№ 123
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502722 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 297 605 / 07.09.2021г., подадена от
„БГ Строителство“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Страхил Войвода“ 46, ет.1, ап.2, представлявано от М.И.М. – управител, срещу решение №
262 439 / 06.08.2021г., постановено по гр.д. № 11 685 / 2020г. на ВРС, 14 с-в, в неговата
цялост, с което е прието за установено по отношение на „БГ Строителство“ ООД, ЕИК
*********, че съществува вземането на Т. Г. П. с ЕГН ********** от град София по заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.6.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на РС Варна,
14 състав, с която е разпоредено длъжникът „БГ Строителство“ ООД, ЕИК: *********, да
заплати на кредитора Т. Г. П., ЕГН **********, ***********************, сума в размер
на 11 684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева,
представляваща дължима главница по Договор за техническо ръководство на строеж от
01.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.163а ЗУТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи
се, че изводите на ВРС, че ответното дружество било приело работата без възражения е в
разрез с правилата на закона, формалната логика, опита и научното знание. Съдът
неправилно е възприел за оборена доказателствената сила на констативните протоколи за
1
установяване на некачествено изпълнени СМР. Твърди, че ищецът е следвало да установи
изпълнение, а той не го е сторил, като с констативните протоколи ответникът не е целял да
установява изпълнение. Отделно от това, твърди, че фактът, че един от подписите върху
нарочно съставените от Възложителя протоколи за установяване на неизпълнение на
договорните задължения на ищеца, не е изпълнен от посоченото в протоколите лице, по
никакъв начин не компрометира неговата доказателствена сила, защото той носи валидните
подписи на трима свидетели. Съдът игнорирал и не обсъдил показанията на доведения от
него свидетел, като по този начин направил извод за направените от ответника с
възраженията от исковата молба факти напълно произволно.Моли за отмяна на решението и
да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Т. Г. П., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба.
Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно.
Сочи, че в решението съдът е съобразил всички събрани доказателства в съвкупност и така е
формирал волята си. Сочи, че в тежест на ответника е било разпределено да установи
неизпълнението, което твърди, а той не бил сторил това. Моли решението да бъде
потвърдено и за присъждане на разноски.
С определение No 4088 / 18.11.2021г., съдът е констатирал, че исковата молба не
отговаря на изискванията за редовност, като е дал надлежни указания за изпълнение на
ищеца. С молба с вх. No 24152 / 23.11.2021г. нередовностите са отстранени, като ищецът
пояснява, че за месец октомври 2019г. е останала неизплатена сума в размер на 2 884,43 лв. ,
като на ищеца са били изплатени 1515,57 лв. от общо дължимите 4400 лв. за м. октомври
2019г. За месец ноември и месец декември се претендира пълния размер на задължението от
4400 лв. на месец. Сочи, че договорът е прекратен на 30.12.2019г., след като се отчете
срокът за предизвестието, договорен от страните по чл. 11 ал.3 от договора. Уведомлението
за прекратяване било изпратено по е-мейл на 23.12.2019г. и чрез куриерски услуги Еконт.
В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител,
който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и за
отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски за заповедното производство и
първата инстанция, както и държавна такса за въззивната такава. За въззиваемата страна се
явява процесуален представител, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба,
представя списък с разноски, които претендира и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по подадените въззивни жалби, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от Т.
Г. П., ЕГН **********, ***********************, срещу „БГ Строителство“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град Варна, ул.“Страхил войвода“ № 46, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя М.И.М., иск с правно основание чл.422 ГПК, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца общо
сумата от 11 684.43 лв. /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и
2
четиридесет и три стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за техническо
ръководство и строеж от 01.07.2019 год., формирана от неизплатените възнаграждения,
дължими на ищеца - за месец октомври 2019г. – 2884,43 лв., за месец ноември 2019г. – 4 400
лв. и за месец декември 2019г. – 4 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на РС Варна, 14 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.07.2019г. страните са сключили
договор за техническо ръководство на строеж, съгласно който ищецът като изпълнител се е
задължил да извърши техническо ръководство на СМР на строеж, четвърта категория в ПИ с
идентификатор 68134.1971.1650 в м-ст „Драгалевци-Разширение Север“, район Витоша,
град София. Ответникът като възложител се е задължил да му заплаща месечно
възнаграждение в размер на 4400 лева, платимо ежемесечно на 30-то число на месеца. До
края на м.12.2019 г. ищецът е изпълнявал точно възложената му работа съгласно
задълженията в договора. За м.10.2019 г. не е получил пълния размер на дължимото му се
възнаграждение от ответното дружество, а за месеци 11.2019 г. и 12.2019 г. не е получил
изцяло дължимото възнаграждение. На 23.12.2019 г. П. е изпратил заявление до ответника
за прекратяване на договора за техническо ръководство поради неизпълнение на
задълженията по чл.11, ал.2 от договора. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията
си по договора да изплаща ежемесечно на падеж 30-то число дължимото възнаграждение на
ищеца, същият е подал заявление по чл.410 ГПК в РС Варна за заплащане на сумата
11684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева – дължима
главница по Договор за техническо ръководство и строеж от 01.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението и същото е уважено изцяло.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск и заплащане на разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявените искове по основание. Прави следните възражения срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават:
На първо място сочи, че ищецът не е изпълнявал или е изпълнявал некачествено
задълженията си по договора от 01.07.2019 г., а именно: 1/ не е изпълнявал качествено
техническо ръководство на възложените строително- монтажни работи, предмет на
договора, съгласно изискванията на ПИПСМР и в съответствие с БДС; 2/ не е извършвал
техническото ръководство на възложените СМР, съгласно работните проекти, детайли,
схеми и др. техническа документация, предписанията на авторския и строителния надзор и
инвеститора; 3/ не е водил необходимите книжа, заповедна книга др. документация по време
на работата си; 4/ не е спазвал при работата на обекта всички изисквания на БХТПО, както
и мероприятията по БХТПО, уточнени с инвеститора; 5/ не е подпомагал и следил за
своевременното съставяне и подписване на всички необходими документи, с които
нормативно освидетелства изпълнението на CMP, с оглед отговорността му по
3
окончателното документиране на завършения обект; 6/ не е решавал всички въпроси от
техническо естество, които не водят до съществени изменения на проекта, като за целта не
издавал задължителни предписания и заповеди; 7/ не контролирал по време на
строителството изпълнението на всички заповеди, издадени от възложителя и проектанта,
или от упълномощени от тях лица.
Пояснява, че ищецът не е водил или е водил с големи пропуски следните
задължителни строителни книжа: 1. Бетонов дневник, и 2. Инструктажни книги -
начален, периодичен и ежедневен. Не е извършвал следните задължителни дейности: -
Разчертаване и съблюдаване на конструктивните елементи; и -Недостатъчен контрол върху
работниците.
Договорното неизпълнение на ищеца освен всичко друго довежда до следните
непоправими за ответника вреди в периода м. август 2019 - 20.12.2019 г.: 1/ Още през м.
август се установява, че изкопът е неправилно изкопан и бетонът е некачествено излят. По
този пункт са платени 1440 лв. с ДДС за коригиране на изкоп - две машиносмени на 15.08. и
16.08.2019 г.; 2/ Недостатъчен изкоп за 2 асансьора и 2 шахти, за което са сторени
допълнителни разходи от общо 2940лв.; 3/ При леене на фундамент в арматурата се слага 30
метра бутилова лента (метална лента, която набъбва при контакт с вода и създава
водонепропускателен слой). Тодор е бил длъжен да ръководи леенето. През септември 2019
г. около 60 м. от лентата била погълната от фундамента. Разходите за корекции: За
материали за корекциите са платени 1135,2 лв. с ДДС и работа на 2 човека X 5 дни 800 лв.
или общо 1935 лв.; 4/ Тодор е бил длъжен да поръча материали - арматура за 3 входа,
поръчал е арматура само за 2, поради което са заплатени от ответника допълнително наем на
кофраж за още един месец към края на септември 2019 г. Наем на месец - 2100 лв. с ДДС; 5/
При леенето на бетон на вх.А, кота 0презм.11.2019 г. ищецът е поръчал 16 куб.м. повече от
необходимите 85 куб.м., което струва на ответника 1478.40 лева с ДДС; 6/ При
неосъществен контрол на работниците при леене на асансьорната шахта на вх.А е направена
грешка от 10 см. За поправянето на грешката се е наложило да се изкърти и долее с ръчен
труд, което е с прогнозна цена 1000 лева.
Твърди, че общо понесените имуществени вреди, изразяващи се в допълнително
заплатени разходи с ДДС е 10 893.40 лева.
Освен изложеното и в нарушение на договорните задължения, ищецът е договарял с
инвеститора поемането на инвеститорски контрол докато е бил технически ръководител на
строителния обект. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата, моли
за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Ответното дружество чрез процесуален
представител поддържа отговора, моли за отхвърляне на исковете и за заплащане на
разноски за производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
4
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 6297/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
срещу “БГ Строителство“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Страхил Войвода“ 46, ет.1, ап.2, представлявано от М.И.М. – управител, да
заплати на кредитора Т. Г. П., ЕГН **********, ***********************, сума в размер
на 11 684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева,
представляваща дължима главница по Договор за техническо ръководство на строеж от
01.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.163а ЗУТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Със заповедта са присъдени и 233,70 лв.
разноски за внесена държавна такса и 1200 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед е постъпило възражение в срок, като на
заявителя е указано да предяви установителен иск в срок, който същият е спазил.
От представения с исковата молба Договор за техническо ръководство на строеж от
01.07.2019 г., сключен между страните по делото се установява, че “БГ Строителство” ООД
е възложило на Т.П. да изпълни техническо ръководство на СМР на строеж четвърта
категория “Апартаментен хотел с подземни гаражи, изгребна яма и плътна ограда”, находящ
се в ПИ с идентификатор 68134.1971.1650, м.Драгалевци-разширение Север, район Витоша,
гр.София. В чл. III от договора подробно са посочени задълженията на изпълнителя.
Възнаграждението е уговорено в приложение № 1, което е неразделна част от договора -
месечното възнаграждение на изпълнителя е 4400 /четири хиляди и четиристотин/ лева, като
същото е дължимо на 30-то число на месеца.
Със заявление от 23.12.2019г., изпълнителят Т.П. е уведомил възложителя “БГ
строителство” ООД, че считано от датата на получаване на уведомлението се прекратява
едностранно сключения договор за техническо ръководство на строеж от 01.07.2019 г.
Посочено е основание за прекратяване на договора чл.11, ал.2 от същия – поради неплащане
5
/забавяне на изплащането/ и нарушаване на сроковете и размерите на месечното
възнаграждение, уговорени в приложение № 1 към договора. Определен е срок за оформяне
на трудовата книжка и за начисляване и заплащане на дължимото възнаграждение на ищеца
от страна на ответника. Страните не спорят, че изявлението е получено от възложителя “БГ
строителство” ООД и съответно договорът е бил развален от страна на изпълнителя П., като
доказателства за точната дата на получаване по делото не са ангажирани. Представени са
разпечатки от електронна поща, от която е видно, че е-мейл съобщенията са изпратени на
23.12.2019г., но доказателства, установяващи получаването не са ангажирани. Отделно
заявлението е било изпратено и по Еконт / чрез куриерски услиги/, като най-рано се
установява да е било получено на 30.12.2019г. – отново няма посочена дата на доставка и
надлежни доказателства за получаване. С оглед горното и доколкото страните не спорят,
съдът приема, че договорът е бил развален най-рано на 06.01.2020г./ изтичането на
петдневния срок, считано от 30.12.2019г., съобразно чл. 11 ал.2 от Договора/.
Представени са строителни документи, които са относими към изпълнение на
задълженията на ищеца по договора от 01.07.2019 г., а именно инструктажна книга за
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, заповедна книга на строеж и
бетонови дневници.
Ответното дружество е представило писмени доказателства по възражението му за
неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, представляващи констативни
протоколи за установяване на некачествено изпълнени СМР от 11.11.2019 год., от 29.11.2019
год., от 02.10.2019 год., от 25.10.2019 год., от 11.08.2019 год. и от 14.08.2019 год., както и 5
фактури с №3119/ 11.09.2019 год.; №**********/ 09.04.2020 год.; №**********/ 06.04.2020;
№ *********/ 28.11.2019 год.; № 14623/ 30.09.2019 год. В рамките на производството е
открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на истинността на
представените констативни протоколи по отношение на подписите, положени за
лицето С.Л. – представител на инвеститора. Във връзка с оспорванията е изслушано и
прието заключението на вещото лице Е.А. по съдебно-почерковата експертиза, от което се
установява, че оспорените подписи не са изпълнени от лицето С.К.Л.. В този смисъл и
доколкото в доказателствена тежест на ответната страна бе да установи истинността, съдът
приема, че документите са неистински и ги изключва от доказателствения материал по
делото, като не могат да бъдат ползвани при формиране изводите на съда досежно
релевантните за спора факти.
По делото е изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза, която не е
оспорена от страните. От същата се установява, че в констативните протоколи са налице
данни за некачествено изпълнени СМР – неправилно изкопан изкоп и неправилно изливане
на бетон, недостатъчен изкоп за два асансьора и две шахти,погълната лента, грешка при
леенето на ас. шахта на вх. А. Вещото лице, обаче, сочи, че тези констатации не се дължат
на пропуск на техническия ръководител на обекта, отделно няма записани заповеди в
заповедната тетрадка, като липсват други данни за твърденията на ответника, освен по
констативните протоколи. Вещото лице сочи и че конструкцията на сградата е приета с Акт
6
обр.14 от 28.07.2020 г., като от това обстоятелство се прави извод, че конструкцията на
сградата е изпълнена съгласно одобрените проекти и разрешение за строеж № 144 от
03.06.2019 г., издадено от Гл.архитект на СО район „Витоша“, влязло в сила на 26.06.2019
г.
В рамките на производството страните са ангажирали гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите А. П.а /по искане на ищеца/ и М.М.Х. /по искане на
ответника/. Свидетелката А. П.а е съпруга на ищеца и съдът кредитира нейните показания в
частта за нейните лични впечатления, доколкото те кореспондират с останалия
доказателствен материал. В останалата част свидетелските показания на П.а касаят лични
нейни констатации и изложение за характера на работата на техническия ръководител
изобщо и за личните отношение на съпруга й с инвеститора, които са неотносими по делото.
Св.П.а работи с ищеца заедно, като двамата имат семейна фирма. Сочи, че съпругът й
работел за инвеститора „Фама Инвест - С.Л., на процесния обект в кв. „Драгалевци“, гр.
София. Съпругът й ходел на работа на обекта всеки ден, също и в събота и в неделя се
работело и той изпълнявал длъжността „технически ръководител“. Целият строителен
процес се следял от него, попълвал дневници и книги, подписвал актове от основите като
образец № 2, образец № 3, както и за откриване на площадка, които били приети. Знае от
съпруга си, че не е имало проблеми със строежа, като никой не бил имал претенции към
него до момента. Твърди, че единственият проблем бил, че не са му платили
възнаграждението.
Свидетелят М.Х. работи по трудов договор в ответното дружество БГ
„Строителство“ ООД, като съдът цени неговите показания, след като съобрази евентуална
негова заинтересованост. Свидетелят твърди, че работил заедно с ищеца на строителен
обект „Виста Гардън 1“ в кв. „Драгалевци“ гр. София през 2019. Свидетелят е работил като
кофражист и е присъствал на строежа на сградата от леенето на фундаментите до
завършването. През 2019 год. се констатирало, че неправилно са изкопани асансьорните
шахти на този обект. Това наложило да се копае на ръка, идвало и малко багерче. Двете
асансьорни шахти не влизали в параметрите. Водозащитната лента почти била закрита,
поради това допълнително слагали друга лента. Понеже бил поръчан повече бетон от
необходимото го използвали за паркинг. Техническият ръководител на обекта трябва да
казва на работниците какво да правят, но ищеца през по-голямата част от времето бил
горе на строителната площадка пред фургоните, като лицето, което комуникирало с
работниците бил Атанас, който им казвал какво да правят. Когато приключели определена
работа идва строителен надзор и гледа дали работата е качествена или некачествена и ако
има нещо нередно го отстраняват.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
2659/15.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 6297/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
7
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на валидно правоотношение по Договор за техническо
ръководство на строеж от 01.07.2019 год., сключен на основание чл. 163а от ЗУТ с
конкретни уговорени между страните параметри, вкл. на размера на възнаграждението и
изпълнението на задълженията си по същия. В тежест на ответника е да установи
изпълнение на задължението си за плащане на претендираните суми, евентуално
твърденията си за некачественото и неточно изпълнение на задълженията на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 160 от ЗУТ, участници в процеса на строителството са
възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо
технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване, като взаимоотношенията между
участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Разпоредбата на чл. 163а ал.1
от ЗУТ, предвижда, че строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически
правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите, като в
последващите алинеи на същата разпоредба са разписани и конкретните задължения на
техническия ръководител.
В съответствие с разпоредбата на чл. 163а ал.1 от ЗУТ е сключен и процесният
договор за техническо ръководство на строеж от 01.07.2019г. Видно от същия уговореното
между страните възнаграждение е в размер на 4400 лв. месечно, платими на всяко 30-то
число на месеца за който се отношенията Срокът на договора е за 12 месеца, считано от
01.07.2019г. За процесния период, за който се претендира възнаграждението договорът е бил
действащ, като действието му е прекратено най-рано на 06.01.2020г., както съдът възприе
по-горе по фактическата обстановка. От събраните по делото доказателства, в частност от
гласните такива, които съдът кредитира /както е посочено отново по-горе/ и от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се установява
изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор. Свидетелят, разпитан по
почин на ответника потвърждава показанията на св. П.а, че ищецът реално е извършвал
своите задължения по договора. Въпреки, че св. Х. сочи, че друго лице му е нареждало какво
да прави и го е надзиравало, а ищецът е стоял през по-голямата част от времето на
строителната площадка пред фургоните, това не изключва надлежното изпълнение на
неговите задължения. Съответните задължения на ищеца са за техническо ръководство,
което включва даване на задания, указания и насоки, контрол по изпълнение и други, но не
и реалното изкопаване на изкопа, например, което се извършва от работниците на
строителния обект. Самият св. Х. сочи, че след като се извърши работата от него и другите
работници, същата се проверява и ако се констатират недостатъци, те се отстраняват. Нещо,
което е било осъществявано периодично и според самия свидетел.Вещото лице сочи, че
единствено в констативните протоколи са налице данни за некачествено изпълнени СМР –
неправилно изкопан изкоп и неправилно изливане на бетон, недостатъчен изкоп за два
асансьора и две шахти,погълната лента, грешка при леенето на ас. шахта на вх. А. Тези
протоколи, обаче, съдът изключва от доказателствения материал по делото, доколкото
8
същите са неистински. Гласни доказателства, с които да се установят констатациите по
протоколите не се събраха и съответно ответникът не проведе надлежно доказване на
твърденията си за некачествено изпълнение. В допълнение, вещото лице, също сочи, че
констатациите по констативните протоколи не се дължат на пропуск на техническия
ръководител на обекта, отделно няма записани заповеди в заповедната тетрадка, като
липсват други данни за твърденията на ответника, освен по констативните протоколи.
Вещото лице сочи и че конструкцията на сградата е приета с Акт обр.14 от 28.07.2020 г.,
като от това обстоятелство се прави извод, че конструкцията на сградата е изпълнена
съгласно одобрените проекти и разрешение за строеж № 144 от 03.06.2019 г., издадено от
Гл.архитект на СО район „Витоша“, влязло в сила на 26.06.2019 г., с което следва да се
приеме и че задълженията на ищеца са надлежно изпълнявани.
По делото не са ангажирани и доказателства за заплащане от страна на ответника на
претендираните суми, като същите се дължат на ищеца в посочения размер, за който
страните не спорят.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения иск. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора и неоснователността на подадената въззивна жалба, на
въззиваемата страна Т. Г. П. се дължат разноски, вкл. и във връзка с допуснатото от
въззивния съд обезпечение, съобразно представения списък, или разноските, които се
следват на въззиваемата страна са в общ размер на 1041, 55 лв., от които 960 лв. –
адвокатско възнаграждение и 81,55 лв. –разноски във връзка с допуснатото обезпечение.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 439 / 06.08.2021г., постановено по гр.д. № 11 685 /
2020г. на Районен съд - Варна, 14-ти състав.
ОСЪЖДА „БГ Строителство“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“ 46, ет.1, ап.2, представлявано от М.И.М. –
управител, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. П., ЕГН **********, ***********************, сумата
от 1041,55 лв. /хиляда четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/,
представляващи разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
9
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10