2000 лева и 50 лв. от общ размер на санкциите 4400 лева), същото
възлиза на общо 160.23 лева , което
следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-002333/15.10.2019
г. на Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР Хасково, в частта на наложените на Д.Х.Ч. на основание на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП наказания
глоба от 300 лв. и на основание чл. 174, ал.3, предл.
2-ро от ЗДвП наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ИЗМЕНЯ
НП, в частта на наложеното на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП наказание глоба от 100 лв. ,като намалява размера на
глобата от 100 лв. на 50 лв. и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част по отношение на наказанието
по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1
месец и за наложените на основание чл. 174, ал.3, предл.
1 от ЗДвП административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр.
Хасково ,бул. „България“ №85, да заплати на Д.Х.Ч.
,ЕГН-********** *** сумата в размер на 160.23 лв.- разноски по делото –
адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П.Н./