№ 7434
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20211110172119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск с правно основА.е чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от К. Х. Г. срещу
Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. и В. С. К. за признаване за установено в отношенията
между стрА.те, че общият им наследодател Г.П. Т., роден на 25.08.1953 г. в с.
.........., е бил собственик на 20 недвижими имоти, подробно описА. в искова
молба, към към датата на обобществяването им в ТКЗС през 1950 г.
Твърди се, че Г.П. Т., роден на ........... г. в с. .........., починал на ........... г., е
общ наследодател на стрА.те. Оставил е за наследници съпруга Е.Д.П., починала
на ..... г., деца – С.Г.П., починал на ...... г. като вдовец, и дъщеря С. Г. Г.а,
починала на .......... г. Ответниците са наследници на С.Г.П., а ищецът на С. Г.
Г.а. Пояснява, че Г.П. Т. е наследник на П.Т.Д., наред с още две деца. Преди
обобществяване на процесните имоти в ТКЗС, поради смъртта на П.Т.Д. са
станали съпритежА.е на тримата братя П.-Т.и, като са записА. на домакинствата
им общо 134,1 дка земеделска земя. При отчуждаването на земята през 1950 г.
ОНС е указал на Председателя на ТКЗС с. Долни .......... встъпителната вноска да
се внася от всяко домакинство, а не от всеки член-кооператор. Твърди се, че
тримата братя са поделили имотите. Към 1950 г.общия наследодател Г.П. Т. вече
е починал, поради което домакинството, притежаващо наследствения дял имоти,
се състои от съпругата му, дъщеря и син, и домакинството се е водило в ТКЗС на
името на сина С.Г. Т., а всеки един е бил член-кооператор; както и в Емлячния
регистър имотите са записА. на името на всеки един от братята П.-Т.и, респ. на
починалия на името на сина му С.Г. Т.. Поддържа се, че при реституиране на
имотите заявлението за това следва да бъде подадено от името на наследниците
на Г.П. Т.. Твърди се, че това е сторено, но впоследствие задраскано името и
удостоверението за наследници. Вместо това върху Заявление вх.
№278/15.11.1991 г. е вписано, че се подава от името и за сметка на С.Г. Т.,
въпреки че преди зачеркването е подал заявлението като наследник на Г.П. Т.. С
Решение на ПК имотите са възстановени на името на С.Г. Т. вместо на
наследниците на Г.П. Т.. Твърди се, че имотите към момента на внасянето им в
ТКЗС са били съсобствени между Е.Д.П., С.Г.П. и дъщеря С. Г. Г.а, и не са били
изключителна собственост С.Г. Т..
Съдът, при повторна служебна проверка на редовност на искова молба,
счита, че съществува противоречие между обстоятелствена част и петитум на
1
иска, за което следва да се дадат указА.я по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК.
Ответната страна оспорва иска като недопустим, недоказан и
неоснователен. Счита, че ищецът не установява правен интерес за водене на
делото. Не спори, че в полза на С. /С./ Г. Т. е издадено решение на ПК за
процесните имоти; както и че Г.П. Т. е техен общ наследодател. Заявява, че
Заявление вх. №278/15.11.1991 г. е подадено в лично качество от С.Г. Т., а не в
качеството на наследник. Оспорват С. да е подавал заявлението и вписал, че го
подава за наследниците на Г.Т., вкл. посочването на удостоверението. Касае се за
бланкетно и погрешно попълване на заявлението, което е корегирано, вкл. по
аргумент, че е оставен незадраскан текста „собственик“, в контекста на това, че
той именно С. като изключителен собственик подава искането. Ответната страна
намира, че ищецът се домогва да черпи благоприятни правни последици от
бездействието си, че не е подал в срок заявление по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ.
предявил иск по чл. 11, ал. 2 от с.з. Поддържа, че ПК правилно е признала и
възстановила правото на собственост на С. П. в лично качество, който е
извършвал за себе си всички действия в административното производство. Г.П.
Т. не се доказва да е собственик на имотите. Навежда се възражение за давност
за упражнявано владение, вкл. от наследодателя на ответниците от 18.11.1997 г.,
евент. от 2010 г. Твърди се, че към момента на внасяне на имотите в ТКЗС са
собствени на С. П., съгласно записа в Емлячния регистър, вкл. е имал собствено
домакинство –женен със син. Оспорва се, че имотите в ТКЗС се числят на цялото
домакинство, състоящо се от наследниците на Г.Т.. Твърди се, че към 1950 г. С.
Г. не е била член на домакинството, а омъжена и живеела в друго домакинство.
Считат, че представените заявления до председателя на ТКЗС от Е.Д. и С. Г. са
неотносими за спора.
С определение по гр. д. №5063/2023 г. по описа на ВКС е прието, че
исковата претенция е допустима в контекста на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, вр.
ТР №4/2016 г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
В доказателствена тежест на ищеца оо предявения иск, при условията на
пълно и главно доказване, да установи авторството на Заявление вх. №
278/15.11.1991 г., а именно, че е първо е вписано от С./С. П. искането за
възстановяване правото на собственост на наследниците на правоимащия, за
което се указва, че не сочи доказателства, във вр. спорния по делото въпрос дали
е подадено заявление за възстановяване на имотите на общия на стрА.те
наследодател или не; както и принадлежността на правото на собственостна
наследодателя на ищците върху всички земеделски имоти към момента на
образуване на ТКЗС; а ответниците да докажат изключителното право на
собственост на техния наследодател към 1950 г. и противопоставените
твърдения и възражения.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че Г.П. Т., роден на ........... г. в с. .........., починал на
........... г., е оставил е за наследници съпруга Е.Д.П., починала на ..... г., син
С.Г.П., починал на ...... г., и дъщеря С. Г. Г.а, починала на .......... г. Ответниците
са наследници на С.Г.П., а ищецът на С. Г. Г.а. Имотите, описА. в искова молба,
са внесени в ТКЗС през 1950 г.
По доказателствата:
Допустими и относими са представените от стрА.те и служебно изискА.
документи като писмени доказателства.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ без движение искова молба.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото Определение, с писмена молба с препис за ответника, да отстрА.
противоречието между обстоятелствена част и петитум на искова молба, в т.ч.
обоснове правен интерес от така формулирА.я петитум, като вземе предвид, че
към годината, в която са отчуждени от правоимащите процесните земеделски
имот 1950 г. е починало лицето, спрямо което към този минал момент се заявява
признаване на правото му на собственост върху имотите и предвид, че твърди,
че имотите към 1950 г. са притежА.е на неговите наследници; формулира
окончателен петитум на искова молба. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение
на указА.ята в цялост и в срок искова молба ще бъде върната.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на стрА.те да изложат становището си по дадените указА.я и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседА.е. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност стрА.те не направят
доказателствени искА.я, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като
писмени доказателства.
УКАЗВА на стрА.те, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признА.ето, както и че признА.ето на иска не може да бъде
оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседА.е по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседА.е по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА стрА.те за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основА.е чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на стрА.те
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички стрА. по висящи граждански
3
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на стрА.те, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседА.е и заплащат
глоба на основА.е чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на
18.03.2024 г. от 11,10 часа, за които дата и час да се призоват стрА.те.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на стрА.те, като на ищеца по
насрещен иск и препис от отговор на искова молба, с приложения, чрез
пълномощник с едно общо съобщение за всяка страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4