№ 22926
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110105151 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
Ц. П. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 60,00 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, район „АДРЕС, апартамент, аб. № 18859 за периода
от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.; сумата 35,00 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 13.10.2023 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 3,80 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до
30.06.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
27.10.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 59405/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на продавача. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 59405/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е собственик или
ползвател на процесния имот. Оспорва ищецът да е имал валиден договор
сключен с фирмата извършваща дялово разпределение. Оспорва процесния
имот да е бил топлоснабден. Оспорва наличието на строителни книжа
удостоверяващи изградена сградна инсталация в сградата. Оспорва
претендираната мощност на радиаторите в сградата. Оспорва да е извършено
заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Прави възражение
за погасяване на задължението по давност. Оспорва претенцията за лихва като
противоречаща на закона за защита на потребителите, както и поради липса на
настъпила изискуемост.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл.
422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
2
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
3
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.10.2023 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 27.10.2023 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В разглеждания случай всички вземания за главница за ТЕ и УДР са станали
изискуеми преди 27.10.2020 г., респ. са погасени по давност.
Поради изложеното главните искове следва да се отхвърлят като
неоснователни. Неоснователността на главните искове обуславя
неоснователността и на акцесорните.
4
Ето защо исковата претенция е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът.
Ответникът не претендира и не доказва разноски.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв съдът определи на
адвокатско възнаграждение на адв. С. Д. за оказаната от нея на ответника в
исковото производство безплатно адвокатска помощ и съдействие в размер на
400,00 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв съдът определи на
адвокатско възнаграждение на адв. М. Л. за оказаната от него на длъжника в
заповедното производство безплатно адвокатска помощ и съдействие в размер
на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. Ц. П., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, а именно: сумата от 60,00 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
район „АДРЕС, апартамент, аб. № 18859 за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г.; сумата от 35,00 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 13.10.2023 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 3,80 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до
30.06.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 27.10.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 59405/2023 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА
5
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********
сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
на ответника В. Ц. П. в исковото производство безплатно адвокатска помощ и
съдействие.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********
сумата от 50,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
на длъжника В. Ц. П. в заповедното производство безплатно адвокатска
помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6