Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 16. 05.
2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Димитричка
Иванова……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00073 по описа
за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Ч. гр. д. № 611/ 2018 год. е било образувано
по заявление по чл. 410 ГПК подадено от ЗАД „ ОЗК- Застраховане „ АД гр. С.
срещу А.К.Б. *** Т. и съдът е издал Заповед № 402 от 12. 12. 2018 год. за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника за посочените в заявлението
парични суми.
Съдът на основание чл. 415, ал.1, т. 2 вр.
чл. 47, ал.5 ГПК е дал едномесечен срок на заявителя да предяви установителен
иск за вземането си срещу длъжника и в срока от ЗАД „ ОЗК- Застраховане „ АД
гр. С. е постъпила искова молба срещу длъжника А.К.Б., с която се твърди
следното :
На 11. 04. 2015 год. в района на
бензиностанция „ Л. „ в с. Д.Д., общ. Л., област В.Т., МПС марка „ МАН „ с рег.
№ В 1827 ВА, управлявано от водача А.К.Б., при извършване маневра „ завой „ в
обратна посока, не се съобразил с габаритите и положението на МПС и с предната
си дясна гума стъпва на тротоара пред бензиностанцията, при което размества и
разрушава около 45 метра тротоарни плочки, с което водачът виновно е причинил
материални щети. За произшествието бил съставен протокол за ПТП № 1533909/ 11.
04. 2015 год. на ОД МВР В.Т..
Към 11. 04. 2015 год. имуществото,
съставляващо в цялост бензиностанция „ Л. „ в посоченото населено място имало
сключена валидно застраховка „ Имущество „ със ЗАД Б.В.И.Г.АД по полица №
2200150100F08042/ 19. 12. 2014 год., валидна от 01. 01. 2015 до 31.12. 2015
год.
Собственикът на бензиностанцията- „ Л.Б.„ АД
предявил за плащане обезщетение по щетата и застрахователят му е изплатил
обезщетение в размер на 253. 44 лева.
Изплатилият обезщетението застраховател
предявил регресна претенция към настоящия ищец, с който виновният за ПТП
настоящ ответник имал сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ на
автомобилистите, която претенция била в размер на 139. 61 USD и 25 лева
разноски по приключване на щетата. В резултат на договореност между двете
застрахователни дружества за прихващане на дължими взаимно парични суми,
плащането било уредено, като настоящият ищец извършил и ликвидационни разноски
в размер на 15 лева.
Предвид горното се иска ответникът да бъде
осъден да заплати регрес на ищеца в размер на сумата от общо 293. 44 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22. 11. 2018 год. до окончателното
издължаване.
Претендират се и разноските по делото.
Искът е по чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1,
т. 2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1, предл. Първо КЗ/отм./.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил отговор на исковата молба, а в съдебно заседание същият прави изрично
признание на исковете. С определение по делото съдът на основание чл. 237 ГПК е
обявил на страните, че ще се произнесе с решение по направеното от ответника
признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал.2 ГПК в такива случаи е
достатъчно в мотивите на решението да се укаже, че същото се основава на
признанието на иска, поради което и съдът приема за доказано по делото, че ответникът
дължи на ищеца заплащане на паричните суми по Заповед № 402 от 12. 12. 2018
год. по ч. гр. д. № 00611/ 2018 год. на РС Г.Т., а именно :
-сумата 278. 44/ Двеста седемдесет и осем
лева четиридесет и четири стотинки/ лева- регресна претенция по щета № 0410-110-1339-
2015 год. на ЗАД ОЗК АД по ПТП от 11. 04. 2015 год. в района на гр. В.Т. с
причинени виновно вреди от водача на МПС- А.К.Б., ликвидационни разноски по
щетата- 15/ Петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 21. 11. 2018 год. до окончателното издължаване и ведно с разноски-
25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 360/ Триста и шестдесет/
лева за платено адвокатско възнаграждение.
Искът се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния му размер.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени съдебни разноски- 25 лева за
платена държавна такса и 360 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение,
или общо 385.00 лева.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът А.К.Б.
ЕГН ********** *** Т., община Г.Т., дължи на ищеца „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК- Застраховане „ АД гр. С., ЕИК **********, със законни
представители **********, паричните суми по Заповед № 402 от 12. 12. 2018 год. по ч. гр.
д. № 00611/ 2018 год. на РС Г.Т., а именно :
-сумата 278. 44/ Двеста седемдесет и осем
лева четиридесет и четири стотинки/ лева- регресна претенция по щета №
0410-110-1339- 2015 год. на ЗАД ОЗК АД по ПТП от 11. 04. 2015 год. в района на
гр. В.Т. с причинени виновно вреди от водача на МПС- А.К.Б., ликвидационни
разноски по щетата- 15/ Петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 21. 11. 2018 год. до окончателното издължаване и ведно с
разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 360/ Триста и
шестдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.К.Б., с гореснета самоличност, да
заплати на „ ЗАД ОЗК- Застраховане „ АД гр. С. разноски по настоящото дело в
общ размер на 385. 00 лева.
Признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
Решението
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :