Р Е Ш Е Н И Е
№ 260102
12.11.2020 г.
гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 11 юни през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон
Игнатов
Антония Алексова
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Игнатов възз. гр. дело № 849 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1505/28.10.2019 г. по гр.д. № 04438/2018
г. по описа на Районен съд- Перник е признато за установено, че
- И.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в качеството му на наследник на С. А. С., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С.,
сумата от 71,82 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу
наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд, като са отхвърлени като неоснователни исковите претенции, както
следва: за разликата от 487,53 лева до предявения размер от 574,91 лева -
главница по цитирания договор за кредит; за разликата от 71,82 лева до
предявения размер от 104,59 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит;
за разликата от 37,10 лева до предявения размер от 42,25 лева - лихва за забава
за горепосочения период, както са отхвърлени изцяло исковите претенции за
сумата от 270,09 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ и 14,21 лева – такса
оценка за досие по посочения договор за кредит;
- Б.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в качеството й на наследник на С. А. С., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С.,
сумата от 71,82 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу
наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд, като са отхвърлени като неоснователни исковите претенции, както
следва: за разликата от 487,53 лева до предявения размер от 574,91 лева -
главница по цитирания договор за кредит; за разликата от 71,82 лева до
предявения размер от 104,59 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит;
за разликата от 37,10 лева до предявения размер от 42,25 лева - лихва за забава
за горепосочения период, както са отхвърлени изцяло исковите претенции за
сумата от 270,09 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ и 14,21 лева – такса
оценка за досие по посочения договор за кредит.
Ответниците са
осъдени да заплатят разноските по исковото и заповедното производство.
В
законоустановения срок особеният представител на ответниците в първоинстанционното
производство- адв.Г.Б. от АК- П. е обжалвал постановеното решение в частта, с
която претенциите са уважени, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
с искане същото да бъде отменено изцяло, като бъдат отхвърлени исковете. Жалбоподателят
се позовава на непълнота в доклада на първоинстанционния съд, противоречие с
константната съдебна практика, свързана с приемането на наследството, Твърди
се, че не са представени доказателства относно това ответниците да са приели
наследството от С. А. С..
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната страна – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение, като се иска атакуваното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената жалба да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски пред въззивния съд.
Пред районния
съд ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e предявил искове
срещу И.Г.М. и Б.Г.М., с които се иска да бъде установено, че всеки един от
двамата ответници в качеството им на наследници на С. А. С. дължи на ищцовата
страна сумата в размер на 574,91 лева – главница по договор за потребителски
кредит № *** г., сумата от 104,59 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г., сумата от 14,21 лева – такса оценка
за досие, сума от 270,09 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ и 42,25 лева –
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В хода на исковото
производство, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника, длъжник по
заповедта за изпълнение, е назначен особен представител- адв.Г.Б..
Първоначално
исковата молба е била насочена срещу С. А. С., която е починала в течение на
производството, като впоследствие са конституирани като ответници нейните
наследници- И.Г.М.
и Б.Г.М.. В исковата молба се твърди, че между първоначалната ответница С. А. С., в
качеството ѝ на кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ЕООД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ѝ е отпуснат паричен
заем в размер на 1 200 лв., в съответствие със Закона за потребителския кредит.
Посочва се, че една част от сумата – тази в размер от 1 200 лв., а
уговорената договорна лихва била в размер на 236,71 лева. Кредитополучателят
следвало да върне кредита на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 23,95
лева. Падежът на първата вноска бил *** г., а падежът на последната вноска: ***
г. Постигнато било съгласие за заплащане на 60 лева - такса за оценка на
кредитно досие и 1023,57 лева - такса
„Кредит у дома“. Двете такси били включени в седмичната вноска, която вече била
42,01 лева. Посочва се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между «Провидент Файненшъл България» ООД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени
обсъжданите вземанията, произтичащи от договора за кредит. Твърди, че ответната
страна е уведомена за извършената цесия. С допълнителна молба се пояснява, че
двамата ответници са наследници на починалия кредитополучател, като
отговорността им е разделна съобразно наследствения дял.
С отговора на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответниците-
адв.Г.Б. е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за
липсата на доказателства за приемане на наследството на С. А. С. от страна на двамата ответници,
което следвало да се извърши по реда на чл. 51 ЗН.
Районният съд е
приел, че искът е допустим и основателен. Изложени са съображения във връзка с
това, че от представения договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между С. А. С. и «Провидент Файненшъл България» ООД се установява, че е налице облигационната
връзка между първоначалните страни. По силата на този договор „Провидент
Файненшъл България“ ООД се задължило да предостави кредит в размер на 1 200
лева. Уговорен бил годишен лихвен процент от 31,82 % и ГПР в размер на 48
%. В договора се съдържат клаузи за
заплащане на сума от 60 лева за такса за оценка на кредитно досие и 1023,57
лева за такса „Кредит у дома“. В т.25 от договора е пояснено, че услугата
„кредит у дома“ е предоставянето на кредит и събирането на погасителните вноски
по местоживеенето на кредитополучателя. Страните постигнали уговорка
кредитополучателят да върне кредита заедно с възнаградителната лихва и таксите
на 60 седмични вноски, като всяка една възлизала на 42,01 лева с изключение на
последната, която е 41,69 лева. Вноската следвало да се заплаща в понеделник на
съответната седмица. Посочено е, че общият размер на всички задължения по
договора възлиза на 2520,28 лв., като кредитополучателят е декларирал
получаването в брой на паричните средства по кредита.
Първоинстанционният
съд се е позовал на приетата по делото съдебно – счетоводната експертиза, от
която се установява, че С. А. С. е извършила плащания в размер на 318 лева, с
което погасила част от кредита, като неизпълнените вземания са както следва:
975, 06 лева – главница; 143,65 лева – възнаградителна лихва и 74,21 лева –
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г. Посочените
стойности са посочени без да се вземат предвид останалите вземания по договора
(такса кредит у дома и такса оценка на кредитно досие).
Прието е също,
че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. и
приложение № 1 към него, от които е видно, че „Провидент Файненшъл България“
ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
всички вземания към С. А. С., произтичащи от договор за потребителски кредит от
*** г., а от приложеното пълномощно е видно, че „Провидент Файненшъл България“
ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване
на длъжниците за сключения договор за цесия. Уведомлението е изпратено по
пощата, като, видно от приложените разписка към него, същото не е получено от
кредитополучателя. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на новоконституираните
ответници чрез назначения особен представител, поради което извършената цесия е
съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията към
нея.
Районният съд е
достигнал до извода, че договорът за потребителски кредит е действителен,
паричните средства са усвоени от кредитополучателя, като е уважил исковите
претенции срещу всеки един от ответниците за следните суми: сумата от 487,53 лв.-
главница, сумата от 71,82 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до
29.04.2017 г. и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, смятано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, смятано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите. Съдът е отхвърлил
исковете за всеки един от ответниците за следните суми: за разликата от 487,53
лева до предявения размер от 574,91 лв. – главница, за разликата от 71,82 лв.
до предявения размер от 104,59 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит;
за разликата от 37,10 лева до предявения размер от 42,25 лева - лихва за забава
за горепосочения период. Отхвърлени са изцяло исковите претенции за всеки един
от ответниците за сумата от 270,09 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ и
14,21 лв. – такса оценка за досие по посочения договор за кредит.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено от съдия от РС – Перник в предвидената от закона форма и
в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение
на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части- районният съд се е
произнесъл по заявените с исковата молба факти- наличие на облигационна връзка
между страните и дължимостта на претендираните суми. Наред с това предметът на исковото производство съвпада с
този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят се е позовал на наличие
на задължение по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ЕООД, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
по силата на Приложение № 1 от дата *** г. към Договор за прехвърляне на
вземания от *** г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По въпросите за
неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
Основното
възражение е свързано с това, че не са представени доказателства относно това
ответниците да са приели наследството от С. А. С.. Позовава се на съдебната
практика, според която, когато наследник на починал в хода на производството
ответник- длъжник, когато няма данни дали наследникът е приел или се е отказал
от наследството, искът се явява неоснователен.
Настоящият
съдебен състав намира възраженията за основателни. Съгласно разпоредбата на
чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.4. Видно от удостоверение за наследници № ***
г. на община ***, С. А. Ст. е починала на *** г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане е подадено на *** г. и в този смисъл е
налице хипотезата, при която ответникът е починал в хода на производството и е
заместен от наследниците си по закон И.Г.М. и Б.Г.М..
За да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо те да са приели наследството. В настоящия случай първоначалната
ответница е заместена в производството по делото от наследниците й по закон. По
делото не са налице доказателства, от които да се установи, че наследниците
И.Г.М. и Б.Г.М.
са приели оставеното от първоначалната ответница С. А. С. наследство или са се
отказали от него. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
заинтересована страна, не е поискал от районния съд на основание чл.51, ал.1,
изр.2 ЗН, да определи срок на ответниците да заявят приемат ли наследството или
се отказват от него. С оглед и на това съдът не е определял срок на същите по
чл.51, ал.1, изр.2 ЗН. Съгласно чл.51, ал.1, изр.2 ЗН, за съда не съществува
задължение при настъпила смърт на ответник служебно да определи срок на наследниците,
в който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, ако
не е направено искане от заинтересована страна- в случая от ищеца. Не са
представени и доказателства от които да се установи факта на приемане на
наследството от И.Г.М. и Б.Г.М. изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчаливо
по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН.
На въззивника са
издадени съдебни удостоверение, по силата на които същият се е снабдил с други
такива- с № № *** г. и *** г. на РС- Перник. Според същите в особената книга за
прием и отказ от наследство, водена в Районен съд- Перник, няма вписани откази
от наследство за периода *** г.- *** г., включително, по отношение на
наследодателката С. А. С., от Б.Г.М. и И.Г.М..
Поради това
съдът намира, че ответниците не могат да отговарят за задължението на
наследодателката С. А. С., произтичащо от сключения договор за потребителски кредит.
След като не са ангажирани доказателства по отношение на това ответниците да са
приели по какъвто и да било начин наследството, оставено от първоначалната
ответница и тяхна майка, те не дължат сумата от 1 200 лв., дължима от
наследодателката им въз основа на сключения договор за потребителски кредит № ***
г., сключен между нея и първоначалния кредитор, а впоследствие прехвърлен чрез
цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли в
обжалваната част. В този смисъл е и съдебната практика по чл.290 ГПК /виж
Решение №
101 от 08.10.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г./
Изложените
съображения налагат извод, че първоинстанционното решение в обжалваната част- в
уважената част на предявения установителен иск следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен за посочените суми
като неоснователен.
По разноските. С
оглед изхода на делото разноските следва да останат за сметка на ищеца,
въззиваем в настоящото производство, поради което решението и в частта за
разноските следва да бъде отменено.
В горния смисъл,
Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1505/28.10.2019 г. по гр.д. № 04438/2018 г. по описа на Районен съд- Перник, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено, че
- И.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в качеството му на наследник на С. А. С., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С.,
сумата от 71,82 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу
наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд;
- Б.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в качеството й на наследник на С. А. С., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С., сумата
от 71,82 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу
наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд,
както и в частта
за разноските, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу И.Г.М., с който
моли съда да бъде признато за установено, че И.Г.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, в качеството му на наследник на С. А. С., ЕГН **********,
дължи на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен
между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С.,
сумата от 71,82 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от
19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
(31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу
наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу Б.Г.М., с който моли съда да бъде признато за установено, че Б.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на наследник на С. А. С., ЕГН **********, дължи на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 487,53 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от *** г., сключен между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С. А. С., сумата от 71,82 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г. по посочения договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение срещу наследодателя на ответника по ч. гр. д. № 00752 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: