Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
гр.
Варна, 06.08.2020 г.
АЛБЕНА СЛАВОВА-
съдия-докладчик по НЧХД № 2606 по описа на Варненски районен
съд за 2020 г., ХХХII състав
в разпоредително съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, като се запозна с материалите по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на частна тъжба,
депозирана в РС – Варна на 16.05.2019 г. от А.П.С.
с ЕГН: ********** срещу Д.С.С. с ЕГН: **********.
Като взе предвид съдържанието на частната тъжба, съдът намери, че са налице
предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните
съображения:
Видно от съдържанието на тъжбата, частният
тъжител сочи обстоятелства за извършено от Д.С.
престъпление по чл.286 от НК,
чиято правна регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети- „Престъпления
против правосъдието“, които престъпления се преследват по общия ред. В обстоятелствената част на частната тъжба се
твърди, че Д.С. е обвинил частния тъжител
в извършване на престъпление, което същият е сторил пред съответния надлежен
орган – органите на МВР, като е изложил пред същите неистински факти относно
твърдяното деяние, а именно че на неустановена дата през мес.август
2018 г. е заплашвал с убийство бившата си съпруга Дияна Никова Петрова.
При визираните в частната тъжба
факти не може да се направи извод, че изложеното в тъжбата съдържа признаците
на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по
чл. 147 от НК, а на такова по чл. 286 ал.1 от НК. Същевременно, съгласно
трайната съдебна практика, съставите на
престъпление, които се субсумират от правните норми
на чл. 147 ал.1 от НК и чл. 286 ал.1 от НК са алтернативни такива, като едно и
също деяние не може да осъществява състава на двете престъпления при условията
на идеална съвкупност. Разграничението между деянието по чл. 147 от НК и това
по чл. 286 от НК, се прави въз основа на
конкретния непосредствен обект, който е
засегнат, начина на извършването им, формата на умисъла и наличието или липсата
на специална цел. Видно от съдържанието на частната тъжба, е вменено деяние, изразяващо се в приписване
на престъпление на частния тъжител, което е осъществено пред надлежен орган на
властта – полицейски служител назначен към структура на МВР, поради което съдът
намира, че същата обективира описание на престъплението набедяване по чл. 286 ал.1
от НК, по което се осъществява наказателно преследване по общия ред, а не въз
основа на депозирана частна тъжба.
Съгласно изискванията на чл. 81
от НПК, в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства
относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка при която твърди,
че е било извършено престъплението, като описанието определя предмета на
доказване в хода на наказателното производство.
Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира
деянието, съобразно описаните в тъжбата обстоятелства, като съда в никакъв
случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната
липса. Ако деянието представлява престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81
от НПК, включително и спазването на шест месечния срок, съдията - докладчик
предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата. От изложеното,
следва изводът, че за да бъде сезиран валидно съдът с депозирана частна тъжба,
последната съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и
за лицето, срещу което се подава, следва да съдържа и обстоятелствата, касаещи
престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено.
Към настоящият момент, съгласно разпоредбите
на НПК, в правомощията на съдията докладчик се включва
задължението му след образуване на
делото да извърши проверка дали
описаното в тъжбата престъпление се
преследва по частен ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря
на условията, посочени в чл. 81 НПК.
От друга страна, депозираната
частна тъжба е нередовна такава, доколкото не е посочена датата на която е
извършено твърдяното деяние от подс. С. и надлежно
описание на същото, чрез цитиране на изявленията, с които е осъществено то.
Въпреки двукратно указаната на частния тъжител възможност в 7 –дневен срок да
отстрани нередовността, доколкото на същия е връчено разпореждането на съда в
този смисъл на 14.07.2020 г. и 28.07.2020 г., нередовностите
не са отстранени, поради което са налице предпоставки за прекратяване на делото
и на посоченото основание.
С оглед на изложените по-горе съждения, съдът
намира, че в конкретният депозираната от
А.С. тъжба не е годна да възбуди наказателно преследване, тъй като
описаното в нея не съставлява престъпление от частен характер и не
съдържа надлежно описание на деянието, които се твърди че е извършено, поради
което са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК, за прекратяване на
образуваното въз основа на депозираната от същия частна тъжба наказателно
производство.
Водим от горното, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по НЧХД № 2606 по описа на Варненски районен
съд за 2020 година, тридесет и втори състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен
срок пред ВОС от получаване на съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на
частния тъжител.
СЪДИЯ при ВРС: