Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 25.08.2015 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 18.06. 2015 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: А. НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 50 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
С първоначалната искова молба ищцата Р.И.Ч.,
сочи, че по силата на нотариално заверен Договор за заем, сключен на 31.07.2009
г. се явява заемодател, а "Т." ЕООД - заемополучател. "Б."
ООД по силата на същия договор се явява трето лице обезпечаващо задължението на
заемополучателя и в качеството на поръчител. Останалите ответници "Д."
ЕООД, "Ж." ЕООД, Е.Т. Е., С. М.Х., Х.С.Х. и Д.Д.Р. са поръчители на
заемополучателя. Съгласно договор за заем, сключен на 31.07.2009 г. и при условията
и начина описани в него, ищцата в качеството на заемодател е предала на
заемополучателя сумата от 350 000 евро. Ответникът "Т." ЕООД се е
задължил да заплаща на ищцата в качеството й на заемодател възнаграждение под
формата на лихва в размер на 20% годишно върху заетата сума по силата на
сключения договор. В същия договор са били регламентирани условията относно
плащанията на главници, лихви, неустойки, разноски, техните размери и начин на
изчисляване. Ищцата сочи, че страните в чл.
4, ал.2 и 3 от Договора са посочили размера
и начина на изчисляване на възнаградителната лихва, както и сроковете за
плащане на всяка дължима месечна вноска за лихва. Заемополучателят дължи
годишна възнаградителна лихва в размер на 20 % върху отпуснатата сума, която
лихва като парична стойност възлиза на 70 000 евро на годишна база. За всеки
календарен ден се дължи сума в размер на 191.78 евро. Плащането на
възнаградителната лихва, акумулирана за съответният месец се извършва в рамките
на същият месец до 31 -во число, ако месецът има 31 дни, до 30-то число ако
месецът има 30 дни, а ако месецът е февруари -до 28 число или до 29 ако
годината е високосна. Ищцата твърди в исковата си молба, че още към 31.10.2009
г. заемополучателя "Т." ЕООД не бил изпълнил задължението си по
договора за заем. На 30.06.2010 г. от страна на ищцата са предприети действия,
като с нотариална покана са поканени всички заинтересовани по договора лица и
заемополучателя, за да бъде постигнато споразумение относно натрупаните към
него момент лихви и неустойки. На 09.07.2010 г. в 14.00ч. в кантората на
нотариус С.Ч., рег. № 381 но НК е изготвен, подписан и нотариално заверен
констативен протокол - акт№118, в който протокол са записани изявленията на
"Б." ООД. Твърди се също, че между страните има влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д № 1138/2010г. по описа на СтОС, с което "Т."
ЕООД е осъден да заплати на ищцата Р.И.Ч., общо сумата от 427 377.31 евро, от
които заемна сума в размер на 350 000 евро, сумата от 13 131.01 евро към
30.09.2010 г., както и сумата 64 246.30 евро към 30.09.2012 г., както и сумата от
82 685 лв., представляваща всички направени съдебни и деловодни разноски от
ищцата по делото, в останалата си част предявеният иск е отхвърлен против
ответниците „Б." ООД, "Т." ЕООД, „Д." ЕООД , "Ж.
ЕТ" ЕООД , Е.Т. Е., С.М.Х. и Х.С.Х., с който се иска да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищцата, общо сумата от 427 377,31 евро като неоснователен
и недоказан по отношение на тези ответници.
Със заявление вх.№ 15912/12.11.2012 г.
ищцата Р.Ч. е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист въз основа на гореописаният договор, за присъждане на
сумата в размер на 70 000 евро, представляваща възнаградителна лихва, по
договор за заем и поръчителство от 31.07.2009г. начислена за една календарна
година или 365дни, за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2011г. Издадена е
заповед за незабавно изпълнение № 2071 /13.11.2012г. и изпълнителен лист от
14.11.2012г. срещу длъжниците "Т." ЕООД, „Д." ЕООД , "Ж.
ЕТ" ЕООД , Е.Т. Е., С.М.Х., Д.Д.Р. и Х.С.Х., които са осъдени солидарно да
заплатят дължимата сума, както и 8440лв. разноски.
С определение № 355/13.03.2014 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е прекратил производството по отношение
на ответника Д.Д.Р., поради оттегляне на иска спрямо него.
По искане на процесуалният представител на ищеца Р.Ч. производството по
т. д. № 50/2013 г. е прекратено в първото съдебно заседание с определение от
08.05.2015 г. поради оттегляне на иска против ответниците "Т." ЕООД, С.М.Х.
***,"Ж. ЕТ" ЕООД - гр.В. и Е.Т.Е..
Постъпил
е отговор от ответника „Б." ООД, в който заявява,че иска е недопустим и неоснователен, сочи че прави
възражение по чл.147 от ЗЗД, оспорва предсрочната изискуемост на заема.
Ответникът Х.С.Х. в отговора си прави възражение за прекомерност на
лихвата, прави възражение за недействителност на уговорката за лихва, счита
иска за недопустим и неоснователен и прави възражение за изтичане на
преклузивният срок за поръчителя по чл. 147 от ЗЗД. Счита, че е налице
преюдициален спор по гр.д № 1138/2010г. по описа на СтОС.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото безспорно е установено, че между
ищеца Р.Ч., като заемодател и заемополучателя - ,,Т." ЕООД, „Б." ООД
(поръчител и трето лице, обезпечаващо задължението на заемополучателя) и Х.С.Х.
(поръчител) е сключен Договор за паричен заем и поръчителство в писмена форма и
с нотариална заверка на подписите. Съгласно уговореното, ищцата е предала в
собственост на заемополучателя заемна сума в размер на 350 000 евро. С
предаването и превеждането на горепосочените суми ищцата Р.Ч. е изпълнила точно
своето договорно задължение да предаде в собственост на заемополучателя „Т."
ЕООД заемната сума от 350 000 евро. Срещу предоставената заемна сума,
заемополучателят е поел насрещно задължение да върне същата на заемодателя в
срок до 07.08.2012г. Крайният срок за връщането на получената в заем сума,
регламентиран от страните в чл. 5, ал. 1 от Договора, е изтекъл на 07.08.2012
г., но сумата не върната на уговорения падеж. В чл. 4, ал. 2 и 3 от Договора е
посочено, че заемополучателят дължи възнаградителна лихва върху отпуснатата
сума, която е в размер на 20% годишно или като парична стойност - 70 000 евро
на годишна база. Страните са констатирали в документа, че когато сумата от 70
000 евро (възнаграждението за една година) се раздели на броя на дните в една
година - 365 се получава сумата в размера на 191, 78 евро - размера на
възнаградителната лихвата, дължима за всеки един календарен ден. Възнаграждението
се заплаща ежемесечно - натрупаната за съответния месец лихва се превежда по
сметка на заемодателя до последното число на същия месец, а размерът на
задължението се определя, като броят на дните в месеца се умножи по 191, 78
евро.
Съгласно уговореното, ищцата е предала в собственост на заемополучателя
заемна сума в размер на 350 000 евро, което обстоятелство безспорно се
установява от приложените към исковата молба Удостоверение на „Б." ЕАД от
08.11.2012 г. и Протокола по чл. 18, ал. 2 от Договора,както следва: Сумата в
размер на 40000,00 евро е заплатена на заемополучателя в брой, на
06.08.2009 г. - изрично констатирано от страните при подписването на
горепосочения Протокол по чл. 18, ал. 2 от Договора за заем и поръчителство от
31.09.2009 г.;
- Сумата в размер на 100 000 евро е
преведена по банков път с трансфер на 10.08.2009 г. по банкова сметка ***, Т."
ЕООД;
- Сумата в размер на 210 000 евро е преведена
по банков път с трансфер на 13.08.2009 г. по банкова сметка *** „Т." ЕООД.
На 30.06.2010 г. от страна на ищцата са били
предприети действия, като с нотариална покана са били поканени
всички заинтересовани по договора лица и заемополучателя, за да бъде
постигнато споразумение относно натрупаните към него момент лихви и неустойки.
На 09.07.2010 г. в 14.00ч. в кантората на
нотариус С.Ч., рег. № 381 но НК е бил изготвен, подписан и нотариално заверен
констативен протокол – акт. 118, том 1, общ.Рег.2848/2010г., в който протокол
са били записани изявленията на заемополучателя “Т.” ЕООД, както и на третото
лице обезпечаващо задълженията му “Б.” ООД, като същите са се задължили да
отговорят писмено на направеното предложение до 20.07.2010 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3132/2012
г. по описа на Районен съд – Я. е издадена заповед за незабавно изпълнение №
2071/13.11.2012 г. и изпълнителен лист, съгласно която "Т." ЕООД –
заемополучател, "Б." ООД, "Д." ЕООД, "Ж. ЕТ"
ЕООД, Е.Т. Е., С. М.Х. и Х.С.Х. следва да заплатят солидарно на Р.И.Ч. сумата в
размер на 70 000 евро, представляваща възнаградителна лихва, по договор за
заем и поръчителство от 31.07.2009г., начислена за една календарна година или
365дни, за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2011г. и сума в размер на
8 440 лв. разноски.
От представеният по делото протокол за разпределение на постъпилата
сума по гр.д № 1782/2012г. по описа на ЧСИ Кр.А. се установява, че ищцата Р.Ч.
е получила сумата от продажбата на ипотекираният недвижимият имот, служещ за
обезпечение на процесният договор за заем.
От представеното по делото решение № 27/17.01.2013 г., постановено по
гр.д № 1138/2010г. по описа на Окръжен съд – С.З. е видно, че "Т."
ЕООД е осъден да заплати на ищцата Р.И.Ч. общо сумата от 427 377,31 евро,
от които заемна сума в размер на 350 000 евро, сумата от 13 131.01 евро
към 30.09.2010 г., както и сумата 64 246.30 евро към 30.09.2012 г., както и
сумата от 82 685 лв., представляваща всички направени съдебни и деловодни
разноски от ищцата по делото, в останалата си част предявеният иск на основание
чл.240-241 и чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД и във вр. с чл.82-86 от ЗЗД
и във вр. с чл.147, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен против ответниците „Б." ООД и Х.С.Х.,
с който се иска да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата, общо сумата
от 427 377,31 евро като неоснователен и недоказан.
От заключението на назначената по делото
съдебно – счетоводната експертиза се установява следното :
Заетата по Договора за заем от 31.07.2009 г.
сума е в размер на 350 000.00 евро.
Заемодателят Р.И.Ч. е изплатил договорената
сума в размер на 350 000 евро на заемополучателя „Т." ЕООД, гр. Я. в
брой и чрез банкови перводи както следва:
- на 06.08.2009 г. от заемодателя в полза на
заемополучателя в брой е платена сума в размер на 40 000 евро - видно от
сключения на 06.08.2009 г. между Заемодателя и Заемополучателя Протокол по чл.
18 ал. 2 от Договора за заем от 31.07.2009 г., в т. 10 от който Протокол е
записано, че подписването му от страна на Заемополучателя служи като разписка и
удостоверява, че е получена в брой част от „заемната сума" в размер на
40 000 евро;
- на 10.08.2009 г. по банков път от
разплащателната сметка на Р.И.Ч. в Б. ЕАД, ФЦ „М.", гр. С. с IBAN ***0 000 евро към разплащателната
сметка на „Т." ЕООД с IBAN *** - видно от
Удостоверение Изх. № 2310/08.11.2012 г., издадено от „Б." ЕАД, Финансов
център „М.", гр. С. и
- на 13.08.2009 г. по банков път от
разплащателната сметка на Р.И.Ч. в Б. ЕАД, ФЦ „М.", гр. С. с IBAN ***0 000 евро към разплащателната
сметка на „Т." ЕООД с IBAN *** - видно от Удостоверение
Изх. № 2310/08.11.2012 г., издадено от „Б." ЕАД, Финансов център „М.",
гр. С. .
В Удостоверение Изх. № 2310/08.11.2012 г.,
издадено от „Б." ЕАД, Финансов център „М.", гр. С. /л. 33 от делото/
са отразени получените вноски от името на фирма „Т." ЕООД по банковата
сметка на Заемодателя Р.И.Ч., в общ размер 65 882.35 евро.
В цитираното Удостоверение от 08.11.2012 г.
е отразено, че за периода от 04.09.2010 г. до 06.11.2012 г. няма постъпления по
сметка с IBAN *** Р.И.Ч. в Б. ЕАД,
ФЦ „М.", гр. С., които да са направени от името на „Т." ЕООД.
Задължението по Договора за заем за периода
от 15.08.2009 г. до 30.09.2010 г. включително и лихви е в размер на 79 013, 36 евро
(412 дни х 191.78 евро на ден = 79 013, 36 евро).
Платените лихви са в общ размер 65 882,
35 лв. и неплатеният остатък е в размер на 13 131, 01 евро.
От изложеното е видно, че за периода от
01.10.2010 г. до 30.09.2011 г. не са извършвани плащания от страна на
Заемополучателя в полза на Заемодателя.
Дължимата възнаградителна лихва, предмет на
наС.щето производство, за посочения период, а именно: 01.10.2010 г. до
30.09.2011 г., включително е в общ размер 70 000 евро определена, както
следва:
Лихва за 1 ден: 350 000 евро х 20% =
70 000 евро : 365 дни = 191, 78 евро;
Лихва за периода от 01.10.2010 г. до
30.09.2011 г. включително: 191,78 евро х
365 дни = 70 000 евро.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи :
Между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договор
за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който е реален и се счита сключен
с предаването на сумата – предмет на договора. Ищцата Р.Ч. е изпълнила точно
своето договорно задължение да предаде в собственост на заемополучателя “Т.”
ЕООД заемната сума от 350 000 евро. Срещу предоставената заемна сума,
заемополучателят е поел насрещно задължение да върне получената сума на
заемодателя в срок до 07.08.2012 г. Безспорно е установено, че е налице
просрочие при погасяване на кредита, поради което за Р.И.Ч. е възникнало
правото на основание чл. 10 от договора за паричен заем и поръчителство да
обяви вземането за главница, лихва, неустойки и разноски за предсрочно
изискуемо. Поради това е възникнала отговорност за
поръчителите „Б." ООД и Х.С.Х..
С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото
на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Освобождаването на
длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост, поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа, би
представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при
предсрочно погасяване на задължението. Предсрочното погасяване с приспадане на
лихвите за останалата част от срока на договора предполага изправност на
длъжника и доброволен отказ от уговорения в негова полза срок. Упражняване на
предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява
уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на
правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало и при добросъвестност на длъжника (така решение № 99 от
01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Поради това съдът счита, че след като са настъпили
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 10 от договора, задължението
за заплащане на възнаградителната лихва от настъпване на предсрочната
изискуемост до края на срока на договора е изискуемо.
Въпреки това, тъй като в настоящия случай ищцата е
предявила иска против поръчителите,
съдът следва да извърши преценка дали е изтекъл шестмесечния срок по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят не
остава задължен за изплащане на главния дълг безусловно и
безсрочно, а само при условие, че кредиторът е предявил иск против длъжника в
срок от шест месеца от падежа на главното задължение. Началото на 6-месечния
срок по чл. 147 от ЗЗД е момента в който е настъпила изискуемостта на цялото
задължение. В настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила на 01.11.2009
г. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 13.11.2012 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1,
предл.1 от ЗЗД. Нормата на чл. 147 от ЗЗД е императивна и урежда преклузивен срок, за който съдът следи
служебно. Този шестмесечен срок не може
да бъде прекъсван или спиран, не може и да бъде продължен или дерогиран по
волята на страните по договора за поръчителство. Поради това с изтичането на
шестмесечния преклузивен срок не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, което се явява и предпоставка
за отхвърляне на предявените искове против поръчителите „Б." ООД и Х.С.Х. /в този смисъл т.4б от ТР от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. и Решение № 81/08.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1705/2013 г. І т. о. ТК, постановено по чл. 290 от ГПК).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следа да отхвърли предявения от Р.И.Ч. против “Б.” ООД и Х.С.Х. иск
за признаване на установено по отношение на Р.И.Ч. съществуване вземането на “Б.”
ООД и Х.С.Х. при условията на солидарност за сума в размер на 70 000 евро,
представляваща възнаградителна лихва, по договор за заем и поръчителство от
31.07.2009г. за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2011 г., за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 2071/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 3132/2012
г. по описа на Районен съд – Я. като неоснователен и недоказан.
Ищцата Р.И.Ч. следва да заплати на ответника
Х.С.Х. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 700
лв.
Съдът констатира, че ищцата е внесла
държавна такса в размер на 1 400 лв. Съобразно цената на иска, която е в
размер на 70 000 евро с левова равностойност 136 906 лв. държавната
такса е в размер 2 738, 12 лв., т . е ищцата Р.И.Ч. следва да довнесе
държавна такса по сметка на съда в размер на 1 338, 12 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес *** против “Б.”
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. С.З., бул. *** и Х.С.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване на установено по отношение на Р.И.Ч.
съществуване вземането на „Б." ООД и Х.С.Х. при условията на солидарност
за сума в размер на 70 000 евро,
представляваща възнаградителна лихва, по договор за заем и поръчителство от
31.07.2009г. за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2011г., за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 2071/13.11.2012г. по ч. гр. д. № 3132/2012 г.
по описа на Районен съд – Я. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** със
съдебен адрес *** да заплати на Х.С.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 4 700 лв.
ОСЪЖДА Р.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** със съдебен адрес *** да довнесе
по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 1 338, 12 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: