О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 260253 Година 25.01.2021 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети януари Година 2021
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 310 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 4856/2019 г. на СтРС.
Следва служебно да се
назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от Б. кредит на ответника по процесния договор от 21.08.2017
г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани
ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за погасяването му, от
кои лица, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и
какви точно по съдържание и размер задължения на ответника по същия договор
и/или погасителния план в него, за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
наказателни лихви/обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били
погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в заключението си и
какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони
и прочие) е посочено, че се погасяват от/за длъжника с всяко от тези плащания, във
всяко от платежните нареждания/ПКО, с които е извършено, и какви задължения
след това е погасило с всяко от тях Б. и/или ищеца в счетоводството си; 3/.
обявяван ли е от ищеца и/или от Б. процесния кредит за предсрочно изискуем, на
коя дата, на какво точно основание (поради неплащане на кои точно задължения по
него, с какво съдържание, размери, падежи и неплатена част от същите, и период
на забава за плащането им), и с какво точно негово и/или на Б. волеизявление, и
уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна изискуемост/волеизявление за
обявяването й, от ищеца и/или от Б., на коя дата и по кой точно начин (по
пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); 4/. спирани ли са
плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали
ли са след това непогасени от ответника суми по него, и с какви точно размери,
поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и
към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на подаване
в съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в заповедното
производство, на подаване в съда на исковата молба по настоящото дело и на
представяне на заключението на вещото лице по делото; и 5/. в какъв точно
размер (на действащата законна лихва или по-голям) е била начислена
лихвата/обезщетението за забава в плащането и на кои точно по съдържание и
размер вземания по договора; за отговор на които въпроси съдът не разполага със
специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особеният представител
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че с договор за
потребителски заем номер CREX-15170707 от 21.08.2017 г., влялото след това в
ищеца Б., отпуснало паричен кредит в размер на 2358.73 лева на ответника и
закупуването на застраховка от 0 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор,
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, което ищецът
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил
с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа
на чл. 1 от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 24
месечни вноски, всяка по 119.50 лева, които съставлявали изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.12.2017 г., като
към тази дата били погасени 3 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора,
вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема размер на 2508 лева, представляващ оставащите 21 броя
погасителни вноски, към 05.01.2018 г., към която дата станал изискуем в целия
му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. Алтернативно, считал всички
претенции за дължими на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която била на 05.08.2019
г., тоест към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по кредита, била
изтекла и последната падежна дата, въз основа на която вземането било изискуемо
на посоченото основание. Ответникът му дължал и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 371.12 лева за периода от настъпване на изискуемостта
на кредита на 05.01.2018 до 03.09.2019 г. Към момента ответникът му дължал
2195.87 лева главница, 312.13 лева възнаградителна лихва и 371.12 лева законна
лихва за забава или общо 2879.12 лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, каквато му била издадена по гр.д. № 4856/2019 г.
на СтРС, но била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с
последвали указания да предяви иск относно вземането си, на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 2195.87
лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 312.13 лева възнаградителна лихва от 05.12.2017
г. до 05.08.2019 г., с 371.12 лева лихва за забава от 05.01.2018 г. до 03.09.2019
г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 4856 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника
заема становище, че оспорвал предявения против ответника иск
по основание и размер. Оспорвал твърдението, че ответникът имал качеството на
длъжник по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит. Оспорвал
твърдението, че посочената в договора сума била изплатена в полза на ответника.
При условията на евентуалност, оспорвал твърдението за просрочие на вноските,
дължими по евентуално сключения договор и отпуснат по него кредит. Оспорвал
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на претендираната сума, поради
настъпване на сочените в чл. 3 от договора предпоставки. На първо място,
отсъствали данни за просрочие в уговорените по договора месечни вноски. На
второ място, клаузата за обявяване на договора за предсрочно изискуем без да се
дължало уведомление до другата страна, намира за нищожна като противоречаща на
закона. Обявяването на каквото и да било изявление предполагало достигане на
това изявление до неговия адресат, поради което уговорката, че предсрочната
изискуемост щяла да бъде обявена без да се дължало уведомление от страна на
кредитора била недействителна. В подкрепа на твърдението, че обявяването било
задължителна предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, било
даденото в ТР 4-2014-ОСГК разрешение. От обстоятелствената част на исковата
молба не ставало ясно на коя дата договорът бил прекратен автоматично от страна
на ищеца, както и на коя дата и по какъв начин предсрочната изискуемост била
обявена на ответника. Оспорвал действителността на договора за потребителски
кредит, като считал, че същият, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК, бил недействителен. От съдържанието му не ставало ясно как бил
определен годишният процент на разходите, като същият се явявал прекомерно, и в
нарушение на добрите нрави, завишен, а следователно и недействителен. В
нарушение на добрите нрави било задължението за заплащане на годишен лихвен
процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което
в тази част намирал договора също за недействителен. На основание чл. 146, ал. 1,
във вр. с чл. 143 ЗЗП, договорът за потребителски кредит бил недействителен,
поради съдържащите се в него неравноправни клаузи досежно определянето на
годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, общият размер на
задължението, предсрочната изискуемост на кредита, задължение за заплащане на
лихва за забава върху уговорените месечни вноски. От съдържанието на исковата
молба и нейният петитум не ставало ясно как била формирана сумата от 2195.87 лева
главница по кредита; не ставало ясно как била формирана и какъв бил произходът
на посочената като възнаградителна лихва сума в размер на 312.12 лева, и върху
каква сума била начислена лихвата претендирана в размер на 371.12 лева. Не на
последно място, относно действителността на договора, същият не бил подписан от
упълномощен представител на ищеца, което изключвало неговата активна
легитимация. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба и уточняващата я
такава, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на
процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особеният му представител,
тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски
кредит CREX-15170707/21.08.2017 г., кратък медицински въпросник за
приемане за застраховане, сертификат № CREX-15170707, приложение №
1 – списък на подлежащите на застраховане стоки, сертификат № CARD-15170707,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, декларация за предоставяне на лични данни, извлечение по кредит CREX-15170707.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4856 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в
счетоводството на клона на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази
експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.03.2021 г. от 14.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особеният представител на ответника. За тази
дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: