Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Русе, V-ти гр. състав, в публично заседание
на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1256 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът „Зорница С” ЕООД, гр.Русе,
чрез пълномощника си твърди, че с ответника били в трудови правоотношения в
периода 23.07. - 29.10.2018 г., като същият бил назначен на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил- международни превози“. Съобразно длъжностната си
характеристика и заповед на работодателя от 23.07.2018 г., връчена срещу подпис
на ответника, последният се задължил да носи пълна материална отговорност за
повереното му МПС и имущество, както и за нанесените вреди върху инвентара и
материалите. По време на международен курс на ответника през октомври 2018 г.
от България до Виена, съобразно пътен лист № 107072/20.10.18 г., на връщане към
България, в гр. Комаром, Унгария, на магистрала М1, км.41+400, при управление
на товарен автомобил „Скания”, с рег. № Р6777ВХ и полуремарке с рег.№ Р0333ЕЕ,
собственост на ищцовото дружество, ответникът предизвикал ПТП по своя вина. Съставен
бил Протокол за ПТП след посещение на унгарски полицейски служител. Ответникът се
обадил по телефона, за да уведоми работодателя за случилото се. Изпратен бил
влекач на фирмата, за да изтегли повреденото МПС. За транспортирането на
повредения влекач и ремаркето ищецът заплатил сумата 1470 лв., гориво на
стойност 1933,62 лв. за отиване до Унгария и връщане на изпратените шофьори, 1080,80
лв. командировъчни на двамата шофьори и 784 лв. заплатени в двете посоки
унгарски пътни такси, които в настоящото производство претендира частично в размер
на 485,58 лв. Сборът на тези 4 пера определят размера на първата ищцова претенция
от 4970 лв. Товарният автомобил бил застрахован в „ДЗИ Общо застраховане” със
застраховка „Каско” и в резултат на виновно причиненото от ответника ПТП кабината
и двигателят били тотално увредени, за което на ищеца била заплатена тотална
щета в размер на 31 903,39 лв., представляваща 63 % от застрахователна стойност
от 50 500 лв. Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата 4970 лв., представляваща сбора от направени разходи за
връщане на автомобила и ремаркето до България, както и 1530 лв., частично
предявени от 18 596,61 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между причинената тотална щета на товарния автомобил
„Скания” с рег. № Р6777ВХ в размер на 50 500 лв. и размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. Претендира законната лихва върху двете суми от завеждането на
делото и направените деловодни разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът И.Б.В. оспорва основателността на претенциите и
тяхната доказаност. Признава, че са били в трудовоправни отношения с ищеца към
датата на инцидента. Твърди, че не носи пълна имуществена отговорност, тъй като
такава му е вменена със заповед, издадена от работодателя, която не може да
бъде тълкувана като договор. Подписвайки заповедта, работникът удостоверявал
само, че е запознат с нея, но не и че е съгласен с нейните разпоредби. Твърди,
че камионът бил претоварен и най-вероятно затова не могъл да спре навреме. Оспорва
размера на заплатената стойност за репатрирането на увредения автомобил, както
и пълната стойност на увреденения автомобил от 50 500 лв. Счита, че в
протокола за оглед са описани увредените детайли по кабината и степента на
деформация, от които не може да бъде прието, че е налице тотална щета при здрав
двигател и здрава ходова част на влекача. Претендира отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на направените от него деловодните разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.07.2018
г. между страните по делото е сключен трудов договор, по силата на който И.Б.В.
се е задължил да изпълнява длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона” с основни характеристики на работата, подробно описани в
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора. По
силата на т.17 и т.22 от длъжностната характеристика, ответникът се е задължил да
съхранява и използва добросъвестно с грижата на добър стопанин поверения му
автомобил, инструменти, машини и съоръжения, материали, работно облекло и лични
предпазни средства. А съгласно раздел V, т.4 от
същата, работникът носи материална отговорност за опазването на повереното му
имущество и за нанесени вреди върху инвентара и материалите, собственост на
дружеството и на трети лица, както и материална отговорност във връзка с
опазването на повереното му МПС.
В деня на сключване на трудовия
договор /23.07.2018 г./ е издадена заповед на управителя на „Зорница-С“ ЕООД,
връчена на ответника срещу подпис, с вменени допълнителни задължения на
шофьора, едно от които е при възникнало ПТП по вина на водача, същият да
отговаря изцяло за възникнали щети по влекача, полуремаркето и товара, както и
за причинени щети на трети лица.
Съгласно пътен лист от 19.10.2018
г., в периода 20–24.10.2018 г. ответникът е пътувал по маршрут Русе – Виена с
т.а.“Скания“ с рег.№ Р 6777 ВХ и полуремарке с рег.№ Р 0333ЕЕ. Представена е и
ЧМР товарителница в превод от немски език, от която е видно, че на 23.10.2018
г. е извършено товарене в Австрия на чували с картофи с общо тегло 23 520
кг., като разтоварването следвало да се извърши в гр.Русе.
От представения в превод от
унгарски на български език Протокол от ПТП става ясно, че горното превозно
средство е участвало в ПТП в Унгария, по магистрала М1 км.41+400 „В“, при което
претърпяло следните щети: повредена кабина на водача /цялата/.
На 27.10.2018 г. ответникът дал
саморъчни обяснения за това, че както си карал с 80 км/ч. камионът пред него
спрял рязко, но И.В. не успял и се блъснал в задната му част. Същият попълнил и
декларацията за настъпило ПТП в чужбина до застрахователната компания „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, в която описал същите обстоятелства, направил схема на ПТП,
в която посочил, че товарът бил 23 520 кг. и че виновен за инцидента, от
който имало и няколко ударени автомобила, е той.
В превод от унгарски език е
представен Формуляр за налагане на глоба на място установяващ, че за причиняването
на катастрофата поради неспазване на подходяща дистанция, на И.В. е наложена
глоба в размер на 10 000 унгарски форинта.
Със Заповед № 104/29.10.2018 г.
на управителя на ищцовото дружество трудовото правоотношение с ответника е
прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ.
От приложената застрахователна
полица е видно, че т.а.“Скания“ с рег.№ Р 6777 ВХ в периода на настъпилото
пътно произшествие имал сключена застраховка „Каско“ за сумата 50 500 лв.
На 29.11.2018 г., след
прекратяване регистрацията на увреденото МПС, на „Зорница-С“ ЕООД е изплатено
застрахователно обезщетение за тотална щета в размер на 31 903.39 лв.
За установяване претендираните от
ищеца разноски по транспортирането на увредения товарен автомобил, са
представени следните писмени доказателства в заверени преписи: фактура №
5750317/24.10.2018 г. за заплатена услуга – транспортиране на автомобил след
катастрофа М1 40, Скания с рег.№ Р 6777ВХ, в размер на 243 750 унгарски
форинта; пътен лист от 24.10.2019 г. за водачите М.Д. и С.В., приключен на
27.10.2018 г., с изминати 1869 километра, съгласно данните на
километропоказателя, по маршрут Русе – магистрала М1 Будапеща; пътен лист от
24.10.2018 г. за водача С.В., приключен на 26.10.2018 г., с изминати 931 км. по
маршрут магистрала М1 Будапеща - Русе. Съгласно фактури №№ 2018/0446004/ВК1 и
20180094585/ААК1 от 24.10.2018 г. „Зорница-С“ ООД е заплатило пътни такси в общ
размер 130 000 унгарски форинта. С РКО №№ 251 и 252/29.10.2018 г. на
шофьорите С.В. и М.Д. са изплатени командировъчни по 540 лв. за периода 24 –
27.10.2018 г.
Разпитаните по делото свидетели С.И.
и С.С. потвърждават заявеното от процесуалния представител на ищеца относно
начина, по който е станало прибирането на повредения влекач и ремаркето от
мястото на инцидента до паркинга на фирмата в гр.Русе, които обстоятелства не
се оспорват от ответника. Във връзка с възражението на последния за
претоварване на камиона, свид.И. признава, че на 23.10.2018 г. И.В. му се
обадил, че според него ще има проблем с тонажа от това, което показва
компютър-кантара на самия камион, който, ако не се занули от предния товар, не
показва реални стойности. Свидетелят му заявил, че ако има такъв проблем няма
как да мине кантара на влизане от Австрия към Унгария. Освен това, няма как в
ЧМР товарителницата да е написан тонаж 23,5 т., а товарът да е повече. Ако е
претоварен, камионът няма как да продължи в посока България, тъй като минава
още два кантара в Румъния и Унгария. Свид.Симеонов е колега на ответника, който
извършва същите курсове и изнася данни, че чувалите с картофи се нареждат на
палети от по един тон и се товарят 22-23 палета. Макар в Австрия да няма
кантар, при влизане в Унгария преди кантара има контрола, която, ако покаже, че
си претоварен, светва стрелка надясно и влизаш през кантара. Продължаваш напред
само ако не си претоварен.
Според заключението на приетата
съдебна автотехническа експертиза, стойността на щетите, нанесени на влекач
„Скания“ с рег.№ Р 6777 ВХ, към датата на застрахователното събитие възлиза на
53 305.44 лв. Останалата неувредена част от автомобила не може да се
ползва по предназначение като автомобил, а извършването на ремонт е
нецелесъобразно. Като скраб цената на автомобила е 2 154.50 лв. Годните
части и агрегати от автомобила за вторична употреба при реализация на дребно
възлизат на 11 500 лв., а при предаването им на едро в автоморга – на
9 000 лв.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
За
да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл.211, във връзка с чл.203, ал.2 КТ и чл.45 ЗЗД,
и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, е необходимо да
се установят всички елементи от фактическия състав на деликта - деяние;
противоправност на деянието; настъпването
на вреда; причинна връзка между деянието и вредата и
вина. Наред с тези елементи е необходимо да бъдат доказани още и специфичните
такива – съществуващо валидно трудово правоотношение между страните към датата, на която се претендира да е извършен деликтът и наличие на качеството работник у лицето,
причинило вредата чрез неправомерните си действия към датата на деликта.
Всички обективни и субективни
материални предпоставки, обуславящи възникването на пълна имуществена
отговорност на работника или служителя по чл.
203, ал. 2 КТ следва да бъдат установени чрез пълно и главно
доказване от работодателя по правилата, предвидени в чл.
154, ал. 1 ГПК.
По своята същност деянието представлява външна проява на
човешка дейност, която може да се изрази в действие или бездействие.
Противоправност на деянието е налице, когато чрез действие или бездействие се
нарушава публичната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания,
които да оправдават вредата. Вредата представлява промяна на имуществото,
правата, телесната неприкосновеност, здраве, душевност и психическо състояние
на човека, които могат да се изразят в смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Като елемент от фактическия състав на деликта следва
да е доказана и причинната връзка, изразяваща се в зависимост, при която деянието
е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие от конкретно
действие или бездействие на деликвента. В гражданското право виновното
поведение се презюмира, по аргумент от чл.
45, ал. 2 ЗЗД, но тази оборима презумпция обхваща
небрежността със своите две проявни форми непредпазливост и самонадеяност, но
не и умисъла, като тази форма на вината подлежи на доказване на общо основание
в настоящия случай от работодателя. Вината, като субективна предпоставка за
възникване на гражданската отговорност, представлява психическото отношение на дееца по отношение
на своето противоправно деяние и неговите противоправни последици. А при
умишленото деяние субектът на противоправното поведение е следвало да съзнава
общественоопасния му характер, да е предвиждал неговите общественоопасни
последици и да е искал (пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл)
настъпването на тези последици. При прекия умисъл деецът е целял непосредствено
настъпването на противоправните последици, докато при евентуалния умисъл той не
е желаел тяхното осъществяване, макар и да е имал конкретни представи за
тяхното евентуално настъпване, преследвайки друга цел - общественоопасна или
не, се отнася безразлично към настъпването им, т. е. да ги е допускал.
В
конкретния случай безспорно между страните е наличието на трудово
правоотношение към 24.10.2018
г., видно от представения и
приет като писмено доказателство трудов договор, като ответникът е заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, с оглед на което същият към датата на инцидента е имал качеството работник. Съгласно длъжностната
характеристика, връчена на И.В., за заеманата от него длъжност на същия е
вменено и задължението да съхранява и използва добросъвестно, с грижа на добър
стопанин, поверения му автомобил, инструменти, машини и съоръжения, материали и
лични предпазни средства. С нарочна заповед на работодателя са
индивидуализирани задълженията на шофьорите в предприятието преди и по време на
курс. Предвидена е отговорност за щетите по влекача и полуремаркето при ПТП,
възникнало по вина на водача.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че от страна на ответника е извършено деяние, изразяващо се в причиняване на ПТП в Унгария на
24.10.2018 г. Действието по своята същност е противоправно, тъй
като е налице неправомерно изпълнение на трудовите функции, с оглед приетите
като писмени доказателства - длъжностна характеристика и заповед от 23.07.2018 г., издадени от работодателя.
Доказано е и наличието на настъпили имуществени вреди от деянието, които засягат имуществената сфера на
работодателя и се изразяват в заплащането на такса за репатрирането на катастрофиралия влекач до паркинг
в размер на 243 750 унгарски форинта, с левова равностойност 1470 лв.,
1933.62 лв. заплатено диз.гориво по двата пътни листа на водачите, върнали
влекача и ремаркето в България, 1080.80 лв. заплатени командировъчни на
шофьорите и 787.46 лв. заплатени пътни такси, като от последната сума се
претендират частично 485.58 лв. от 784 лв. Освен това, уврежданията по товарния
автомобил „Скания“, собственост на ищеца, в размер на 53 305.44 лв. са
такива, че се приемат за тотална щета. Превозното средство е с прекратена
регистрация в Отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР, а според вещото лице не може да
се ползва като автомобил и извършването на ремонт е нецелесъобразно, предвид
горната стойност на уврежданията. След изплащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и съобразно стойността на годните по влекача
авточасти и агрегати за вторична употреба от 11500 лв., за собственика остава
незаплатена щета от 9902.05 лв.
Безспорно се установява наличието на
причинна връзка между причиненото от ответника ПТП и настъпилите вреди за работодателя, тъй като
претърпяния пътен
инцидент е предпоставка за
настъпване на описаните
имуществени вреди в правната
сфера на работодателя.
При анализа на събраните по делото писмени
доказателства се установява, че причиняването на ПТП от ответника е извършено
виновно, при форма на вината – евентуален умисъл. Същият е бил запознат с трудовите си задължения при
изпълнение на възложената му работа, вменени му с длъжностната характеристика и заповедта на работодателя от
23.07.2018 г., подписани от него, относно пълната имуществена отговорност, която носи при
ПТП, станало по негова вина. А последното обстоятелство е налице, поради
констатираното от полицейските органи на Унгария нарушение на Закона за
нарушенията и Правилника за движение по пътищата – „неспазване на подходяща
дистанция“. От свид.показания на Стоян Симеонов, както и от направената схема
на ПТП от самия ответник в Декларацията за настъпило ПТП в чубжина /л.21 от
делото/ се установява, че лявото платно на магистралата, на която е станал пътният
инцидент, е било в ремонт, така че всички превозни средства са се движили в
дясната лента за движение. Ръмяло е и е имало ограничение на скоростта от 80
км/ч. В декларацията за ПТП И.В. е отбелязал, че се е движил със 78 км/ч., а в
обясненията си на л.19 от делото е посочил 80 км./ч. Ответникът сам е посочил и
в обясненията до работодателя, освен в декларацията до застрахователя, че
виновен за катастрофата е бил той. Следователно, неспазвайки нужната дистанция
с намиращия се пред него автовоз, несъобразявайки скоростта си на движение с пътната
обстановка на мястото на инцидента и с атмосферните условия, нарушавайки
вмененото му задължение да пази повереното му превозно средство, ответникът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е допускал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Неоснователно е възражението в
отговора на исковата молба, че със заповедта на работодателя, като властническо
разпореждане, са вменени допълнителни задължения и с подписването й работникът
само удостоверява, че е запознат със съдържанието й. Изрично регламентираните
задължения в длъжностната характеристика на „шофьор, тежкотоварен автомобил-12
и повече тона“ и в заповедта от 23.07.2018 г. всъщност възпроизвеждат
нормативно предвидената пълна имуществена отговорност на работника по чл.203,
ал.2 КТ по реда на гражданското законодателство – чл.45 ЗЗД в определените от
закона случаи.
Не се доказа и възражението на
ответника, че причина за пътния инцидент на 24.10.2018 г. е претоварването на
полуремаркето. Както писмените доказателства /ЧМР товарителницата и пътния
лист/, така и свидетелските показания установяват, че в случая общото
количество натоварени картофи е било 23 520 кг. Ако е бил претоварен,
автомобилът е нямало как да премине през трите кантара, съществуващи на
границите до завършването на курса в гр.Русе.
С оглед гореизложеното и поради наличието
на доказаност на всички елементи от фактическия състав на предявените искови
претенции, същите се явяват основателни до размерите: 1470 лв. заплатена
такса за репатрирането на увредения камион до автопаркинг, 1933.62 лв. стойност на заплатено дизелово
гориво за връщането на камиона с влекача в България, 1080.80 лв. заплатени
командировъчни, 485.58 лв., частична претенция от 784 лв. за заплатени пътни
такси и 1530 лв., частична претенция от 9902.05 лв. имуществени вреди,
представляващи разликата между причинената тотална щета на т.а.„Скания” с рег.№
Р6777ВХ и размера на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба. Последната
претенция за пълния размер на имуществената вреда над сумата 9902.05 лв. до
претендираните 18 596,61 лв. като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Съобразно изхода на спора, в
тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски в размер на 1250
лв.
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Б.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗОРНИЦА-С“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Шести
септември“36, представлявано от управителя И. Пенев Иванов, на основание чл.203,
ал.2 от КТ, във вр.с чл.45 ЗЗД, обезщетения за причинени имуществени вреди
вследствие причинено ПТП на 24.10.2018 г., изразяващи се в: 1470 лв. заплатена такса за
репатрирането на т.а.„Скания” с рег.№ Р6777ВХ до автопаркинг, 1933.62 лв. стойност на заплатено
дизелово гориво за връщането на увредения камион с влекача в България, 1080.80 лв. заплатени командировъчни, 485.58 лв., частична претенция от
дължимите 784 лв. заплатени пътни такси и 1530
лв., частична претенция от дължимите 9902.05 лв., представляващи разликата
между причинена тотална щета на т.а.„Скания” с рег.№ Р6777ВХ и размера на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 28.02.2019 г. до окончателно им заплащане, както и 1250 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата
между причинена тотална щета на т.а.„Скания” с рег.№ Р6777ВХ и размера на
изплатено застрахователно обезщетение, за пълния размер над сумата 9902.05 лв.
до претендираните 18 596,61 лв., като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: