Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   гр.София, ……11.2018.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI-ти въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                                 ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР АЛБЕНА ЛАМБЕВА

 

като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.ч.х.д. № 3501 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда от 26.01.2017г., постановена по н.ч.х.д. № 3652/2015г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, съдът е признал подсъдимия С.Б.Г. за виновен в това, че на 06.03.2015г., около 13,30 часа в гр.София, **********вх.Б причинил на Т.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на кожата в средата и лявата част на долната устна на устата и в горната половина на брадичката, зачервяване на кожата по лявата скулово- очна област на лицето след като го напръскал със спрей за самозащита, което е довело до реализиране критериите на медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият Т.С.П. отвърнал веднага на подсъдимия със същата телесна повреда, изразяваща се в контузия /натъртване/ на гръдната стена в долната дясна част на гърба и оток и кръвонасядане по гърба на носа горната устна на устата, чрез нанасяне на удари с ръка по главата и тялото на подсъдимия, довело до реализиране критериите на медико- биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.3 от НК освободил и двамата от налагане на наказание.

Съдът е осъдил подсъдимия С.Б.Г. да заплати на гражданския ищец Т.С.П. сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 10 000,00 лева като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимия С.Б.Г. да заплати по сметка на СРС сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

 

Решение по ВНЧХД № 3501/2016г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 2 стр.

 

Съдът е осъдил подсъдимия С.Б.Г. да заплати на гражданския ищец сумата от 1 000,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Съдът е постановил останалите, направени по делото разноски да останат за страните, така както са направени.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С.Г., чрез адв.Б.К., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и необоснована. Поддържа се, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на показанията на свидетелите. Твърди се, че налице противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея, в които съдът приел, че частният тъжител първи е нападнал подсъдимия. Поддържа се, съдът е направил неправилни правни изводи, за да обоснове института на реторсията. Прилага копие на присъда постановена по НЧХД № 8663/2015г. по описа на СРС, НО, 15- ти състав. Моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поддържа, че е налице съществено противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Моли присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като при реторсията е без значение последователността на извършване на двете насрещни деяния.

В последна дума подсъдимият С.Г. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVI- ти въззивен състав, като прецени изложените в протеста и жалбата основания, след като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:

В обжалваната присъда СРС е приел, че подсъдимият С.Б.Г. на 06.03.2015г., около 13,30 часа в гр.София, **********вх.Б причинил на Т.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на кожата в средата и лявата част на долната устна на устата и в горната половина на брадичката, зачервяване на кожата по лявата скулово- очна област на лицето след като го напръскал със спрей за самозащита, което е довело до реализиране критериите на медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият Т.С.П. отвърнал веднага на подсъдимия със същата телесна повреда, изразяваща се в контузия /натъртване/ на гръдната стена в долната дясна част на гърба и оток и кръвонасядане по гърба на носа горната устна на устата, чрез нанасяне на удари с ръка по главата и тялото на подсъдимия, довело до реализиране критериите на медико- биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след

Решение по ВНЧХД № 3501/2018г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 3 стр.

 

пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия С.Г., показанията на свидетелите Л.Ц., Е.К., В.С., И.И., Е.С., А.А., Ж.Г., И.Я., М.Б., С.С., съдебномедицински удостоверения № С-64/2015г., № С-61/2015г., заповеди, академични справки, заключенията на съдебно-медицинските експертизи по писмени данни, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия С.Г., съдът е приел за установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се доказва, че на 06.03.2015г. около 13,30 часа в гр.София, **********вх.Б подсъдимият С.Б.Г. причинил на Т.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на кожата в средата и лявата част на долната устна на устата и в горната половина на брадичката, зачервяване на кожата по лявата скулово- очна област на лицето след като го напръскал със спрей за самозащита, което е довело до реализиране критериите на медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият Т.С.П. отвърнал веднага на подсъдимия със същата телесна повреда, изразяваща се в контузия /натъртване/ на гръдната стена в долната дясна част на гърба и оток и кръвонасядане по гърба на носа горната устна на устата, чрез нанасяне на удари с ръка по главата и тялото на подсъдимия, довело до реализиране критериите на медико- биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От показанията на свидетеля Л.Ц. се установява, че познава подсъдимия и тъжителя от 2000г. Същият твърди, че тъжителят Т.С.П. му се обадил и му казал, че подсъдимият го напръскал със спрей, поради което свидетелят го посъветвал да отиде в поликлиниката и си извади медицинско. Обосновано районният съд е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както предвижда разпоредбата на чл.301, ал.1 от НПК и е приел, че е осъществен състава на престъпление по чл.130, ал.3 от НК.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че гражданският иск е доказан по основание и с оглед претърпените от тъжителя болки и страдания е основателен за сумата от 1 000,00 лева. Установени се визираните в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД предпоставки- виновно и противоправно поведение и настъпили от него вреди.

Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и трайната съдебна практика, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

При извършената на основание чл.313 от НПК служебна проверка на

Решение по ВНЧХД № 3501/2018г., СГС, НО, XVI- ти въззивен състав, 4 стр.

 

правилността на присъдата въззивният съд не констатира основания за отменяне или изменяне на присъдата.

Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.02.2017г., постановена по н.ч.х.д.№ 3652/2017г. по описа на СРС, НО, 23- ти състав,

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.              2.