№ 8757
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110174309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
В полза на „Банка ДСК“ АД срещу И. В. О. е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК за сумата от 6067,99 лева – главница по споразумение за обединяване на
кредити от 08.07.2014г., ведно със законната лихва от 06.11.2015г. (дата подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 548,25 лева –
възнаградителна лихва за периода 08.01.2018г. – 05.11.2015г. и за сумата от 28,48 лева –
наказателна лихва за периода 24.10.2015г. – 05.11.2015г. по ч.гр.д. № 68224/2015г. на СРС, 74 – ти
състав.
Длъжницата е подала възражение в срока по чл.414 ГПК. В изпълнение на дадените от съда
указанията по чл.415, ал.1, т.1 ГПК „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********
(понастоящем заличен търговец с правоприемник „Банка ДСК“ АД) е предявило искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.99
ЗЗД срещу И. В. О. за сумата от 6067,99 лева – главница по споразумение за обединяване на
кредити от 08.07.2014г., сключено между ответницата и „Банка ДСК“ АД, ведно със законната
лихва от 06.11.2015г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и за сумата от 375,02 лева – непогасен остатък от възнаградителна лихва
за периода 08.01.2015г. – 05.11.2015г. (съгласно уточнителна молба с вх. № 96718/06.04.2023г.),
които вземания „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило въз основа на договор за цесия от
17.10.2016г.
По реда на чл.210 ГПК при условията на евентуалност, ако предявеният по реда на чл.422
ГПК иск за главницата бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, е
предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД за присъждане на сумата
от 2952,63 лева – главница по споразумение за обединяване на кредити от 08.07.2014г. за периода
10.01.2021г. – 10.06.2024г. (съгласно уточнителна молба с вх. № 96718/06.04.2023г.), ведно със
законната лихва от 29.12.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
ответницата като кредитополучател е сключено споразумение за обединяване на кредити. С
посоченото споразумение страните се съгласили дължимите остатъци по отпуснати и изцяло
усвоени кредити по договор за потребителски кредит от 01.03.2013г. и по договор за кредитна
карта от 08.03.2013г. да бъдат обединени в едно задължение в размер на 6330 лева. Срокът за
1
издължаване на сумата по споразумението бил 120 месеца с крайна падежна дата 10.06.2024г.
Уговорената възнаградителна лихва към датата на сключване на споразумението била в размер на
10,95 %. При установена забава в плащанията на задълженията по споразумението с повече от 90
дни настъпили обективините предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
съгласно клаузата на чл.19 от Общите условия към споразумението. Предсрочната изискуемост на
кредита настъпила чрез връчване на нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението било надлежно връчено на ответницата на 05.03.2015г. по реда чл.47
ГПК съгласно действащата към датата на връчването редакция на закона. Предсрочната
изискуемост била осчетоводена от банката на 24.10.2015г. По силата на договор за цесия от
17.10.2016г. вземанията по процесното споразумение били прехвърлени от банката – кредитор в
полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Въз основа на изрично пълномощно от
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпратил от името на
цедента уведомително писмо до ответницата за прехвърляне на вземанията. В случай че съдът
приеме, че ответницата не е била надлежно уведомена за цесията преди завеждане на делото, се
иска да се приеме, че уведомлението е извършено посредством връчване на исковата молба заедно
с писмените доказателства – договор за цесия, писмено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и
пълномощно от цедента за уведомяване на ответницата за извършената цесия. След сключване на
договора за цесия от страна на ответницата постъпили доброволни плащания в общ размер от 3720
лева, като последното плащане било направено на 30.09.2021г. С така извършените плащания били
погасени разноските, част от законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 06.11.2015г., до окончателното плащане. За
принудително събиране на неплатените задължения по споразумението било образувано
изпълнително дело № 1063/2021г. на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ с район на
действие СГС. В случай че съдът приеме, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се иска разглеждане и
уважаване на осъдителен иск за главницата за вноските по главницата с настъпил падеж съгласно
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва претенциите за лихви като почиващи на нищожни клаузи поради противоречие
с добрите нрави. Оспорва задълженията и като погасени чрез плащане, като се позовава на
плащания в общ размер от 4200 лева, както и на допълнително плащане на сумата от 303 лева,
извършено на 11.10.2021г. Отделно от това в изпълнителното дело чрез наложен запор върху
трудовото й възнаграждение била събрана сума в общ размер на 6750 лева. Така съвкупно от
доброволните плащания и от направените удръжки от трудовото възнаграждение цялото вземане
било погасено, като дори била надвзета сумата от 680 лева. Оспорва твърдението, че вземането за
главницата е станало предсрочно изискуемо. Прави възражение за изтекла погасителна давност
спрямо всички вземания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключено твърдяното споразумение за обединяване на
кредити между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, че главницата е усвоена, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита чрез достигане до ответницата на уведомление за упражняване
на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, че процесните вземания са били
прехвърлени на ответницата с договор за цесия, както и че ответницата е надлежно уведомена от
предишния кредитор за цесията.
В тежест на ответницата е да докаже, че е извършила твърдените доброволни плащания на
претендираните вземания.
Като доказателство по делото е прието споразумение за обединяване на кредити от
08.07.2014г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответницата И. В. О. като кредитополучател.
Със същото страните са установили помежду си, че между тях са сключени два договора : 1/
договор за потребителски кредит от 01.03.2013г., по който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 6100 лева и 2/ договор за кредитна карта от 08.03.2013г., по
който кредиторът е отпуснал на кредитполучателя кредит в размер на 500 лева. Страните са
2
приели, че кредитите по посочените договори са изцяло усвоени и по тях има неиздължени
остатъци, както следва : по първия договор – в размер на 5757,14 лева и по втория договор – в
размер на 707,10 лева. След взаимни отстъпки страните са постигнали съгласие, че общата
неиздължена част от задълженията по двата договора е в размер на 6330 лева. Уговорили са, че
срокът за издължаване на преструктурирания със споразумението кредит е 120 месеца, считано от
подписване на споразумението (т.2 от споразумението). Към датата на подписване на
споразумението лихвата по кредита е уговорена в размер на 10,95 % (т.5). Неразделна част от
споразумението са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (т.9), които
са приети като доказателства по делото.
Приети са като доказателства и договорите за кредит, дългът по които е преструктуриран с
описаното по – горе споразумение, а именно : 1/ договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2013г. (л.88), при размер на главницата от 6100 лева, срок за издължаване 120 месеца, при
променлив лихвен процент в размер на 9,95 % годишно или 0,03 % на ден и ГПР 11,28 %, заедно с
Общи условия към договора и погасителен план; и 2/ договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.03.2013г. (л.94), при кредитен лимит
от 500 лева, ГПР 28,66 % и общо дължима сума от 570,42 лева и променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 21,95 %, заедно с Общи условия към договора и
погасителен план.
От така описаните доказателства се установява, че с процесното споразумение, източник на
търсените вземания, е извършено преструктуриране на кредити по сключените между страните
договори от 01.03.2013г. и от 08.03.2013г. При извършване на преструктуриране чрез обединяване
на задълженията по двата кредитни договора е недопустимо върху уговорените дължими лихви по
договорите за кредит отново да се начисляват лихви. Последното представлява анатоцизъм, който
е забранен по арг. чл.10, ал.3 ЗЗД, доколкото сделката не е между търговци (арг. чл.294, ал.2 ТЗ). В
последния смисъл са решение от 29.07.2019г. по гр.д. № 1504/2018г. на ВКС, II ТО, решение № 30
от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2019 г., I т. о. и решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2195/2019 г., I т. о. При това е недопустимо в общото задължение по споразумението в размер
на 6330 лева да се капитализират лихви, върху които отново да се начисляват лихви. Очевидно е,
че общото задължение в размер на 6330 лева не е съставено единствено от неиздължени главници,
а включва и непогасени лихви. Това е видно и по двата договора, доколкото главницата по
договора от 08.03.2014г. е в размер на 500 лева, а в споразумението остатъкът от вземанията по
този договор надвишава пълния размер на главницата – 707,10 лева. Същото важи и за договора за
кредит от 01.03.2013г., доколкото към датата на сключване на споразумението – 08.07.2014г.,
неиздължената главница според погасителния план на договора от 01.03.2013г. възлиза на сумата
от 5579,88 лева (при настъпил падеж на 16 – та вноска на 25.06.2014г.), а остатъкът от
задължението по този договор в споразумението е посочен в по – висок размер – 5757,14 лева.
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че недопустимо, в нарушение на забраната за
анатоцизъм, върху задължението от 6330 лева по процесното споразумение, в което са
капитализирани и лихви, е начислявана възнаградителна лихва. При това уговорката в процесното
споразумение за възнаградителна лихва върху сумата от 6330 лева е нищожна на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. От това следва, че възнаградителна лихва по процесното
споразумение не се дължи.
Предвид горното съдът приема, че в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД въз основа на
сключеното споразумение е възникнало само вземане за главница в размер на 6330 лева, която е
следвало да се издължи на 120 месечни вноски в размери съгласно вноски по главницата в
погасителния план, с краен срок за издължаване 10.06.2024г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че вземанията, предмет на
процесното споразумение за обединяване на кредити, е прехвърлено от кредитора „Банка ДСК“
АД в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД (първоначален ищец) с договор за цесия от
17.10.2016г. (л.8) и Приложение към него (л.16 от делото). Съгласно изискването на чл.26, ал.1
ЗПК кредиторът е имал право да прехвърли задълженията по процесното споразумение на трето
лице предвид уговореното в клаузата на чл.23, раздел VIII от Общите условия към споразумението
за обединяване на кредити.
3
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да му бъде съобщена от предишния
кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване на цесията преди завеждане на делото не се
установява, доколкото изпратеното до ответницата уведомление за извършената цесия от
27.10.2016г. не е доставено до адресата, видно от върнатата обратна разписка с отбелязване, че
пратката е непотърсена (л.18, лице и гръб). Няма пречка уведомяването за извършената цесия да
бъде връчено на ответницата в хода на процеса чрез връчването му като приложение към исковата
молба. В случая новият кредитор „ОТП Факторинг България“ ЕАД действа като пълномощник на
цедента (съгласно приетото по делото пълномощно – л.17), което е допустимо и това уведомяване
на длъжника за извършената цесия, извършено в хода на процеса, следва да бъде взето предвид на
основание чл.235, ал.3 ГПК, вр. т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК. При това
цесията има действие спрямо длъжника – в този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Претенциите са основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
съгласно споразумението за обединяване на кредитни задължения. За настъпването на предсрочна
изискуемост освен наличие на обективни факти – забава в плащанията съгласно постигнатите
между страните договорености, следва да е налице и обявяване на кредита за предсрочно изискуем
чрез връчване на уведомление, което да е достигнало до длъжника – в този смисъл са
задължителните разяснения по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. В случая правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е
уредено в клаузата на чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, неразделна част от споразумението за обединяване на кредити, и гласи, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е имало непогасени вноски по
главницата, а именно от вноска № 8 до вноска № 16 (т.2 В от заключението). При това налице са
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че е
обявил кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на уведомление на 05.03.2015г. по реда на
чл.47 и сл. ГПК в действащата към датата на връчването редакция на закона. От приетите писмени
доказателства (нотариална покана, констативен протокол и разписка за връчване на нотариална
покана) се установява, че са предприети действия по връчване на уведомлението чрез нотариус.
Връчването е извършено чрез залепване на уведомление, след като при три посещения в периода
06.02.2015г. – 18.02.2015г. и при ненамиране на адресата, е било залепено уведомление по чл.47,
ал.1 ГПК. Съдът намира, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, вр. чл.50 ЗННД не е надлежно
проведена. Нормата на чл.47, ал.1 (ред. преди изм. ДВ бр.86 от 2017г.) ГПК гласи, че към
залепване на уведомление се пристъпва при ненамиране на адресата. Конкретни изисквания
относно брой и интервал на посещенията преди да се пристъпи към залепване на уведомление се
въведоха изрично с изменение на нормата на чл.47, ал.1 ГПК с ДВ бр.86 от 2017г. Новата редакция
на нормата на чл.47, ал.1 ГПК обаче има само тълкувателен характер и с нея изрично беше
възпроизведена в закона формираната и преди това съдебна практика по приложението на чл.47,
ал.1 ГПК, състояща се в изискване за най – малко три посещения в рамките поне на месец преди
прилагане на последиците по чл.47, ал.5 ГПК и приемане на процедурата по връчване чрез
залепване на уведомление за редовна. И при старата редакция на чл.47, ал.1 ГПК в съдебната
практика бе възприето търсеното на адресата да се извършва при най – малко три посещения в
период, не по – кратък от един месец – в този смисъл е решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК, решение № 300 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5036/2015 г., III
г. о. Т.е. нормата на чл.47, ал.1 ГПК се прилага по сходен начин и при старата, и при новата
редакция на закона. В случая служителят, натоварен от нотариуса за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, е извършил три посещения в период от две седмици, който съгласно
установената съдебна практика, формирана при приложението на чл.47, ал.1 (ред. преди изм бр ДВ
86 от 2017г.) ГПК, е недостатъчен за формиране на извод, че адресатът отсъства от адреса като
предпоставка за приемане на връчването чрез залепване на уведомление за редовно извършено.
При извода, че уведомлението чрез залепване на уведомление не е било надлежно извършено
следва, че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
4
заповедта за изпълнение.
В хода на производството с връчване на препис от исковата молба и приложенията, в т.ч. и
уведомителното писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ответницата е уведомена
за упражнено от ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е така, защото в
производството по чл.422 ГПК съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да вземе предвид
всички обстоятелства от значение на спорното право, настъпили до приключване на съдебното
дирене - т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК. Сред тези факти са и тези, които
водят до предсрочна изискуемост на вземането като предвид на изискуемостта, без да се променя
основанието, на което се търси защита на правата, което в случая е споразумение за кредитно
задължение. Правото на предсрочна изискуемост на кредита, уговорено в договора, е право на
кредитора едностранно да измени договора, като отнеме на длъжника преимуществото на срока, за
да не носи риска от изпадането на длъжника в неплатежоспособност, която се презумира при
определената в договора продължителност на забавата в плащанията. При това предсрочната
изискуемост само променя момента, в който кредиторът може да изисква плащане от длъжника и
този момент може да настъпи и в хода на процеса. В този смисъл е решение № 10 от 25.02.2020 г.
на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответницата на 15.12.2022г., поради
което и тогава е настъпила предсрочната изискуемост на кредита по споразумението. С
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит от страна на кредитодателя „Банка ДСК“ АД в
полза на първоначалния ищец „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прехвърлено и правото да се
обяви кредита за предсрочно изискуем (като принадлежност на прехвърлените права, произтичащи
от договора за кредит), защото това право изрично не изключено от предмета на договора за цесия
– арг. чл.99, ал.2 ЗЗД. При това следва да се приеме, че след сключване на договора за цесия
първоначалният ищец е придобил срещу ответницата всички права по процесното споразумение за
обединяване на кредити, които е имал и предишният кредитор, вкл. и правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем – в този смисъл е решение № 204/25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на I ТО.
За установяване на извършените доброволни плащания по споразумението по делото е
изслушано заключение по съдебно – счетоводна експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда. От заключението на вещото лице се установява, че през периода от датата на
сключване на споразумението на 08.07.2014г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение - 06.11.2015г., от ответницата са извършени 10 бр. доброволни плащания
в общ размер от 622,99 лева. За периода от 07.11.2015г. до датата на сключване на договора за
цесия от 18.10.2016г. са направени 8 бр. доброволни плащания в общ размер от 673 лева. За
периода от 18.10.2016г. до завеждане на исковата молба – 29.01.2021г. са направени 40 бр.
доброволни плащания в общ размер от 3720 лева. Други доброволни плащания на задълженията по
споразумението не се твърдят и не се установяват.
По направените от ответницата възражения за принудително събрани суми за погасяване на
задълженията въз основа на процесното споразумение следва да се посочат, че същите не се вземат
предвид от съда в производството по чл.422 ГПК. В този случай нормата на чл.235, ал.3 ГПК не
намира приложение, като съдът в производството по чл.422 ГПК не съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес – така е прието в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ако се приеме обратното, исковете би следвало да се отхвърлят
поради принудителното събиране на вземанията, което от своя страна би дало право на длъжника
да се снабди с обратен изпълнителен лист по чл.422, ал.3 ГПК, който резултат следва да се избегне
по отношение на тези вземания, за които се установи, че са съществували при провеждане на
принудителното изпълнение. Разбира се, ищецът няма право на повторно принудително
изпълнение на вземанията, които са погасени в изпълнителното производство, но от съображения
за правна сигурност принудително събраните суми не се вземат предвид в настоящото
производство.
Съобразно изложеното по – горе от заключението на вещото лице следва, че общият размер
на доброволно платените суми от страна на ответницата по процесното споразумение възлиза на
5
5015,99 лева (622,99 + 673 + 3720). Установи се по – горе, че по процесното споразумение се
дължи главницата от 6330 лева и не се дължи уговорената възнаградителна лихва. Неоснователно
се поддържа от ищеца, че с доброволно платената сума от 3720 лева след образуване на
заповедното производство съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД са погасени разноските за заповедното
производство и част от законната лихва върху предсрочно изискуема главница от 6067,99 лева,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането.
Съдебните разноски, вкл. и за заповедното производство, се присъждат от съда в окончателен
размер с решението, постановено в производството по реда на чл.422 ГПК, с оглед изхода на
делото по правилата на чл.78 ГПК. Предвид това не може да се приеме, че разноските в
заповедното производство са погасени посредством направените доброволни плащания освен ако
изрично това не е посочено от длъжника при плащането, като последното не се установява. От
недоказването на предсрочна изискуемост на сумата по споразумението преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва, че не се дължи законната лихва върху
предсрочно изискуема главница от 6067,99 лева, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение. При това не може да се приеме тезата, че с доброволните плащания се
погасява такова задължение за законна лихва. Видно от заключението на вещото лице, с част от
извършените доброволни плащания е осчетоводено погасяване на такса за изискуем кредит в
размер на 120 лева, но не се установява дължимостта на такова вземане за такса, защото по делото
не беше представена Тарифа на банката, в която са уговорени таксите съгласно т.8 и т.9 от ОУ към
споразумението. Предвид изложеното с извършените доброволни плащания е погасено единствено
задължение за главницата и непогасеният размер на главницата по споразумението възлиза на
сумата от 1314,01 лева (6330 – 5015,99).
Неоснователно е възражението за погасителна давност. Давността се прекъсва с предявяване
на вземането, което в случая е станало с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 06.11.2015г., към която дата не е изтекъл 5 – годишният
давностен срок по отношение на главното вземане (чл.110 ЗЗД) дори от датата на сключване на
споразумението от 08.07.2014г.- чл.116, б.“б“ ЗЗД.
Предвид изложеното искът за главницата е основателен до сумата от 1314,01 лева и следва
да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.42, ал.1 ГПК), до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за
възнаградителната лихва е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
При частично уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за главното вземане не са
налице вътрешно процесуалните условия за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск за главното вземане.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от разноски в общ размер от 660 лева (депозит за вещо лице в общ размер от 560
лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8
ГПК) съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 134,60 лева. При
завеждане на исковата молба не е заплатена дължимата държавна такса в размер на 135,29 лева,
която сума следва да бъде възложена на ищеца по реда на чл.77 ГПК. За заповедното производство
съразмерно на ищеца се следват разноски от 88,77 лева.
Адв. К. Д., оказал безплатна правна помощ на ответницата за настоящото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, има право на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. От пълния размер на дължимото възнаграждение,
определено от съда в размер на 944,30 лева на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата от 751,72 лева. В заповедното
производство ответницата е доказала плащане на адв. възнаграждение в размер на 300 лева, видно
от представения договор за правна защита и съдействие, който обективира и разписка за платената
сума. Основателно е направеното от ищеца възражение за прекомерност, като възнаграждението
следва да се намали съгласно чл.78, ал.5 ГПК на 100 лева, при минимален размер на адв.
6
възнаграждение на длъжника за подаване на възражение по чл.414 ГПК в размер на 60 лева
съгласно чл.6, т.3 (приложима редакция бр. ДВ 28 от 28.03.2014г.), вр. пар.1 ДР на НМРАВ и като
се вземе предвид че в случая подаденото възражение е обосновано. При това съразмерно с
уважената част от исковете на ответницата се следват разноски за заповедното производство в
размер на 79,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че И. В. О., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Д*“ № * – адв. К. Д., дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Московска“ № 19
(правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********) на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД сумата от 1314,01 лева - главница по споразумение за
обединяване на кредити от 08.07.2014г., сключено между ответницата и „Банка ДСК“ АД,
ведно със законната лихва от 06.11.2015г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, което вземане е придобито от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД въз основа на договор за цесия от 17.10.2016г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер
от 6067,99 лева и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД за сумата от 375,02 лева –
непогасен остатък от възнаградителна лихва за периода 08.01.2015г. – 05.11.2015г.
ОСЪЖДА И. В. О., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Д*“ № * – адв. К.
Д., да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Московска“ № 19 (правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********), на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 134,60 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 88,77 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Московска“ № 19 (правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********) да плати на адв. К. Д. Д., личен адв. номер **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „Д*“ № *, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 751,72 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Московска“ № 19 да плати на И. В. О., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „Д*“ № * – адв. К. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 79,61 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Московска“ № 19 да плати по сметка на Софийския районен съд на основание
чл.77 ГПК сумата от 135,29 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7