№ 13166
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110148305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците О.
Е. П. и Д. Е. П., в качеството им на наследници на С. С. да заплатят на ищеца
при условията на разделност, всеки от тях по ½ от следните суми: 592,49 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, с абонатен № *****, за
периода м..05.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането; 45,44 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 15,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г.
до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2022 г. до
изплащане на вземането; 2,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Твърди, че
1
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски
в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците О. Е. П. и Д. Е. П. депозират
отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция като
неоснователна. Оспорват да е налице пасивна материална легитимация на
ответниците с твърдения, че двамата са се отказали от наследството на
починалата С. С., които откази са вписани в особената книга на Софийски
районен съд под № ****/13.06.2023 г. и № ****/13.06.2023 г. видно от съдебно
приложените удостоверения, издадени по гр. д. № 31872/2023 г. и гр. д.
№31870/2023 т. по описа на СРС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ: В
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и наследодателя на ответниците, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава-
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В
тежест на ответниците е да докаже правоизключващите и правопогасяващите
си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
2
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Между страните не е спорно, а и се установява от съвкупната преценка
на представените по делото писмени доказателства: молба – декларация от
29.11.1995 г. за откриване на партида до /фирма/ от С. С., настанителна
заповед № от 22.06.1995 г. на ************* и договор за наем от 15.07.2005 г.
по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища, списък на етажните собствениците с
неоспорена формална доказателствена сила, протокол от 09.09.2000 г. на ОС
на ЕС, че между /фирма/ и С. Д. С. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Горното се потвърждава и от споразумение от 03.01.2022 г., по силата
на което С. С. е признала наличие на непогасени задължения за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ в общ размер на 1742,60
лева по общи фактури от 31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на С.
Д. С., същата е починала на 14.05.2023 г., като нейни законни наследници са
О. Е. П. – син и Д. Е. П. - син. По делото е прието писмено доказателство,
неоспорено от страните - съдебно удостоверение от 13.06.2023 г., издадено по
депозирана от ответника О. Е. П. молба вх. № 164235/09.06.2023 г., от което се
установява, че в особената книга на съда бил вписан извършен от ответника О.
Е. П. отказ от наследството, оставено от покойната му майка С. Д. С.. Видно
от съдебно удостоверение по гр.д. № 31870/2023 г., СРС, 117 състав се
установява, че Д. Е. П. е подал молба с вх. № 164230/09.06.2023 г. , с която се
отказва от наследството на покойния си наследодател С. Д. С., починала на
14.05.2023 г.
Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството
произвежда действие от неговото откриване. С аргумент от същия текст и
отказът от наследството произвежда действие от смъртта на наследодателя,
като се счита, че отреклият се от наследство никога не е придобивал включени
в наследството права и върху него не са преминавали задълженията на
наследодателя. Предвид извършения от двамата ответници Д. П. и О. П. отказ
от наследството на С. С., съдът приема, че те не са придобили по пътя на
наследственото правоприемство процесните пасиви. Ето защо не е налице
основание за ангажиране на тяхната отговорност. Поради това предявените
срещу тях искове се явяват неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат ответниците. Същите претендират 800 лева
за исковото производство съгласно договор за защита от 16.11.2023 г. / л. 64/,
съгласно който възнаграждението е реално заплатено и следва да бъде
уважено. Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на О. Е. П.,
ЕГН ********** с адрес: /адрес/ и Д. Е. П., ЕГН ********** с адрес: /адрес/, в
качеството им на наследници на С. С. да заплатят на ищеца при условията на
разделност, всеки от тях по ½ от следните суми: 592,49 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /адрес/, с абонатен № *****, за периода м.05.2020 г. -
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 45,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер на 15,23 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г.
до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 2,16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ да заплати на О. Е. П., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ и
Д. Е. П., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ сумата от 800 лева /осемстотин лева/
адвокатско възнаграждение за един адвокат за представителство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4