Решение по дело №271/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена исковата си молба от А. С. М. от гр. В. Търново, чрез ... М. М. от ВТАК. Ищецът твърди, че на 17.05.2023 г. е поканен за преосвидетелстване, но ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] се е произнесъл едва на 25.09.2023 г. с Експертно решение №92756, а не както предвижда чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ в 3-месечен срок. От фактическа страна излага, че на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО с Разпореждане №1011-04-2066#1/11.04.2023 г. е спряна пенсията му за инвалидност поради общо заболяване, което го е оставило без средства за преживяване, вкл. за храна и лекарства, и без здравноосигурителни права. Всичко това причинило голям стрес и безпокойство у него, които довели до здравословни проблеми: повишени нива на кръвна захар, обостряне на заболяването, стигнало се е до две операции и преминаване на втори инсулин. В резултат на бездействието на длъжностните лица и непроизнасянето им в законоустановения срок – 17.08.2023 г., при освидетелстването на ищеца за инвалидност, за последния настъпили неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, изразяващи се в психично разстройство, стрес, унижение, уронване на достойнството и загуба на вяра в институциите. Моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за разноски по производството. В съдебно заседание ... М. поддържа исковата молба, допълнителни съображения излага в писмено становище.

Ответникът по иска МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, чрез процесуалния си представител ... Л.-С. в представен отговор на исковата молба поддържа становище за нейната неоснователност и недоказаност. Счита, че кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата не са доказани. Развива доводи, че бездействието по издаване на индивидуален административен акт не представлява незаконосъобразно фактическо бездействие, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. Подчертава, че в случая, макар и със закъснение ТЕЛК се е произнесъл с решение, поради което не е осъществен съставът на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира за недоказани твърдените неимуществени вреди, както и периодът, в който са настъпили. Оспорва размерът на търсеното обезщетение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност и необоснованост на исковата молба. Моли да бъде оставена без уважение.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Предявеният иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорният иск за обезщетение за забава са допустими с оглед надлежната процесуална легитимация на всяка от страните по делото, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 105 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура съгласно чл. 3, вр. чл. 37 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо, страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната материалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния случай се претендира бездействие на ТЕЛК при ответната МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място]. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се финансира от държавния бюджет и от общинските бюджети. Съгласно чл. 107 от ЗЗ за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че ответникът притежава пасивна процесуална и материална легитимация по делото.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

Между страните по делото не е спорно, че ищецът А. М. е инвалидизиран от 2011 г. и не работи. С Експертно решение №4324/09.12.2019 г. ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] му е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години. Последвало е преосвидетелстване, като с ЕР №90322/26.01.2023 г. на ТЕЛК работоспособността на М. е ценена на 84%. Това решение е оспорено, в резултат на което НЕЛК, [населено място] е постановила ЕР №90300/17.03.2023 г., с което решението на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. В тази връзка М. е получил Покана №2190/27.04.2023 г. на 17.05.2023 г. да се яви за освидетелстване в ТЕЛК. Производството е приключило с ЕР №92756/25.09.2023 г., с което му е определена 100% трайно намалена работоспособност.

От Разпореждане №1011-04-2066#/11.04.2023г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново се установява, че А. М. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е спряна считано от 07.04.2023 г. поради наличие на данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО /във връзка оспорването пред НЕЛК и отмененото решение на ТЕЛК, което е върнато за ново преосвидетелстване/.

В хода на съдебното производство по искане на ищеца са изслушани свидетелските показания на С. Н., който познава ищеца от 15 години и знае, че е прекарал инфаркт, страда от диабет, от гноен хидродернит и други заболявания, като от 2011 година е заведен в ТЕЛК. Н. е придружавал М. по институции и при посещенията му в ТЕЛК, и е в течение с обжалването пред НЕЛК и забавеното произнасяне на ТЕЛК. Според свидетеля в периода, докато е чакал решението на ТЕЛК, М. е бил много притеснен. Поради липса на доходи, заради спиране на инвалидната му пенсия, го е издържала баба му, която е била жива по това време. Загубил е и здравноосигурителни права. Кардиолог му е предоставил безвъзмездно лекарства, тъй като е нямал средства да си ги набави. След 17.08.2023 г. свидетелят Н. е забелязал, че А. М. е по-нервен, по-раздразнителен заради чакането. Останал е без пари и лекарства. Майка му също е пенсионер по болест. Получавал е нервни кризи, тъй като след връщане на писмото от [населено място], от ТЕЛК не са го потърсили, не са се произнесли и той се е чудел какво става при все, че e изпълнил всички указания. Н. е ставал свидетел на сериозни нервни кризи, изблици на страх, ядосване, че никой не си върши работа, търпението му се е изчерпало.

Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК е дал лично ищеца, който разказва за заболяванията си, за липсата на доход и средства за лекарства и перипетиите, които е преживял.

От страна на ответника са призовани свидетелите М. Г., Л. Р. и Г. Г.. Д-р Г. е кардиолог и председател на втори състав на ТЕЛК – Велико Търново. Д-р Р. завежда интензивен сектор в неврологично отделение и е член на втори състав на ТЕЛК, а д-р Гарева е заместник-директор по организация на медицинската дейност в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Тези свидетели разясняват работата на ТЕЛК и не си спомнят конкретния случай. Според д-р Г. през м. август целият състав на ТЕЛК е в отпуск и не работи. Относно забавянето се излагат доводи, че основната работа на лекарите не в ТЕЛК и те са много натоварени, като цяло няма желаещи да работят в ТЕЛК. През 2024 г. са въведени новости в организацията на тези комисии с цел да се избегнат проблемите в работата и да се създадат предпоставки за по-бързо движение на преписките.

Спорът по делото е правен и се свежда до преценка за законосъобразността на бездействието на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] при произнасянето на ТЕЛК относно преосвидетелстването на А. М. във връзка с отмененото и върнато от НЕЛК ЕР №90322/26.01.2023 г. на ТЕЛК, както и дали, ако тези действия биха били незаконосъобразни, са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ.

Както се каза, разпоредбата на чл. 203 от АПК дава право на гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от ТЕЛК и от НЕЛК. В чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Според относимата редакция на чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях.

В случая, видно от Писмо изх. №96-00-22-1/18.09.2023 г. на директора на РЗИ – Велико Търново /л. 13 от делото/ се установява, че медицинското експертно досие на А. М. е изпратено от НЕЛК на ТЕЛК на 20.04.2023 г. за преосвидетелстване на лицето. Тоест документите са постъпили в ТЕЛК на 20.04.2023 г. С Писмо №2190/27.04.2023 г. на ТЕЛК от М. са изискани допълнителни документи и изследвания и в тази връзка приложение намира чл. 32, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне. Същите, ведно с декларация за кои заболявания иска да бъде освидетелстван, са представени при явяването на М. в ТЕЛК на 17.05.2023 г., когато е бил поканен с цитираното писмо. От тази дата започва да тече срокът за произнасяне на експертната комисия и съответно изтича на 17.08.2023 г.

Експертизата на работоспособността е дейност, която изследва в каква степен дадено лице е трудоспособно и налице ли са здравословни смущения у него, които да го правят негодно за работа. Тя се прави от специалисти – лекари, по строго определен нормативен ред, като последните се произнасят по въпроси, свързани с отпускането на инвалидна пенсия и помощи. В случая освидетелстване не е извършено до посочения краен срок. Произнасянето на ТЕЛК датира от 25.09.2023 г. и от това следва изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 от АПК. ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване на вида и степента на увреждане на ищеца съобразно решението на НЕЛК в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Извършването на експертизата е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите на лицата в неравностойно положение и в случая ТЕЛК е разполагала с достатъчен срок за организирането и извършването й, като без правно значение са изтъкнатите от свидетелите обстоятелства относно натовареността на лекарите, липсата на кандидати да работят в ТЕЛК, ползването на отпуск от целия наличен състав на ТЕЛК през август, както и останалите затруднения в работния процес на комисията. Тези въпроси са от административен характер, зависят от създадените правила на работа и е недопустимо да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на нуждаещите се пациенти.

Изложените от ответника аргументи относно наличието на правна възможност за обжалване на мълчалив отказ на ТЕЛК са опит за прехвърляне на отговорността на органа за спазване на принципите за бързина и процесуална икономия, последователност и предвидимост, служебно начало и съразмерност върху адресата акта и са опит за оправдаване на липсата на грижа и изпълнение на задължението за надлежно и срочно осъществяване на експертната дейност. Действително, решенията на ТЕЛК и НЕЛК са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Те подлежат на оспорване по административен и/или по съдебен ред, както и отказът да се издаде такъв, било то изричен или мълчалив. В случая обаче ищецът оспорва неглижираното извършване до степен на бездействие на администраивната дейност по освидетелстване. Няма как неоснователното бездействие и забавата на административния орган да се прехвърли в отговорност на адресата на акта. Налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от незаконосъобразни действия на ТЕЛК при ответника, както се твърди в подадената искова молба. Неясен е и периодът, в които се твърди да са претърпени. От показанията на свидетеля Н. може да се извлече, че М. е имал негативни преживявания, изразяващи се в изнервеност, които съдът намира за обичайни предвид общата ситуация на ищеца. Тези показания остават непотвърдени от други безспорни доказателства. Въпреки наличието на значително количество медицинска документация по делото, не се откриват данни, сочещи извънредно състояния на М. в периода на забавата: 17.08.2023 г. – 25.09.2023 г. Безспорни са множеството хронични заболявания, но те са дългогодишни, които не са породени от забавеното произнасяне на ТЕЛК, а същевременно няма обективни данни обостряне и влошаване от вида, за който дава показания свидетеля. Сам ищецът споменава за проявления на паник атаки, каквото е и описанието, дадено от свидетеля – сериозни нервни кризи и изблици, но липсват данни да е търсена помощ за справяне с подобно сериозно състояние, изискващо медицинска намеса. Напротив, свидетелят сочи, че не знае да е посещаван психиатър, че не са стигали до такива лекари, вкл. не са правени консултации с психолог. Сочената анамнеза следва да се установи с медицински документи, а не със свидетелски показания и обяснения на ищеца, поради което твърденията за неимуществени вреди остават недоказани.

Нещо повече, дори да се приеме, че са налице типични негативни преживявания, недоказана остава причинно-следствената връзка между тях и соченото основание – незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК. Всъщност от изявленията на ищеца и от показанията на свидетеля става ясно, че източникът на изброените страдания е не забавата на произнасянето на ТЕЛК, а спирането на пенсията за инвалидност, което датира от 07.04.2023г., когато е постановено разпореждане [номер]-04-2066#/11.04.2023г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, което на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО /изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО/ е продиктувано от ЕР №90322/26.01.2023 г. на ТЕЛК, отменено и върнато за ново произнасяне с ЕР №90300/17.03.2023 г. на НЕЛК, [населено място]. Красноречиво е това, че М. е бил притеснен, изпитвал е страх и яд, че в затрудненото си здравословно състояние е останал без доход и е бил възпрепятстван да осигури екзистенциалния житейски минимум, разчитайки на свои възходящи да му помагат финансово с оскъдните си парични средства. Тук следва да се направи препращане към чл. 97, ал. 1, т. 7 от КСО, според който изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Спирането на пенсията обаче не е в зависимост от установеното незаконосъобразно бездействие, между което и твърдените вреди, от друга страна, не се установява пряка и непосредствена причинна връзка.

Ето защо, тъй като не са налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли.

Водим от горното, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от А. С. М. от гр. В. Търново срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, [населено място] за сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществен вреди.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.