Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София , 04.01.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7760 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./.

          Ищецът М.М.Д., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 13.04.2011 год. сключил с ответника договор за застраховка „Каско” на собствения му автомобил „Мерцедес”, модел „С-350” с ДК № СО ******, за периода от 14.04.2011 год. до 13.04.2012 год., за застрахователна сума в размер на 52 600 лева и при застрахователна премия от 2 906.15 лева, която била заплатена изцяло. Твърди, че на 23.06.2011 год. в гр.София, застрахования автомобил бил откраднат и по този повод пред ответника била образувана застрахователна преписка, като след изпълнение на всички процедури и представяне на изискуемите се документи, застрахователя отказал плащане с мотив, че има несъответствие между декларираните при образуването на щетата обстоятелства и установените от застрахователя по предявената претенция. Счита, че това обстоятелство е неоснователно и неправилно. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 52 600 лева, представляващи застрахователно обезщетение, заедно с мораторна лихва върху главницата за периода от 08.07.2011 год. до 15.04.2011 год. в размер на 14 954.57 лева. Претендира законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане и разноските по делото.

          Ответника ЗАД „А.”, чрез процесуален представител оспорват иска по основание и размер, като твърдят, че застрахованото лице е декларирало неверни обстоятелства във връзка с настъпилото събитие, което дава основание за отказ от изплащане на обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица с № 022875 от 13.04.2011 год. се установява, че между М.М.Д. и ответното дружество е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Каско” досежно моторно превозно средство, представляващо автомобил марка „Мерцедес”, модел „С-350” с ДК № СО ******, за срок от 14.04.2011 год. до 13.04.2012 год., за застрахователна стойност в размер на 52 600 лева и при застрахователна премия от 2 906.15 лева. Не се оспорва от ответника, че премията е заплатена изцяло от застрахования.

Представени са доказателства по образуваната пред ответника щета № 10011030121908/23.06.2011 год. досежно процесното застрахователно събитие. От намиращите се по нея документи се установява, че застрахованото лице е уведомило застрахователя на 23.06.2011 год. за настъпилото застрахователно събитие, както е представил необходимите документи. С молба от 20.07.2012 год. ищеца е представил пред ответника постановление от 10.01.2012 год. по ДП № 2039/2011 год. по описа на 06 РУ-МВР, пр.пр. 17698/2011 год. по описа на СРП от което е видно, че е спряно досъдебното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 00.30 ч. до 11.00 ч. на 23.06.2011 год. в гр. София, бул. Бр.Бъкстон е противозаконно отнет автомобил „Мерцедес”, модел „С-350” с ДК № СО ******, собственост на М.М.Д.. Застрахователното дружество с писмо от 01.08.2012 год. е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на несъответствие между декларираните и действителните обстоятелства.

Приет е по делото протокол № 2011/13.04.2011 год. за маркиране на автомобил „Мерцедес”, модел „С-350” с ДК № СО ******, собственост на М.М.Д. /л.137 от делото/, по който е установено, че автомобила има аларма и имобилайзер. Тъй като представения документ е оспорен от ответника, съдът е допуснал до разпит свидетеля Л.П., който дава показания, че лично е съставил протокола, след оглед на автомобила и е отразил това, което е констатирал.

Ответника е оспорил обстоятелството, че автомобила е закупен с един контактен ключ /така както е декларирано при сключване на полицата/, като съдът за установяване на това обстоятелство е допуснал свидетел Н.К., която се е явила в проведеното на 28.02.2017 год. съдебно заседание, но поради неявяване на представител на ответника, същата е била освободена.

Представена е от ответната страна писмо от МВР-СДВР № 46251/21.10.2011 год. с която уведомяват застрахователната компания, че по тяхна молба в СДВР е заведена преписка с вх.№ 24271/30.06.2011 год. и след извършена проверка е установено, че ищеца е въвел в заблуждение ответника с цел застрахователна измама в следствие на която е щял да усвои застрахователната стойност на автомобила. Преписката е предадена в СРП с мнение за образуване на досъдебно производство по чл.209 от НК срещу М.Д.. Не се ангажират доказателства, при доказателствена тежест на ответника, такова наказателно производство да е образувано срещу ищеца и евентуален изход от него.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., от която се установява, че действителната пазарна стойност на автомобила, към датата на настъпване на застрахователното събитие е 50 000 лева. При действието на полицата на застрахования са изплатени обезщетения по предходни щети в размер на 6 392 лева и след приспадане на тази сума, стойността на обезщетението възлиза на 43 608 лева.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. се установява, че към 19.04.2011 год. всички дължими вноски по застрахователната премия в размер на 2 906.15 лева са били изплатени.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните по силата на валидна застрахователна полица. Установи се и настъпването на застрахователно събитие, изразяващо се в кражба на процесния лек автомобил.

За да бъде уважен искът по чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо да се установи или, че не е платено застрахователно обезщетение или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Не се спори, че на ищеца не е изплатено обезщетение.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица в съответствие с чл. 203, ал. 1 и ал. 4 от КЗ /отм./. В чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./ е посочено, че действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Съдът приема, че действителната стойност е пазарната стойност на имуществото, тъй като само в нейните предели застрахованият може да замести отнетото имущество с еквивалентно по вид и качество. В този смисъл е и Решение на ВКС № 115/09.07.2009 год., II т.о. което предвижда, че пазарната стойност е тази, която е достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид. С оглед на изложеното и предвид заключението на автотехническата експертиза, изготвена от инж.М., която съдът кредитира, намира, че застрахователното обезщетение, след приспадане на изплатено такова по предходни шети, възлиза на сумата от 43 608 лева. Исковата претенция е основателна и доказана за тази сума и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна и недоказана. Сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Неоснователни са наведените от ответника доводи за недължимост на обезщетение поради деклариране на неверни обстоятелства при сключване на застрахователния договор. От събраните по делото доказателства не се установи, че автомобила е закупен с повече от декларираните броя ключове, както и не се установи да е налице застрахователна измама. За да е налице такава, то същата следва да бъде установен с влязъл в сила акт на компетентен орган или да бъде установена чрез пряко доказване в настоящия процес, което не бе сторено.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Този иск има акцесорен характер по отношение на главния иск в настоящото производство - този по чл. 208 от КЗ /отм./. В конкретния случай задължението на ответника към ищеца е възникнало на договорно основание и представлява застрахователно обезщетение дължимо по повод възникнало застрахователно събитие, за чието изпълнение е предвиден срок в нормата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ - не по-дълъг от 15 дни и започващ да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 3 от КЗ /отм./ - да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да го допусне да извърши оглед на увреденото имущество. В конкретния случай застрахованото лице е представило пред ответника постановление за спиране на ДП, с молба от 20.07.2012 год. и от този момент е започнал да тече срока по чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./, той като към този момент щетата е била цялостно окомплектована, като застрахователя се е произнесъл на 01.08.2012 год. с писмо, с което е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Настоящият състав приема, че мораторната лихва върху главницата е дължима за периода от 01.08.2012 год. до предявяване на иска – 15.04.2014 година, като размерът, определен на основание чл. 162 от ГПК е 7 589.83 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 4 655 лева, изчислени по компенсация.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.” с ЕИК ******и адрес гр.София, ул. „******да заплати на М.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, на правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 43 608 /четиридесет и три хиляди шестстотин и осем/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за автомобил „Мерцедес”, модел „С-350” с ДК № СО ******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2014 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 655 /четири хиляди шестстотин петдесет и пет/ лева, разноски по делото, като отхвърля иска до пълният размер от 52 600 /петдесет и две хиляди и шестстотин/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАД „А. ” с ЕИК ******и адрес гр.София, ул. „******да заплати на М.М.Д. с ЕГН **********, на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 7 589.83 /седем хиляди петстотин осемдесет и девет лева, 83 стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва върху главница от 43 608 лева за периода от 01.08.2012 год. до 15.04.2014 год., като отхвърля иска до пълният размер от 14 954.57 лева, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: