О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 201 Дата
02.07.2020 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито съдебно заседание разгледа докладваното
от К. Коларов
търговско дело номер 291 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл. 274 и сл., във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Обжалвано e Определение №
2596 от 13.12.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 681/2015
г., с което „на
основание чл. 78, ал. 7
ГПК във вр. с чл. 27а от ЗПП“,
А.П.Х., Л.Д.Х. и Д.Л.Х. са били осъдени, „да
заплатят солидарно на НБПП – С.
сумата 900 лева, представляваща заплатено възнаграждение за осъществена правна
помощ – процесуално представителство от адвокат В. И. Т. от САК – Пловдив по т. д. № 681/2015 г.“.
Определението е постановено
в производството по чл. 248 ГПК: на страни по делото е била оказана правна
помощ от Националното бюро за правна помощ (НБПП), с решението си съдът не се е
произнесъл по разноските, дължими на НБПП, затова с искане вх. № 37234/12.12.2019 г. (л. 309) е поискано допълване на
постановеното решение в частта му за разноските (чл. 248, ал. 1 ГПК). НБПП не е
страна по делото, но съдът е дължал изрично произнасяне по „присъждане“ на разноските, дължими на НБПП (чл. 78, ал. 7 ГПК). Постановеното по делото Решение № 103 от 22.07.2017 г. не е било
връчвано на Националното бюро за правна помощ, затова и срокът за подаване на
искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, не е бил изтекъл.
Според
жалбоподателите А.П.Х., Л.Д.Х. и Д.Л.Х., обжалваното
определение е неправилно и присъдените в тяхна тежест разноски са недължими.
Националното бюро са
правна помощ е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, прие:
Искът е бил по чл. 422,
ал. 1 ГПК, получилите правна помощ са били ответници и са защитавали правен
интерес в размер на сумата от общо 34 026.18 лева, като в крайна сметка,
след постановяване и на въззивното Решение № 21 от 15.01.2018 г., постановено
от Пловдивския апелативен съд по т. д. № 439/2017 г., са защитили този интерес
до размер на сумата от общо 8 280.62 лева и на осн. чл. 78, ал. 7, изр.
2-ро ГПК, дължат на Националното бюро за правна помощ направените от него
разноски, съразмерно с този защитен по делото интерес. Или, което е едно и
също, „съразмерно с отхвърлената част от иска“.
І. Абсурдно е да се мисли, че нормата по чл.
78, ал. 7, изр. 2-ро ГПК, нямала общо с Националното бюро за правна помощ, напротив,
двете разпоредби на ал. 7 уреждат едно и също нещо – възстановяването на изплатените
от Бюрото разноски за правна помощ (чл. 27а ЗПрП), съобразно защитения в процеса правен интерес
на лицето, получило помощта и от тук – съобразно отговорността за разноски на
насрещната страна. Трябва да се има предвид, НБПП не е страна в процеса и че
сумите, които НБПП плаща от свое име, са в полза и за сметка на лицето, на
което е била предоставена правната помощ. Затова тези изплатени суми са
разноски, направени в процеса не от НБПП, а от това лице и присъждането им
става в негова полза (а не – в полза на НБПП) за сметка на насрещната страна,
ако са налице условията, посочени в чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК. В този случай рефлексното
подсъзнателно правно мислене е, че трябва, някак по аналогия, да се прилага
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и ако „насрещната
страна“ дължи разноски, тя може да бъде осъдена, да плати на НБПП съответната
част от изплатеното адвокатско възнаграждение. Подобна разпоредба в ЗПрП обаче липсва,
а нормата по чл. 27а ЗПрП ясно е посочила онези, които са задължени да
„възстановят“ сумите – „лицата, на които е предоставена правна помощ“. Отново
трябва да се подчертае, че НБПП не е страна в процеса, а само
осигурява безплатна адвокатска помощ на страна. Вътрешните отношения между тази страна и НБПП са извън предмета на делото,
затова „насрещната страна“ няма никакви материални или процесуални отношения с
НБПП и не може да бъде задължавана, да плаща на НБПП каквото и да било.
Възможните в процеса
варианти са два:
1. Изречение първо на чл. 78, ал. 7 ГПК, урежда
случай, в който лицето, което е получило правната помощ, е било ищец и претенцията
му е била изцяло или частично уважена. Тогава това лице има право на разноски
по чл. 78, ал. 1 ГПК и част от тези разноски е изплатеното от НБПП в негова
полза адвокатско възнаграждение.
В тази първа хипотеза „изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ съразмерно с уважената част от иска“ и присъждането (възстановяването на
сумата) е в тежест не на ответника по делото, който, трябва да се повтори, няма
никакви процесуални отношения с НБПП, а е в тежест на лицето, което е получило
помощта (чл. 27а ЗПрП, във вр. с чл. 78, ал. 7, изр. 1-во ГПК). И не друг, а
точно това лице трябва да „възстанови“ сумата, защото същата по размер платена
в негова полза сума, но стига да бъде поискана в проведения процес, ще му бъде
присъдена като дължима от ответника, на основанието по чл. 78, ал. 1 ГПК – също
„съразмерно с уважената част от иска“.
2. На свой ред второто изречение на нормата
по чл. 78, ал. 7 ГПК, урежда втората възможна хипотеза в процеса – случай, в
който лицето, което е получило правната помощ, е било ответник и претенцията на
ищеца е била изцяло или частично отхвърлена. Тогава това лице има право на
разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК и част от тези разноски е изплатеното от НБПП в
негова полза адвокатско възнаграждение.
В тази втора хипотеза
изплатеното в полза на ответника адвокатско възнаграждение отново трябва да се
присъди на Националното бюро за правна помощ, „съразмерно с отхвърлената част
от иска“ и присъждането (възстановяването на сумата) отново не е в тежест на
другата страна в процеса (ищецът), която няма никакви процесуални отношения с НБПП,
а отново е в тежест на лицето, което е получило помощта (чл. 27а ЗПрП, във вр.
с чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро ГПК). И както в хипотезата по изр. 1-во, не друг, а
точно това лице трябва да „възстанови“ сумата, защото същата по размер сума,
стига да бъде поискана в проведения процес, ще му бъде присъдена като дължима
от ищеца по делото, на основанието по чл. 78, ал. 3 ГПК – също „съразмерно с
отхвърлената част от иска“.
Тоест, на основанието по
чл. 27а ЗПрП, във вр. чл. 78, ал. 7 ГПК, лицето, получило правна помощ, никога
не плаща на НБПП за своя сметка от джоба си, а само е задължено, да възстанови
на НБПП направените в негова полза разноски, но само до размер, който, ако би
бил поискан, би бил присъден на самия него като разноски:
- по чл. 78, ал. 1 ГПК – тогава възстановяването на изплатената
от НБПП в полза на ищеца сума за правна помощ се дължи от ищеца на НБПП на осн.
чл. 27а ЗПрП, във вр. с чл. 78, ал. 7, изр. 1-во ГПК, „съразмерно на уважената
част от иска“ или
- по чл. 78, ал. 3 ГПК – тогава възстановяването на изплатената
от НБПП в полза на ответника сума за правна помощ се дължи от ответника на НБПП
на осн. чл. 27а ЗПрП, във вр. с чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро ГПК, „съразмерно на
отхвърлената част от иска“.
При тази правна уредба
последицата е, че за сметка на НБПП остава (не се „възстановява“) сумата по изплатеното
адвокатско възнаграждение, което, като разноски по чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК, не се
присъжда на лицето, получило помощта:
а) съразмерно на отхвърлената част от иска –
ако това лице е било ищец и
б) съразмерно на уважената част от иска – ако
лицето е било ответник.
С други думи,
направените от НБПП разноски се възстановяват само тогава и дотолкова, когато и
доколкото правният интерес на лицето, получило правна помощ, е бил изцяло или
частично защитен и за това лице са възникнали правата по чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК.
А в случай, че този интерес не е бил изцяло или частично защитен, тогава
сумите, изплатени от НБПП не подлежат – съразмерно на незащитения интерес – на
възстановяване. И е странно, че нормата по чл. 78, ал. 7 ГПК, предизвиква толкова
отчайващо неразбиране – вж. Определение № 244 от 5.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 258/2012 г., II
г. о., Определение № 671 от 11.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5715/2015 г., III г. о., Определение №
99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о., Определение №
136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2039/2016 г., II г. о., Определение
№ 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о., Определение №
42 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2018 г., IV г. о., Определение №
284 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2212/2019 г., IV г. о. и т. н.
ІІ. При платено адвокатско възнаграждение от
900 лева, сумата, която получилите правна помощ в настоящия случай дължат
„съразмерно на отхвърлената част от иска“, е в размер на 219.02 лева (8 280.62
лева х 900 лева : 34 026.18 лева = 219.02 лева). Тоест, в изпълнение на
пряката разпоредба по чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро ГПК, искането на НБПП е трябвало
да бъде уважено до размер на сумата 219.02 лева и съответно отхвърлено до
размер на разликата от 680.98 лева, като сумата е била дължима от тримата
получили правна помощ общо. А не „солидарно“, поради липса на условията по чл.
121 ЗЗД.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2596 от 13.12.2019 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 681/2015 г.:
- в частта му, с която А.П.Х., ЕГН **********, Л.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Л.Х., ЕГН **********, са
били осъдени, солидарно да заплатят на Н.б.з.п.п. сумата 680.98 (шестотин и осемдесет лева и 98 ст.), представляваща възнаграждение за
правна помощ – процесуално представителство, осъществена по делото от адвокат В. И.Т. от АК – П., вписана с № 5948 в Националния регистър за правна помощ, както и
- в частта му, с която останалата
сума от 219.02 лева е била присъдена „солидарно“.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.б.з.п.п. с вх. №
37234/12.12.2019 г., за осъждане на А.П.Х., ЕГН **********, Л.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Л.Х., ЕГН **********, да заплатят сумата 680.98 (шестотин и осемдесет
лева и 98 ст.),
представляваща възнаграждение за правна помощ – процесуално представителство, осъществена по делото от адвокат В. И. Т. от АК – Пловдив, вписана с № . в
Националния регистър за правна помощ.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2596 от 13.12.2019 г.,
постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 681/2015 г., в частта му,
с която А.П.Х., ЕГН **********, Л.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Л.Х., ЕГН **********, са били
осъдени, да заплатят на Н.б.з.п.п. сумата 219.02 (двеста и деветнадесет лева и 02 ст.), представляваща възнаграждение за правна
помощ – процесуално представителство,
осъществена по делото от адвокат
В. И. Т. от АК – П., вписана с № .в
Националния регистър за правна помощ.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му (чл. 248, ал. 3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.