№ 18942
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110103823 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ АД срещу С. Н. С.
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, относно признаването за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца вземанията, предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение на по чл.410 ГПК от 29.09.2022г.,
издадена по ч.гр.д.№ 46537/2022г. съгласно описа на СРС, в размер на
3765,95лева представляващи цена на потребена вода за периода от
05.10.2016г. до 03.04.2022г., относно имот, находящ се в ГР.АДРЕС с кл. №
******* , ведно със законната лихва, считано от 29.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в
размер на 868,31 лв. за периода от 05.11.2016г. до 03.04.2022г.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е бил потребител на В и К
услуги, относно процесния имот в периода от 05.10.2016г. до 30.04.2022г.,
като въз основа на обвързващите ги общи условия, между страните е
възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба, доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, съгласно което ответникът е
следвало да заплаща в срок цената на доставените В и К услуги, но плащания
1
не са осъществени, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва за периода на забавата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Й. С. . В него той сочи, че претенциите за периода 05.10.16г.-
29.08.19г. са неоснователни като погасени по давност.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорите и
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото -Справка по
персоналната партида на ответника, издадени от Агенцията по вписванията се
установява, че същият е собственик на процесния имот , което обстоятелство
не се оспорва от ответника по делото. С отговора на исковата молба
ответникът заявява още, че не оспорва доставянето на ВиК услуги в
претендирания обем .
От приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че стойността на предоставените за
исковия период услуги е 3 765,95лева , определена в съответствие с
предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Размерът на
непогасените задължения за процесния период вещото лице е изчислило на
сумата от 3765,95лева главница по фактури в периода от 05.10.16г.-
05.04.22г. , и лихва за забава в размер на 873,32лева за периода от 05.11.16г.
до 03.04.22г. Посочено от вещото лице в заключението още е , че срещу
процесните фактури не са отразени извършени плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото се установи, а и изрично не се оспорва от
ответника, че е бил потребител на В и К услуги в процесния период и
имот въз основа на облигационно отношение с ищеца , възникнало по силата
на Общи условия .
С оглед изложеното, съдът намира исковите претенции за доказани в
2
своето основание.
По отношение на техния размер съдът съобрази възраженията на
ответника, че част от претендираните вземания, които касаят периодични
задължения и такива за лихви са погасени по давност с изтичането на
тригодишен давностен срок от възникването им. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 29.08.2022г., поради което всички
претендирани вземания за заплащане на цена на доставени В и К услуги и
мораторни лихви относно периода от 05.10.2016г. до м. 07.2019г.
включително са погасени по давност. Размерът на цената на доставената и
потребена питейна вода в периода от м. 08.2019г. до 03.04.2022г. е 2234,84
лв., а мораторната лихва върху тези вземания за периода от 29.08.2019г. до
03.04.22г. е в размер на 589,13 лв. Затова предявеният главен иск следва да
бъде уважен до размера от 2234,84 лв. и отхвърлен за сумата от над 2234,84
лв. до 3765,95 лв. поради погасяването по давност на тези задължение, а за
претендираната мораторна лихва до размера от 589,13 лв. и отхвърлен за
сумата от над 589,13 лв. до 868,31 лв.
Поради частичната основателност на предявените искове, в полза на
ищцовото дружество следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част
от исковете разноски по делото в исковото и заповедното производство. Така
в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски по
делото в исковото производство в размер на 126,72 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и в размер на
86,95лева за заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съразмерно на отхвърлените искове , на ответника се следват разноски
за исковото производство , доколкото за исковото производство са
представени доказателства за направата на разноски, в размер на 156,25лева
за заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. С. с ЕГН
********** , че в полза на „ФИРМА“ АД с ЕИК ******* съществуват
ЧАСТ от вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение на по чл.410 ГПК от 29.09.2022г., издадена по ч.гр.д.№
46537/2022г. по описа на СРС,69 с-в , в размер на 2234,84 лв.
представляващи цена на потребена вода за периода от м. 08.2019г. до
03.04.2022г., относно имот, находящ се в ГР.АДРЕС , КЛ. № ******* , ведно
със законната лихва, считано от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и мораторна лихва в размер на 589,13 лв. за периода от
29.08.2019г. до 03.04.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ АД с ЕИК ******* срещу С. Й.
С. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, относно признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца ЧАСТ от
вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение на по
чл.410 ГПК от 29.09.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 46537/2022г. по описа на
СРС, 69 с-в в размер от над 2234,84 лв. до 3765,95 лв. представляващи цена
на потребена вода за периода от 05.10.2016г. до м. 07.2019г. включително ,
относно имот, находящ се в ГР.АДРЕС , КЛ. № ******* , ведно със законната
лихва върху сумата от над 2234,84 лв. до 3765,95 лв., считано от
29.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
мораторна лихва в размер от над 589,13 лв. до 868,31 лв. и за периода от
05.11.2016г. до 28.08.2019г.
ОСЪЖДА С. Й. С. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ АД с
ЕИК ******* сумата от 126,72 лв., представляваща разноски по делото в
исковото производство , и сумата от 86,95лева – разноски по заповедното
производство по ч. гр.д. № 46537/22г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД с ЕИК ******* да заплати на С. Й. С. с ЕГН
********** сумата от 156,25 лв., представляваща разноски по делото в
исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5