РЕШЕНИЕ
№ 1143
гр. Бургас, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120100040 по описа за 2022 година
Производството е образувано по редовна искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя
Р.М.Т. против Т. И. И., ЕГН **********, адрес: гр. Б.. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на следното вземане, за което е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7793/2021г. по описа на БРС: сумата от 1425 лева главница, представляваща задължение по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012г., сключен
с „Обединена българска банка“ АД, сумата от 433,87 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2013г. до датата на подаване на заявлението - 03.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.11.2021 г. до
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е длъжник по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012г., сключен с „Обединена българска
банка“ АД за сумата от 1920 лева. Ответникът е поел задължението да възстанови
получената сума на 60 равни месечни вноски с падеж 15-то число на месеца, като крайният
срок на договора е 15.04.2018г. Останали са непогасени задължения. С договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. са прехвърлени вземанията към длъжника
по описания договор на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, като длъжникът е уведомен за тази
1
цесия.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства,
че между „Обединена българска банка“ АД и Т. И. И. е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012г., съгласно който банката е
предоставила на ответника паричен заем в размер на 1920 лева за потребителски нужди, а
ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислените лихви в уговорените
в договора срокове. В чл. 11 от договора е посочено, че крайният срок за погасяване на
кредита е до 15.04.2017г. Погасяването на кредита, става на 60 месечни анюитетни вноски с
падеж 15-то число в размер на 47,83 лева, посочени като брой и размер в погасителния план,
приложен по делото.
По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на цесионера чрез цесия вземанията си към
свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, като вземанията са описани в списък –
Приложение 1. Под номер 44342 в приложението фигурира ответникът Т. И. И. с посочено
ЕГН за вземане по договор за кредит № LD1211610715 от 24.04.2012г., с актуален общ
размер на дълга към 26.01.2018г. – 2534,22 лева, от която сума 1425 лева – главница, 690,78
лева – лихви и 418,44 – такси и разноски. Представено е потвърждение за извършената
цесия на парични задължения на основание чл. 99 от ЗЗД. Представено е и пълномощно от
„Обединена българска банка“ АД в полза на Адвокатско дружество „И. и Денев“ и други
адвокати с правото да уведомят по смисъла на чл. 99 от ЗЗД всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията с процесния договор. С исковата молба е представено и
уведомление с изх. № 1581/10.03.2021г., отправено до ответника, съгласно което
пълномощникът уведомява длъжника, че с договор за продажба и прехвърляне вземания
(цесия) от 31.01.2018г. задължението му към „Обединена българска банка“ АД по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012 г. е изкупено от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД и същото дружество е станало вече негов кредитор. Представено е и
уведомление с изх. № 1582/10.03.2021 г., с което ответникът се уведомява, че дължимата по
договора за кредит сума следва да бъде заплатена по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Пълномощните са приложени по делото. Уведомленията са изпратени до ответника с писмо
с известие за доставяне, до посочения в договора адрес, като видно от отбелязването то е
получено от майката на ответника на 11.03.2021.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 7793/2021г. по описа на БРС е видно, че съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3160/05.11.2021г.,
2
с която е разпоредил длъжникът Т. ИВ. ИВ. да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД сумата от 1425 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.11.2021 г. до изплащане на сумата, и сумата
от 1109,22 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2013 г. до 03.11.2021г. Против
издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение в срока по чл.414, ал.2
от ГПК от длъжника, в което прави възражение за изтекла погасителна давност и че не е
уведомен за цесията. В дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящият
установителен иск по чл.422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд
намира предявения иск за частично основателен.
Обстоятелството относно наличието на валидно възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, сключен на 24.04.2012г. между „Обединена българска
банка“ АД и Т. ИВ. ИВ. не е спорно между страните. Безспорно се установява от
представените доказателства и че ищецът е придобил по договор за цесия от 31.01.2018г.
вземанията на банката по процесния договор за кредит, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен с писмо, получено на 11.03.2021г.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично
задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока уговорен в договора.
Твърдения и доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника
липсват. По делото е налице признание от страна на ищеца за частично плащане, в резултат
на което претендираната главница е в размер на 1425 лева. Спорен между страните е
размерът на вземането предвид наведените от ответника с възражението твърдения за
изтекла погасителна давност.
Съгласно т.11.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на ВКС по
т.д. 4/2013, ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414,
ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Предвид това
съдът следва да разгледа възражението за изтекла погасителна давност.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено пощата с клеймо с дата на изпращане
03.11.2021г. и давността се счита прекъсната от тази дата на основание чл.116, б.„б“ от ЗЗД
вр. чл.422, ал. 1 от ГПК. Вземанията по договор за кредит се погасяват с петгодишна
давност, предвид което погасени по давност са всички вноски по процесния договор за
кредит, падежирали преди 03.11.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
3
14.05.2020 г.), срокът продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването в
„Държавен вестник“. Предвид гореизложеното съдът счита, че за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давността не е текла. Поради това петгодишният давностен срок следва да се
удължи с период от 69 дни или погасени по давност са всички вноски падежирали преди
26.08.2016 г. Месечните вноски са с падеж 15-то число, поради което първата непогасена по
давност вноска е тази с падеж 15.09.2016г. Съгласно приложения по делото погасителен
план, дължимата главница за периода от 15.09.2016 г. до 15.04.2017 г. възлиза на 344,17
лева.
По отношение на акцесорното вземане за мораторна лихва се прилага кратката
тригодишна давност, като както бе посочено по-горе за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давност не е текла. Освен това, на основание чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за времето от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г. лихва за забава по процесното задължение не се начислява. При
съобразяване на горното, дължимото обезщетение за забава за периода 26.08.2018 до
03.11.2021 г., начислено върху главницата от 344,17 лева, възлиза на 99,61 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
главница следва да бъде уважен частично, а именно в размер на 344,17 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до
окончателното й изплащане, а в останалата му част до претендираните 1425 лева искът за
главница следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Частично основателна се явява
и претенцията за мораторна лихва до размера на 99,61 лева, дължима за периода от
26.08.2018 г. до 03.11.2021 г., а в останалата му част до претендираните 433,87 лева и за
периода от 15.09.2013г. до 25.08.2018г., искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен,
като погасен по давност.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат
деловодни разноски в размер на 13,45 лева в настоящото производство, както и направените
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 12,10 лева (за частта
от сумите по заповедта за изпълнение, за които е предявен установителния иск), съответни
на уважената част от иска.
Поради изложените аргументи, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. ИВ. ИВ., ЕГН **********,
адрес: гр. Б., че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Р.М.Т., сумата от 344,17 лева (триста
четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки) главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012г., сключен с „Обединена българска
4
банка“ АД, като вземането на банката е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
31.01.2018 г., сумата от 99,61 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки)
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 26.08.2018 г. до 03.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
03.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 3160/05.11.2021г. по ч. гр. д. № 7793/2021г. на БсРС, като в останалата му
част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над уважения до
пълния предявен размер от 1425 лева и иска за лихва за забава над уважения размер до
пълния предявен размер от 433,87 лева и за периода от 15.09.2013г. до 25.08.2018г.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, адрес: гр. Б. да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район
„Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от
управителя Р.М.Т., сумата от 25,54 лева (двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки)
съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5