Р Е Ш Е Н И Е
№ 260099
гр.
Кюстендил, 16.02.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия , в открито заседание на трети февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на
съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№
2195/2019 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
Р.Й.И.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-*** чрез адвокат А.Т. *** е
предявил против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-г.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 ,обективно
съединени искове да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 5000.00
/пет хиляди/лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания ,причинени му в резултат на ПТП ,реализирано на
24.12.2017 год. в с.Ябълково,Кюст.област,на
кръстовището, образувано от пресичането на местен път KNL 112 при километър 1+ 740 с републикански път III-6005,водещ към овощарски
институт в с.Ябълково,Кюст.област,причинено от М.М.К.,като водач на л.а марка „Мазда“,модел „121“
с рег.№ КН 31 80 ВВ,чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответното дружество по силата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност,ведно със законната лихва считано от датата на увредата до
окончателното изплащане, както и сумата от 693.42/шестотин деветдесет и три и
четиредесет и два/лв.,представляваща пропуснати ползи,изразяващи се в разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение на ищецът за месеците януари и
февруари на 2018 год.и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност.
В срока
за отговор на ИМ ответото ТД изразява становище за допустимост,но
неоснователност по размер на исковата претенция, признавайки ,че твърдяното от ответника да е реализирано
ПТП е по вина на участник,управляващ лек автомобил, застрахован от ответника по
застрахователна полица полица № 07117001923994 за
л.а марка „Мазда“ 121“ с рег.№ КН 31 80 ВВ.
Третото лице-помагач на страната на ответника изразява становище за
допустимост,но неоснователност,алтернативно за частична основателност на исковата
претенция..
-
КРС,след като
обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 24.12.2017
год.около 06.30 часа на местен път KNL 112 при километър 1+ 740 ищецът управлявал собственият си лек автомобил
марка „Фолксваген“,модел „Голф“ с ДКН № ***** ВР,когато на кръстовището,образувано от пресичането
на този път с републикански път III-6005,водещ към овощарски институт в с.Ябълково,кюст.област,третото
лице-помагач на страната на ответника,управлявайки лек автомобил марка
„Мазда“,модел 4121“ с рег.№ КН 31 80 ВВ,поради нарушение на правилата за
движение по
пътищата-чл.5,ал.3,т.1,чл.15,ал.1,чл.16,ал.1,т.1,чл.20,ал.2,изр.2,чл.21,ал.1,чл.47
и чл.48 от Закон за движение пътищата ударил управляваният от ищеца автомобил и
причинил ПТП.На място пристигнали органите за контрол на движението по пътищата
като полицейски служител К. К. изготвил на място констативен протокол за ПТП /л.4/,в който освен
констатацията си за употреба на алкохол от страна на третото лице-помагач и
извършените от него нарушения на правилата за движение по ЗДвП,отразил и
нанесените на двата автомобила щети, това че управляваният от третото-лице
автомобил имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от ответното дружество с номер BG1071117001923994
/л.73/,както и това,че пътуващите като пътници в автомобила,управляван от
третото лице-помагач на ответника , Б. С. К. ,Г. Ю. А.А и С. Ю. А.,имат различни
телесни увреждания и част от тях са оставени в МБАЛ.За случилото се против
третото лице-помагач на ответника било образувано наказателно производство и по
НОХД № 1624/2018 год.КРС с протоколно определение от 26.11.2018 год./срвн.
протокола на л.5-7/ по споразумение било наложено наказание за престъпление по
чл.343,ал.3,пр.1,б.“А“,,пр.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.Според показанията на св.Л.Л.,пътуващ на седалката на пътника до водача на
автомобила,управляван от ищецът,двамата били с поставени обезопасителни
колани.Няма доказателства за това че,ищецът е бил без обезопасителен
колан,както и че е нарушил от своя страна правило за движение по ЗДвП,което се
установява и от експ.з-ние вх.№ 3913/17.02.2020 год./л.83-84/,изп.от в.л. инж.Н.В..След
ПТП,пътуващите в автомобила на ищецът пътници били с различни по степен
контузии,като самият ищец ,поради болки в гърба,ребрата,поясна част и дясно
коляно,посетил ЦСНМП-Кюстендил,от където след прегледите/срвн.листа за преглед
на пациент-л.13 и доп.лист за преглед на пациент-л.14/бил насочен за рентгенова
снимка,разчетът на която /л.15/ отразил състоянието му.На 28.11.2017 год.
ищецът бил освидетелстван от д-р В.Н. от МБАЛ „Д-р Н.Василиев“АД-Кюстендил,който изготвил медицинско
свидетелство № 117/17 год.От показанията на свидетелите С. И.,К.Д. и Л.Л.,се
установява че веднага след ПТП ищецът търпял силни болки и стрес,че първите
десетина дни не можел да се обслужва сам,за което помагала майка му-св.И.,че след случилото
се и към 11.03.2020 год. ищецът търпи болки в кръста,гръдният кош,на моменти и
във врата.Свидетелят Л. показва и това,че в началото на 2018 год. въз основа на
издадени разрешителни за лов той и ищецзът излезли на ловен излет,но не
ловували, а изпълнявали логистични задачи.От разрешителните за групов лов
/л.80-82/ се установява,че св.Л. и ищецът са измежду лицата, за които се
отнасят разрешителните за групов лов на датите 01.01.2018 год.,06.01.2018 год.
и 13.01.2018 год.,като на 06.01.2018 год. ищецът не е измежду инструктираните
по безопасност на лова лица.
От
съдебно-медицинска експертиза № 3680/13.02.2020 год./л.94-95/,изп. от в.л. д-р Е.Л.,се
установява че установените по ищеца след ПТП контузии-натъртване на меки
тъкани,охлузване,оток и болки в областта на шията,гръдния кош,поясната област и
дясното коляно,е възможно да са получени от ПТП и се характеризират като
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,подлежат на пълно
възстановяване ,като периода е различен в зависимост от различни фактори като
тежест на увредите,начина на лечение и индивидуално,органима на пациента.Вещото
лице заключава и за това,че при разчитането от рентегнолог след проведените КАТ
на лумбалните прешлени и дпоставена дигназо „остеохондроза на VTH12-VL1“която представлява
увреждане на междупрешленните дискове,която причинява болки в шията,гърба или
кръста,като най-често се получава прищипване на нервните окончания на
гръбнака,при което най-често болката се превръща в хронична.Не се установява от
амбулаторните листа,изготвени от личният лекар на ищецът ,отразяващи проведено
лечение в периода от 23.02.2012 год. до 24.12.2017 год. същият да е имал
оплаквания ,свързани с болки в шията,гърба или кръста,съответно да е провеждано
лечение от „остеохондроза“.
За времето от
21.02.2018 год.,изключая периода 16.01.2018-22.01.2018 год.,ищецът,поради това
че работел като механик във „ВАЛЕНА“ЕООД-Кюстендил, поради диагноза „контузия
на долната част на гърба и таза“,бил временно нетрудоспособен и в издадените му
от СИМП-ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ К-л ГПСМП“ООД-Кюстендил, болнични листа
/л.8-10/,бил предписан домашен-амбулаторен режим на лечение,като видно от
Удостоверение № 009-00083735/20.06.2019 год./л.11/,изд.от ТП-Кюстендил на НОИ,му
било изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 566.68
лв.,а съгласно експ.з-ние вх.№ 15820/20.07.2020 год./л.125-127/,на в.л. С.Т.,
за времето на временна нетрудоспособност ищецът е получил с 82.95 лв. по-малко от брутното си трудово
възнаграждение,което би било в размер на 961.96 лв.
На 08.03.2018
год. ищецът депозирал пред ответното дружество искане /л.58/ за завеждане на
претенция по застраховка „ГО на автомобилистите“ и на 22.03.2018 год.за
обезщетение за неимуществени вреди,а видно от протокол на комисия на ответника
/л.61-62/,било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500.00 лв.С писмо изх.№ 038-13419/05.06.2018 год. /л.18/ответното ЗД
уведомило ищецът,че поради непредставяне на поискани му
доказателства-Наказателно постановление,издадено на основание АУАН № 0371059 и
149211,основанието и размерът на претенцията му не е напълно по надвежният ред
установена,поради което дружеството няма правно основание да изплати
обезщетение по преписката по щета.Не се спори между страните, това се
установява и от преводно нареждане за кредитен превод от 23.12.2019 год./л.54/
че на ищецът било изплатено обезщетение от 2309.42 лв.,от която сума 2000.00
лв. за обезщетение на неимуществените вреди и 309.42 лв. за имуществените.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки
установеното съдът счете,че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим и основателен за сумата от 2000.00-две
хиляди лева, въпреки което ще се отхвърли,поради стореното в хода на процеса
плащане от страна на ответникът.Производството по делото по иска за пропуснати
ползи ще се прекрати. Мотивите на съда са следните.
ПО ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
С оглед представените доказателства за
спазена процедура по чл.380 КЗ искът е процесуално допустим.Застрахователните
дружества,издатели на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дължат
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо
когото са отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу
застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 КЗ „Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт“. 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
За да бъде успешно проведен
предявеният
по делото иск с пр.осн.чл.432,ал.1 КЗ във вр. с
чл.493,ал.1,т.1 КЗ ищеца следваше да установи и докаже фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, както и
наличието на действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
"гражданска отговорност", сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество,без значение дали управляващият ПТП и негов
причинител е собственика на автомобила или друго лице.
Събраните по
делото и обсъдени доказателства установиха това,че като резултат на
ПТП,причинено виновно от водач на автомобил,за който е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“,с издател ответника, на ищеца са причинени телесни повреди и травматични
увреждания в резултат на които той е търпял интензивно болки и страдания за
срок приблизително два месеца. Констативният протокол за ПТП с пострадали
лица,протоколното определние на КРС по НОХД № 1624/2018 год., обсъдени в
съвкупност с приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза,изп. от в.л. инж.Н.В. дават
основание на съда да приеме,че пътнотранспортното произшествие е причинено от
третото лице –помагач на страната на ответното застрахователно дружество.
Възраженията за съпричиняване на ПТП от
страна на ищецът останаха недоказани. Безспорно бе установено,с оглед
медицинското свидетелство,изг.от д-р Николчев ,листата за преглед на пациент от
ЦСНМП-Кюстендил,болничните листа и експ.з-ние на в.л. д-р Е.Л., че в резултат
на ПТП на ищеца са нанесени констатираните в заключението телесни
повреди,причинили му болки и страдания,от което причинно-следствената връзка
между деянието на третото лице-помагач и вредоносния резултат е доказана.
Наличието на валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобила,управляван от третото лице М.К. е безспорна и доказана от самата
полица. Ответното дружество като издател на застрахователната полица“Гражданска
отговорност“ за управлявания от причинителя на ПТП автомобил носи отговорност за причинените от
последния имуществени и неимуществени вреди.Размера на вредите следваше да се
установи и докаже от ищеца,а възражението за съпричиняване от ответното
дружество,за което вече бе отбелязано по-горе че е неоснователно с оглед
обсъдените доказателства.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД., които съдът приема за приложими в случая за размера на обезщетението, на такова подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на прекият причинител на вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45 вр.с чл.51 и 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая на ищеца са причинени травматични увреждания,свързани с болки и страдания,т.е неимуществени вреди,което поражда правото му да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към момента на увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че от приетото по делото заключение по съдебно медицицинската експертиза и гласните доказателства, кредитирани като неопровергани от другите събрани доказателства, е безспорно установено че в следствие на процесното ПТП ищеца е претърпял описаните по-горе телесни повреди,а от това и болки и страдания в продължение на около 2-два месеца.Действително вещото лице д-р Е.Л. не дава категорично заключение относно срокът на възстановяване,но е категоричен че причинените телесни увреждания подлежат на пълно възстановяване,като установеното заболяване „остеохондроза“ не е в причинно-следствена връзка с ПТП.При това положение съдът като съобрази и болничните листа за временна нетрудоспособност на ищеца,счита че същият е търпял болки и страдания в продължение на срокът на болничните,т.е двда месеца.Съдът съобрази за горното това,че въпреки показанията на майката на ищеца,че същият продължава да търпи и понястоящем от време на време болки в кръста,гърба а понякога и главата,че същите не са в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания,причинени от ПТП.Това е така,защото експертното заключение на в.л. д-р Е.Л. изключва такава възможност и дава обясднение за същите.При така установено съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2 000 лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта на ищеца при претърпяване на ПТП – навършени 29 години,продължителност на възстановителен период от около 2-два месеца, интензивни болки във възстановителния период от 10-15 дни,причинили дискомфорт в ежедневието.Съдът съобрази и това,че въпреки преживеният стрес и причинени травми ищецът не е бил в такава степен неподвижен,психически травмиран, в невъможгност дасе придвижва сам, щом бидейки редовен ловец и излязъл на ловен излет,въпреки показанието на св.Л.,че не е участвал реално в лова.Няма доказателства за причинени на ищеца други увреждания,нито за по-голяма продължителност на претърпяните болки и страдания,поради което съдът прие горния си извод за размера на обезщетението.
При така възприетото съдът счете,че справедливо обезщетение за ищеца е
горната сума-2000.00 лв.Съдът обаче като съобрази стореното от ответното ЗД в хода на
процеса плащане за сумата от 2000.00 лв.,ще отхвърли същият като неоснователен.За
пълнота на изложението съдът сочи,че не се събраха доказателства за това,че
ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вреденосният резултат.
По претенцията за
имуществени вреди
Съдът счита,че претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 693.42 лв.,представляваща разлика между уговореното
месечно брутно трудово възнаграждение и паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност,изплатено от НОИ за времето на временната нетрудоспособност е
недопустима за разглеждане в натоящото производство.Действително, поради
причинените от ПТП по вина на третото лице помагач на ответника телесни
увреждания ищецът е бил временно нетрудоспособен,ползвал е болничен с
предписано домашно-амбулаторно лечение и не е получил пълният размер на
брутното си трудово възнаграждение,а
според приетото като обективно,безпристрастно и неоспорено от страните
експ.з-ние на в.л.С.Т., разликата между него и реално изплатено представлява
сумата от 82.95 лв. Според нормата на чл.498,ал.3 КЗ ищецът би могъл да предяви
пряк иск срещу застрахователя на деликвента,само и ако преди това е проведено
рекламационно производство по чл.498,ал.1 КЗ,т.е ако преди иска е подало
застрахователна претенция пред ответника, а видно от същата е че тя касае само
неимуществените, но не и имуществените вреди,поради което производството по
делото в тази част е недопустимо и подлежи на прекратяване.
По претенцията за присъждане на законна
лихва върху обезщетението
Съгласно съгласно чл. 429, ал. 3,
във вр. с ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ,захователят
покрива лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2. от КЗ - лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3 - само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност), дължими, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния казус липсват доказателства
застрахованият да е уведомил застрахователя, а датата на предявената от
пострадалия претенция е 08.03.2018
год. Към документите по заявлението за обезвреда ищецът е бил представил и
констативният протокол за ПТП,който по аргумент от чл.
496, ал. 3, т. 1 КЗ е задължавал ответното ЗД да произнесе
по претенцията,поради което искането на последното от ищецът да му
представи наказателно постановление относно посочените АУАН е
незаконосъобразно,още повече че самото то е могло,на осн.чл.107 КЗ да изиска
такова.Ето защо от
момента на заявлението-08.03.2018
год. то дължи и законна лихва върху размерът на обезщетението,а до този момент (24.12.2017 год.-07.03.2018 год./акцесорната претенция на ищеца се явява неоснователна
и подлежи на
отхвърляне.Лихвата се дължи върху сумата от 2000.00 лв. считано от 08.03.2018
год. до 23.12.2019 год.,когато следващото се обезщетение е изплатено и лихвата възлиза конкретно на
сума в размер на 364.44 /триста шестдесет и четири и четиредесет и четири/лева,изчислена от съда с помощта на електронен сайт за
изчисляване на законна лихва „Calculator.BG“.
Претенцията
за присъждане на лихви върху исковата претенция за присъждане на имуществени
вреди е недопустима за разглеждане,поради причините изтъкнати по-горе.
По разноските
Исковата претенция е основателна за сумата
от 2000.00 лв.,представляваща 40% от общо предявената за неимуществените
вреди,поради което такъв процент от съответните разноски ще се присъдят на
ищеца.Строреното от страна на ответното ЗД плащане на същата в хода на висящият
процес не го освобождава от отговорността за разноските, при положение че с
поведението си е станало причина за предявяване на този иск.Конкретно във
връзка с исковото производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение на
процесуалният си представител в размер на 600.00 лв.,съответно на което му се
следва възнаграждение в размер на 240.00 лв.Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси, като дължимата за настоящото производство по тази претенция
държавна такса е в размер на 200.00 лв.,от която ответното ТД следва да бъде
осъдено да заплати размер от 80 лв.,съответен на изложеното по-горе,както и
сумата от 200.00-двеста лева, платени от бюджета на съда за възнаграждение на
вещото лице д-р Е.Л.,чието експертно заключение е свързано с иска за обезщетение
за неимуществени вреди.Както бе посочено по-горе производството по делото по
частта обезвреда за претърпени имуществени вреди подлежи на прекратяване, при
което следващата се държавна такса по това искане остава за сметка на бюджета
на съда.За установявяне размерът на исковата претенция за имуществени вреди
ответното ЗД е сторило разноски-платеното възнаграждение за експертното
заключение на в.л. Т.,което му се следва изцяло на осн.чл.78,ал.4 ГПК.Платеното
от ответното ЗД възнаграждение за в.л. инж.Н.В.,свързано с възраженията му за
съпричиняване на вредоносният резултат,не му се следва.Ответното ЗД е
представлявано от юрисконсулт,чието участие в процеса е свързано с изготвяне на
отговор на ИМ,явяване в съдебни заседания и ангажиране на доказателства,поради
което съдът на осн.чл.78,ал.8 ГПК му определя възнаграждение в размер на
200.00-двеста лева, от което с оглед прекратената част от производството ищецът
му дължи сума в размер на 100.00 лв.На третото лице помагач,на осн.чл.78,ал.10 ГПК не се присъждат разноски,като съдът счита че с процесуалното си поведение
не е станало причина за разноски в
процеса.
Водим от горното и на осн. чл.432,ал.1 КЗ във вр. с
чл.493,ал.1,т.1 и 3 КЗ и чл. 429, ал. 3,
във вр. с ал. 2, т. 2КЗ , във вр.
с чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ и чл.130 ГПК във
вр. с чл. 498,ал.3 КЗ, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Р.Й.И.,ЕГН ********** ***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление на дейността-гр..София,бул.“Христофор
Колумб“ № 43 , иск да бъде осъдено последното да му заплати сумата от 5000.00
/пет хиляди/лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания ,причинени му в резултат на ПТП ,реализирано на
24.12.2017 год.в
с.Ябълково,Кюст.област,на кръстовището, образувано от пресичането на
местен път KNL 112 при километър 1+
740 с републикански път III-6005,водещ към овощарски институт в с.Ябълково,Кюст.облас,причинено от М.М.К.,като
водач на л.а марка „Мазда“,модел „121“ с рег.№ КН ***** ВВ,чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ответното дружество по силата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност,ведно със законната лихва считано от 24.12.2017 год.до 08.03.2018
год.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-г.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 ,ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.И.,ЕГН
********** ***,сумата от 364.44 /триста шестдесет и четири и четиредесет и
четири/лева,представляваща размерът на законната лихва върху сумата от 2000.00
/две хиляди/лева,считано от 08.03.2018 год. до 23.12.2019 год. вкл.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по предявеният
от Р.Й.И.,ЕГН ********** ***, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление на дейността-г.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43,иск да бъде осъдено
последното да му заплати сумата от 693.42/шестотин деветдесет и три и
четиредесет и два/лв.,представляваща пропуснати ползи,изразяващи се в разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение на ищецът за месеците януари и
февруари на 2018 год.и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност ,в
резултат от ПТП ,реализирано на 24.12.2017 год. в гр.Кюстендил,причинено от М.М.К.,като
водач на л.а марка „Мазда“,модел „121“ с рег.№ КН ***** ВВ,чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ответното дружество по силата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност,ведно със законната лихва считано от 24.12.2017 год.до
окончателнвото изплащане на тази сума.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК
*********, седалище и адрес на управление на дейността-гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ № 43 , ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.И.,ЕГН ********** ***,сумата от 240.00 /двеста
и четиредесет /лева, представляваща сторените от последният разноски по
воденето на делото,съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-г.София,бул.“Христофор
Колумб“ № 43 ,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на РС-Кюстендил сумата от 80.00
/осемдесет/ лева,представляваща дължима държавна такса по делото и сумата от
200.00-двеста лева,представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждние на в.л. д-р Е.Л..
ОСЪЖДА Р.Й.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ,на
осн.чл.78,ал.8 ГПК,на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-г.София,бул.“Христофор
Колумб“ № 43,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно прекратената част от производството.
Решението е
постановено при участието на страната на ответното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“АД,ЕИК ********* на третото лице помагач М.М.К.,ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: