РЕШЕНИЕ
№ ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Йорданка Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 12586 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане е
предявен от Р.Б.В. срещу “А.м.г.” ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че на 04.10.2020 г. на сайта www.anteni.bg е публикувана статията “Разследват Ц.Ц.и
братя В. за пране на пари”. Посочва се, че в статията е със следното
съдържание:
„Касичка на бившия втори в
ГЕРБ Ц.Ц.ли са братята П.и Р. В., разследват няколко независими български и
международни организации и медии, сред които и нашето издание anteni.bg.
Разследването ще завърши с доклад до MONEYVAL – общоевропейска организация на
47 европейски държави, на която е възложена задачата да оценява спазването на
основните международни стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането
на тероризма…
Откритата симбиоза между
политик и бизнесмени, с огромни възможности в САЩ, поражда много въпроси и дава
повод на разследващата журналистика сериозно да се заеме със „Случая Ц.Ц.“,
смятат независими наблюдатели на процесите у нас. От една страна Ц.Ц.беше
политическа фигура, през която са минавали огромни финансови потоци от
обществени поръчки…
Според международното
разследване именно от връзката Ц.-В. най-вероятно ще изскочат прелюбопитни
данни за пране на пари от България.”
Ищецът посочва, че
материалът съдържа три снимки, на първата е ищецът с неговия брат П.В. и текст
под снимката “Р. и П.(вдясно) В.”, както и други две снимки на Ц.Ц.с текст “Ц.
в силните си години в ГЕРБ колеше и бесеше в държавата” и втората с текст “Вече
сме Републиканци за България, а не Граждани за европейско развитие на
България”.
Твърди се изложените в
статията твърдения да не отговарят на истината и да са целенасочена атака
спрямо личността и бизнеса на ищеца. Публикацията не се основава на
доказателства, а е плод на спекулации от страна на автора. Коментира се
несъществуващо разследване за пране на пари по повод ищеца и неговия брат, в
което няма нищо вярно. Позоваване се прави на международни организации. Ищецът
твърди текстът да е неверен и клеветнически. Този текст се отразил неблагоприятно
върху ищеца, неговата репутация и семейство. Посочва, че определението
“касичка” е обидно. Според ищеца текстът натрапва идеята за политическа
подкрепа от страна на Ц. по отношение на успешния бизнес на ищеца и цели
настройване на общественото мнение чрез злепоставяне на ищеца пред колеги и
бизнес партньори, пред читателите на публикацията. Ищецът сочи, че след
публикацията преживял емоции на стрес, тревожност, обида, възмущение и гняв,
потиснато настроение. Сънят му станал неспокоен, получил главоболие, станал
раздразнителен и чувствителен. Твърди се ответникът да е работодател на автора
на статията озаглавен: “Антени”. Налице е пряка причинно следствена връзка
между публикацията и претърпените от ищеца вреди. По изложените съображения се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26000 лв. частично от
50000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В уточнителна молба от
26.07.2021 г. ищецът конкретизира, че цитираната част от публикацията
съставлява разгласяване на неверни и позорящи обстоятелства и оклеветяване на
ищеца пред обществото. Статията не съдържа обидни изрази и твърдения.
В отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска. Не спори, че публикация с цитираното от ищеца
съдържание е публикувана на сайт, собственост на ответника. Оспорва да е налице
противоправност в действията на ответника, ищецът да е претърпял твърдяните
вреди в пряка връзка с публикацията. Посочва, че липсва конкретизация кои от
твърденията са неистински обстоятелства и кои ответникът преценява като обидни.
Посочва, че не е работодател на автора на статията.
В съдебно заседание ищецът,
чрез адв. Г., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез адв. Д., оспорва
предявения иск.
Страните анализират
събраните доказателства в писмени бележки.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че статия със заглавие “Разследват Ц.Ц.и
братя В. за пране на пари” и посочен от ищеца част от текста е публикувана на
сайта: https://www.anteni.bg В края на страницата е налице отбелязване, че
авторските права са за “А.М.Г.”, като в частта “За нас” се посочва, че издател
е ответното дружество - “А.М.Г.” ООД. Статията е публично достъпна и към
настоящия момент на интернет адрес:
https://www.anteni.bg/2020/10/04/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%B2%D1%8A/
Съдът намира, че за
правилното разбиране на сочените от ищеца пасажи от значение е цялото съдържание
на публикацията, което е следното: “Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на пари.
04.10.2020. Касичка на бившия втори в ГЕРБ Ц.Ц.ли са братята П.и Р. В.,
разследват няколко независими български и международни организации и медии,
сред които и нашето издание anteni.bg. Разследването ще завърши с доклад до
MONEYVAL – общоевропейска организация на 47 европейски държави, на която е
възложена задачата да оценява спазването на основните международни стандарти за
борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Откритата симбиоза
между политик и бизнесмени, с огромни възможности в САЩ, поражда много въпроси
и дава повод на разследващата журналистика сериозно да се заеме със „Случая Ц.Ц.“,
смятат независими наблюдатели на процесите у нас. От една страна Ц.Ц.беше
политическа фигура, през която са минавали огромни финансови потоци от
обществени поръчки. Ц. беше не само касичката на ГЕРБ в продължение на близо 10
години, но и човекът, който разпределяше порциите в различни български общини,
които са управлявани от кадри на ГЕРБ. Има данни, че през свои доверени лица
бившият вътрешен министър и вицепремиер от първия кабинет на Б.Б.е разпределял
огромни суми към фирми за строителни ремонти, включително и саниране на
множество сгради с европейски средства. Има сериозни съмнения, че част от тези
пари са връщани обратно към Ц.Ц.и неговите поставени лица под формата на
незаконни комисиони и са разпределяни към лични сметки и партийни каси.
Последното влиза в полезрението на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ
(The European Anti-Fraud Office – OLAF) след щателно подаден от България
сигнал.От друга страна Ц.Ц.показно води луксозен начин на живот и демонстрира
несъотвестващ с доходите си стандарт. Съмненията, че Ц. влиза в корупционни
схеми, започват още с първото разкритие за придобиването на 6 апартамента в
столицата. Разследването по този казус бе заметено от бившия шеф на НАП К.С., който
впоследствие бе изстрелян за благодарност в парламента от разследвания…Ц.Ц..
Сега журналисти и общественици ще настояват за второ разследване, включително и
за международно съдействие.
Самообявилият се за
евроатлантик Ц. е последователен в опитите си да се измъкне чист и опитва пак
да си отвори политически чадър. За целта той влиза шумно и агресивно в
политиката с новия си проект „Републиканци за България“, след като в началото
на 2019 година бе принуден да напусне парламента и всички ръководни постове в
ГЕРБ заради втори скандал, свързан с придобиването на луксозен апартамент със
собствен асансьор от фирмата „А.“. По този казус също върви журналистическо
разследване. Една от версиите, по които се работи, е оказван властови натиск
към строителната компания от страна на Ц., за да придобие имоти на изключително
ниска и несъответстваща на пазара цена.
Любопитно е, че в новия
политически проект на Ц., създаден в „Интер Експо Център“ в столицата,
заместник-председател стана П.В.. Заедно с брат си Р.В., той ще е един от
основните спонсори на проекта. Според международното разследване именно от
връзката Ц.-В. най-вероятно ще изскочат прелюбопитни данни за пране на пари от
България. Иначе историята на двамата братя, които тръгват с един куфар към
Америка и стават приказно богати в Чикаго е добре предъвквана от медиите у нас.
Паметливи припомнят, че преди време братя В. бяха собственици на бившата
телевизия BiT. Преди да я продадат в тази телевизия се подвизаваха любими на Ц.
журналисти от силните му години в ГЕРБ, начело с Л.К.. Впоследствие телевизията
бе продадена, фалирана и унищожена.
Облаците над възкръсналия
политик Ц. така или иначе започват да се сгъстяват и той едва ли ще успее да си
създаде нов имидж и да си изчисти биографията с новоучредената евроатлантическа
партия, смятат анализатори.”
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите на ищеца С.В.К.и Г.В.Д.. Свидетелят К.
сочи, че познава ищеца от 20 години, приятели са, впоследствие започнали да
работят заедно. Чуват се почти всеки ден. През м. септември 2021 г. ищецът бил
в България, след завръщането му в САЩ се чули със свидетеля, но по впечатления
на последния ищецът звучал странно. Споделил със свидетеля, че е излязла статия
в сайт антени.ком или бг, в която пишело, че той и брат му били разследвани за
пране на пари. Свидетелят сочи, че ищецът приел тежко публикацията, чувствал се
изкаран като най-големите престъпници въпреки годините бизнес. Излизало, че
парите им дошли от нищото, че вършели нещо чак незаконно. Ищецът не искал да
ходи в офиса, където започнали шушукания. От бащата на ищеца знаел, че
последният се оплаквал от вдигане на кръвно, не искал да ходи на работа,
отменял срещи, мислел, че всеки говори за статията. След публикацията не искал
да се завръща в България, сторил го едва лятото на следващата година.
Свидетелят Д. сочи, че
познава ищеца повече от 7 години, работи във фирма в гр. София, собственост на
бащата на ищеца. От ищеца знае за статия в антени.бг. След публикацията двамата
разговаряли, ищецът споделил, че се чувства зле, потиснат. Ищецът имал фирма с
над 500 камиона и между 10-50 човека. След тази случка той не поздравявал
хората в офиса, ограничил контактите си с колегите. През лятото на 2021 година
свидетлят и ищеца се видели. Знае, че през септември-октомври 2020 г. ищецът се
включил в политически проект “Републиканци за България”, но свидетелят не се
интересувал точно от тази дейност на ищеца. Според свидетеля това било
единственото нещо, което разстроило ищеца и той не го е преживял и до ден днешен - все още е в
тягостно състояние, не бил същия като преди. Не знае политиката да е повлияла
на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне
правото на обезщетяване на ищеца той следва да докаже кумулативното наличие на
елементите на гражданския деликт: противоправно деяние, извършено от лице, на
което ответното дружество е възложило работа, в пряка и непосредствена причинна
връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно ал. 2 на цитирания текст вината на деликвента се предполага до
доказване на противното.
По отношение на първия
елемент от фактическия състав на деликта - извършването на противоправно
деяние, съдът намира следното:
Между страните не се спори,
че публикация с посочено от ищеца съдържание е налична на интернет сайт на
ответното дружество. Не се твърди и не се установява статията да е публикувана
от трето на спора лице без знанието или въпреки противопоставянето на
ответника. По делото се установи, че публикацията продължава да е налична. Ето
защо съдът намира ответникът да е отговорен за съдържанието на процесната
публикация, независимо от непосочването на автор на текста.
Изявлението на ответника следва да се
разглежда в контекста на конституционно признатото право на свобода на
изразяване на мнение, частично ограничено в хипотезите, при които реализацията
му е насочена и срещу правата и доброто име на другите граждани - чл. 39 от Конституцията на Република България. В този смисъл се приема, че “посоченото
право не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в
Конституцията - в чл. 39, 40 и 41 , които не позволяват то да бъде използвано
за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в
общия за всички права чл. 57, ал. 2 , който не допуска злоупотреба с тях, както
и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия.”
(Решение № 20 от 14.07.1998 г. на Конституционния съд на Република България по
конст. д. № 16/98 г.).
Същевременно правото на свобода на изразяване
не следва да се разглежда единствено на плоскостта на националното право, а при
съобразяване на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека
(ЕКПЧ), съгласно който всеки има право
на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да
отстоява своето мнение без намеса на държавните власти, като упражняването на
тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес и
на репутацията или правата на другите.
По делото не бяха
представени доказателства ответното дружество или други български медии,
определени в публикацията като “независими” или международни неправителствени организации
да са провели разследване на ищеца, брат му П.В. и на Ц.Ц.. Не се твърди и не
се установява да е изготвен доклад, който да е бил представен пред Moneyval -
Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и
финансирането на тероризъм към Съвета на Европа. Ето защо съдът намира за
доказано твърдението на ищеца изложените в публикацията факти в първата част да
са неверни. При все това съдът намира, че както в тази първа част, така и в
останалата част от публикацията, която ищецът намира за противоправна,
изложените обстоятелства не могат да се счетат като клеветнически: разгласяващи
позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Според настоящия съдебен
състав следва да се държи сметка за цялостното съдържание на текста. На
преценка подлежи и контекста на изричане на думите (Oberschlick v. Austria,
жалба no. 20834/92, решение от 1 юли 1997).
Същият е преимуществено насочен
към Ц.Ц.и дейността му като “политическа фигура” от партия ГЕРБ и вицепремиер.
По отношение на него се твърди, че има съмнения огромна част от парите,
отпускани за ремонти и саниране, са връщани обратно към Ц.Ц.и негови поставени
лица под формата на незаконни комисионни и разпределяни към лични сметки и
партийни каси. Излагат се съмнения за участието му в корупционни схеми. В този
контекст се коментира “опитът на Ц. да се измъкне чист” и “пак да си отвори
политически чадър” чрез новия проект “Републиканци за България”. По този повод
като част от коментара в статията се поставя темата за “симбиозата между
политик и бизнесмени”, даваща повод на разследващата журналистика да се заеме
със “Случая Ц.Ц.”. В тази връзка се поставя и въпросът дали “братята П.и Р. В.”
са “касичка на бившия втори в ГЕРБ Ц.Ц.” и се посочва, че тримата са
разследвани от независими български журналисти и международни организации.
От цялостното съдържание е
видно, че ищецът бива коментиран в качеството си на член на новосформирана
политическа партия при твърдения същият да е обект на журналистическо
разследване и такова, осъществявано от неправителствени организации (посочени
като независими, т.е. не от държавен орган, натоварен с функции да разследва).
Настоящият съдебен състав
разглежда изявлението на ответника в контекста на правото на свобода на
изразяване по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ. По делото Handyside v. The United
Kingdom, жалба no. 5493/72, решение от 7
декември 1976, § 49, Европейският съд по
правата на човека (ЕСПЧ) приема, че свободата на словото е една от основите на
обществото, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на
всеки човек. При условията на чл. 10, т. 2 ЕКПЧ тя се прилага не само към
информация или идеи, които се възприемат благосклонно или на които се гледа
като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които обиждат,
шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Приема се,
че такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без
които няма демократично общество.
Правото на преценка на
държавата да ограничи свободата на изразяване е стеснено, когато се касае за
политическа реч или дебати по въпроси от обществен интерес. Наред с това следва
да се отчита, че границите на приемливата критика са по-широки по отношение на
политици, отколкото по отношение на частно лице. ЕСПЧ приема, че политикът
съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и
действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно той
трябва да проявява по-висока степен на толерантност като се държи и сметка за
нуждата от отворена дискусия по политичесик въпроси (дело Лингенс срещу
Австрия, жалба no. 9815/82, §42).
Същевременно следва да се
държи и сметка, че когато са засегнати медиите, следва да се отчита основната
им роля за функционирането на демократичното общество, и по-специално ролята на
„обществен страж“, както и задължението им да разкрива информация и идеи по
всички въпроси от обществен интерес (Case of Goodwin v. The United Kingdom §39).
В тази връзка съдът намира,
че дори и недоказано, твърдението за осъществено журналистическо разследване
срещу ищеца в контекста на пране на пари и връзката, която се прави с него, не
може да е позорящо, тъй като независимо дали е осъществено или не то е част от
вменената функция на журналистите да разследват и поставят като част от
публичния дебат на въпроси от обществен интерес. Ищецът разполага с
възможността да прецени дали и до колко да участва в този обществен дебат.
Проблематизираната връзка
между ищеца и друг политически лидер сочи на огласено съмнение, провокирало
журналистически интерес. Разследването е средството за неговата проверка. Изложените
в статията твърдения касаят трето на спора лице, а личността на ищеца се
обсъжда в контекст на вероятност. Общото впечатление е, че огласената хипотеза
за връзка между ищеца като поткрепящ Ц.Ц.бизнесмен (неоспорен факт) е
провокирало интерес за изследване. Предвид утвърденото разбиране за
журналистическото разследване и неговата социална ценност в демократичното
общество оповестената вероятност за връзка в контекста на предстоящи избори
провокира общественото внимание, а не приписва позорно обстоятелство.
От значение за обществения
дебат са въпросите дали лидери на определена политическа партия при и по повод
на изпълнението на политическите си функции осъществяват действия, които могат
да се счетат като изпиране на пари. Този въпрос може и следва да се поставя и
от неправителствени организации, като представители на гражданския сектор и
журналистите като “обществен страж”.
По отношение на самия ищец
няма твърдения същият да е осъществил действия, които да могат да се счетат за
пране на пари. Въпросите се поставят като отворени, без да се дава конкретен отговор или да се
формира извод, който би могъл да се счете като позорящ за ищеца.
По така изложените
съображения настоящият състав намира за неустановен първия от изброените
елементи на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, доколкото съдът не определя
сочените изрази като противоправни, а като попадащи под защитата на основното
право на свободно изразяване. В този смисъл безпредметно се явява обсъждането
на останалите елементи от фактическия състав. Искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1310 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.В., ЕГН ********** срещу „А.М.Г.“ ООД, ЕИК ********
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26000 частично от 50000 лв.
- обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди по повод статия на
сайта www.anteni.bg „Разследват Ц.Ц.и братя В. за пране на
пари“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.11.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Б.В., ЕГН ********** да
заплати на „А.М.Г.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1310
лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
СЪДИЯ: