№ 11691
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110149158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Т. А. Б. срещу „Изи асет
мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че
страните по делото не са обвързани съответно от сключения между ищеца и
първия ответник Договор за паричен заем № 4273025/28.09.2021 г. поради
неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизити и
неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения
между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция №
4273025/28.09.2021 г., който обезпечава предходния договор, поради неговата
нищожност поради противоречие със закона или липса на основание,
евентуално – за обявяване за нищожни само на клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от
първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от втория поради противоречие със закона –
неравноправности, и за осъждане на първия ответник да плати на ищеца 184
лева – стойност на извършени без основание плащания поради
недействителност на посочените по-горе договори.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник
Договор за паричен заем № 4273025/28.09.2021 г., с който на ищеца били
отпуснати 500 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на 12
седмични вноски по 43,78 лева, последната с падеж на 21.12.2021 г., като
заплати и възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен
ГПР от 49,14 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищецът да предостави до три
дена от сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищеца
поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива,
то първият ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да
обезпечи договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива
1
ищецът сключил с втория ответник другия оспорен договор – Договор за
предоставяне на гаранция № 4273025/28.09.2021 г., с който последният се
съгласил да поръчителства на ищеца по договора с първия ответник
възмездно, като за това ищецът му заплати 158,64 лева възнаграждение на
вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на първия
ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между давата договора това
възнаграждение е следвало да се включи в ГПР по договора за кредит, което
не е направено, поради което същият е нищожен, а също така и защото не са
посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. При условия на
евентуалност са нищожни като неравноправни клаузите, които дават право на
първия ответник да определи поръчител по договора по свой избор, както и за
възнаграждението за поръчителя, което всъщност покривало разходи по
кредита. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Изи асет
мениджмънт“АД, с който предявените срещу него искове се оспорват като
неоснователни. Поддържа се, че правилата за неравноправните клаузи се
прилагали по специален начин към кредитните договори, като това
изключвало основателност на иска, а тъй като законът изрично предвиждал
хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР, не можело само на
това основание целият договор за кредит да се обявява за нищожен. В
договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали
първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от
ищеца не можело да означава, че разходите по този договор се включват в
ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се
включвали в ГПР. Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не
бил подведен. Обезпечението на вземането по договора било необходимо с
оглед на поетия от ответника риск и не можело да се смята за недействително.
По иска за връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е
получило от ищеца 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория
ответник за неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищеца.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим,
евентуално – като неоснователен. В случая ищецът бил платил цялото
възнаграждение на втория ответник, поради което нямал интерес да води
установителен иск, а можело да води само осъдителен такъв за връщане на
платеното, а и освен това била налице злоупотреба с права. По същество искът
бил неоснователен, защото ищецът сам се бил съгласил да сключи договора, с
който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това
да получи пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй като не
бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал ясна
цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като
страните били договори възнаграждението индивидуално и ищецът се
съгласил с това. Ищецът не бил подведен и знаел за какво се задължава. Иска
се прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално –
отхвърлянето им. Претендират се разноски. Оспорва се ищецът да има право
2
да ползва безплатна адвокатска помощ.
В съдебното заседание ищецът се представлява от адвокат Д., който
поддържа предявените искове. Ответните дружества не вземат становище.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 60 – 63) съдът е
обявил за безспорни между страните следните факти: че ищецът е сключил с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4273025/28.09.2021
г., с който на ищеца били отпуснати 500 лева потребителски кредит, като в
договора е посочен ГПР от 49,14 %, и в чл. 4 от същия е уредено задължение
на ищеца да учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-
дневен срок от сключване на договора, и че ищецът е сключил с втория
ответник Договор за предоставяне на гаранция № 4273025/28.09.2021 г., с
който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1
от този договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от
158,64 лева; че ищецът е заплатил на първия ответник 525,36 лева. За
служебно известно на съда е обявено обстоятелството, че двамата ответници
са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на капитала на
втория.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 10.02.2025 г. (протокол на лист 74 от делото), а в
писмен вид – на лист 68 – 71 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, общо платената сума
по договорите е 684 лева, от които 500,00 лева са отнесени от първия ответник
като главница и 25,36 лева – като лихва, като са платени на втория ответник и
158,64 лева по договора за гаранция. С постъпилите плащания са погасени
525,36 лева по договора за заем, в т.ч. 500,00 лева главница и 25,36 лева лихва,
както и 158,64 лева по договора за поръчителство. При изчисление на ГПР с
включени и вноските по договора за гаранция, същият възлиза на 1294,90 %.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност
установителни искове за недействителност на договори или клаузи от тях:
1. главни отрицателни искове, субективно кумулативно съединени
спрямо двамата ответници за установяване на недействителност на
договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити –
посочване на правилен ГПР и лихвен процента – с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуални положителни
установителни искове спрямо двамата ответници за установяване на
съдържание на договорите без нищожните поради неравноправност клаузи
относно поръчителството и посочения ГПР – с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл.
3
първо и трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
2. кумулативно субективно съединена група искове срещу втория
ответник, която се състои от главен отрицателен установителен иск за
нищожност на договора за поръчителство поради липса на основание или
противоречие със закона с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето
ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуални положителни
установителни искове за установяване на нищожност на клаузи поради
неравноправност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и
3. кумулативно съединен спрямо първата група искове осъдителен иск
срещу първия ответник с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23
ЗПКр.
Първият главен иск се уважава, ако съдът установи, че страните са
сключили договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР,
или ГПР е неправилно посочен. Ако бъде отхвърлен този иск, съдът ще уважи
втория – за установяване на действителното съдържание на договора, ако
установи съобразно преценка по правото, че клаузите за обезпечение и
възнаграждение по договора за кредит не съответстват на принципите на
справедливостта и равнопоставеността в оборота, вкл. ако възлагат
прекомерна лихвена тежест в нарушение на императивни правила по чл. 19
ЗПКр. Ако се уважи един от горните два иска, съдът ще осъди първия
ответник да върне на ищеца надплатеното от него.
Исковете срещу втория ответник ще се уважат по отношение на целия
договор при уважаване на първия главен отрицателен установителен иск, а по
отношение на клаузата за възнаграждение – ако съдът установи връзка между
договорите за кредит и поръчителство, както и че клаузите за възнаграждение
за предоставяне на обезпечение не съответстват на принципите на
справедливостта и равнопоставеността в оборота, вкл. ако възлагат
прекомерна лихвена тежест в нарушение на императивни правила по чл. 19
ЗПКр.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
4
когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определение с Постановление на
Министерски съвет. С ПМС № 426/2010 г., приложим към настоящия договор
за потребителски кредит, размерът на законната лихва върху задължения в
лева е определен на 10 % (основен лихвен процент, определен от БНБ – 0 %,
плюс надбавка от 10 пункта). Съгласно чл. 22 ЗПКр, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПКр договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит България, посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива
2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради
това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В настоящия случай между страните е безспорно, че в чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят
следва да представи обезпечение с избрани от него поръчители или банкова
гаранция, като ако не направи това е длъжен да сключи договор за
поръчителство с избрано от кредитодателя лице.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, а и предвиждат
свръхобезпечение, което не е необходимо за заем на толкова ниска стойност.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция за обезпечение на вземанията на кредитора по договора. По този
начин, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
за заемателя, заемодателят цели да се обогати. Същевременно по делото няма
данни договорът за потребителски кредит да е можело да бъде сключен без
клаузата на чл. 4, съответно без предоставяне на обезпечение, поради което
предоставянето на исканото обезпечение е условие за отпускане на кредита с
посочената в договора лихва и представлява „търговско условие“ за отпускане
на кредита, а това означава, вкл. според практиката на Съда на Европейския
съюз – т. 6 от диспозитива на Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 АПС
бета България и Агенция за контрол на просрочени задължения.
Следователно се налага изводът, че уговарянето на поръчителство от
5
определено от кредитора лице и заплащането на възнаграждение на това
лице, цели единствено необосновано увеличаване на разходите по договора в
нарушение на предвидените от законодателството забрани за уговаряне на
лихва и ГПР над определен размер.
Поради това и доколкото съгласно изложените по-горе мотиви за
съдържанието на понятието „общ разход по кредита за потребителя “
разходите за поръчител следва да бъдат включени в ГПР по сключения между
страните договор.
При това положение и съобразно заключението на счетоводната
експертиза, ако в ГПР по договора се включи и възнаграждението за
поръчителство, същият възлиза на 1 294,90 % или 323,73 % за срока на
договора за заем, с което се нарушава императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПКр. Очевидно посоченият в договора ГПР е неправилен, поради което на
основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр е нищожен и
договорът за кредит.
Поради основателността на главния иск за нищожност на сключения
договор, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
клаузата за осигуряване на поръчителство.
Договорът за обезпечаване на поръчителство с втория ответник при
обявяване на обезпечения договор за кредит за нищожен също се явява
нищожен – поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД,
тъй като обезпечава задължения по нищожен договор, поради което и този иск
следва да се уважи.
Съгласно чл. 23 ЗПКр когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза за погасяване на
задълженията по договора за заем, в това число и като гаранция по договора за
поръчителство са заплатени общо 684 лева. Предвид недействителността на
договорите за заем и за поръчителство, недължимо платено се явява всичко,
което е над чистата стойност на кредита в размер на 500 лева и предявеният
иск за връщане на 184 лева следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 100 лева – държавна такса и 450
лева – депозит за счетоводна експертиза, от които ответникът „Файненшъл
България“ ЕООД следва да бъде осъден да му заплати сумата от 275 лева,
предвид уважаването на иска срещу него, а ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да му заплати сумата от 275 лева,
предвид уважаването на установителния и осъдителния искове.
Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, но не представя договор за правна защита и съдействие, от който да
6
се установи, че в действителност е оказал правна помощ на ищеца на това
основание, поради което искането следва да бъда оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. А. Б. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, че Т. А. Б., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, вх. *, ет.*, не е обвързан
от сключения между страните Договор за паричен заем № 4273025/28.09.2021
г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на
реквизит – неправилно посочен годишен процент на разходите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. А. Б.,
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
че Т. А. Б., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, вх. *,
ет.*, не е обвързан от сключения между страните Договор за предоставяне на
гаранция № 4273025/28.09.2021 г. поради неговата нищожност поради липса
на основание – нищожност на обезпечения договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 22 ЗПКр. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да заплати на Т. А. Б., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, вх. *, ет.*, сумата от 184
лева (сто осемдесет и четири лева) – платени без основание поради
нищожност на Договор за паричен заем № 4273025/28.09.2021 г. и Договор за
предоставяне на гаранция № 4273025/28.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“
АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Т. А. Б., с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, вх. *, ет.*, сумата от 275 лева (двеста
седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да заплати на Т. А. Б., с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, вх. *, ет.*, сумата от 275 лева (двеста
седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8