Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2019 г. гр.
В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
Двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на двадесет и осми октомври 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2459 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Постъпила е жалба от М.П.К., ЕГН ********** ***,
срещу Принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно
превозно средство, л.а. марка „С.“ с ДК № ****, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, обективирана в КП №
028935/22.08.2019 г., съставен от М Б –
инспектор репатриране към ОП „Общински паркинги и синя зона“.
В жалбата се сочи, че действията на служителите
репатрирали автомобила на жалбоподателката са нищожни поради липса на
компетентност да налагат ПАМ по реда на ЗДП. Твърдят се и липса на законови
предпоставки за прилагане на ПАМ, тъй като зоната, където е бил паркиран
автомобила не е била регулирана със знак В 27. В уточняваща молба, депозирана
преди съдебно заседание излага допълнителни доводи за неприложимост на
разпоредбата на чл.171 т.5 от ЗДП. Предявява и особено искане за
„възстановяване на направените от нея разноски в размер на 56 лв.“,
представляващи заплатените от нея такса за репатриране и сума за отговорното
пазене на автомобила на паркинга. Претендират се и разноските по делото.
Молбата към съда е за отмяна на мярката и присъждане на претендираните суми.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован не се явява. Не се представлява. В депозирани след съдебно заседание
писмени бележки, поддържа жалбата си на посочените в нея основания.
Ответника, редовно призовани се явява лично и с
процесуален представител. По същество оспорва жалбата. Молбата към съда да отхвърли
същата, като неоснователна.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.08.2019 г., жалбоподателката М.К. паркирала
управлявания от нея лек автомобил „С.“ П. с ДК № **** върху пешеходна пътеки и
на по малко от 5 метра от кръстовището образувано от пресичането на ул.“Ив.Д.“
и ул. „Б. М.“ в гр. В..
Тъй като автомобила на К. създавал опасност за
останалите участници в движението бил преместен принудително на основание
чл.171 т.5 от ЗДП. За преместването бил съставен Констативен протокол №028935
от М Б – инспектор репатриране към
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. В..
В хода на съдебното производство, от страна на
жалбоподателакта беше представена извадка от интернет страницата на Община В.
на Г.ния план за организация на движението на територията на общината, от който
е видно, че действително на мястото, където е била паркирала автомобила си К.
не е имало начертана върху пътното платно „пешеходна пътека“, както и, че в
зоната не е бил поставен знак В 27.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че действията на ответника, с които е преместен принудително автомобила
на жалбоподателката са законосъобразни.
Обжалваните действия за налагане на ПАМ са
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Поради тази
причина трябва да отговаря на всички изисквания за законосъобразност на ИАА,
въведени с чл.59 от АПК. В настоящият случай, съдът намира, че обжалвания
индивидуален административен акт е издаден в унисон с материалния закон и
съобразно процесуалните изисквания за това.
Акта е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.168 от ЗДП
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
По делото е представена Заповед № 2962/13.07.2019 г. на кмета на Община В.,
която е собственик на пътя, с която оправомощава М Б – инспектор „Репатриране“, длъжностно лице от
ОП “Общински паркинги и синя зона“, да налага ПАМ при наличие на
обстоятелствата визирани в чл.171 т.5 от ЗДП.
В конкретния случай ПАМ е наложена
чрез фактически действия за които съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП не се изисква
издаването на мотивирана заповед. Констативния протокол, само удостоверява
извършеното преместване.
Съгласно чл.98, ал.1 т.6 от ЗДП, е забранено паркирането на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях. Видно от снимковия материал приложен по делото,
съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката е била спряла, точно
на такова място. Очевидно е, че автомобила на жалбоподателката е паркиран на
по-малко от метър от кръстовището и върху пешеходна пътека. При тези
доказателства, съдът намира за ненуждаещ се от доказване факта, че паркиран по
този начин автомобила е паркиран в нарушение на правилата за движение, както и
че е създавал опасност за останалите участници в движението.
От една страна е затруднявал видимостта на водачите, които са се движили по
ул. „Б. М.“ в посока ул. „Г. К.“. От друга страна е затруднявал движението на
пешеходците, които е трябвало да навлизат в кръстовището за да пресекат ул.“Ив.Д.“.
Не се споделя възражението на жалбоподателката, че след като на мястото не
е била начертана пешеходна пътека, то тя няма как да е спряла върху нея.
Легалната дефиниция на понятието пешеходна пътека е изписана в т.16 на §1 от ДР
на ППЗДП и там ясно е посочено, че "Пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не
с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване
на пешеходци. На кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. Налице са основанията предвидени в чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДП, където е
посочено, че ПАМ – преместване на автомобила без знанието на неговия собственик
се извършва когато МПС е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението.
При горната фактическа обстановка, съдът намира, че приложената по
отношение на жалбоподателката ПАМ – принудително преместване на ППС е
законосъобразна.
Претенцията на жалбоподателката за „възстановяване“ на 56 лв. от една
страна, съдът намира за ненавременно предявена, тъй като е направена едва в
уточняваща молба след насрочване на делото и не е била заявена първоначално с
жалбата. От друга страна, претенцията е неоснователна, с оглед преценката на
съда, че преместването на автомобила на К. е било извършено законосъобразно.
Само за прецизност, съдът намира за необходимо за отбележи, че възражението
на жалбоподателката, че когато тя е паркирала, пред нея е имало паркиран друг
автомобил, от една страна е ирелевантно, а от друга остана недоказано.
Ирелевантно е, защото отговорността по закон е лична и всеки отговаря за
собственото си поведение. Недопустимо е да се оправдава неправомерното
поведение с простъпките на останалите участници в движението.
Недоказано е, защото освен твърденията на жалбоподателката, не бяха
представени други доказателства в подкрепа на това.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.П.К.,
ЕГН ********** ***, срещу Принудителна административна мярка - преместване на
паркирано пътно превозно средство, л.а. марка „С.“ с ДК № ****, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, обективирана в КП №
028935/22.08.2019 г., съставен от М Б –
инспектор репатриране към ОП „Общински паркинги и синя зона“.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: