Р Е Ш Е Н И Е
Номер
226
12 февруари 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
И.
Ламбова
като разгледа административно дело номер 2484 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Р.А.К., с адрес ***, против ЗППАМ №20-0304-000523/18.11.2020г. на
Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, за прекратяване на
регистрацията на автомобил Опел Зафира с рег. № РВ ****РА за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят
излага мотиви по незаконосъобразност на определения срок на мярката, като
заявява, че причинява на дружеството към което работи сериозни неудобства
заради невъзможността автомобилът да бъде използван от същото дружество.
Ответникът по
жалбата – Началник Сектор към ОД на МВР Бургас , РУ Несебър, редовно уведомен, не
се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната
административна преписка.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 01.12.2020г., в
14-дневния срок от постановяване на същата, считано от датата на връчването й,
а именно - 27.11.2020г. Подадена е от лице, адресат на административния акт и
има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. След
допълнителното уточнение съдържа необходимите форма и реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед №20-0304-000523 от 18.11.2020г. на Началник
Сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с която, на основание чл.22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б.“б“ от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на Р.А.К. С ЕГН **********, е приложена
принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от шест месеца.
Заповедта
е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 18.11.2020г. около
17,48 часа в гр. Несебър, на улица без име в к.к. Сл. Бряг, по ул. без име, управлявал
личния си автомобил с рег.№ РВ ****РА, като
след проверката било констатирано, че управлението е след употреба на алкохол,
установено с техническо средство - алкотест дрегер 7410№0106, отчел 1,34
промила Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване на кръвта с
№0050737, като е била взета кръвна проба за химичен анализ.
При такаустановените
факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0304-000523
от 18.11.2020г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър е
издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, и заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на
директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от
МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.7 изрично са
посочени Полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при
ОД МВР Бургас , какъвто е издателят на
процесния административен акт /л.7 от делото/. С оглед представеното по делото
Удостоверение на Началник човешки ресурси при ОД МВР Бургас, липсва съмнение,
че Атанас Ангелов заема именно такава длъжност към момента на постановяване на
спорната заповед.
На второ място,
заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Същата е
мотивирана касателно обстоятелствата и фактите, наложили нейното постановяване.
Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да
съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване
на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на
закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения
по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК, като не е възразено против констатциите.
На трето място,
в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други
съществени нарушения на административно- производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата и избягване допускането на следващи нарушения на същия нормативен акт,
вследствие констатираната употреба на алкохол.
Относно преценката за материална
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство:
а) с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.
Следователно при тази законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай,
за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от самия
него с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Нарушението на водача следва да бъде
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в
административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване
на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата
вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в
тежест на жалбоподателя.
В настоящото производство жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на
административния орган, отразени в АУАН № АА 326450/18.11.2020г., т.е. такива,
от които да става ясно, че на 18.11.2020г. около 17,48 часа в гр. Несебър той
не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимаъта, като
тестът, извършен с техническо средство Drager7410 с номер 0106 не e бил оборен с резултатати от СМЕ или с такива от кръвен
тест.
По-натам следва да бъде направена преценка
на законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва
да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане
на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона.
В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Същият не надхвърля
рамките на минимума посочен в ЗДвП.
Съгласно изискването на закона продължителността
следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти
и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно
за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията
на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите
на съдебния състав.
В конкретния случай обаче се касае за
действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност,
като органът е определил продължителността на същата на допустимия минимум. Т.е.
налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната
хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на възможния минимум.
В този случай не може да се твърди, че липсата на мотиви за определената продължителност
на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя, доколкото пред административния
орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен
начин, т.е. в по кратък от предвидения срок или прилагане на по-лека мярка
например. В този смисъл, макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния
закон - чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително
на продължителността на наложената ПАМ, която определя в най-голяма степен интензитета
на засягане на правната сфера на жалбоподателя, то в конкретната хипотеза този пропуск
не представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна
на оспорената заповед.
Като е определил продължителността на
наложената ПАМ на предвидения в закона минимум, съдът намира така индивидуализираната
мярка за съответна на съдържащата се в чл.
22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни
мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна
и възстановителна (компенсаторна). Предвид липсата на данни за повторност на нарушението
или други отежняващи индивидуализацията на мярката обстоятелства съдът намира такаопределеният
минимален срок на ПАМ за достатъчен да изпълни възложените му функции.
При служебна преценка за
законосъобразността на наложената пам съдът намира, че в диспозитива на заповедта
се съдържа достатъчна конкретика на ППС, чиято регистрация бива прекратена.
Доколкото оспорената заповед за налагане на ПАМ представлява единство от мотиви
и диспозитив, в мотивите ясно е записано, че управляваното от жалбоподателя МПС
е негова собственост и доколкото мярката е постановена незабявно, т.е. в деня
на установяване на нарушението, като още с АУАН са отнети регистрационните
табели на същото МПС, а в процесната заповед е записано, че се отнемат същите
рег. табели с оглед предварителното изпълнение на ПАМ, то безспорно за
жалбоподателят и всяко трето лице е недвусмислено и ясно регистрацията на кое
ППС бива прекратена с оспорената заповед. Обстоятелството, че личният му
автомобил се ползва за извършване на частна дейност е ирелевантно, доколкото за
ангажиментите по нея може да бъде ползван и всеки друг автомобил - собственост
на дружеството или ползван под наем такъв.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка
- „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“ като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон, е законосъобразна,
като със същата е наложена ПАМ с минималната предвидена по закон
продължителност. По тази причина жалбата на Р.А.К., с адрес ***, е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По тези съображения и на основание чл.171,
ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.К., с адрес ***,
против ЗППАМ №20-0304-000523/18.11.2020г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, за прекратяване на регистрацията на автомобил Опел Зафира с
рег. № РВ ****РА за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.б от Закона
за движение по пътищата..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
СЪДИЯ: