№ 166
гр. Варна, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на В. К. П., ЕГН
**********, Варна, чрез пълномощника му адв.Д. Т., срещу определение №155/25.01.2023г.,
постановено по т.дело №338/2022г. по описа на ВОС, с което съдът е оставил без уважение
искане на ответника за освобождаване от такси и разноски за производството съгласно
чл.83, ал.2 ГПК.
В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, постановено при
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му и вместо
това освобождаване на жалбоподателя от такси и разноски за производството.
В жалбата се сочи, че съдът не е предоставил възможност на молителя да ангажира
доказателства за обстоятелствата, обхванати от чл.83, ал.2 ГПК като даде срок за това;
неоснователно е отказал освобождаване на лицето като се е обосновал единствено на
служебно събрани доказателства за имуществено състояние на молителя. Прави се довод, че
заплатата на молителя не е достатъчна за покриване на разноските, необходими за
производството както че регистрираните в ТР дружества не осъществяват търговска дейност
като са с подадени декларации за липса на активност. Прилага се писмено доказателство –
справка по изп.дело №102/2022г. на ЧСИ Н.Д. за удостоверяване наложени върху банкови
сметки запори за задължения спрямо Б. ДСК ЕАД в значителен размер.
Съдът намира, че е сезиран с редовна частна жалба, препис от която с оглед предмета
на производството, не подлежи на връчване на насрещната страна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
т.е. че нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите
могат да бъдат с различен източник - пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други
възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо имущество и др. В случая искането
по чл.83, ал.2 ГПК е направено от ответник във връзка със задължението му да внесе
авансово депозит за две експертизи в общ размер от 700 лева.
В тежест на молителя е да установи основание за освобождаването му от задължение
за заплащане на такси и разноски. Съдът не е длъжен служебно да изследва твърдяната
1
материална затрудненост. Възможността на молителя да заплати съдебните разноски /в
случая депозит за две експертизи в размер на 700 лева общо/, съдът преценява конкретно
при съпоставка между размера на дължимото плащане в съдебното производство и
събраните доказателства за разполагаемия доход на молителя. При произнасянето си по
молбата съдът следва да извърши преценка за горното въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното положение, възрастта и здравословното
състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на процесуалното задължение за съдебен разход. След изясняване на общото
материално състояние на страната съдът е длъжен да извърши съпоставка с размера на
задължението, за да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства за
заплащането без опасност за собствената му издръжка.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда представяне на доказателства за
материалните предпоставки на разпоредбата от самия молител, вкл. имуществена
декларация. При постановяване на акта си съдът не е предоставил възможност и не е дал
указания на страната да представи доказателства. Горното не е пречка съдът да поиска
служебно справки от съответните органи и институции както и да задължи страната да
представи допълнително такива, без да игнорира удостоверителното значение на
декларацията по чл.83, ал.2 ГПК. /в този см. са определение №290/13.03.2016г. постановено
по ч.т.д. № 66/2016г. на 2-ро т.о. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, както и определение № 603 от
02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г.
по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. №
564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на
ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III
г.о./. Това правомощие има и въззивният съд при произнасяне по ЧЖ по арг. от чл.278, ал.2
ГПК.
Въз основа на представената от молителя пред въззивния съд декларация за
материално и гражданско състояние на В. К. П. и постъпила служебно изискана
информация от НАП се установява, че месечният доход от ТПО на молителя не е достатъчен
за заплащане депозита на допуснатата експертиза, така че да е налице остатъчна
разполагаема сума за гарантиране неговата и на семейството му издръжка. Молителят
полага грижа и за непълнолетно лице, чиито интереси са приоритет и следва да бъдат
отчетени от съда. Месечният доход варира около минималната работна заплата за настоящия
период. Не се съдържат данни в декларацията за доходите на съпругата на молителя. Съдът
отчита, че дори месечното възнаграждение на лицето е под размера на необходимия за
внасяне депозит по делото от 700 лева; че установените участия било като едноличен
собственик, било като съдружник в търговски дружества, не сочат на обезпеченост на
издръжката, тъй като по отношение на дружествата са подавани за предходни години
декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за липса на търговска дейност. Договорът за правна
помощ също е сключен при условията на предоставена безплатна правна помощ съгласно
чл.38, т.2 от ЗА. Притежаваните недвижими имоти са с наложени тежести както и
притежаваните банкови сметки, видно от приложено удостоверение на ЧСИ. /към ЧЖ/
Липсват данни за други доходи, извън посочените от страната, установени и служебно чрез
справка в НАП и АВп. Месечните доходи на страната са под изискуемия размер и не
удовлетворяват общия разход за последното тримесечие на 2022г. съгласно данни за
потребителската кошница на НСИ. /средно на лице от домакинство от 2259.38 лева/
Поради изложеното съдът намира, че молителят следва да бъде освободен от
заплащане на половината от дължимите разноски за производството, вкл. дължимия депозит
за графологическата и счетоводната експертиза /т.е. до размера от 350 лева общо/.
Непосочване на доходите на съпругата сочи на липса на съдействие на страната за
установяване на действителния семеен доход. Освен това, съдът съобразява, че не са
посочени обстоятелства, които биха препятствали полагане на труд за издръжка на молителя
2
и семейството му. Не са налице основания за пълно освобождаване от дължими такси и
разноски по делото с оглед настоящите и предполагаеми такива.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №155/25.01.2023г., постановено по т.дело №338/2022г. по
описа на ВОС, ТО, с което съдът е отказал на ответника В. К. П. освобождаването му изцяло
от такси и разноски за производството, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА В. К. П., ЕГН **********, Варна, от внасяне на половината 50% от
дължимите за производството разноски и такси, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част, в която е отхвърлена молбата на
В. К. П. за освобождаване от такси и разноски за производството по делото, за разликата над
50% до пълния дължим размер.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, Варна да заплати дължима по частната жалба
държавна такса от 15.00 лева по сметка на ВнАС, на основание чл.77 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване на
страната с ЧЖ пред ВКС. /ТР №5/2018г. на ОСГТК на ВКС/
След влизане в сила на определението делото следва да се върне на първата инстанция за
предоставяне възможност за внасяне на депозита
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3