Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.04.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ граждански състав, в
публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря В.А.,
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. №8228 по описа за 2016год. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Я. М.Б. от гр. *, срещу ОД на МВР - Плевен, в която се твърди, че служебното
правоотношение е било * със Заповед *.Твърди се, че се дължи сумата 1142,72лв.
по чл.181, ал.2 от ЗМВР и 200 лв. по чл.234, ал.5 от *. Ищецът твърди,
че е бил * на ответника на *., когато
със заповед на директора на * служебното му правоотношение е било прекратено на
осн. чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Твърди, че от обезщетенията, които следва да
му се заплатят, до момента му е изплатено обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР,
но му се дължи и не му е заплатено вещево имущество от 2013г. До 2016г. Моли
ответника да бъде осъден да му заплати вещево имущество, както следва :
301,08лв. – за 2013г.; 400лв. – 2014г.; 400лв. – 2015г.; 200лв. – съразмерно с
прослуженото време от 2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и направените
по делото разноски. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.С определение от 31.03.2017г. е
прекратено на осн. чл.233 от ГПК частично производството по гр.д.№8228/2016г.
по описа на ПлРС по отношение на претенцията по чл.234, ал.5 от ЗМВР и
претенцията по чл.181 , ал.2 от ЗМВР за 2015г. и 2016г., поради изплащане на
същите, след депозиране на ИМ.
Ответникът Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Плевен, чрез своя процесуален
представител, оспорва частично предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът е работил на длъжността **. Безспорно по делото е, че със
Заповед№316з311/02.02.2016г., служебното правоотношение е било прекратено, поради придобиване на
право на *.
Спорен по делото е въпросът дължи ли се паричната равностойност на вещево имущество
за 2013г. и 2014г.
В тази връзка съдът приема възраженията на ответника, които са съобразени с
преобладаващата съдебна практика.
С разпоредбата на чл.181, ал.2 от ЗМВР, се предвижда, че на държавните служители се осигуряват работно и
униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите
униформа, се изплаща ежегодна парична сдума за облекло.Съгласно ал. 4 размерът
на сумите и доволствията се определят ежегодно със заповед на Министъра на
вътрешните работи.Условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията,
съгласно чл.181, ал.5 от ЗМВР, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните
работи.
Длъжността, която ищецът е заемал през периода 2013г.- 08.02.2016г. е
изисквала изпълнение на служебни задължения в униформено облекло. Поради тази
причина на ищецът за посочените години се е полагало да получи униформено
облекло в готов вид, а не неговата парична равностойност. В ЗМВР не е
предвидено правото униформените служители при неполучаване на вещево имущество
да получат неговото парично обезщетение. Тази възможност е уредена едва през
2015г., чл.19, ал.2 от Наредба №8121 з-1175/29.09.2015г./ ДВ бр.78 от
09.10.2015г./, но периодът, за който на неполучилия вещево имущество/униформено
облекло/ служител се изплаща обезщетение е точно определен и обхващащ предходната
година и пропорционално на отработеното време за текущата година, в която е
прекратено служебното му правоотношение.
За 201Зг. и 2014г. на ищеца се е дължадо униформено облекло на съгласно
разпоредбата на чл.204, ал.2 от ЗМВР /сега отм./, но никъде не се урежда
възможността за замяна на задължението от такова в натура в такова в неговата
парична равностойност. С параграф 4а от ПЗР на Наредба №1з-1429/01.06.2011г. /
ДВ бр.44/10.06.2011г./ е въведено задължение за осигуряване на униформено
облекло за 2011,2012,2013 и 2014г. до края на 2016г. Фактът, че служебното
правоотношение на Б. с МВР е прекратено на 08.02.2016г., т.е. преди изтичането
на крайния срок за изпълнение на задължението за осигуряване на униформено
облекло за посочените 201Зг. и 2014г. не може да обоснове вземането на парична
равностойност на неполученото от него униформено облекло.Липсва правна норма за
замяна на вещевото доволство в паричната
му равностойност.Единствено в чл.17 от Наредба
№8121з-1010/16.12.2014г. е предвидено при
прекратяване на служебното правоотношение, изплащане на стойността на
непредоставеното в предходната година униформено облекло, но разпоредбата в
настоящия случай е неприложима.Това правило няма обратно действие.От една
страна претендираното вземане на ищеца за непредоставено вещево доволство не е годината,
предходна на тази, в която е прекратено служебното правоотношение.От друга
страна,законодателят делегира на Министъра на правомощията да уреди условията и реда за предоставяне на
вещево доволство, но не и последиците от непредоставяне.В разпоредбата на
чл.181 от ЗМВРП и /чл.204, ал.2 от ЗМВР отм./, не е предвидена възможност да се
стимулира парично или да допълни възнаграждението
на служителя, а да се осигури материално служителя с вещи за изпълнение на
служебните му задължения, и като отличителен знак, свързан с характера на
заеманата от него длъжност.На ищеца се е
полагало облекло и вещево доволство в готов вид, а не неговата парична
равностойност, съгласно действащата нормативна уредба, за претендирания период.
Освен изложеното следва да се вземе предвид и неправомерното
поведение на Я.Б. във връзка с получаването на униформено облекло. Видно от
личната му вещева заявка за 2014г., служителят е заявил, че ще ползва определен
вид униформено облекло , но не се е явявал да го получи и не го е потърсил от
вещевия склад при ОД на МВР - Плевен до края на служебното си правоотношение на
08.02.2016г. От заявката за 2014г. е видно, че е поискал да му се осигури
костюм специален летен /26/ шапка лятна с козирка /32/, обувки специални зимни
мъжки /52/ и обувки специални летни мъжки /53/. Видно от представените талони
от квитанции за получени стоки във вещевия склад на ОД на МВР - Плевен такива
вещи са били налични през 2014г. и 2015г., но Б. не се е явявал в склада за да
си ги потърси. Неправомерното му поведение се установява и от неизготвянето на
вещева заявка за 2015г., което показва трайната практика на служителя да не
търси да получи заявено от него вещево имущество.От извадките от вещевата
книжка на Б. също се установява, че за последно служителят е посетил вещевия
склад при ОД на МВР - Плевен на 22.08.201Зг. и от тази дата до прекратяване на
служебното му правоотношение същият не е ходил да поиска да получи вещево
имущество.В ОД на МВР - Плевен не са налице и подадени от Б. докладни записки
за потърсено, но недадено му от началника ** вещево имущество.При това
положение,съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си да осигури
полагащото се вещево доволство, съобразно направените от ищеца заявки.
При това положение, следва да се отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските , съдът счита, че следва ищецът да заплати на
ответника сумата 88,76лв., в това число юрисконсултско възнаграждение и
разноски за ВЛ. На първо място съдът взе предвид, че по делото са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012г. от 06.11.2013г, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – вписването на това
обстоятелство в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има
характер на разписка. Поради това и предвид обстоятелството, че в договора за
правна защита и съдействие не е посочено по какъв начин е платена договореното
сума, нито са представени доказателства за внасянето й, то разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно
юрисконсултското възнаграждение. По отношение на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ответника, следва да се има предвид, че
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1 или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.Взето е предвид и фактическата и правна
сложност на делото и че е разгледано в едно съдебно заседание.Съобразено е и
обстоятелството, че част от сумите са били дължими и заплатени , след завеждане
на делото.
По тези
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.М.Б., ЕГН**********
против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3,иск с правно
основание чл.181, ал.2 от ЗМВР/ чл.204, ал.2 от ЗМВР/отм.//, за сумата
701,08лв., представляваща левовата равностойност на вещево имущество за
2013г.-2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Я.М.Б., ЕГН**********
, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, сумата 88,76лв.
представляваща направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: