Р Е
Ш Е Н
И Е
No198
гр. Б. , 06.08.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б. , V граждански състав в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1426 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът- “В. т. *” ЕООД, с. М., община
Столична, чрез пълномощника си твърди,
че на 01.09.2016 г. с ответника сключили договор за транспортни услуги с
товарни автомобили, по силата на който ответното дружество възлага, а ищцовото
дружество – изпълнител поема да извършва транспортни услуги на възложителя с
товарни автомобили. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора фактурирането на
превозната услуга се извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец, а
плащанията на фактурираните суми се извършват в срок до 30 календарни дни от
получаването на фактурата. Поддържа, че е извършил транспортни услуги на
ответника с маршрут гр. Т. – гр. Ш., като за извършените услуги за съответния
период е издадена фактура No *********/31.07.2017 г., по силата на която
ответникът следвало да му заплати сумата
от 5171.52 лв. с ДДС. Излага, че към момента на подаване на исковата молба това
задължение не е заплатено от ответника, въпреки многократните разговори с
управителя на ответното дружество. Сочи, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по ч. гр. д. No 370/2018 г. на
РС- Б. е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5171.52 лв. главница,
ведно със законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 308.19 лв., представляваща лихва за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018
г., както и за разноски в производството, като длъжникът подал възражение, че
не дължи изпълнение на вземането. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 5171.52 лв., представляваща
задължение по договор за транспортни услуги от 01.09.2016 г., ведно със
законната лихва от 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 308.19 лв., представляваща лихва за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018
г. Претендира разноски.
Ответникът- “Г. р.” ЕООД, гр. Б. в срока
по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. Ответникът е депозирал писмен
отговор след изтичане на срока за това, предвид това и съдът не взема предвид
подадения след преклузивния срок по чл. 131 от ГПК писмен отговор и заявените
със същия възражения на ответника. В съдебно заседание ответникът чрез
пълномощника си оспорва исковете като неоснователни, като оспорва наличието на
сключен с ищеца договор, последиците от чието неизпълнение са предмет на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 370/2018 г. по описа на РС- Б. , по заявление на ищеца от
02.03.2018 г., подадено по поща с клеймо от 01.03.2017 г., съдът е издал
заповед No 2081/24.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника “Г. р.”ЕООД,
гр. Б. . С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата-главница от 5171.52 лв.,
представляваща парично вземане по Договор за транспортни услуги частично гр. Т. – гр. Ш.,
за което е издадена фактура No ********* от 31.07.2017 г., сумата от 308.03 лв., представляваха
лихва за периода от 31.07.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, както на заявителя са присъдени и разноски по делото- 109.60 лв. за
държавна такса и 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между страните –
търговски дружества, че същите са имали търговски правоотношения във връзка с
извършване на транспортни услуги, като ответникът е възлагал, а ищецът е
извършвал възложените му транспортни услуги по превоз на товари. Видно и от
заверено копие на Договор за транспортни услуги от 01.09.2016 г., на посочената
дата между “В. т. *” ЕООД, с. М., в качеството на изпълнител, и “Г. р.” ЕООД, гр. Б. ,
в качеството на възложител, е сключен договор, по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извършва транспортни услуги с товарни
автомобили, като цената на транспортната услуга се определя индивидуално преди
да е извършена услугата в зависимост от разстоянието, което е необходимо да
премине транспортното средство. Съгласно чл. 3 от договора, фактурирането на
превозната услуга се извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец, а
плащанията на фактурираните суми се извършват в срок до 30 календарни дни от
получаване на фактурата, по банковата сметка на изпълнителя, след представяне
на подпечатани товарителници за периода, подписани без забележки от
представител на възложителя. Договорът е сключен за срок от три години, считано
от подписването му, който срок се удължава автоматично с още една година при
липса на писмено заявление от някоя от страните за прекратяването му един месец
преди изтичане на срока на договора.
Видно от заверено копие на фактура No *********/31.07.2017 г., същата е издадена от ищцовото дружество като доставчик
за извършени на ответника като получател транспортни услуги по договор гр. Т. –
гр. Ш., на стойност 4309.60 лв., с начислено ДДС в размер на 861.92 лв., или
обща стойност на услугата в размер 5171.52 лв. с включен ДДС.
По делото са представени от ищеца 8 броя
пътни листове – от дати 21.06.2017 г., 22.06.2017 г., 23.06.2017 г., 26.06.2017
г., 27.06.2017 г., 17.07.2017 г., 18.07.2017 г. и 19.07.2017 г., за товарен
автомобил с рег. No ******** с водач Д. Р. М., като към всеки пътен лист е представена
прилежащата й товарителница от съответната дата с превозвач “В. т. *” ЕООД и
получател “Г. р.”, както и кантарни бележки за превозваните стоки,
посочени в товарителниците. Видно от същите, описаните в кантарните бележки
количества на товара точно съответстват на отразените в товарителниците
количества и вид товар, индивидуализиран с цифрово обозначение.
Видно от Опис товарителници от “В. т. *” до “Г. р.” ЕООД, то
приложените 8 броя товарителници са на обща стойност 4309.60 лв., а с ДДС-
5171.52 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Р. М., от показанията на който се
установява, че работи в ищцовото дружество като шофьор на тежкотоварни
автомобили. Свидетелят твърди, че през лятото на 2017 г. е карал стоки на
ответното дружество “Г. р.” с маршрут гр. Т. - гр. Ш., а именно “биг бегове” –
чували с гипс, прах и др. Излага, че се е отчитал във “Виктория транс” с кантарна бележка и товарителница, прикачени към пътния
лист. Сочи, че всеки месец е ходел по този маршрут.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, при отчитане наличието на заинтересованост на същата от изхода на
спора, тъй като по делото липсват доказателства в обратна насока, които да
опровергават установените от свидетеля факти. Същевременно показанията му
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което и съдът изцяло им дава вяра.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че
процесната фактура No *********/31.07.2017 г. е осчетоводена в счетоводството
от ответното дружество в сметка Дебит “Външни услуги” – 4309.60 лв., в сметка “ДДС”
– 861.92 лв. и в сметка Кредит “Доставчици” – 5171.52 лв., и е включена в дневника му за покупки за м. 08.2017 г. под
пореден No 4, и в справка-декларация за ДДС за същия месец,
подадена в НАП. От заключението се установява, че по процесната фактура няма
извършени плащания и към 31.12.2018 г. се води задължение към ищеца по тази
фактура в размер на 5171.52 лв. Съдът
приема заключението като компетентно, пълно и обективно дадено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника,
за които вземания е издадена заповед No 2081/24.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 370/2018 г. по
описа на БРС.
По иска с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
Между страните е сключен договор за
превоз на товари, които правоотношения се регулират от разпоредбите на чл. 367
и сл. от ТЗ. Договорът за превоз на стоки /товари е неформален, консенсуален
договор, като същият се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие между
страните. В случая страните по делото не спорят, че са сключили Договор за
транспортни услуги от 01.09.2016 г. за срок от три години, както и че през 2017
г. са имали търговски правоотношения във връзка с превоз на товари, по които
ответното дружество е възлагало, а ищцовото дружество, в качеството му на
превозвач, е извършвало превозите на товари на ответника. Съгласно така сключения
писмен договор, цената на отделните транспортни услуги, извършвани въз основа
на този договор, се определя индивидуално в зависимост от разстоянието, което
преминава транспортното средство при изпълнение на услугата, а фактурирането се
извършва на всеки 15 или 30 дни на календарния месец.
Съдът намира за установено от събраните
по делото писмени доказателства – пътни листове за товарен автомобил, извършващ
превоз от дати 21.06.2017 г., 22.06.2017 г., 23.06.2017 г., 26.06.2017 г.,
27.06.2017 г., 17.07.2017 г., 18.07.2017 г. и 19.07.2017 г., 8 броя товарителници
от същите дати, кантарни бележки към всяка една от товарителниците и фактура от
31.07.2017 г., в съвкупност с приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
че за извършените от ищеца транспортни /превозни/ услуги по сключения от тях договор
за автомобилен превоз на товари, за които е съставена представената по делото
фактура No *********/31.07.2017 г., ищецът, в качеството на превозвач, е
извършил по възлагане на ответника превоз на товари, като ответникът е получил товарите.
Съгласно отразеното в посочената фактура, превозното възнаграждение на ищеца,
като цена за извършената транспортна услуга, е в размер на 5171.52 лв. с
включен ДДС.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че процесната фактура
е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника
за покупки на ответника за м. 8.2017 г., като към 31.12.2018 г. се води
задължение към ищеца в размер на 5171.52 лв. по същата фактура. Съгласно
заключението, ответникът е включил процесната фактура в справката му декларация
за ДДС. Безспорно се установява, че по същата фактура няма извършено пълно или
частично плащане. Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана в
постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, включването на фактурата в
дневника на покупките на купувача, както и фактът, че същият е ползвал данъчен
кредит по нея, представляват недвусмислено признание както за съществуването на
правоотношение по договор за търговска продажба, респ. услуги, така и за
доставката на същите или извършване на услугите. При това дори фактурата да не
съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, включително да
липсва подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът преценява
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, каквито са и извънсъдебното признание на
оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването й в дневниците за
покупки, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. Поради това съдът намира за установени по делото обстоятелства, относими
към процесното договорно правоотношение, и представляващи извънсъдебно
признание за съществуването му, включително и за изпълнение на задължението на
превозвача за извършване на превози на товарите от гр. Т. до база на ответника
в гр. Ш. и получаване на същите от ответника. Предвид това и неоснователно се
явява оспорването на ответника за липса на договорно правоотношение с ищеца по
конкретната фактура, а именно, че не е извършен превозът, за който е издадена.
Следва да се посочи, че доколкото и
двете страни по договора са търговци, то приложение намира и разпоредбата на
чл. 301 от Търговския закон, според която когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването му. След като
процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, включена е в
дневника за покупките му и в справките-декларации по ЗДДС в същия месец, в
който е издадена, то към този момент ответникът несъмнено е узнал за процесните
сделки, за които е издадена фактурата. Предвид факта, че не се установява
наличие на противопоставяне от негова страна, то по силата на чл. 301 от ТЗ
следва да се приеме, че същият е потвърдил действията по сключване на сделката,
по която е издадена фактурата.
С оглед изложеното съдът приема за
установено наличието на сключен между страните по делото договор за автомобилен
превоз на товари, за който е съставена представената по делото фактура No *********/31.07.2017
г. на стойност 5171.52 лв. Ответникът не твърди и не представя доказателства да
е изпълнил насрещното си задължение по договора за плащане на превозното
възнаграждение на ищеца, поради което същият му дължи процесната сума от 5171.52
лв. Предвид това съдът намира така предявения иск основателен, поради което
същият следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на обезщетение за забава по чл.
422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Със сключения помежду им Договор за транспортни услуги
от 01.09.2016 г. страните са уговорили падеж на задължението за плащане на
възнаграждението за извършените транспортни услуги в срок до 30 календарни дни
от получаване на фактурата. Съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, когато
денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В случая процесната фактура No *********/31.07.2017 г. е издадена след
извършване на транспортните услуги, поради което и съгласно приетото в договора
между страните, то срокът за изпълнение на задължението за плащане следва да се
брои от деня, следващ дата на издаване на фактурата.
Поради това съдът намира, че ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на предвидения в договора от 01.09.2016 г. 30- дневен срок
за плащане след датата на фактурата, а именно считано от 31.08.2013 г. Претендираната
от ищеца законната лихва за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018 г.,
изчислена от съда с помощта на он-лайн лихвен калкулатор, е в размер на 262.88 лв. Предвид това предявеният иск за
установяване на вземането на ищеца за обезщетение за забава се явява
основателен до размер на посочената сума от 262.88 лв., като над посочения
размер до пълния размер на претенцията от 308.19 лв. искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 1147.71 лв., от които 146.04 лв. за държавна
такса, 842.99 лв. за адвокатско възнаграждение и 158.68 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 108.69 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 595.05 лв., или общо разноски по заповедното производство
в размер на 703.74 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 5.35 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ съществуването
на вземанията на “В. т. *” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. М., Столична община, ул. “М. с.” No *, представлявано от управителя С.Д.Д.,
към “Г. р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Б. , ул. “З. С.” No *, представлявано от управителя В.В.К.,
за които е издадена Заповед No 2081/24.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 370/2018 г. по описа на РС-Б. , както следва: за сумата-главница
от 5171.52 лв. /пет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет и две
стотинки /, представляваща незаплатено превозно възнаграждение за извършена
транспортна услуга по договор за транспортни услуги то 01.09.2016 г., за което
е издадена фактура No *********/31.07.2017 г., сумата от 262.88 лв.
/двеста шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.08.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 01.03.2018 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за
обезщетение за забава над уважения
размер от 262.88 лв. до
пълния му предявен размер от 308.03 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Г. р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.
, ул. “З. С.” No *, представлявано от управителя В.В.К., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “В. т. *” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. М., Столична община, ул. “М. с.” No 9, представлявано от управителя С.Д.Д., сумата от 1147.71 лв. /хиляда
сто четиридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, и сумата от 703.74 лв. /седемстотин и три лева и седемдесет
и четири стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No 370/2018 г.
по описа на РС-Б. .
ОСЪЖДА “В. т. *” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. М., Столична община, ул. “М. с.” No 9, представлявано от управителя С.Д.Д., на основание 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на “Г. р.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б. , ул. “З. С.” No *, представлявано
от управителя В.В.К., сумата от 5.35
лв. /пет лева и тридесет и пет стотинки/
за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :