РЕШЕНИЕ
№ 260595
гр. Пловдив, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2247 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
С
Решение № 67 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1374 по описа на РС –
Карлово за 2019 г., поправено с Решение № 212 от 18.08.2020 г., постановено по
същото дело, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата Н.Р.Г. и Й. Р. Г. на бащата Р.Д.Г., определено е тяхното местоживеене
при бащата, определен е режим на лични отношения на майката М.Н.Я. с децата и
същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лв. на детето Н.Р.Г.
и в размер на 160 лв. на детето Й. Р. Г., считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане. Със същото
решение са отхвърлени предявените от майката искове за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Р.Г., за определяне
местожителството на детето при майката, за определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата и за осъждане на последния да заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до
окончателното плащане. С решението е дадено разрешение на малолетното дете Н.Р.Г.
да се издаде паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал. 1 ЗБЛД, подадено само от майката без съгласието на другия родител, който паспорт
в случай на издаването му, да се получи от нея по реда на чл. 45, ал. 2 ЗБЛД,
дадено е разрешение на малолетното дете Н.Р.Г. да пътува многократно извън
пределите на Република България до Кралство Великобритания и до всички държави
в Европейския съюз, придружавана от своята или упълномощено от нея пълнолетно
лице, за период от 5 години, без да е необходимо съгласието на бащата, като е
отхвърена молбата за издаване на разрешение за пътувания на детето Н.Р.Г. извън
посочения период и държави. Със същото решение е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Карлово държавни такси върху
присъдените издръжки.
Недоволни
от така постановеното решение са останалите и двете страни.
Жалбоподателката
М.Н.Я. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея
искове по чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение
на малолетното дете Н.Р.Г., за определяне на режим на лични отношения на бащата
с детето и за присъждане на месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното ѝ плащане. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на решението в посочената част.
Жалбоподателката поддържа, че районният съд не е установил правилно
фактическата обстановка по делото и поради това е постановил един порочен акт.
Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
вместо него – постановяване на друго по съществото на спора.
Жалбоподателят
Р.Д.Г. обжалва решението в частта, с която съдът е дал разрешение на основание
чл. 127а, ал. 2 СК малолетното дете Н.Р.Г. да пътува до Кралство Великобритания
и до всички държави от Европейския съюз, придружавано от своята майка или
упълномощено от нея лице за период от пет години, без да е необходимо
съгласието на бащата, както и да му бъде издаден паспорт за задгранични
пътувания по заявление по чл. 45, ал. 1 ЗБЛД, подадено само от майката М.Н.Я.,
без да е необходимо съгласието на бащата. В жалбата са изложени съображения за
неправилност на решението в обжалваната част и се отправя молба същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск по
чл. 127а СК. Жалбоподателят счита решението за вътрешно противоречиво, тъй като
даването на разрешение на детото Н.Р.Г. да пътува многократно с майка си до
всички държави от Европейския съюз и до Кралство Великобритания, включително и
извън определения режим на лични контакти, на практика осуетява възможността му
да упражнява ефективно предоставените му родителски права. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът по чл.
127а СК да бъде отхвърлен.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на така подадената въззивна жалба, в
който се взема становище за нейната неоснователност. Отправя се молба за
оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството
пред РС – Пловдив е образувано по искова молба на М.Н.Я. против Р.Д.Г., с която
е предявен иск за упражняване на родителските права върху малолетното дете на
страните Н.Р.Г. и свързаните с него въпроси по чл. 127, ал. 2 СК –
местоживеенето му, личните контакти между него и другия родител, и издръжката.
С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за
даване на разрешение детето Н.Р.Г. да напуска страната и да пътува в чужбина,
придружавана от своята майка или неин пълномощник, до навършване на пълнолетие.
В подадената от М.Н.Я. искова молба се твърди, че повече от пет години страните
по делото живели на семейни начала, като през този период се родили децата им Н.Р.Г.
и Й. Р. Г.. Отношенията между родителите до раждането на децата били
сравнително нормални, но понякога имало прояви на агресия от страна на
ответника. Ищцата твърди, че в интерес на съвместното им съжителство и в името
на децата правела компромиси, но след като скандалите зачестили, съвместният им
живот станал нетърпим и се стигнало до раздялата им, която продължавала вече пет
години. Ответникът задържал децата при себе си, като забранявал на майката да
ги вижда. Ищцата посочва, че заминала да живее в Германия при майка си, като
оттам изпращала средства за децата, а когато се прибирала в България, а това
било често, се срещала с децата. Твърди, че при разговорите с дъщеря си същата категорично
заявила желанието си да живее при нея. В исковата си молба майката е заявила
своето желание да пътува с детето Н.Г. в други страни, което щяло да бъде от
полза за неговото правилно развитие. Посочва, че ответникът обаче категорично
отказвал да даде такова съгласие, което налагало ищцата да поиска от съда
постановяване на заместващо съгласие.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Р.Д.Г., в който се
оспорва предявения иск. Ответникът признава, че в продължение на около 5 години
с ищцата живели на съпружески начала, от което им се родили две деца — Н.Р.Г. и
Й. Р. Г.. Не оспорва и твърдението, че преди около 5 години се разделили и
децата останали да живеят при него, а майката напуснала страната и заживяла в
чужбина. Оспорва твърдението, че детето Н. е изразило желание да живее при
майка си. Ответникът твърди, че още с настъпването на фактическата раздяла
децата останали да живеят при него, той полагал и продължавал да полага
постоянни непосредствени грижи за тяхното отглеждане, като помощ му оказвали
неговите родители, които живеели в съседната къща, построена в същото дворно
място. Посочва, че битовите условия за живот били благоприятни за правилното
физическо и духовно развитие на децата, което било установено при проверки от
служба „Закрила на детето“. В момента голямото дете Н. била ученичка във втори
клас и редовно посещавало учебни занятия, а детето Й. посещавало детска
градина. Твърди, че майката през времето на фактическата раздяла напълно се
била дезинтересирала от децата си, като не плащала никаква издръжка за тях, че
същата била с неизвестен адрес в чужбина и не било известно с какво се занимава
там. Изразява опасения, че ако родителските права върху детето Н. бъдат
предоставени на майката, съществувала опасност то да напусне училище и да бъде
изведено от страната. Поддържа, че съгласно трайната съдебна практика
малолетните деца не следва да се разделят едно от друго.
В
законоуставения срок от страна на ответника Р.Д.Г. е предявен насрещен иск с
искане до съда за предоставяне на него упражняването на родителските права
върху малолетните деца Н.Р.Г. и Й. Р. Г. и осъждане на ищцата да заплаща
месечна издръжка в размер на 170 лв. за детето Н.Р.Г. и 160 лв. за детето Й. Р.
Г., считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 11.10.2019 г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до
окончателното плащане.
Следва
да се посочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с
която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Й. Р. Г. на бащата, определенено е местоживеенето на детето при него, определен
е режим на лични отношения на майката с детето и същата е осъдена да заплаща за
него месечна издръжка в размер на 160 лв., е необжалвано и е влязло в законна
сила.
Между
страните не се спори, а и се установява от приложените по делото удостоверения
за раждане, че същите са живели заедно на семейни начала, като от съвместното
им съжителство са родени малолетните деца Н.Р.Г., родена на *** г., и Й. Р. Г.,
роден на *** г. Не е спорно също така, че страните са разделени от около пет години,
както и че към настоящия момент децата живеят при своя баща, а майката
пребивава в Република Германия. Безспорно по делото е и обстоятелството, че
доходите на последната възлизат на около 2000 евро месечно.
По
делото са събрани писмени доказателства – служебна бележка, издадена от ОУ „***“,
и служебна бележка, издадена от ДГ „***“, от които се установява, че към януари
2020 г. детето Н.Г. е ученичка във втори клас и редовно посещава учебните
занятия, а детето Й.Г. посещава детска градина.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства. Според показанията на
свидетелката К., съседка на страните, същите са се разделили пред пет година,
тъй като ищцата била тормозена от ответника, което я принудило да избяга в
Германия, а децата останали при бащата.
Според свидетелката ответникът обещал на ищцата да ѝ даде едно от
децата – момичето Н.. Свидетелката заявява в показанията си, че за последно
видяла ищцата преди пет години и оттогава общуват чрез фейсбук. Посочва също
така, че ищцата си идвала в България и постоянно си търсила децата – идвала на
оградата, за да ги види, но не ѝ ги давали. Според свидетелката майката
всеки месец изпращала подаръци и пари, разпитвала за децата. Същата заявява, че
децата не живеят в добра обстановка, че бащата нямал постоянни доходи, разчитал
на помощи и на изпратеното от майката. За майката посочва, че знае, че живее
при майка си в Германия и работи, но не знае точно какво.
Разпитан
по делото и свидетелят И.. Според показанията му бащата живее при добри битови
условия, занимавал се с беритба на шипки, рози, глогинки, за което получавал
добри доходи, за децата се грижила втората му жена, а майката не помагала с
нищо. Свидетелят заявява, че децата са отглеждани добре. Същият посочва, че
докато живеел в гр. Карлово, майката напуснала България, а децата оставила в
същия град при възрастна жена – тяхна баба, при която те живяли около една
година, че през този период бащата ходел до там, давал пари, понякога се
налагало и самият той да дава пари за храна. Посочва още, че от бащата знае, че
майката не полага никакви грижи и не изпраща пари.
От
изготвения от ДСП – Карлово социален доклад се установява, че основни грижи за
двете деца полага бащата, че жилището, в което живеят, представлява едноетажна
постройка, състояща се от една стая, обзаведена с най-необходимите вещи и
пособия за едно домакинство и с поддържана добра хигиена. Децата са емоционално
стабилни и адекватни, общителни и спокойни. Имат изграден приятелски кръг и са
привързани към близките си. При среща със социалния работник децата са били
чисти и спретнати. Заявили са, че живеят с баща си и втората му жена, че от
много време не са виждали майка си, която е в друга държава. Разказали са, че
за нова година леля им по майчина линия им донесла изпратени от майка им
лакомства и плодове. Пред социалния работник бащата е споделил, че в грижите за
децата получава помощ от майка си, брат си и жената, с която живее на семейни
начала, и че майката изпраща по 50 евро един-два пъти в годината. Отрекъл е да
е препятствал контактите на децата с тяхната майка. Според доклада бащата е
безработен, подпомага се от ДСП – Карлово при условия на чл. 9 ППЗСП, като по
данни от бащата същият реализира доходи и от сезонна дейност. В изслушването
пред първата инстанция социалният работник, изготвил доклада, посочва, че
бащата е изразил желанието си да отглежда двете деца, както и че малолетната Н.Г.
е споделила, че предпочита да живее при баща си, тъй като майка ѝ я е
изоставила. Майката не е открита на посочения по делото адрес.
Относно
въззивната жалба на М.Н.Я.:
В
чл. 59, ал. 4 СК е направено примерно изброяване на критериите, които съдът
следва да съобрази при преценката на кой от родителите да възложи упражняването
на родителските права. Това са възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите
към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите,
полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално
обкръжение и материалните възможности. Неизчерпателно изброяване на
обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при извършването на
преценката, е направено и в ППВС № 1/1974 г.
Важно
е да се отбележи, че тази преценка винаги трябва да е конкретна и с оглед
спецификите на разглеждания случай. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в
интерес на детето Н.Д.Г. е същото да живее при бащата, като на последния се
предостави упражняването на родителските права. По делото се доказа, че бащата
притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. На първо
място, следва да се отбележи, че понастоящем детето се отглежда от бащата. От
материалите по делото се установи, че макар и да няма постоянни и сигурни
доходи, бащата е осигурил нормални хигиенно-битови условия в дома си. Същият
може да разчита на чужда помощ при отглеждане на детето. Последното от своя страна
е емоционално стабилно и адекватно, общително, има изграден приятелски кръг и
посещава редовно училище. Следва да се отчете също така, че по делото не се
събраха достатъчно данни, които да убедят съда, че майката разполага с
възможност да полага адекватни грижи за детето и с необходимите условия за това.
Не без значение е и изразеното от страна на детето пред социалния работник
желание да живее при баща си. На следващо място, не се установи законово или
житейско основание децата на страните да бъдат разделени и едното от тях да
бъде отделено от познатата му семейна страна. Според задължителните указания,
дадени в горепосоченото постановление по правило децата следва да се отглеждат
заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като примери за
важни причини са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни
интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза
спрямо единия родител и т.н. Събраните по делото доказателства не установяват
важни причини от рода на посочените в постановлението. Напротив, двете деца са
на близка възраст и не са живели разделено едно от друго, няма данни между тях
да липсва привързаност. С оглед на всичко гореизложено и предвид
заявеното от бащата желание да се грижи и за двете родени от съвместното му
съжителство с ищцата деца, съдът приема, че в интерес на детето Н.Г. е
родителските права да бъдат предоставени на бащата, а местоживеенето на детето
да се определи на неговия адрес. По тези аргументи обжалваният съдебен акт
относно предоставяне упражняването на родителските права на бащата е правилен и
съответства на интереса на детето.
Относно
режима на лични отношения между детето и майката, настоящият съдебен състав
счита, че той е определен правилно. Безспорно в интерес на всяко дете е да има
лични контакти и с двамата си родители. Определеният от районният съд режим е
подходящ и осигурява в достатъчна степен интереса на детето за контакти с
майката. От материалите по делото се установи, че последната не се е
дезинтересирала от децата си, но срещите между тях не са чести. Не се установи
бащата да е възпрепятствал срещите им. В тази връзка следва да се посочи, че съдът
не кредитира показанията на изслушаната по делото свидетелка в тази им част,
тъй като ги намира за вътрешно противоречиви. От една страна същата заявява, че
не е виждала майката от пет години, а от друга, че когато си идва в България, постоянно
е опитвала да се срещне с децата, като е ходила на оградата на къщата, но не са
ѝ позволявали да ги види. С оглед на това настоящият състав намира, че
районният съд правилно е определил обичайния режим на лични отношения, при
който майката да може да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца от
10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
По
отношение на издръжката: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но не може да бъде по-нисък от 1/4 от минималната
работна заплата. С оглед възрастта на детето Н.Г. съдът намира, че първоинстанционният
съд правилно е определил размерът на дължимата от майката месечна издръжка,
която същата следва да заплаща чрез бащата. Предвид заявените от ищцата месечни
доходи, издръжка в размер на 170 лв. не би била прекомерно обременяваща
материалното ѝ положение.
Въз
основа на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че районният съд
правилно е уважил предявените от бащата с насрещната искова молба искове по чл.
127, ал. 2 СК по отношение на детето Н.Р.Г., отхвърляйки предявените от
майката.
Относно
въззивната жалба на Р.Д.Г.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът
между тях се решава от съда. Основен критерий при вземане на решението за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на
детето /в този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело №
1/2016 г., ОСГК/. В настоящия случай по делото се установи, че майката се е установила
в Република Германия. В тази връзка следва да се посочи, че отглеждането и
възпитанието на детето в семейна среда е изключително важно за правилното му
развитие и възпитание, като това означава същото да бъде съпричастно и към
начина на живот и социалната среда и на майка си, освен на баща си. Освен това,
изцяло в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България,
да придобива представа и за културата на другите държави, като по този начин се
разширява неговия мироглед. Ограничаването на детето от пътувания и на
възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни
права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Предвид
изложеното, настоящият въззивен състав приема, че в процесния случай е налице
интерес за детето да пътува извън страната, поради което споделя изводите на
първостепенния съд досежно потребността на детето да пътува зад граница,
съответно необходимостта да бъде дадено разрешение за издаване на международен
паспорт от компетентните органи без съгласието на бащата. По отношение на
параметрите, при които е дадено разрешението, следва да се посочи, че следното:
На първо място, съдът намира, че определените от районния съд държави са
конкретни и не се установява в някоя от тях да е налице конкретен и реален риск
по отношение на детето /размирици, военни действия, природни катаклизми и
други/. На следващо място, правилно е определен периодът на разрешение от пет
години, какъвто е и срокът на валидност на паспорта на детето за пътуване в
чужбина съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗБЛД. Същевременно обаче
въззивният съд не споделя така заместеното съгласие, неограничено в продължителността
на пътуванията и времето, през което те се осъществяват. Съдът не може да
разреши на малолетното дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без
времеви ограничения, доколкото е недопустимо по този ред да бъдат разширявани в
случая правата на майката относно обема на личните отношения. Така, според
настоящия състав на съда, в интерес на детето е да му бъде дадена възможност да
пътува заедно с своята майка или упълномощено от нея лице до държавата, в която
тя се е установила да работи и живее – Република Германия, както и до останалите
държави от Европейския съюз и Кралство Великобритания, за срок от пет години, но
само през времето, в което съгласно режима на контакти детето може да бъде при
майка си, т.е. само в рамките на определените периоди за личен контакт с нея.
Предвид горното, подадената въззивна жалба се явява частично основателна и решението
на районния съд по иска с правно основание чл. 127а СК следва да се отмени като
неправилно и вместо него да се постанови ново, с което разрешението да бъде
дадено в горепосочените параметри.
По
разноските:
При този
изход на спора, предмет на настоящото производство, и с оглед неоснователността
на подадената въззивна жалба на жалбоподателката Я. не следва да се присъждат
разноски. От страна на жалбоподателя Г. искане за присъждане на такива не е правено.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1374 по описа
на РС – Карлово за 2019 г., поправено с Решение № 212 от 18.08.2020 г., постановено
по същото дело, в частта, с която e предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, на бащата
Р.Д.Г., ЕГН: **********, определено е местоживеенето на детото Н.Р.Г., ЕГН: **********,
при бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********, на адрес: ***, определен е режим на лични отношения на майката М.Н.Я., ЕГН: **********,
с детото Н.Р.Г., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с
отпуска на бащата, осъдена е майката М.Н.Я., ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка
в размер на 170 лв. на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, чрез нейния баща и
законен представител Р.Д.Г., ЕГН: **********, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 11.10.2019 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане, като са
отхвърлени исковете на майката М.Н.Я., ЕГН: **********, за предоставяне на
родителските права по отношение на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, за
определяне на режим на лични отношения на бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********, с
детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения отпуск на майката, и за осъждане на Р.Д.Г., ЕГН: **********, да
ѝ заплаща, в качеството на майка и законен представител на детето Н.Р.Г.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.09.2019 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане, в частта, с която
дадено разрешение на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, да се издаде
паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал. 1 ЗБЛД, подадено
само от майката М.Н.Я., ЕГН: **********,
без съгласието на другия родител Р.Д.Г., ЕГН: **********, като в случай на
издаването му, паспортът да се получи от майката М.Н.Я.,
ЕГН: ********** по реда на чл. 45, ал. 2 ЗБЛД, както и в частта, с
която майката М.Н.Я., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Карлово държавни такси
върху присъдените издръжки общо в размер на 475,20 лв.
ОТМЕНЯ Решение
№ 67 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1374 по описа на РС – Карлово
за 2019 г., поправено с Решение № 212 от 18.08.2020 г., постановено по същото
дело, в частта, с която е дадено разрешение на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********,
да пътува многократно извън пределите на Република България до Кралство
Великобритания и до всички държави в Европейския съюз, придружавана от майката М.Н.Я.,
ЕГН: **********, или упълномощено от нея пълнолетно лице, за период от пет
години, без да е необходимо съгласието на бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето Н.Р.Г., ЕГН: **********, да пътува многократно извън пределите
на Република България до Кралство Великобритания и до всички държави в
Европейския съюз, придружавана от майката М.Н.Я., ЕГН: **********, или
упълномощено от нея пълнолетно лице, за периодите на определения режим на лични
контакти на детето с майката за срок от пет години, считано от влизане на
решението в сила, без да е необходимо съгласието на бащата Р.Д.Г., ЕГН: **********,
В
останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението в частта, с която въззивният съд се
е произнесъл по въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която въззивният съд се
е произнесъл по въпросите по чл. 127а СК, е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: