Решение по дело №1061/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Делото е за втори път пред настоящата съдебна инстанция, след като с Решение № 7873 от 25.06.2024г., постановено по адм.д.№ 12307/2023г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 944 от 18.10.2023г., постановено по адм.д.№ 1601/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта, с която е установено, че П. Х. П. е извършил нарушение на ЗЗДискр по защитените, съгласно чл.4, ал.1 от същия закон признаци – „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“, по отношение на Т. Н. К., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на Върховния административен съд е обезсилено Решение № 944 от 18.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1601/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, и производството е прекратено в частта, с която е отменено решение № 272 от 19.07.2023г. по преписка № 88/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, с която са дадени препоръки на основание чл.47, т.6 ЗЗдискр на П. Х. П., да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване на достойнството на други лица и създаване на враждебна, обидна и заплашителна среда, като в тази част решението на КЗД не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

Производството е образувано по жалба на П. Х. П., [ЕГН], от гр. Бургас, представляван от адв. М. И., против Решение № 272 от 19.07.2023г., постановено по преписка № 88/2021г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че П. П. е извършил нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на Т. Н. К..

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение на КЗД. Излага съображения за необоснованост на приетото от КЗД решение за допуснато от П. дискриминационно поведение по отношение на Т. К. по признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние, тъй като в същото не са изложени конкретни фактически и правни съображения относно това кои действия счита за дискриминационни и на какво основание. Отбелязва се още, че в решението не са посочени нито една конкретна фраза или действие на жалбоподателя, които да са обвързани с дискриминационно поведение от негова страна спрямо К. или ромския етнос. Твърди се също, че в оспореното решение не е изследвана, съответно установена, причинно-следствената връзка между сочените от сигнализиращото лице изявления на водещия и някаква негативна последица по отношение на личната или обществена сфера на К.. Едновременно с това, нито К. е изтъкнал свой специфичен личностен белег, който да го отличава и индивидуализира в обществото, нито са събирани конкретни доказателства за такъв от страна на състава, за да е проявено от страна на жалбоподателя особено отношение спрямо него. Според жалбоподателя, липсата на подобен признак възпрепятства възможността да се изследва и наличието на причинно-следствена връзка между изказванията на журналиста и съответния защитен признак. Прави се възражение още, че комисията незаконосъобразно е излязла извън предмета на търсената защита, тъй като е била сезирана от К. с оплаквания за тормоз на етническа основа и подбуждане към дискриминация, но не е била сезирана с оплакване за осъществена дискриминация или тормоз по останалите два признака, възприети от комисията – „лично положение“ и „имуществено състояние“. По същество оспорва констатацията на КЗД за допуснато дискриминационно поведение по време на разглежданото предаване по всеки един от засегнатите защитени признаци. В тази връзка изтъква, че медиите имат право да публикуват свободно различни предавания, в които дискутират важни обществени проблеми, като разглеждат различни гледни точки и търсят решение. Твърди, че контекста на цялото предаване не е насочен към засягане на ромския етнос, или по конкретно К., чрез създаване на враждебна среда за ромите в България, а анализиране и решаване на основни проблеми на тази общност в страната ни. По същество иска от съда да отмени решението на КЗД в оспорената част.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, на изложените в нея основания. Излага подробни съображения. Ангажира допълнителни доказателства. Иска отмяна на обжалвания акт в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, не изпраща представител. В представеното по делото становище излага доводи, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, същото съответства на изискванията относно форма и съдържание по чл.66 от ЗЗД, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, установено е извършеното нарушение от жалбоподателя. Поддържа становище, че не са били налице процесуални предпоставки за прекратяване на производството. Навежда доводи, че правилно и съобразно правомощията и КЗД е определила предметът на спора, като същият е бил потвърден от участващите страни. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Т. Н. К. не изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора.

Въз основа на приетите по делото доказателства и изложените от страните становища, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2021г. на електронната поща на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е постъпила жалба от Т. К., регистрирана в КЗД под вх.№ 44-00-903 от 17.03.2021г. Подадената жалба е във връзка с публикуван на електронната страница на телевизия Скат, в платформата You Tube, на 10.12.2020г., епизод от предаване „Нови хоризонти“, с тема – „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Според изложеното в жалбата, в предаването се дискутира въпросът относно участието на ромите в икономическия живот на страната, но същевременно се засягат и други теми, свързани с ромите, като се правят отрицателни констатации във връзка с проблемите с незаконно строителство, безработица, получаване на социални помощи, както и саморазправа на ромите с органи на реда, лекари и възрастни хора. В жалбата са изведени цитати от изказванията на водещия – П. П., направени в предаването, а именно: „проблемът с циганите в България, това е най-важния проблем, с който се занимаваме ежедневно в Народното събрание, защото разходите за тях са много. Те тежат много на обществото.“; „Помощите за циганите са около 700 млн. лв. годишно, отделно те също са влезли в системата на социалното осигуряване и здравното осигуряване на инвалидни деца, които са с диагноза слепи, но играят по цял ден футбол.“; „Защото ги мързи и е по лесно да имат 1, 2 инвалиди и да тормозят хората - скачат срещу възрастни хора, полицаи, лекари.“; „Имаме програма за разбиване на гетата- трябва циганите да си купят парцели.“; „Циганите са вече между 8 и 12% и проблема трябва да се разреши. Трябва да се направи така, че циганите да работят и да внасят средства в държавата. В Ж. В. И. стана дядо на 29 години, баща му Гаджо на 43 години стана пра-дядо, а дядото на Ибрата е пра- пра дядо на 61 години.“; „Скачат на полицаи, възрастни хора и лекари.“; „Циганите щем, не щем, трябва да почнат да хранят българи, защото е изменен силно етническият състав. Българите имат по 1 дете, а циганите се размножават през 13,14 години.“. Описани са също и изказвания на лица, интервюирани в хода на предаването, а именно: „Не може циганите да получават помощи, а българите да не получават.“; „Не може един човек да дойде и за 14 дни да стои подпрян и да взима облагите от държавата.“; „Не може на 14 години да ражда дете, значи майка му взима за него, а то за своето. Държавата плаща двойно. Започва едно развъждане на циганите.“. Според жалбоподателя, със своите думи водещият на предаването набляга на това, че проблемът с ромите е изключително сериозен, не само на улицата, но дори и в Народното събрание; подчертава приносът на ромите в извличането на държавни средства и ощетяване на обществения ресурс, като набляга на това, че същите не искали да работят защото били мързеливи; повдигнат бил въпросът относно незаконното строителство на жилища на ромите; както и е намекнато за липсата на здравно образование у ромите и наличието на ранно забременяване, като е завършено с отбелязване, че трябва да се помисли върху разработване на национална програма за ромите. На жалбоподателя е направило впечатление, че изказванията на интервюираните лица намекват, че ромите са привилегировани в получаването на помощи, дори без да работят, както и е направено отрицателно изказване относно работните им навици и е засегнат отново проблема със социалните придобивки и високата раждаемост на етноса. Според изложеното в жалбата в предаването се установява омразна реч, както и показване на ромския етнос в изключително неблагоприятна светлина – като мързеливи, без работни навици, извличат средства от държавата без икономически да допринасят за благосъстоянието и. К. счита, че по този начин предаването внушава, че проблемите, свързани с ромите, занимават институция от най-висшите етажи на властта, отнемайки и ресурси и време и възпрепятстват решаването на други важни за държавата въпроси; че ромите тежат на обществото и пречат за благоприятното икономическо развитие на държавата; че проблемите на етноса са по-голяма тежест в сравнение с други държавни въпроси, които биха могли да занимават по-оправдано институциите в страната; същите са обвинявани за бързото си възпроизвеждане, незаконно строителство и като престъпници. Жалбоподателят счита, че неправомерните деяния и обществено укоримото поведение на отделни граждани от ромската етническа принадлежност не бива да бъдат причина за приписване вина на целия етнос. Счита, че изложените теми създават принизяваща среда и накърняват достойнството му. В тази връзка сочи, че той и близките му, като представители на ромската общност, работят и си плащат данъците, таксите и сметките, и като български граждани не трябва да търпят заклеймяващи и стереотипизиращи внушения, генерализиране и приобщаване на вината към целия етнос, което постига като резултат създаване на унизителна и обидна за ромите среда и несправедливо поляризиране на обществото въз основата на етнически признак и неоснователно заклеймяване на него и цялата ромска общност като престъпна и недобросъвестна. К. счита, че съдържанието на предаването представлява нарушение от страна на телевизия „СКАТ“ на забраната за дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на чл.5 във вр. с §1, т.1 ДР на ЗЗДискр на основа защитен признак „етническа принадлежност“ и подбуждане към дискриминация по смисъла на чл.5, вр. §1, т.5 ДР на ЗЗДискр.

Към жалбата е представена и екранна снимка на процесното видео, на която се вижда интернет страницата, на която е публикувано, датата на публикуване – 10.12.2020г., темата и водещият на предаването.

По така постъпилата жалба с разпореждане [номер]/24.03.2021г. от председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка № 88 /2021г. по описа на КЗД и е определен състав за разглеждане на преписката. В разпореждането е посочено, че в жалбата се навеждат твърдения за „тормоз“ по признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“, както и твърдения за „подбуждане към дискриминация“, поради което преписката е разпределена на петчленен разширен състав на КЗД. С уведомление от 26.03.2021г. К. е уведомен за образуваната преписка. На 12.04.2021г. на заседание на състава на КЗД са определени председател и докладчик по преписката, а с разпореждане от 14.04.2021г. е определен и служител от КЗД, който да извърши необходимото проучване.

На 15.04.2021г. е изготвен протокол от главен специалист IT на КЗД, в който е отразено, че на същата дата от интернет линк: [интернет адрес]?v=E6g_ucE7CaY, са направени два записа върху диск CD-R на видеоматериал, публикуван на 10.12.2020г. в платформата You Tube, канал на телевизия „СКАТ“ от предаването „Нови хоризонти“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?“.

С писмо с изх.№ 16-20-987 от 31.05.2021г. комисията е изискала от „СКАТ ТВ“ ООД да представи становище относно, изложените в жалбата твърдения за проявено дискриминационно поведение. От дружеството е постъпил отговор на 16.06.2021г., в което същото сочи, че не е създател, продуцент или редактор на телевизионната програма с наименование СКАТ. Това обстоятелство е посочено и за конкретния епизод „Могат ли цигани да хранят българите?!“ на предаването „Нови хоризонти“, поради което са обяснили, че не разполагат с видеозапис на предаването. По отношение на водещия на предаването П. П. дружеството е посочило, че последният не е работник и/или служител на „СКАТ ТВ“ ООД и не разполага със сключени трудови или граждански договори с такъв човек.

От страна на КЗД е отправено служебно запитване до Съвета за електронни медии (СЕМ) във връзка с установяване дружеството собственик на телевизия „СКАТ“. В отговора, постъпил в КЗД на 07.07.2021г., е посочено, че телевизионна програма „СКАТ“ се предоставя за разпространение от „СКАТ“ ООД, на което е издадено удостоверение за регистрация за създаване на аудио-визуална медийна услуга (телевизионна програма) с наименование „СКАТ“. Посочени са още адреса на дружеството и нейния представляващ – Д. Х..

Във връзка с данните, предоставени от СЕМ, производството е продължило срещу „СКАТ“ ООД, като до дружеството е изпратено уведомление с изх.№ 16-20-1321/16.07.2021г., с което е изискано да представи становище по твърденията в сигнала (жалбата) и данни за водещия на предаването „Нови хоризонти“ – П. П., както и видеозапис на предаването с тема „Могат ли цигани да хранят българите?!“.

На 30.07.2021г. от медията е постъпило изисканото становище. В същото дружеството е посочило, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗРТ доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването, поради което сред епизодите на предаването „Нови хоризонти“, излъчени в периода от 26.04.2021г. до 26.07.2021г. (т.е. в нормативно изискуемия 3-месечен срок за съхранение на записи на предаванията, считано от датата на получаване на уведомлението от КЗД назад във времето), липсва запазен епизод с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Дружеството е посочило, че записи на епизоди преди този нормативно изискуем 3-месечен срок не се съхраняват в архива на телевизията и в тази връзка не разполагат и не могат да предоставят видеозапис от такова предаване. Отбелязано е още, че водещият П. П. работи в Телевизия СКАТ на граждански договор за водене на предаването „Нови хоризонти“. Заявено е, че не са приемани като отделен вътрешно-дружествен акт допълнителни правила, които да регламентират поведението на работниците и служителите при осъществяване на дейността им. Уточнено е от дружеството и това, че „СКАТ“ ООД не разполага с работник/служител, назначен на длъжността „Г. редактор на Телевизия СКАТ“. Със същия отговор се оспорват и изложените в жалбата на Т. Н. К. твърдения за допуснато дискриминационно поведение, както от медията, така и от водещия на засегнатото предаване, насочени срещу жалбоподателя. Излагат се съображения, че споделянето на съждения и информация е защитено като основно право в чл.39 - 41 от Конституцията на Република България и в чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, поради което същото не може да бъде окачествено като тормоз и/или дискриминация. Твърди се, че предизвиканият обществен дебат и изразеното лично мнение по обществено значим въпрос, каквото е сторил водещият във въпросното предаване, не може да се приеме за словесен тормоз или подбуда към дискриминационни действия. Наред с това, се отбелязва, че у водещия е липсвал какъвто и да е мотив и цел да извършва тормоз и/или дискриминация спрямо лицето Т. Н. К.. Изложени са съображения, че за да е налице тормоз по смисъла на Закона е нужно наличието на ясна цел и насоченост на деянието на „дискриминатора“, както и вследствие на действията му да е настъпил някакъв негативен резултат в личностната и обществената сфера на дискриминирания, което обстоятелство не се установявало да е налице. Направено е искане за прекратяване на преписка № 88/2021г. по описа на КЗД по отношение на „СКАТ“ ООД. Алтернативно се иска сигнала (жалбата) на К. да бъде оставена без уважение.

С писмо с изх.№ 44-00-2828/10.08.2021г. КЗД е изискала от П. П. писмено становище, относно твърденията на К., изложени в неговата жалба. Писмото е изпратено до процесуалния представител на „СКАТ“ ООД, като същият е предоставил отговор на 23.08.2021г., че не е упълномощен да представлява П. по разглежданата преписка.

От докладчика по преписка № 88/2021г. е изготвен доклад-заключение, в който е посочено, че е извършено проучване, като са описани предприетите действия - наведените от К. твърдения, събраните доказателства и представените становища на „СКАТ“ ООД, съответно е предложено насрочване на открито заседание. Копие от доклада е изпратен, ведно с уведомление за насрочено заседание, до „СКАТ“ ООД – ответник, и Т. К. – жалбоподател, които надлежно са го получили (видно от приложените известия за доставяне).

В хода на производството пред КЗД са проведени няколко заседания, за които са изготвени протоколи от 10.02.2022г., 13.04.2022г., 01.02.2023г. и 14.06.2023г. На първото заседание е предоставена възможност на ответната страна да се запознае със събраните в хода на проучването доказателства, а именно видео файл, свален на технически носител – диск. По този повод на 23.02.2022г. от „СТАК“ ООД е постъпило становище, в което се сочи, че на посочения в жалбата линк [интернет адрес]?v=E6g_ucE7CaY не се установява публикувано предаването „Нови хоризонти“ с тема „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Прави се възражение, че липсват доказателства относно автентичността на съдържанието на файла, свален на оптичен носител, както и че същият съдържа точен запис на съдържанието, публикувано на посочения линк. Възразява се също, че няма доказателства, от които да се установява, че именно медията е публикувала това видео в платформата You Tube. Направено е искане при техническа възможност, на следващо заседание да се извърши проверка на посочения в жалбата линк.

На проведеното на 13.04.2022г. заседание като втора ответна страна в производството е конституиран водещият на предаването „Нови Хоризонти“ – П. П., депутат от политическа партия НФСБ. Във връзка с това е извършено допълнително проучване по преписката. Изискана е информация от председателя на НФСБ относно адреса на П. П.. С писмо с изх.№ 60-00-41/12.05.2022г. от П. е изискано да представи становище по твърденията в жалбата на К. и доказателства, които счита за относими.

От П. е постъпил отговор с вх. № 44-00-1870/30.05.2022г. В него същият категорично оспорва отправените твърдения за проявена дискриминация спрямо К. по време на предаването „Нови Хоризонти“, излъчвано по телевизия „СКАТ“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Оспорва твърденията, че е осъществил състав на деянието „тормоз“ по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр по признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“, както и деянието „подбуждане към дискриминация“ по §1, т.5 и т.6 от ДР на ЗЗДискр. П. поддържа становище, че в практиката си като депутат от политическа партия НФСБ и водещ на телевизионни предавания по телевизия „СКАТ“ не е извършвал действия и не е изричал думи, с които умишлено и целенасочено да обиди и накърни достойнството на представители на една или друга народност или етнос, живеещи на територията на Република България и в частност по отношение на ромите в България или съзнателно и целенасочено да е създал предпоставки за наличието на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за ромите в България. Отбелязва, че като човек, който е отраснал, живял и работил в райони населени с много роми, многократно е заявявал, че познава много добре ромите и техните проблеми и нужди, и че проблемът с ромите е проблем на цялото българското общество, който не трябва да се пренебрегва, а трябва да се разгледа и разреши след задълбочен анализ.

Излага се още в становището, че в жалбата неправилно е индивидуализирана темата на предаването, което е придало различно семантично значение. Твърди, че не е публикувал спорния епизод в You Tube и не го е разпространявал публично в интернет. Твърди също, че епизодът не е наличен в платформата You Tube и в частност канала на телевизия „СКАТ“ и съответно, че не е установено дали е бил публикуван на 10.12.2020г. В тази връзка, оспорва автентичността на извършения запис и обстоятелството, че това е точно копие на програмата на телевизия „СКАТ“ от 10.12.2020г., както и прави възражение, че не е установено по какъв начин и в кой момент К. се е запознал със спорния епизод на предаването. Твърди също, че предаването е било излъчено още през 2019г. В тази връзка прави искане за прекратяване на производството, поради изтичане на повече от три години.

В становището е изложено още, че съдържанието на предаването поставя въпроси и проблеми на ромите и цели намиране на решения на тези проблеми, а не цели създаването на враждебна среда за ромския етнос в България. Твърди се, че духът и смисълът на предаването е да се помогне с интеграцията на ромите в България, като липсва какъвто и да е език на омраза, насочен към този етнос, в частност и към Т. К.. По отношение на К., в становището се сочи, че П. не го познава лично и няма никакви мотиви и цели да го тормози, обижда, унизява и да извършва действия насочени лично към него или в негов ущърб. Сочи се, че за наличието на тормоз по посочените критерии, е нужно да се обуслови специална цел, а именно – накърняване на неговото лично достойнство и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда за лицето или за ближните му. В тази връзка се уточнява, че такава цел не се установява, а същевременно не е доказано с какво точно изявленията на водещия са влошили начина на живот – ежедневието, работата и пр., на К..

Твърди се също, че в предаването водещият многократно е подчертал, че не трябва всички роми да се слагат под един знаменател, заради действията и постъпките на някои представители от този етнос. Отбелязва се още, че както повеляват принципите на журналистическата етика, при подготовката на предаването водещият е потърсил и становището на представители на ромския етнос, дал е трибуна на проблемите и болките им. Изтъкнал е в предаването, че партия НФСБ има програма, в която точно и ясно са посочени решения за част от тези проблеми. В подкрепа на това твърдение е цитирана част от изказване на водещия, а именно, че „Проблемът се решава с предоставяне от държавата на равни права и равни задължения за всички без значение от тяхната етническа принадлежност“, което изказване е завършило със заключение, че в България няма стратегия и визия за решаване на ромския проблем. Сочи се, че изказванията на водещия са изречени в конкретната му роля на общественик (депутат) и журналист и при спазване на принципа на свободата на изразяване на мнения, застъпена в ЕКПЧ и КРБ, като е повдигнал дебат по обществено значим въпрос, решенията по който дебат са в интерес и полза на цялото общество и в частност на ромите в страната. Излагат се съображения, че сигналоподателя е използвал манипулативно и селективно фрази и реплики от предаването, които е извел извън контекста на цялостната тема.

Със становището си П. е направил и доказателствени искания, а именно за снабдяване на Комисията с автентично копие на записа на предаването по реда на ЗРТ, след което да бъде извършена фонограма на същия. Направено е също и искане да бъде призован К., за да даде обяснения, как и къде се е запознал с процесното предаване, както и да даде обяснения с какво точно изказванията на водещия са създали враждебна среда за него и са променили начина му на живот в негативна посока.

След конституирането на П. като ответна страна и представянето на становище от него, е изготвен допълнителен доклад-заключение, в който са отразени резултатите от допълнително извършеното проучване. Докладът е връчен на страните, ведно с уведомлението за призоваване в открито заседание на КЗД.

На проведеното на 01.02.2023 г. заседание на КЗД, по искане на ответните страни, е открито производство по оспорване на доказателство, а именно – линк в You Tube, на който се съдържа предаването „Нови хоризонти“ на телевизия СКАТ, с водещ ответника П.. В тази връзка е направено искане от процесуалния представител на ответниците да бъдат събрани допълнителни доказателства за установяване съдържанието и автентичността на записаното предаване, от което К. навежда твърдения за проявен тормоз. По повод на това, от КЗД е изискано от П. да представи автентичен вариант от процесното предаване. Отправено е и съобщение до К. за лично явяване на следващо заседание по преписката за съвместно гледане на предаването.

На следващото заседание от 14.06.2023г. е извършен преглед на предаването „Нови Хоризонти“, свалено на оптичен носител – диск от линк в You Tube. В хода на заседанието процесуалният представител на ответните страни е заявил, че водещ на предаването е именно вторият ответник – П.. Направено е също и изказване, че не се оспорват цитатите от предаването, а се оспорва техният смисъл и техният контекст. Отново се оспорва, че на посочения в жалбата линк е достъпно процесното предаване. В тази връзка, в протокола е отразено, че член от състава на КЗД е направил опит да установи съдържанието на линка, посочен в жалбата, при което е констатирано, че на същия не се отваря видеоклип. Също така в протокола е отразено, че на предходно заседание (извън протокола) е бил направен и друг опит за отваряне на същия линк, при който се е заредило съдържание отговарящо на предаването, на което действие процесуалният представител на ответниците е присъствал и което потвърждава в протокола от 14.06.2023г. На същото заседание е прието, че преписката е изяснена и е обявено, че комисията ще се произнесе с решение.

При така проведеното производство и събрани становища на страните и доказателства петчленен състав на КЗД е постановил оспореното решение № 272/19.07.2023г., с което е установил, че П. Х. П. в качеството си на народен представител и водещ на предаването „Нови хоризонти“, излъчено по телевизия СКАТ през месец декември 2020г., е извършил нарушение по ЗЗДискр по защитените съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр признаци „етническа принадлежност“ , „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на жалбоподателя Т. К. (т.І от диспозитива на решението). На основание чл.47, т.6 от ЗЗД органът е постановил принудителна административна мярка, като е дал препоръка на П. П. да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване достойнството на други лица и създаването на враждебна, обидна и заплашителна среда. С т.ІІІ и т.ІV от диспозитива на решението е прието, че ответната страна „СКАТ“ ООД не е извършила нарушение на ЗЗДискр по отношение на Т. К. и жалбата в тази част е оставена без уважение.

В мотивите на решението си съставът на КЗД подробно е описал становищата на страните, след което е изложил своите съображения, въз основа на които е приел, че П. П. е извършил дискриминация спрямо Т. К.. В мотивите по същество, са разгледани понятията дискриминация, тормоз и подбуждане към дискриминация. Отбелязано е, че в областта на информацията в публичното и медийно пространство неравенството би се изразило в публикация, изказвания и други материали, които субективно, невярно и тенденциозно да изопачават, внушават или насаждат унижение или подценяване на лица или група лица по етнически признак. Упоменато е, че за подбуждането към дискриминация е необходимо наличие на умисъл у подбуждащия да мотивира подбуждания да прояви дискриминационно поведение. Съставът е изразил мнение, че авторско предаване със заглавие като процесното създава обществени нагласи на презрение и отвращение спрямо лица от ромски произход. Отбелязва, че правата на другите, особено правото на недискриминация, са конституционно основание да бъде ограничена свободата на изразяване, когато тя се използва за нелегитимни цели, какъвто е случаят с всяка враждебна реч. Посочено е, че тормозът и всяка дискриминация са абсолютно забранени и не могат да бъдат оправдани в никакъв случай. По нататък в мотивите е разгледано регламентираното в чл.10 от ЕКЗПЧОС право на свобода на изразяване на мнение. Комисията е направила разяснение, че това право включва изразяване на мнение и разпространяването му, но същото не е абсолютно и е съпроводено със специални задължения и отговорности и може да бъде ограничавано за зачитане правата и доброто име на другите, както и не може да включва пропагандирането на омраза, ненавист, враждебност или унижаване на основаната на увреждане, политически убеждения и други признаци. Ограничаването на правото на свободно изказване е допустимо при наличие на ограничения, поставени в действащото национално законодателства, както и на необходимост в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Посочено е в мотивите, че практиката на КЗД се прилагат различни стандарти при формиране преценката дали дадена форма на изразяване или разпространяване на информация нарушава забраната за дискриминация: думите се преценяват и анализират не изолирано, а техният смисъл и внушения се оценяват въз основа на цялото съдържание на изказването (публикацията), обществено-политическия контекст, в който е направено, обществените нагласи и настроения, целта, намерението и въздействието им в публичното пространство.

В хода на съдебното производство на процесуалния представител на жалбоподателя е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да получи от „СКАТ“ ООД удостоверение/документ, удостоверяващ информация „Кога е било първото излъчване на предаването „Могат ли цигани да хранят българите!?“ от рубриката „Нови хоризонти“, с водещ П. П.. В отговор на така издаденото удостоверение от „СКАТ“ ООД е постъпило писмо с вх.№ 11971/07.11.2024г. по описа на съда, в което дружеството посочва, че в архивите му не се съхранява запис на спорното предаване. Уточнява, че съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗРТ дружеството е имало задължение да съхранява записа само три месеца след излъчването му. В писмото е посочено още, че според програмния директор на телевизията предаването е било излъчено за първи път през 2018г., но не може да се уточни точната дата, като впоследствие е било излъчвано на повторение през следващите години.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в указания от закона срок, срещу подлежащ на оспорване акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В съответствие със сезиращата жалба и Решение № 7873 от 25.06.2024г., постановено по адм.д.№ 12307/2023г. по описа на Върховен административен съд, предмет на разглеждане в настоящото производство е т.І от диспозитива на оспореното решение, а именно частта, с която КЗД е приела за установено, че П. Х. П. в качеството си на народен представител и водещ на предаването „Нови хоризонти“, излъчено по телевизия СКАТ през месец декември 2020г., е извършил нарушение по ЗЗДискр по защитените съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на жалбоподателя Т. К..

Процесното решение е издадено от компетентен орган - заседателен състав на КЗД, определен с разпореждане на председателя на КЗД на основание чл.54 от ЗЗДискр, в рамките на предоставената му от закона материална компетентност. Същото е постановено в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от всички членове на състава на комисията.

По същество е спазена процедурата за провеждане на производство пред КЗД. Спазена е разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Правилно преписката е била разпределена на разширен петчленен състав, съобразно нормата на чл.48, ал.3 от ЗЗДискр., доколкото при образуването и председателят на КЗД е приел, че се касае за тормоз по признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ и „подбуждане към дискриминация“, т.е. множествена дискриминация. Тук следва да се уточни, че защитените признаци се определят съобразно изложените в жалбата факти и обстоятелства, като при определяне предмета на производството КЗД не е обвързана от квалификацията, дадена от жалбоподателя. От друга страна, определеният от комисията предмет на производството е докладван, като страните не са изложили възражения срещу същия.

В хода на производството е проведена процедура по проучване, съгласно изискването на чл.55 от ЗЗДискр., установени са и са конституирани ответните страни, събрани са необходимите доказателства, на страните правилно е указана доказателствената тежест. Проучването е приключило с изготвяне на доклад-заключение от докладчика по преписката, в това число допълнително заключение, с оглед установената в хода на производството необходимост от допълнително проучване. Страните в производството са редовно уведомени за заседанието на комисията, като на същите е предоставена възможност за запознаване с материалите по преписката. Съгласно чл.61 от ЗЗДискр. са проведени няколко заседания, които са били открити. След изясняване на фактите председателят на състава е обявил преписката за решаване. Процесното решение е взето с единодушие.

Наведените от страна на жалбоподателя в настоящото производство възражения относно основното доказателство по делото, а именно запис на предаването „Могат ли цигани да хранят българите!?“ от рубриката „Нови хоризонти“, с водещ П. П., се явяват неоснователни. Действително при извършена проверка на цитирания в сезиращата Комисия жалба линк [интернет адрес]?v=E6g_ucE7CaY, не се установява налично съдържание. Това обаче не може да доведе до извод, че посоченото предаване не е било излъчвано и не е съществувало на този линк в предходен момент. Интернет пространството е свободно, като всяко лице качило дадено съдържание има възможност във всеки един момент да изтрие същото. Следва да се има предвид също и вписаното в протокола от заседание на КЗД от 14.06.2023г. потвърждение от страна на процесуалния представител на П., че при предходно заседание, извън протокола, е извършена проверка на въпросния линк и е установено, че на същия има качен видеозапис на предаването „Нови хоризонти“. Ето защо съдът намира, че обстоятелството, че на интернет линк: [интернет адрес]?v=E6g_ucE7CaY, към настоящия момент не се съдържа процесния видеозапис, не може да обоснове извод, че такъв въобще не е съществувал. От друга страна, от данните по преписката се установява, че при нейното образуване от страна на Комисията са предприети действия за обезпечаване на посоченото доказателство, като още на 15.04.2021г. специалист на КЗД е извършил запис на видеоматериала върху CD-R, като този материал е установен именно на посочения в жалбата линк. В изготвения протокол за извършване обезпечаване на посоченото доказателство е отразено също, че видеозаписът е бил публикуван в платформата You Tube, канал на телевизия „СКАТ“ на 10.12.2020г. Изготвеният по надлежния ред протокол от главен специалист IT на КЗД е достатъчно основание да се приеме, че на датата на неговото изготвяне видеоматериалът е бил наличен на посочената интернет страница. Наред с това, след извършен преглед на записания върху приложения като доказателство CD-R, процесуалният представител, а и самият жалбоподател П., са потвърдили, че записът представлява епизод от предаването „Нови хоризонти“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?“. При тези съображения, съдът намира, че приложеният по делото CD-R съдържа именно видеоматериал от предаването „Нови хоризонти“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?“, който е станал повод за подаване на жалба пред КЗД от К., като същото представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантни за производството факти и обстоятелства.

Действително по делото липсват данни към кой точно момент жалбоподателят пред КЗД – К., е възприел каченият в платформата You Tube видеоматериал. От значение за правилното приложение на закона е моментът на първоначалното създаване на телевизионното предаване и възникването му в материалната действителност, обуславящо възможността за неговото по-нататъшно разпространение. Следователно за целите на настоящото производство относим се явява моментът на първото излъчване на предаването „Нови хоризонти“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?“, което е осъществено на живо по телевизия „СКАТ“. Последното следва от обстоятелството, че ако има нарушение, то същото следва да се приеме за извършено именно към момента на първото публикуване на материал, т.е. моментът към който е създаден този материал.

В случая от страна на КЗД не е извършен анализ относно датата на първото публикуване на процесното предаване, с оглед на което от страна на комисията не е извършено цялостно проучване във връзка с относимите за изхода от спора факти и обстоятелства. Това е така, доколкото датата на нарушението е от съществено значение относно изначалната възможност за провеждане на производство по подадената жалба, тъй като в чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. е предвидено, че не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. В случая комисията е имала изрично възражение за изтекла давност, по което освен че не е събрала доказателства, не е изложила и конкретни съображения в оспореното решение, което се явява нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото обаче, възражението за преклудиране възможността за провеждане на производство по ЗЗДискр. може да бъде направено и в хода на съдебното производство, то така допуснатото от комисията нарушение не е от категорията на съществените и може да бъде санирано от съда.

В случая не са налице предпоставки производството да бъде прекратено на основание чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. Цитираната норма въвежда ограничение за провеждане на производство по ЗЗДискр. по жалба, която касае нарушение извършено три години преди датата на подаване на жалбата. Жалбата пред КЗД е подадена на 16.03.2021г., т.е. производство може да бъде образувано и проведено за нарушение извършено най-рано на 16.03.2018г.

В хода на производството пред КЗД жалбоподателят П. в свое становище сочи, че първото излъчване на процесното предаване е било през 2019г. По делото е приложено писмо с вх.№ 11971/07.11.2024г., в което от дружеството, чиято собственост е телевизията, излъчила предаването - „СКАТ“ ООД, е посочено, че процесният епизод не се съхранява в архивите на телевизията, тъй като разпоредбата на чл.14 от ЗРТ изисква съхранение на материалите до три месеца след излъчването им. В писмото е посочено още, според програмния директор на телевизията предаването е било излъчено за първи път през 2018г., но не може да се уточни точната дата. Така представените данни в хода на проведеното производство се явяват противоречиви помежду си. В тази връзка съдът направи проучване, при което установи, че на сайта на телевизия „СКАТ“ - [интернет адрес]?type=1&genre=52&page=0, са публикувани епизоди от предаването „Нови хоризонти“, като най-отдалеченият във времето епизод е от 24.10.2017г., а най-близкият от 22.03.2020г. Следователно дадената от телевизията информация не може да бъде ценена като достоверна.

При анализ на качените видеоматериали на посочения интернет сайт се установява, че за всеки месец има между два и четири епизода от предаването. В началото на процесния епизод водещият П. посочва, че темата на предаването е продължение на друга предходна тема от предаване, излъчено две седмици по-рано. След преглед на заглавията на обявените на посочения сайт епизоди се установи, че има само още едно предаване с тематика като тази на процесния, а именно – „Вкарани в пътя или етнически сблъсък?!“, което е било излъчено на 19.02.2019г. При преглед на посочения епизод, съдът констатира, че водещият действително прави анонс, че по отношение на темата за ромите и тяхната интеграция ще подготви друго предаване. Наред с това, съдът констатира, че е налице съвпадение между част от репортажите в двете предавания. При тези констатации, съдът прави извод, че процесният епизод „Могат ли цигани да хранят българите?“ е излъчен след епизода „Вкарани в пътя или етнически сблъсък?!“, т.е. след 19.02.2019г., като няма пречка излъчването да е било осъществено на 05.03.2019г. – вторник, който ден съвпада с дните на излъчване на предаването и за която дата няма качен видеоматериал. Този извод кореспондира и с твърденията на П., че епизодът „Могат ли цигани да хранят българите?“ е излъчен през 2019г. Установеният момент на излъчване сочи, че жалбата е подадена в предвидения тригодишен срок за образуване на производство за дискриминация. Ето защо съдът приема, че възражението на жалбоподателя за наличието на пречки за провеждане на производството по смисъла на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. е неоснователно.

На следващо място, въпреки че оспореното решение е издадено в писмена форма, то същото не съдържа мотивите, въз основа на които комисията е достигнала до извод за наличие на проявена дискриминация от страна на П. П. спрямо Т. К., т.е. не съответства на изискуемото съгласно чл.66, т.2 от ЗЗДискр. съдържание. В мотивите на решението единствено е изложено, че заглавието на процесния епизод създава обществени нагласи на презрение и отвращение спрямо лицата от ромски произход. Липсват обаче каквито и да било изводи относно съдържанието на предаването - не са коментирани посочените в сезиращата комисията жалба цитати, не е коментиран цялостния контекст на предаването. Като цяло в мотивите на процесното решение са изложени общи коментари относно приложими законови разпоредби, но липсва каквато и да било обвързаност на същите с установените факти и наведените от жалбоподателя К. доводи за дискриминация. Така мотивирано решението не дава възможност да се разбере в какво точно се изразява допуснатото от П. дискриминационно поведение, и какви са били мотивите на органа да приеме, че това поведение на жалбоподателя е дискриминационно. Липсва също така и обвързване на поведението на П. спрямо приетите за разглеждане защитни признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“, т.е. липсват мотиви по какъв начин П. е осъществил „тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“ над К. на база посочените признаци, което да обоснове достигане до извод за проявена дискриминация. В случая се касае за един вид санкционно производство, в което санкционираното лице следва да е наясно с това как органът достига до правните изводи за допуснато дискриминационно нарушение. В тази връзка е необходимост от конкретизация на коментарите, касаещи изказванията на жалбоподателя, каквито по делото липсват. Като не е изложил конкретни мотиви и не е обвързал установеното поведение на жалбоподателя с наведените защитени признаци и приложимите правни норми, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Така допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение на КЗД.

Въпреки горния извод, съдът намира за необходимо да посочи, че оспореното решение е издадено и при неправилно приложение на материалния закон, доколкото от данните по делото и техния анализ не се установява жалбоподателят да е допуснал поведение, което да е в нарушение на ЗЗДискр., а именно осъществен „тормоз“ по отношение на К. по признаците „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ или „подбуждане към дискриминация“.

В чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за проява на всякаква форма на пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.4 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. е дадена дефиниция на понятието „тормоз“, според която тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Подбуждането към дискриминация, съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДискр., от своя страна представлява пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В разпоредбата на §1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. е уточнено, че „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

Анализът на посочените норми сочи, че във всеки един случай, за да е съставомерно деянието по смисъла на ЗЗДискр., то следва да е обусловено от защитен от закона признак, т.е. проявената дискриминация, независимо от нейната форма, следва да е в причинно следствена връзка със защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая, органът е приел, че са наведени доводи за проявен тормоз във връзка със защитените признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“. Въпреки това в оспореното решение, а и в цялата преписка, не са изложени съображения относно наличието на тези признаци и в какво се изразяват същите. Само твърдението за наличие на даден защитен признак, без посочване на съдържанието му, се явява съществено нарушение, тъй като съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа досежно основен елемент от фактическия състав на дискриминация (в случая тормоза), какъвто е защитеният признак. Доколкото не всяко лошо третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация, то неустановяването на съдържанието на твърдяния защитен признак е основание да се приеме, че не е доказано дискриминационно нарушение. В случая органът не е обосновал доводи относно съдържанието на въведените от него самия защитени признаци, както и не е обвързал тези признаци с проявеното поведение. При тези съображения съдът намира, че решението на КЗД е постановено при неизяснени, съответно недоказани, елементи от фактическия състав на нарушението по ЗЗДискр.

По отношение на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, въведени от състава на КЗД, освен че не са обосновани в оспореното решение, не се установяват и данни за такъв отличителен белег на жалбоподателя пред КЗД, който да обоснове наличието на посочените два признака. Такъв белег би бил значим, обективен, същностен за човека като индивид или личност, който да позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. В случая такива белези по отношение на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, нито се твърдят от К., нито се доказват от данните по делото.

Действително от данните по преписката, може да се установи, че жалбоподателят пред КЗД – К., се самоопределя като лице от ромски произход, като счита че е дискриминиран по този свой личен признак. В сезиращата КЗД жалба, К. е изразил своето несъгласие с това, че с излъченото предаване неправомерните деяния и обществено укоримото поведение на отделни граждани от ромската етническа принадлежност са приписвани на целия етнос, като с изложените теми се създава принизяваща среда и се накърнява достойнството му. Счита, че като български гражданин не трябва да търпи заклеймяващи и стереотипизиращи внушения, генерализиране и приобщаване на вина към целия ромски етнос, което постига като резултат създаване на унизителна и обидна за ромите среда и несправедливо поляризиране на обществото въз основата на етнически признак и неоснователно заклеймяване на него и цялата ромска общност като престъпна и недобросъвестна. Така изложеното от К. обуславя извод, че същият се чувства поставен в неблагоприятна среда поради ромският си произход, т.е. налице са данни да се приеме, че същият се счита дискриминиран (под формата на тормоз и подбуждане на дискриминация) с оглед негов етнически признак.

Следващият елемент от фактическия състав на тормоза като проява на дискриминация се изразява в това нежеланото поведение да цели или да има за резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Що се отнася до подбуждането към дискриминация, следва да се има предвид, че е необходимо подбуждащият чрез своите действия умишлено да цели друго лице да прояви дадено дискриминативно поведение. В мотивите на процесното решение липсва какъвто и да било извод на органа относно посочените елементи от състава на тормоза и подбуждането към дискриминация, което както се посочи по-горе е съществено нарушение.

В случая нежеланото поведение е обективирано от съдържанието на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?“ от предаването „Нови хоризонти“ с водещ П. П.. За да се установи дали това предаване, в частност изказванията на неговия водещ, имат целите, обуславящи наличието на тормоз, е необходимо същото да бъде анализирано в цялост, като бъде установен контекста на изказванията, внушенията които се правят и въздействието им в публичното пространство. При внимателен анализ на целия епизод съдът установи, че цитатите, посочени в жалбата на К., действително са изказани от П. в същото предаване. Разгледани като самостоятелни изказвания тези цитати действително създават внушение, че техният автор третира всички представители на ромския етнос по един и същ начин, който по своята същност е негативен. Същевременно обаче, контекстът на предаването, противоречи на този извод. Поставено на цялостен анализ поведението на водещия говори, че същият поставя разлика между отделните индивиди от ромския етнос, като осъжда само тези, които проявяват неправомерно или неправилно, според него поведение. Например: в 3:32 минута от предаването посочва „една част от ромите“; в 10:12 минута прави изказване „Някои, казвам някои, не всички, не искат да работят.“. Констатират се също изказвания на водещия, че е доволен от много (представители на ромския произход), но не е доволен от тези които ги мързи. По натам изтъква, че сегрегацията е сериозен проблем, като набляга на това, че ромите следва да бъдат равно третирани с останалите български граждани, както по отношение на наемането им на работа, така и по отношение на заплащането. Като цяло, контекстът на предаването касае излагане на проблеми на ромската общност и намирането на решение за тях, като е дадена платформа на различните гледни точки – излъчени са интервюта, както с представители на ромския етнос, така и с други български граждани, и съответно са направени коментари както за негативни прояви от страна на ромите, така и за положителни такива, изразени чрез положителното мнение на водещия. Застъпената теза е, че ромското население се увеличава, с оглед техните порядки, а същевременно етническото българско население намалява, поради което е направено заключение, че е необходимо по-добро интегриране на ромите в обществото, с оглед бъдещето на държавата. Така разгледан контекстът на предаването не създава впечатление, а също и не може да се приеме, че целта на изказванията е за насаждане на омразна реч, създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда или накърняване достойнството на лицата обект на изказванията, още по-малко лично на К., който дори не е упоменат в предаването в лично качество.

При тези съображения съдът приема, че не може да се обоснове извод, че поведението на П., по своята същност и цел, изпълва целите, които дадено нежелано поведение следва да има, за да се приеме, че същото представлява „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. или „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДискр. Следователно не е налице субективният елемент, включен в хипотезата на посочените две дискриминативни прояви, за да се приеме, че същите са проявени спрямо ромския етнос, и още повече спрямо К.. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав на дискриминационното поведение „тормоз“ или „подбуждане към дискриминация“ обуславя извод за недоказаност на дискриминационно поведение, изразило се в нарушение на ЗЗДискр., респективно в случая и до незаконосъобразен извод на КЗД за наличието на такова.

В обобщение на изложеното, съдът приема, че оспореното решение е издадено при липса на мотиви, а достигнатият краен извод от органа, освен че е необоснован в необходимата степен, се явява и незаконосъобразен, доколкото не се установява поведението на П., обективирано в епизод „Могат ли цигани да хранят българите?“ от предаването „Нови хоризонти“, да осъществява елементите на фактическия състав на нарушение на ЗЗДискр., изразяващо се в „тормоз“ или „подбуждане към дискриминация“. В тази връзка, следва да се приеме, че сезиращата съда жалба се явява основателна, а оспореното Решение № 272 от 19.07.2023г., постановено по преписка № 88/2021г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че П. П. е извършил нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на Т. Н. К., като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание чл. 143, ал.1 АПК и с оглед своевременно направеното искане жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство. В случая, въз основа на приложен по адм.д. № 1601/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. Така претендираното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на това обстоятелство, както и направеното от ответната страна възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на производството, съдът намира, че така претендираният хонорар се явява прекомерен и следва да бъде редуциран до минималния предвиден размер в посочената Наредба, а именно 1000лв. На жалбоподателя се дължат и разноски за заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Х. П., [ЕГН], от гр. Бургас, представляван от адв. М. И., Решение № 272 от 19.07.2023г., постановено по преписка № 88/2021г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че П. П. е извършил нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на Т. Н. К..

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да заплати на П. Х. П. с [ЕГН] от гр. Бургас сумата от 1005 (хиляда) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.